Дженюариъс А. Макгахан: ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ
— писма на специалния кореспондент на Daily News Дж. Макгахана
(Превел С. Стамболов. София 1880. Скоро-Печатница на Я. С. Ковачев)
На 1 август се навършват 141 години от писмото на Макгахан от Пещера
Ние едвам що преминахме през селото Радово, което, види се, да е било цветуще и сравнително с другите най-малко е пострадало от башибозуците. То е имало 160 дома, от които не е останал нито един, и жителите му сега живеят под сламени шатри, направени посред развалините. Те тозчас наобиколиха и ни приказаха, че никак не са се противили на башибозуците и че щом узнали за приближаването им, во време побегнали, и така спасили жените и децата си. От тях погинали само 22 души и 8 били затворени след завръщането им в селото. Повели ги оковани във Филибе и по пътя ги убили; а когато телата на тия злощастници били намерени в шубраците, турците обяснили, че това вероятно са труповете на някои убити въстаници, неизвестно по кой начин изпаднали на пътя. Като се върнали на своите пепелища, Радовчанете не намерили нищо — добитъка, овцете, конете, покъщнината им и всичко друго било
разграбен….
Като се простихме с това село, ние продължавахме пътя си към Пещера, дето и стигнахме след един час по един лош път, при което нашите кола веднаж се обърнаха и един от нас без малко не биде убит. Ние се спряхме у един българин, който ни прие твърде гостолюбиво и прекрасно ни угости. След половин час яви се мюдюрина на селото с двама чиновници от Татар-Пазарджик; единият от тях по заповедта на каймакамина длъжен беше да ни придружи до Батак, но Скайлер решително отказа да го приеме, като казваше, че той няма да допусне в свитата си никакви официални лица….
[pdf-ppt-viewer href=“https://pastir.org/wp-content/uploads/2014/07/Turskite_zverstva.pdf“ width=“700″ height=“820″]
ПОТРЕСЕН СЪМ ОТ ЗВЕРСТВАТА НА ТУРЦИТЕ. УЖАС
Съдържанието на писмото на Дженюариъс А. Макгахан от 1880 г. предоставя един дълбок и тревожен поглед към историческите обстоятелства около българските села, засегнати от башибозуците. В текста се открива не само драстичната реалност на жестокостите, които населението е понесло, но и социално-икономическите последици от тези събития. Конкретният случай на село Радово, описан в писмото, демонстрира унищожителната сила на войната и хаоса, при което „жителите му сега живеят под сламени шатри, направени посред развалините“. Такава метафора олицетворява не само физическото разрушение, но и психологическата травма, оставила трайни белези върху местното население. Важно е да се отбележи как обстоятелствата довеждат до изчезването на традиционния начин на живот и културната идентичност. Както посочва ресурсът protestantstvo.com, „историческата памет играе ключова роля в съхраняването на народната идентичност“. Също така, отказът на Скайлер да приеме официален представител от местните власти подчертава сложността на политическите отношения по време на конфликта и необходимостта от независимост в разказването на истината за страданията. Писмото е не само исторически документ; то е призив за справедливост и утвърдителен акт към човешкото достойнство.