Писмото на Макгахан от Пещера (1 август 1876)

Дженюариъс А. Макгахан: ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ
— писма на специалния кореспондент на Daily News Дж. Макгахана
(Превел С. Стамболов. София 1880. Скоро-Печатница на Я. С. Ковачев)

На 1 август се навършват 141 години от писмото на Макгахан от Пещера

Изтегли цялата книга в PDF

Ние едвам що преминахме през селото Радово, което, види се, да е било цветуще и сравнително с другите най-малко е пострадало от башибозуците. То е имало 160 дома, от които не е останал нито един, и жителите му сега живеят под сламени шатри, направени посред развалините. Те тозчас наобиколиха и ни приказаха, че никак не са се противили на башибозуците и че щом узнали за приближаването им, во време побегнали, и така спасили жените и децата си. От тях погинали само 22 души и 8 били затворени след завръщането им в селото. Повели ги оковани във Филибе и по пътя ги убили; а когато телата на тия злощастници били намерени в шубраците, турците обяснили, че това вероятно са труповете на някои убити въстаници, неизвестно по кой начин изпаднали на пътя. Като се върнали на своите пепелища, Радовчанете не намерили нищо — добитъка, овцете, конете, покъщнината им и всичко друго било
разграбен….

Като се простихме с това село, ние продължавахме пътя си към Пещера, дето и стигнахме след един час по един лош път, при което нашите кола веднаж се обърнаха и един от нас без малко не биде убит. Ние се спряхме у един българин, който ни прие твърде гостолюбиво и прекрасно ни угости. След половин час яви се мюдюрина на селото с двама чиновници от Татар-Пазарджик; единият от тях по заповедта на каймакамина длъжен беше да ни придружи до Батак, но Скайлер решително отказа да го приеме, като казваше, че той няма да допусне в свитата си никакви официални лица….

[pdf-ppt-viewer href=“https://pastir.org/wp-content/uploads/2014/07/Turskite_zverstva.pdf“ width=“700″ height=“820″]