100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100
100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)
Д-р Вениамин Пеев
Предусещането за „края на света” е характерно не само за харизматичната теология, но за християнството изобщо. Хилиастични идеи са се разпространявали бързо около края на хилядолетия или столетия от нашето летоброене или във връзка с политически, икономически и друг вид колосални сътресения в християнския свят. Дори хора на науката са се поддавали на изкушението да „предвидят свършека”. През 1860 г. френският учен Пиер Берше, силно впечатлен от прогреса на физиката и химията, прогнозира, че след като науката изясни състава и функциите на атома, ще настъпи „краят на времето”. „Моето убеждение е – посочва той, – че когато науката достигне тази фаза, Бог ще слезе на земята със Своята огромна халка с ключове и ще каже на човечеството: „Господа, приключваме!”[1] Британският писател-фантаст Хърбърт Уелс също бе обсебен от катастрофични предсказания на границата между ХIХ и ХХ в. Той пише: „Светът е на края на въжето. Краят на всичко, което наричаме живот, е много близо”.[2] В наше време съществуват теории, че този момент не само е наближил, но дори е „надвиснал” над постмодерната ни епоха като Дамоклев меч. Клод Игнерски е един от ревностните разпространители на предизвикателното пророчество, че „грабването на Църквата” ще се случи през месец септември 2015 г.[3], което – както изглежда! – е доста близко… Според друга свръхмодерна есхатологична теория Второто пришествие на Христос се очаква да се случи през 2017 г.[4] Не всички мислители обаче, особено по-сериозните, са така сигурни в прогнозите за точния момент на „грабването” или „края на света”. Християнският писател Клайв Луис предупреждава, че „доктрината за Второто пришествие е непоносимо смущаваща за някои хора”. Неговата констатация е оправдана и звучи справедливо. Едни християни не могат изобщо да възприемат възгледа за „грабването” и „пришествието”, а други дотолкова са погълнати от него, че прекарват целия си живот в изчисления, които в повечето случаи се оказват погрешни и вредни за Църквата. Всеки опит за календарно уточнение на есхатологичните събития, за които говорят новозаветните писания, противоречи на самите тях. Христос предупреждава по този въпрос: „Пазете се да ви не заблуди някой… И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Мат. 24:4, 11).
В настоящата статия ще представим схематично учението за „грабването” според разбирането на Асамблеите на Бога не като единствено правилно, но поради факта, че доктрината на петдесетните църкви у нас традиционно се свързва с доктриналните постановки на тази харизматична деноминация. Същевременно обаче акцентът ни ще бъде поставен върху историко-богословския и философския смисъл на това учение. Презумпцията за това е, че много често наизустяването на библейски стихове, подредени по някакъв начин, не води до разбиране на самата доктрина и дори я деформира и осакатява.
Учението за „грабването на Църквата” и неговата връзка с Второто пришествие и Голямата скръб
Нека започнем с клаузата за „Блажената надежда” в „Изложението на фундаменталните истини на Асамблеите на Бога”, където е пояснена концепцията за „грабването”: „Възкресението на онези, които са заспали в Христос и тяхното пренасяне заедно с онези, които са живи и остават до идването на Господа, е скорошна и блажена надежда на Църквата (I Солунци 4:16, 17; Римляни 8:23; Тит 2:13; I Коринтяни 15:51, 52)”.[5] Тук има отбелязани няколко особено важни елементи: блажена надежда на Църквата, наближилото Второ пришествие на Христос, възкресението на мъртвите и обединяването на възкръсналите с живите при „грабването” на Църквата.
Първият важен аспект на това учение е блажената надежда. Христос бе предупредил Своите ученици за пришествието: „в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде” (Мат. 24:44 б). Но Той настоя Неговите ученици и последователи да се готвят постоянно за Неговото идване (Мат. 24:42-51; 26:1-13; Марк 13:37; Лука 12:37). А това означава, че животът и служението на Христовата църква не са самоцелни. Други идеи и концепции не бива да ангажират вярващите. Стремеж към власт или финасово обогатяване отклоняват Църквата от тази първостепенна цел – очакването на Второто пришествие. За отбелязване е обстоятелството, че докато през I и II в. редица ранни църковни писатели (Игнатий, Ерма, Юстин, Ириней и др.) разглеждат темата за Христовото идване по време на гоненията[6], то Ранната църква по-късно дотолкова се ангажира с христологически проблеми от друго естество, че като че ли постепенно забравя за тази главна цел в дебатите на вселенските събори. Темата се разглежда в проповедите на някои изтъкнати проповедници като Йоан Златоуст и Амвросий, но фокусът пада върху Страшния съд. През V в. в Западната църква се появяват пророчества за предстоящия „край на света”, което е продиктувано от надвисналите заплахи отвън към Рим, следователно причините са политически, а не чисто богословски. През 418 г. блаж. Августин получава писмо от далматинския еп. Езихий, който тълкувал разпространението на християнството по цялата империя като сигурен знак за „свършека”.[7] Блаж. Августин му отговаря, като го успокоява, че благовестието още не е достигнало до краищата на земята, защото извън границите на империята има още много племена и народи, които са в духовна тъмнина.[8] Разбира се, това не означава, че надеждата за пришествието трябва да бъде изоставена. Новият завет показва, че християните през I в. съхраняват тази „блажена надежда” (I Кор. 1:7; I Сол. 1:9, 10). Ап. Павел пише още: „ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи” (I Сол. 4:17-18).
Времето на Христовото пришествие (гр. parousia) се представя като наближило. Христос илюстрира близостта на това космически значимо събитие с пролетното развитие на смоковницата: „Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близу при вратата” (Мат. 24:32-33). Концепцията за Второто пришествие на Христос се базира на внушителен брой новозаветни пасажи.[9] От всичките ок. 8000 новозаветни стихове ок. 4% са посветени на тази тема. Особено двете Послания към солунците разглеждат различни компоненти и събития, свързани с пришествието. Там в една трета от съдържанието им се говори за това. Новият завет завършва с молитва, която настоятелно изисква Господното пришествие да се случи „скоро”: „Оня, Който свидетелства за това, казва: „Наистина ида скоро. Амин!” Дойди, Господи Исусе!” (Откр. 22:20). Второто пришествие ще се случи внезапно, без никакви предварителни индикации. По този въпрос различните новозаветни автори са единодушни. Ап. Яков напомня за „наближилото” Господно пришествие, но не подсказва кога то ще се случи (Як. 5:8-9). Авторът на Посланието към евреите също пише, че до пришествието има „твърде малко време”, но бърза да подчертае, че на вярващите е „нужно търпение”, за да стане обещанието реалност (Евр. 10:36-37). Ап. Павел, който може основателно да бъде наречен „богословът на Второто пришествие”, също напомня за „близостта” му, но не дава уточнения (Филип. 4:5). Следователно всеки опит за установяване „дата” на Второто пришествие или на някое друго събитие, свързано с него, няма библейска основа. То е или произволна спекулация, или изопачаване и фалшифициране на есхатологичната доктрина. Опитите на автори като Клод Игнерски, който сочи септември 2015 г. като време за „грабването”, са опасни „заблуди”, за които ни предупреждава сам Христос (Мат. 24:4-5). Както не бе задоволено любопитството на учениците, които разпитваха за „белега” на пришествието, така не може да бъде задоволено любопитството на онези, които днес напразно се мъчат да открият формулата за „уточняване” Христовото идване. Христос не е казвал „кога”, а че „ще” дойде пак!
Възкресението на мъртвите е една от най-древните християнски теми във връзка с Христовото пришествие и грабването. От ранните християнски учители Юстин Мъченик (II в.) се изявява като най-ревностният защитник на християнското разбиране, че при Второто пришествие, когато Христос дойде в слава, заобиколен от ангелското войнство, всички мъртви ще възкръснат.[10] Ценното в случая е това, че Юстин защитавал концепцията за Христовото повторно идване от противниците си юдеи, като се позовавал на старозаветни пасажи (Ис. 53:8-12; Дан. 7:9-28; Зах. 12:1-12; Пс. 72:1-20; 110:1-7). Идеята за възкресението занимава умовете на други блестящи богослови в онази ранна епоха (Тертулиан, Ориген). Но действителното развитие на учението за възкресението при пришествието се вижда през IV и V в., когато велики богослови като Кирил Йерусалимски и Григорий Нисийски не само създават интересни теории за възстановяването на телата, но подчертават, че всемогъществото на Твореца се изявява в повсеместното възкресение на мъртвите. Григорий бил убеден, че „онова телесно наметало, разрушено сега от смъртта, ще се изтъче от същите елементи, но не с този груб и тежък състав, а от нишка, преобразувана в нещо по-леко и въздушно, тъй че любимото тяло ще пребъде и ще се възстанови в по-добра и въжделена красота”.[11] Това е едно от най-хубавите определения, които християнски мислител е давал за трансформацията, която би се случила при възкресението на тялото.
„Грабването” на Църквата ще включва възкръсналите и живите й членове. Ранната църква обръщала внимание повече на елемента на „гнева” и „възмездието” върху нечестивите и богопротивниците при Господното пришествие.[12] Един от големите учители на Църквата – Григорий Назиански смятал, че Бог записва в специална книга всяка наша дума и постъпка.[13] Атанасий Велики бил убеден, че всеки човек ще трябва да отговаря в „съдния ден” за своето поведение и дела.[14] Учението за съда над всички има новозаветна основа. Освен Христовите притчи, ап. Павел също пише неведнъж за него (II Сол. 1:6-9). Но ап. Павел представя и друг аспект на пришествието. В I Сол. 4:13-18 е изложено най-компактно учението за „грабването” на Христовата църква, която при това събитие ще включва възкръсналите мъртви и живите вярващи („заедно с тях”). В този пасаж не се казва нищо за невярващите. Христос ще се яви и ще бъде посрещнат „във въздуха”, но няма указание, че Той ще дойде на земята (вж. напр. Зах. 14:4). Тогава ще се изпълни казаното в I Йоан 3:2: „ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видите както е”. У Павел: „и така ще бъдем всякога с Господа” (I Сол. 4:18).
Тъй като в гръцки език предлозите изпълняват специфична роля, трябва да се подчертае функцията им по темата за „грабването” и други свързани събития. Стиховете, които се отнасят до „грабването”, разкриват, че Христос ще дойде за Своите верни. А текстовете, описващи явлението на Христос, подчертават, че Той ще дойде със светиите Си. Така например Юда 14 и Колосяни 3:4 се отнасят до втория случай, когато Христос ще се яви със светиите, за да проведе съд над нечестивите. Това води към логичния извод, че ще има два етапа при Христовото пришествие – първо, за светиите и второ, със светиите. Между тези два етапа се простира периодът на Голямата скръб, който включва управлението на Антихрист. След това Божият гняв ще бъде излят върху света и ще бъде произведен съд над Божиите противници (Дан. 12:1,2, 10-13; Мат. 24:15-31; II Сол. 2:1-12).
Историко-богословски и философски смисъл на “грабването”
Библейските автори както в Стария, така и в Новия завет, имат уникалната способност да насищат с духовно съдържание всяко физическо, историческо или културно събитие и явление. Всъщност такава е особеността на религиозното възприятие и мислене. Затова се говори за „първи Адам” и „последен Адам”, за „робството на Египет” и „робството на греха”, за „стар завет” и „нов завет”, за „земен Йерусалим” и „небесен Йерусалим” и т.н. Първото понятие обуславя второто и го пояснява. Второто неизбежно се корени в първото, но го доразвива. Затова можем да потърсим някакви исторически основания в концепциите за „Христовото пришествие” и „грабването на Църквата”, които освен че могат да бъдат разглеждани буквално като събития в бъдещето, могат да бъдат разгледани и като резултат от богословско развитие на по-ранни исторически събития.
Христовото пришествие в слава и ликуване е уникална християнска концепция. В юдейското богословие такова нещо няма. В юдаизма се говори за Месианска епоха, но появата на Месията се очаква само веднъж и тя е придружена от тотална катастрофа за Божия народ. В исторически план за апокалиптичната представа е повлияла Юдейската война (66-70 г.) и разрушаването на храма и столицата Йерусалим. В един трактат на Талмуда (Ber. 5a) е описана кратка легенда за юдеин, който орял своята нива. Кравата му изведнъж започнала да мучи жално. Минал арабин и съобщил на орача печална и радостна вест. Печалната вест била, че храмът е сринат, а радостната – че най-сетне се появил дългоочакваният Месия. Някои равини през III-IV в. обаче се фокусирали повече върху печалната вест за разрушаването на храма. Тя замъглила радостта от идващия Помазаник и те възкликнали: „Нека Месията дойде, но … не искаме да Го видим!” (Sanh. 98a). Дори се давало предимство на прор. Илия, който щял да съпровожда идването на Месията и щял да разреши избухналата криза. За потвърждение се сочат старозаветни текстове като: Мал. 3:23; Сирах 48:1-10. А в апокрифната книга Първа Енох е представена апокалиптичната картина, когато прор. Илия в образа на овен и заедно с трима ангели ще посрещне Месията, който пък ще се яви в образа на бял бик (90:31, 37). Такива символи са характерни за апокалиптическата литература, но прави впечатление, че юдейската представа не включва в посрещачите на Месията верните от средите на Израил. В харизматичната християнска концепция за Второто пришествие на Христос обаче всички верни – възкръсналите и живите – ще посрещнат Господния Помазаник и ще бъдат „грабнати” от Него.
„Грабването” на Църквата е събитие, което се свързва с чудото на избавлението от смърт, гнет и страдания. Концепцията за „грабването” преди Голямата скръб, която е възприета от Асамблеите на Бога и по-голямата част от харизматичните общности днес, също има някакъв исторически корен, който е свързан с голямата трагедия на юдаизма и християството през I в. Бащата на Църковната история Евсевий Кесарийски пише, че Йерусалимската църква – майката на всички християнски църкви – получила специално пророческо предупреждение за предстоящото разрушение на столицата от войските на Веспасиан и Тит (69-70 г.).[15] Затова вярващите на първата харизматична църква успели да се промъкнат през обсадата на римляните и се установили в Пела, в Перея. Така те се избавили от страшното клане, което било извършено след като римляните смазали окончателно юдейската съпротива зад стените на Йерусалим. Съвременният читател едва ли може да си представи мащабите на онзи ужас, през който преминават остатъците на Божия народ. Юдейската война може основателно да се определи като една историческа база за възгледа за Голямата скръб, но това е само началото. Детайлите на този възглед тепърва предстоят да се изострят и усложняват с ужасите на десетте римски гонения, варварски нашествия, религиозни войни в Европа, хитлеристки и комунистически гнет. Голямата скръб е едновременно минало и бъдеще. Над нейния мрак обаче винаги се извисява и надделява надеждата за „грабването на Църквата” като гарантирано избавление, защото Църквата има Христовото обещание, че „вратите адови” няма да я погълнат!
[1] Lewis, I. W. “The Rapture of the Church”. – In: Brewster, P. S. (ed.). Pentecostal Doctrine (1976) 260. Любопитно е да отбележим, че този цитат на Пиер Берше продължава да се тиражира и в някои съвременни есхатологични теории.
[2] Ibid., 261.
[3] Ignerski, Cl. The Date of the Church’s Rapture in Evidence. – In: End Time Revelations, vol. 3. Editions Oasis, 2014.
[4] Тук пропускаме есхатологичните теории за минали години, които очевидно не са се сбъднали.
[5] “The Rapture of the Church” (Report, August 14, 1979) <ag.org/top/beliefs/position_papers/pp_downloads/pp_4182_rapture.pdf>
[6] Kelly, J. N. Early Christian Doctrines (A&C Black, 1989) 462-9.
[7] Wiles, M. & M. Santer (eds.). Documents in Early Christian Thought (Cambridge University Press, 1975) 245.
[8] Augustine, Letter 199, 46-54 (CSEL, 57, 284-92).
[9] Lewis, I., op. cit. 262.
[10] Justin, Dialogus, 80.5; 81.4.
[11] Григорий Нисийски. За душата и възкресението, 108 А.
[12] Kelly, J., op. cit. 479 ff.
[13] Greg. Naz. Oratio 19.15.
[14] Athan. Apol. con. Ar. 35.
[15] Euseb. Historia Ecclesiastica, III.5.
Благодаря Господине за чудесната Ви поредица. Наистина нещо рядко да може да бъде прочетен смислен текст в нашите петдесетни среди. Дори не може да се сетя за друга подобна дори и да е имало не е била на такова ниво. Нашите пастори никога не пишат с перспектива за поредица и поглед напред. И проповедите са такива все еднодневни, а е нужно визия и перскпектива за бъдещето. Дано поредицата наистина продължи и в други по-интересни теми.
Благодаря Ви за оценката, г-н М. Георгиев!
Моето удовлетворение, работейки по тази поредица по покана на екипа на Пастир.орг, бе, че самият аз се обогатих много.
Още по-голямо е удовлетворението, когато читатели като Вас оценяват труда на авторите.
Харизматичното богословие е доста добре развито в съвременната ни епоха. Горд съм, че принадлежа към харизматизма не толкова по произход, колкото по дълбоко убеждение.
Пастир.орг дава добри възможности за личното ни обогатяване в богословски смисъл и социален аспект. Предлагат се материали от всички области на богословието, историята, обществените науки. Има добра възможност за дискусии (стига да не се злоупотребява с нея).
Не правите разлика между голямата скръб , гневът на Агнето и Божият гняв.
„Не правите разлика между голямата скръб , гневът на Агнето и Божият гняв“ (P. Nikolov).
Г-н П. Николов, хубаво е, че се включвате. Изречението Ви обаче съдържа поне две неверни неща:
1) „Голямата скръб“ е събитие, а „гневът на Агнето“ и „Божият гняв“ са атрибути, свързани със „Страшния съд“. В терминологичен смисъл двете са несъвместими. Събитие и атрибут не се свързват по начина, който сте използвал.
2) Ясно е показано в статията, че „Голямата скръб“ следва след „грабването“ и предшества „Страшния съд“ според доктрината на Асамблеите на Бога. Намесването на понятия от Откровението са неуместни в тази поредица от събития. В статията се говори за „грабването“ – моля, обърнете внимание на това. Ако не споделяте това, значи изповядвате друга деноминационна интерпретация, която следва да поясните.
Г-н Николов, вие се заяждате ли или говорите сериозно? Защо не ни обясните, вместо само да констатирате?
ИСКА ВИ СЕ ДА БЪДЕ ПРЕДИ ГОЛЯМАТА СКРЪБ
po vreme na golqmata skrab..
Господине драги,
Ако проверим изказването Ви , ще намерим несъответствие между него и хронологичния и литературен контекст на книгата Откровение, описваща подробностите на Голямата скръб.
Надявам се , че нямате нищо против приемането на апостол Йоан като автор на тази книга и времето и мястото на нейното написване, за което той свидетелства.
Времето, според общоприетото разбиране на Ранната църква, както и на съвременните изследователи на билейската история, е краят на 1в- ок 90г. сл. Хр., мястото – остров Патмос. Това време е доста след посочената от Вас 70г. сл.Хр.
Вие вероятно предполагате , че в резултат от разрушаването на Йерусалим от войските на маршал Тит е започнала Голямата скръб.
Надявам се , че приемате съществуването на разликата в обекта на действие на Божият(Стария) Завет с Израел и Новия Завет в кръвта на Господ Исус Христос с Неговата Църква, състояща се от повярвали , новородени юдеи и езичници по целия свят.
Тук хронологията на Вашите изказвания се разминава с библейската хронология.
Следващата точка от Вашите изказване, която трябва да бъде проверена е литературния и граматичен контекст на книгата Откровение.
Трябва да изследваме нейната част ,описваща на събитията на Голямата скръб.
Библейският литературен жанр е пророчество – откриване от Бог на събития, свързани с Неговият спасителен план за света, които предстоят да се случат във бъдещето.
Ако примате тази формулировка и факта , че събитията стават във времето ок. 90г. сл. Хр. , то Вашето сегашно мнение се разминава литературно с богословието на книгата Откровение.
Аз съзнателно не въвеждам в аргументацията си изказванията от книгата Данаил и книгата Йоил , които имат пряка връзка със събитията от последните времена.
Ако приложим библейски издържана ексегеза към текстовете , описващи последните времена и Голямата скръб, ще зебележим , че Голямата скръб идва непосредствено след времето на Благодатта, времето за разпространение на Благовестието на Царството до края на света, НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ да дойде краят.
Начало на края е времето на скръбта.
Можем да дискутираме нататък, ако желаете…
Това е най-чистото и библейско учение на ранната църква. Грабването идва !
Този се е объркал. По неговите изчисления трябва да сме в милениума вече
ГРАБВАНЕТО –ПРЕДИ ИЛИ СЛЕД ГОЛЯМАТА СКРЪБ Е….,…..ЯЙЦЕТО ИЛИ КОКОШКАТА .
Ония дни ще бъдат съкратени поради избраните,пише в словото-за мен значи,че грабването е по време на голямата скръб и вече сме в нея..бдете и се молете,защото времената за спасение са вече към своя край,да пълним маслениците всеки ден за да не бъден изненадани,МАТ.24 И 25….. А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!
Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.
А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.
И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].
Г-жо Благовеста Маринова,
не виждам логика в мнението Ви, че „грабването“ щяло да бъде „по времето на Голямата скръб“. Изразът „СПОРЕД МЕН“ няма никаква стойност на аргумент. Един пише, че „според него“ нямало да има грабване. Друг пише, че „според него“ то щяло да бъде след Голямата скръб. Вие пък изтъквате лично мнение, че то щяло да се случи „по средата“. Личните предпочитания си остават лични и нямат никаква библейска и богословска стойност!
Не става ясно защо цитирате по-горе притчата за десетте девици.
Май ще излезе прав католикът Боало, който казвал, че всеки протестант е като папа с Библия в джоба си, която обаче не чете…
Стиховете в 2 Солунци 2 говорят достатъчно ясно, че първо антихриста ще се изяви:
1 А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя,
2 да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.
3 Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,
4 който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
5 Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това?
6 И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време.
7 Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;
8 и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си
Второ на антихриста му е дадена власт от 3г. и половина –
Откровение 13:5
И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.
Трето виждаме, че апостол Павел казва, че при пришествието Си Исус ще убие антихриста с дъха Си.
Четвърто – не виждаме да се говори за трето пришествие, а за още едно единствено, така че е спекулация да се говори за още 2 идвания на Господ Исус – Евреи 9:28
така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
Г-жо Радева,
цитираният от Вас текст във Второ Солунци гл. 2 ВЪОБЩЕ не се отнася до „грабването“, което е темата на статията, а до „Христовия съд“ след „Голямата скръб“.
Ап. Павел ясно описва какво се очаква при „грабването“ в Първо Солунци 4:16-18. Там не се споменава нито за „Антихрист“, нито за „Скръб“. Ние не говорим за „три“ пришествия, а за „две фази“ на Христовото пришествие – първата се нарича „грабване“, а втората – „Съд“. Те са разделени от събитието „Голяма скръб“, което мераклиите да продължават да скърбят, нямат нетърпение това да се случи. Но такива мераклии не познават нито историята на християнството, нито терзанията по време на комунистическата диктатура и си мислят наивно, че да преживееш „Голямата скръб“ е като да подхвърляш стихчета от тук и от там. Такива мераклии за скорошното наставане на „Скръбта“ са теоретици на духовния мазохизъм…
От Евреи 9:28 научаваме само това, че Христовото пришествие ще бъде компенсация за неприемането на Неговата смърт и се загатва за Неговия съд, което е втората фаза на пришествието Му, но вече с Църквата. Нещата, казани в Откровение, не бива да се смесват с писаното от ап. Павел по темата за „грабването“ – това го знае всеки, който се е занимавал с евангелска херменевтика.
В повечето коментари по темата дотук личи неразбирането на жанра на цитираните пасажи, както и пренебрегването на литературния и исторически контекст на новозаветните стихове.
Тезата за грабването се появява 19 век, прокарана от Джон Нелсън Дарби.
Стиховете в 2 Солунци 2 са точни и категорични : първо, апостол Павел споменава за пришествието на Господ Исус, второ за събирането ни при Него.Трето, че това няма да се случи, докато не се появи антихриста, а антихриста както писах знаем, че ще има власт 3г. и половина. Божието слово не споменава за трето идване, както и да ги броим, проповедниците на грабването говорят за още две идвания на Господ Исус. Макар те да си ги наричат две фази или два етапа, това е игра на думи от тяхна страна, твърдят, че Исус ще дойде с всички светии, за да вземе християните преди Голямата скръб, а след 7 г. ще се върне още веднъж си е чисто и просто още 2 идвания. Макар че така и не става ясно това грабване тайно или явно ще бъде, според едните ще е тайно, според други явно.
Обаче какво казва Божието слово: Матей 24:21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.
22 И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.
А кои са избраните? Според защитниците на грабването това са само евреите, те ще бъдат оставени да страдат, а християните ще са на небето. Интересно, а какво да кажем за нашите братя и сестри, които и сега са разпъвани на кръст и обезглавявани в Сирия, Нигерия и куп други мюсюлмански държави?
Само че пак Божието слово ни казва чрез апостол Павел кои са избраните – 1 Петрово 1:1
Петър, апостол Исус Христов, до ИЗБРАНИТЕ пришелци, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и
Витиния.
И пак Божието слово в Матей 24 ни казва, че подир скръбта ще бъдем взети: 29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.
Сестричката показва сериозното си объркване по темата. За тайно грабване пишат още църковните отци Ефрем Сириак и Клемент Римски наследник на престола на апостола Петър в Рим през III-IV векове. Това дето го е заучила за Джон Нелсън Дарби не отговаря на истината и не може да е предмет не богословие.
Думата антихрист не се спомената никъде от апостола Павел и сестричката Радева си я внася от себе си с червеното химикалче но това не е в Библията. Апостол Павел ясно ни пише че няма да предварим починалите а ще сме грабнати в облаците 1 Солуняни 4,15 така че сестричката да си чете Библията защото явно не го прави достатъчно редовно от което вярата й много страда
Само че пак Божието слово ни казва чрез апостол Павел кои са избраните – 1 Петрово 1:1
Петър, апостол Исус Христов, до ИЗБРАНИТЕ пришелци, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и
Витиния.
Трябва да се съгласим с мнението на Иван след като Радева преписва думите на ап. Петър (1 Петрово 1:1) на ап. Павел. Това показва нейното задълбочено непознаване на Новия завет. Другата проблематична част в изложението на Радева е непознаването на аудиторията на ап. Петър, който е апостол до избраните евреи, докато ап. Павел сам казва че е апостол на езичниците. Пръснатите по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния са евреи. Езичниците няма как да са пръснати там защото те по начало там са си живели. Остава невярното и твърдение за антихрист – титла използвана само от ап. Йоан и непознаването на църковната история и богословската мисъл на деветнайесети век, а както и Иван отбеляза отците на църквата.
Грешката е моя, цитирала съм Петър, вместо Павел, но ето сега ще цитирам точно Павел :
Римляни 11:7
Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но ИЗБРАНИТЕ го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес.
Колосяни 3:11 гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.
12 И тъй, като Божии ИЗБРАНИ, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.
Второ никъде не съм вмъквала думата антихрист в цитираните стихове, моля г-н Георгиев да прочете още веднъж двата ми поста внимателно и да не фамилиарничи, не съм му никаква сестричка, само Бог знае дали вие сте ми брат в Господа, тук не смея да давам предположения, но жлъчта и фамилиарниченето ви са доста показателни какво носите в сърцето си.
Трето, според Божието слово Господ Исус ще се появи доста тържествено, с вик и тръба: 1 Солунци 4:16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
Толкова злоба блика от г-н Георгиев, че дори си е позволил да коментира моето лично ходене с Господа, четенето ми на библията и вярата ми. Е, длъжна съм да отговоря: Чета си библията ежедневно по няколко пъти на ден и съм я чела доста пъти, вас това не ви касае. Второ, вярата ми не страда, но пък вие явно страдате от липса на любов и добро възпитание. Никой сериозен и добре възпитан мъж не би си позволил да употребява думи като сестричката, химикалче, камо ли пък някой, който претендира, че е Христов. Срам, срам, но ето че човекът си е позволил да изпъкне тук с грубиянството си, ама ха, сестричката с химикалчето, хехехе, тъжна картинка 🙁
Библейската Доктрина за Грабването
Причината поради която много християни нямат правилни Библейски доктрини (учения) е че нямат Святия Дух. Такива са били Именей, Александър и Филет (1 Тим 1:19,20 и 2 Тим 2:17-19) които са тълкували Библията АЛЕГОРИЧНИ и са учели в ЕФЕС че „че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои“ . Това че не са били спасени хора Павел пояснява в стих 19 че те нямат печата на Бога , който е Святия Дух.
В днешно време много хора все още не разбират доктрината за грабването поради същата причина че не са спасени християни и нямат Святия Дух „понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. “ ( 1 Кор 2:10)
Самото грабване е описано в 1 Сол 4:14-18. Почти всички деноминации са съгласни че има грабване ( е изклучение на католици, new evangelicals и други секти) , но спора идва за времето на грабването.
Точното тълкувание е че грабването е преди СКРЪБТА.
Това се потвърждава от многото пасжи на Библята.
Например:
1 Солунци 5 глава
1 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;
2 защото вие добре знаете, че ГОСПОДНИЯ ДЕН (СКРЪБТА) ще дойде като крадец нощем.
3 Когато казват: Мир и безопасност! тогава ЩЕ ГИ НАСТИГНЕ ( ТЯХ НЕВЯРВАЩИТЕ) внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.
4 Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне ОНЯ ДЕН като крадец.
5 Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината.
6 И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.
7 Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;
8 а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.
9 Защото Бог ни е определил НЕ НА ГНЯВ, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,
10 Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.
11 Затова насърчавайте се един друг, както и правите.
Веднага след като Павел обяснява процеса на грабването – мъртвите в Христа първи и след това живите вярващи, той пояснява че ГОСПОДНИЯ ДЕН ще дойде неочаквано не върху християните , но върху ТЯХ невярващите които не са били грабнати. Голяма част от християните не знаят какво значи господния ден.
Господния ден не е грабването на църквата , но господния ден е ден на скръб и погубление от Господа. Господния ден е ден на ГНЯВ от Господа върху Земята. Господния ден е също „времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.“ ( Откр 3:10)
Господния ден е ПЕРИОДА НА СКРЪБТА която ще продължи 7 год.
Християните трябва да са будни и трезвени за да не преминат през този ден (на СКРЪБТА) на ГНЯВ , но да да бъдат избавени от него (но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос).
Християните трябва да се насърчават с тези думи че няма да преминат през скръбта (ОНЯ ДЕН) .
Същото учи и Исус, че ОНЯ ДЕН или ГОСПОДНИЯ ДЕН или СКРЪБТА не е определена за християните , но за невярващите (вклучително и невярващия Изрел) .
След като Исус обяснява притчата за смоковницата или че един ден Израел ще си има държава , той продълвжава:
ЛУКА 21:34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне ОНЯ ДЕН ВНЕЗАПНО като примка;
35 защото така ще дойде върху всички (НЕСПАСЕНИ), които живеят по лицето на цялата земя.
36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да ИЗБЕГНЕТЕ всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
Исус учи същото както и Павел че ОНЯ ДЕН ще дойде внезапно върху тези които не са спасени и християните трябва да бдят и да се молят за грабването за да СТОИМ ПРЕД ЧОВЕШКИЯ СИН , а не да преминем през ОНЯ ден (СКРЪБТА)
Учението на Именей, Александър и Филет „че възкресението е вече станало“ и което разяжда като дървеница и събаря вярата на християните вероятно е било известно не само в ЕФЕС , но също и в СОЛУН. Поради това учение някои от християните са вярвали че в момента те ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА СКРЪБТА.
Че те не са през времето на скръбта Павел им го напомня отново ( 1-я път в 1 Сол 5 глава и 2-я път във 2 Сол 2 гл)
Вижте какво казва Павел за ГРАБВАНЕТО И СКРЪБТА.
1 А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него (ГРАБВАНЕТО) молим ви, братя,
2 да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал ДЕНЯТ НА ГОСПОДА (СКРЪБТА).
3 Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,
4 който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
5 Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това?
6 И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време.
7 Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;
8 и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си
Павел им споменава да не се притесняват че грабването (нашето събиране при Него) вече е станало и те са „изпуснали влака“ и в момента е настанал ДЕНЯ НА ГОСПОДА , който е период от време през която Господ че излива гнева си върху земята.
По надолу Павел им Спомената , че за да дойде ДЕНЯТ НА ГОСПОДА или СКРЪБТА трябва:
1. Църквата да бъде грабната
Думата „отстъплението “ от гръцки е АПОСТАСИЯ което се превежда ЗАМИНАВАНЕ, ТРЪГВАНЕ, ОТСТЪПЛЕНИЕ. В първите Библии тази дума е била преведена ТРЪГВАНЕТО (на църквата).
2.Скръбта или Господния ден ще дойде след появата на Антихриста
Че Антихриста не можа да се появи преди църквата да бъде грабната по надолу Павел го обяснява в стих 7.
„7 Защото оная тайна (Антихриста), сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня (СВЯТИЯ ДУХ), който сега я възпира;
Когато Святия Дух бъде премахнат заедно с грабването на църквата само тогава може да се появи Антихриста.
Причината че повечето християни не знаят правилно ДОКТРИНАТА ЗА ГРАБВАНЕТО е че или нямат Святия Дух и не могат да изледват Божиите дълбини или имат само повърхностно учение върху някои стихове за грабването. Много често се случва да има объркване за стихове които се отнасят за Израел с църквата.
За да не се срамуваме пред Господа Исуса Христа трябва всеки който е НОВОРОДЕН да изследва писанията и да ги проповядва правилно, а също и да се насърчаваме че няма да преминен през периода на скръбта.
2 Тим 2:15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш ПРАВО словото на истината
P.S.
Марк 13:20
И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.
Избраните тук са Евреите , а не християните. Ако се прочетат стиховете преди ст. 20 става въпрос че Господ ще съкрати дните заради Еврейския народ който ще бъде преследван по време на голямата скръб.
Мат 25: 32 и нататък говори че Господ Исус ще дойде да съди народи – ОВЦИ И КОЗИ за това как са се отнасяли с неговите братя които са ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД, а не християните.
Овците тук не е ЦЪРКВАТА която вече е е получила наградите ( индивидуални награди за християните) пред съдния трон на Христа , но съда на земята е за нации и хора които са помагали на евреите по времето на голямата скръб. Това са спасени хора по време на скръбта които имат човешки тела , а не вечни нови тела както християните които са ги получили след грабването.
Ако последният коментар е действително написан от Ивайло П., то го поздравявам за правилното разбиране на Павловото учение за „грабването“ като събитие ПРЕДИ „Голямата скръб“. Правилно е посочен главният пасаж в Първо Солунци 4:18-20 по темата, както и други пасажи в това послание, напр. 5 гл. Абсурдно е да се говори, както загатват това някои от коментаторите по-горе, че във Второ Солунци ап. Павел ще учи нещо, което противоречи на казаното в Първото му послание. Това противоречи на херменевтичните принципи за последователност и вътрешна логика на едни и същи библейски книги. Опитите да се „допълва“ или „коригира“ казаното от ап. Павел чрез пасажи в Йоановото Откровение също са неоправдани екзегетически.
Г-н Иван Георгиев е прав със забележката си, че ап. Йоан говори за „духа на Антихрист“, а не за конкретен „Антихрист“, което не ни задължава да тълкуваме понятието като една личност, която ще се появи само „веднъж“. Има достатъчно исторически данни, за да се смята, че е имало „много антихристи“, не само един. Всъщност Йоан казва точно това в Първото си послание 2 гл.: „понеже сега има много антихристи“ (ст. 18 и сл.). Но ап. Павел не споменава за „Антихрист“ в учението си за „грабването“.
Лиза Хейвън е съставила свой собствен списък от ключови събития. Някои от тези събития вече са се случили, други предстои да се случат и някои ще се сбъднат по време на самия септември 2015
1. НОРАД (NORAD)- Северноамериканското военновъздушно-космическо командване) отваря отново Шайен (гора в щата Колорадо, където е разположена главната квартира на НОРАД) след като е била затворена в продължение на години, поради опасения от ЕМИ (Електро-Магнитно Импулсно) нападение.
2. Върховният съд на САЩ узаконява еднополовите бракове във всички 50 щата.
3. Витлеемската Звезда се появява на 30-ти юни.
4. „Талисманова сабя“ (Talisman sabre) започва. (Съвместно двустранно военно учение между САЩ и Австралия)
5. Папа Франциск заявява неговото желание за изграждане на Световно Правителство и Нов Световен Ред.
6. „Храмовият Институт“ обявява техния план за отглеждането на Червена Юница (Red Heifer)- свещена жертвена червена крава, използвана при ритуали за очистване в Юдаизма, спомената е в 19-та глава на „Числа“-четвъртата книга от Библията)-предвестник на Строежа на Храма (Соломоновият храм в Йерусалим, Израел)
7. Нюйоркската стокова борса се срива. „Юнайтед Еърлайнс“ (United Airlines- главна американска авиокомпания, базирана в град Чикаго/ Илинойс) спира дейността си.
8. „Нефритен Шлем“ (Jade Helm) започва на 15-ти юли. Съвместно военно и междуведомствено неконвенционално военно учение, провеждано в няколко американски щата. Спонсорирано е от Американското Управление за Специални Операции (USSOCOM). В учението (в което някои от елитните войници ще действат незабелязано сред цивилното население) ще се включат около 1200 военнослужещи. Така нареченото „Реалистично Военно Учение“ буди опасения в някои от местните жители, които смятат, че то може да е подготовка за военно положение (в случай на избухване на безредици и масово гражданско неподчинение
9. Шемита (shemitah) /Еврейската Съботна година, празнуваща се веднъж на всеки 7 години/
10. Юбилейната година /Еврейската година, празнуваща се при завършване на седем цикъла на Съботната година (7 поредици от 7-годишни интервали- общо 49 години), според библейската книга „Левит“ робите и затворниците ще бъдат освободени, дълговете ще бъдат опростени и Божиите милости ще бъдат особено явни; 25:8-13/
11. Тетрад (четворка) „кървави луни“, завършващ на 28-ми септември. (серия от четири пълни лунни затъмнения, които се случват през интервали от около шест месеца. При тези явления естественият спътник на нашата планета се вижда в ярко оранжево или червено, заради начина, по който слънчевата светлина се пречупва през земната атмосфера.
12. ООН е домакин на среща на „Дневен Ред за 21-ви век“ (Agenda 21) -приложен план за действие по отношение на устойчивото развитие) за цялата планета (25-27 септември) Папата ще пътува до Ню Йорк и ще направи обръщение към Конгреса, като ще посети и срещата:
13. Предстоящото предложение на ООН за обявяване на Палестинска държава. 15-ти септември- 70-тата сесия на Общото Събрание на ООН започва на тази дата. Според съобщенията Франция замисля да внесе резолюция за официално признаване от Съвета за Сигурност на ООН на Палестинска държава. До този момент Съединените Щати винаги са били тези, които са възпрепятствали подобна резолюция, но Барак Обама загатва за това, че нещата могат да бъдат доста по-различни този път.
14. 25-ти септември до 27-ми септември – ООН ще постави началото на съвсем нов дневен ред за устойчиво развитие на цялата планета. Някои са нарекли това „Дневен ред за 21-ви век на стероиди“ („Аgenda 21 on steroids“). Но този нов дневен ред не е единствено посветен на околната среда. Той също включва постановления, касаещи икономиката, земеделието, образованието и равнопоставеността на половете. На 25-ти септември папата ще пътува до Ню Йорк, за да изнесе важна реч, слагаща началото на конференцията на ООН, където този нов план ще бъде разкрит.
15. 28-ми септември – Това е датата на последната от четирите „кървави луни“, които се падат на Библейски празнични дати през 2014 и 2015 година. Тази „кървава луна“ се пада на първия ден на Празника на шатрите, ще бъде „свръхлуна“ и ще бъде в действителност видима в Йерусалим. Има ного хора, които отхвърлят явлението на „кървавата луна“, но ние сме забелязвали подобни образци преди. Например, сходен модел на затъмнения е възникнал точно преди и точно след разрушаването на Еврейския храм от римляните през 70-та година.
И така, какво предстои да се случи този септември?
Каквото и да е, не ни остава много дълго време докато разберем…
Отговорихме на много въпроси като тези на сестричката и поговорихме с братята на лагера за важни проблеми в движението и нашата роля. Не съжалявам че онези който най-много писаха тука да сме се видели не се престрашиха да се запознаем. До нови срещи и успешна година на всички.
„Лиза Хейвън е съставила свой собствен списък от ключови събития…“ Не е одобрен ,който сам себе си препоръчва,а този ,когото Бог препоръчва!!!
Всички тези изброени политически, военни и природни събития ми напомнят за датата 12.12.2012 г. Паниката, която се създава на никой не помага. Бъдете Христови синове и дъщери и Неговият ден ще бъде оразник за вас!
Пише, че ще дойде Бог като крадец:
Матей 24:
38 Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега,
39 и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.
40 Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.
41 Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.
42 Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.
43 Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.
44 Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.
Бдете да не ви ограбят къщата, а не кога ще бъде Божието пришествие! Бъдете гласът на един, който вика в пустинята : „глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него“
много голяма заблуда витае тук относно грабването… излиза, че някои велики праведници от различни деноминации и църкви, които имат страхотни теологични познания и невероятното усещане за правдивост и непогрешимост спрямо останалите, ще бъдат грабнати в небето, за да наблюдават от високо голямата скръб, като от някаква театрална ложа.
защо ще има голяма скръб и срещу кого ще се сражава сатана, ако не срещу Божиите люде на земята? срещу невярващите ли ще воява дяволът??
вие, грабнатите, преди голямата скръб, като отидете на небето, как ще помогнете на тия, които не считате за достойни да приемете сега, на земята??
Написаното от г-н Димитър Костов по тема няма нищо общо с аргументирано библейско проследяване на петдесетната доктрина за „грабването“, която е изложена в статията. Стилът на изказа, ако продължа неговата алегория за „театралното представление“, е стилът на днешните тийнейджъри, които по време на спектакъл (театрален, музикален) дъвчат дъвки, подсвиркват и хвърлят пуканки по редиците около себе си. И въобще не разбират от изкуството, на което се мислят за съпричастни.
Както и другите дилетанти по темата, г-н Димитър Костов показва влюбеност в Сатаната и предпочита да се срещне с него, а не с Христос, макар че едва ли има представа какво би означавало това…
Тийнейджърското разбиране за битки в наше време е продиктувано от гледането на комикси и филми, защото днешните младежи дори не ходят в казармата и нямат реалната представа от военна подготовка, стратегия и тактика. В есхагологията дилетантството прозира от постинги като горния, както и от „проповеди“ на дилетанти.
Добре че Новият Завет категорично представя „грабването“ ПРЕДИ Голямата скръб, защото ако Църквата разчиташе на тийнейджърска дилетантска „защита“ след това, горко, горко на Църквата!…
Вениамине, големи безумия си написал без да ме познаваш, знаеш и т.н. голям психоаналитичен профил си ми направил какво искам и какво не.
явно не искайки да отговориш на зададения въпрос, реши да ме оплюеш и нападаш голословно. не ти се сърдя, жив и здрав да си.
дано Господ отвори очите ти за истината.
Нито една от трите гръцки думи, използвани в Новия завет, за да се опише завръщането на Христос – парусиа (идване); апокалипсис (разкриване) и епифаниа (появяване) – не подсказва тайно грабване преди Голямата скръб. Идването на Господ Исус ще бъде доста шумно: 1 Солунци 4:16
Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред.
Г-жа Радева е права, че посочените гръцки термини не подсказват за „тайно грабване“. Но на базата на какво твърдите, г-жо Радева, че това няма да се случи ПРЕДИ Голямата скръб? Освен това от термините, които посочвате, в текста на Първо солунци 4:15-18 се среща само „парусиа“. Каква е екзегетическата връзка с другите два? И как разбирате думите на ап. Павел: „ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха“? „Облаци“ и „въздух“ буквален смисъл ли имат, или са метафори?
А г-н Димитър Костов, когото нямам честта да познавам, защо ми говори на малко име и на „ти“ като тийнейджър, като е видно, че аз не му говоря във 2-ро лице единствено число? И защо подскача така нервно? Не виждам да е поставил сериозен въпрос по темата, за да очаква сериозен отговор.
Откр. 7
12. Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.
13. Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли?
14. И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.
15. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.
16. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек;
17. защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
Имам няколко въпроса към темата. Защо старецът казва, тези с белите дрехи идват ОТ Голямата Скръб, а не те идват ПРЕДИ или след?
По принцип аз не си задавам въпроса, дали ще бъда грабнат преди, по време или след голямата скръб (ГС). Какво означава Голямата Скръб, не е ли това времето в което Младоженецът не е с Невястата си? Също така, какво означава чашите на Божият гняв, които ще се излеят върху земята? Божието пришествие и грабване е обещание, което ще се изпълни, дали днес, септември или след още 100г. , но ще стане. Въпроса е, ние днес какво правим? Сме ли ние светлина поставена нависоко или сме си още под масата, шиника? Каква е нашета роля в този свят, да излезем от него или да сме в него, но не само с професиите си, но с вярата си! Въпроси на които ако си отговорим, то и отговорът за грабването ще бъде в устата ни!
Госпожо Радева,
Вие ни обяснявате следното:“ ..не подсказва тайно грабване преди Голямата скръб…“.Това е негативния път , т.е. как няма да бъде.
Аз Ви предлагам сега да тръгнете обективно по положителния път, т.е. как ще бъде.
Вие аргументирате с гръцки думи и сега аз ви предлагам да разгледате значението и употребата на думата „харпадзо(арпазо)“, № 726 по Стронг.
Думата е употребена 15 пъти в НЗ в различен контекст.
Да разгледаме контекста на Деяния 8:39; 2Кор.12:2-4 и 1Сол.4:17.
Превода на тази дума в тези пасажи, използван от авторитетни преводачи на Библията е „грабване“,описващо дело на Бога с цел преместване на човек/хора от едно място на друго.
В два от случаите – 2Кор.12:2-4 и 1Сол.4:17 става въпрос за грабване от Бог на човек/хора от земното местоживеене и издигането до небето – мястото на вечното Божие присъствие.
Аз приемам херменевтичния стил , въведен чрез „Метод“ на Джон Уесли през 18в.,в който директните изказвания във Библията се тълкуват и разбират буквално, а Библията е цялостно , пълно, безпогрешно боговдъхновено Слово.
От тук, без много да умувам и философствам, без да се позовавам на богословски доктрини , чути от някой недоучил, но самовлюбен пастор, по пътя на изследването на контекста , лексиката , граматиката и богословието на пасажа аз стигам до заключението за едно видимо, мигновенно Грабване на Църквата преди Голямата скръб.
После проверявам моето мнение чрез учението на традицията на Църквата по въпроса, а най-после прочитам поне 3-4 коментара и мнения на изследователи на Библията и богослови, за да проверя правилността на моето разбиране.
Надявам се да продължим разговора…
Лъчезар Манчев – за да продължим разговорът е необходимо да дадете обяснение за периода на Голямата Скръб. Какви събития включва той, с какво се изразява? Понеже говорите за Библията, в нея се пише само веднъж за този период и това е цитата, който в горният пост съм споменал.
Ако въпросът е да достигнем взаимно до истината за грабването, то трябва да си отговорим на горният въпрос. Знам, че д-р Пеев е споменал в статията къде се намира този период, но това е мнението на Августин, има и още теории, които не казвам, че са верни, но ги има.
Исторически премилениализъм, Амиленианизъм (споменатият в статията, между другото Калвин и Лутер са приемали този вариант, при все, че той повече е свързан с католическата църква), Пост-милениализъм и Диспенционален премилениализъм – всичко това дава основание за едни по-дълбоки размишления, които да вкючват и книгата Откровение. Знаем, че много малко хора се наемат да тълкуват тази книга, защото не е лесна, тя е духовна и само човек с духовни очи може да надникне в нейните послания!
Не е необходимо да даваш никакви определения повече Лъчезаре. Цитатът на голямата скръб е от госпожата и нека тя да си го дефинира. Ти го каза много правилно и достатъчно ясно за онези които искат да разберат. Грабването е във всеки превод на Библията и още първите мисионери са го заложили в цариградския превод:
Протестантски 1 Солунци 4:17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
Цариградски 1 Солунци 4:17 после ние живите които сме останали с тех наедно ще бъдем грабнати на облаци да срещнем Господа на въздух; и така ще бъдем всекога с Господа.
Православен 1 Солунци 4:17 после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.
Съвременен 1 Солунци 4:17 След това ние, още живите, които сме оцелели, ще бъдем грабнати в облаците заедно с тях, за да срещнем Господа във въздуха и така ще бъдем с Господа завинаги.
Верен 1 Солунци 4:17 после ние, живите, останалите, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.
Коя библия чете госпожата че грабването не й е в Библията?
От цялата дискусия тук единственото стойностно нещо е че д-р Пеев каза открито че е за грабване преди голямата скръб. От цялата му асоциация с Еленски бях останал с впечатление, че ще я минават заедно. Сега остава да се направи тъй чаканата таблица коя деноминация в какво грабване или милениум вярва за да сме наясно. Мярянчо много поздрави на дядо ти от братята на лагера.
Уважаеми господин Данев,
Аз умишлено не намесвам темата за миленианизма в трите му основни разновидности , задане правя нещата още по-неразбираеми за тези , които може би не се занимават моного дълбоко с темата.
Трябва да призная , че привържениците на вярването в Грабването преди Голямата скръб са премилениалисти иначе първото няма логика.
Аз все пак настоявам на прилагането на правилен херменевтичен апарат, за да достигнем до правилна ексегеза. тогава няма да сме толкова зависими от традиционата догматика ,която, както и Вие споменавате, често е повлияна силно от историко – религиозния печат на времето.
Съгласен съм с Вас , че Августин , Лутер и Калвин са амиленианисти. Интересно е , че това вярване за Милениума е чуждо на Ранната Църква до появата на алегоричния метод на библейска херменевтика , въведен от Ориген(185-254). До това време премиленианизма е бил единствена представа за 1000-год. Царство просто защото Църквата е прилагала буквална, логична , а не символична библейска ексегеза.
Тъкмо към тази ранна традиция в ексегезата се обръща Джон Уесли, на когото дължим днешния инструментариум за правилна, реална и логична библейска ексегеза.
Прилагайки тази буквална ексегеза към Откровение, разбираме , че времето на Голямата скръб е време на Божият гняв над непокаяния свят, време на изпълнението на 70-та седмица на Данаил, време на изпълнението и завършването на завета на Бог с Израел, представен от 144 000 проповядващи Благовестието евреи.
Забелязали ли сте ,господин Данев, че за новозаветната Църква, съществувала преди времето на Божия гняв, няма спомената нито една дума в главите 6-19 на книгата Откровение.
Г-н Манчев, благодаря ви за отговора! Не намерих обаче в него обяснението на стиха от Откр. 7:14, който измества времево ГС и Божият Гняв.
Да вземем тези два стиха:2 Солунци 2:1
А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него
2 Солунци 2:8
и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си
Думата, употребена тук за пришествие е парусиа. Интересно, не смятате ли?!…
Да видим и този стих:1 Коринтяни 15:52
в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
Последна тръба ще зазвучи, но кои са другите тръби преди тази последната? Откровение 11:15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.
И последно – думата, използвана за посрещнем тук 1 Солунци 4:17
после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
Изразът означава да посрещнеш високопоставено длъжностно лице. Когато посрещаш някого, той идва при теб.
Времевото изместване се обяснява в следните стихове от Откр. 14:16
Между другото, тези стихове правят вашето последно изречение грешно!
12. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.
13. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.
14. И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.
15. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.
16. Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.
17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.
18. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
19. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.
20. И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
Следващата глава 15 свидетелства за периода след грабването. Глава 16 говори вече за изливането на Божият Гняв!
Г-жо Радева,
Заблуждавате като не знаете писанията нито Божията сила (Мат. 22: 29)
Последната тръба не е 7-та тръба а Божията тръба за възкресение. Седмата тръба за която говорите е на ангел, докато последната тръба в Солунци е Божията тръба. Павел изрично го подчертава ако си направите труда да го прочетете.
Причината за това е асоциацията която апостола прави с еврейския Празник на Тръбите. На него рогът от овен наречен шофар звучи 4 пъти.
1. евр. Текия – продължителен звук, означава събуждане/ставане
2. евр. Шварим – къс звук – думата означава пречупване (за покаяние)
3. Труа(х) – свързано с евр. Руа(х) (дух), готовност
4. Текия хагадола(х) – продължителен звук за възкресение/ставане
Имено при този последен звук, мъртвите в Христа ще възкръснат.
Брат Иване и на мен ще ми е интересно съпоставяне на деноминациите.
Кога ще се научите да разбирате Божието Слово, а не само да Го четете?
Преди време бяхме направили една таблица с това коя деноминация в България в какво вярва за последното време но не мога да я открия. Може ли от администрацията да ни помогнат защото беше важна нишка в темата за грабването.
Справих се сам и по памет за да ви предоставя таблицата на съпоставка
СЕПЦ са класически диспенционалисти пред-скръбта пред-милениума
Заедно с тях са и всички баптисти и адвентисти. Някои адвентисти започват да вярват че ще минават през скръбта нa части
ОБЦ ================ след-скръбта пред-милениума – също не-диспесиционални
АРЦ ================ ултра посмилениални – в момента живеят в милениум и Христос ще се върне когато свърши
ББЦ ================ пред-скръбта пред-милениума – за диспенсациите не е сигурно
ЕМЕЦ ================ традиционно пред-скръбта и такива са били и преводачите на Библията които въвеждат термина „грабване” както Марянчо показа. Но наскоро вече методистите в България започват да преминават към постмилениалния лагер в резултат на образователни дисциплини от училището им в Австрия
Конгрешанието ================ определено постмилениални и винаги са били
При по-нови ц-ви Блага вест/Хазърбасанов ================ есхатологията е отдавна постмилениална
ХЦ Сион ================също проповядват за Откровението без да споменават грабване
Какво мислят или вярват деноминации, църкви и големи проповедници не може да бъде отправна точка в намирането на правилният отговор относно грабването. Относно Истината, плът и кръв не може да ни я открие!
Знаете ли кой е най-големият проблем на християните след възнесението на Христос?
Това е опазването на Истината! Проследете посланията на апостолите, вижте предупрежденията на Христос в евангелията, ще разберете тази проста истина. Защо опазване на истината, защото това, което сме приели е достатъчно да отвори очите ни и да освети пътищата ни. Духът на Истината, който ни учи за Истината и който ни казва всичко що е у Отца според Неговата блага воля.
Християнин, който е загубил общението си с Бога става ленив, невиждащ и глух за Истината. Многото учители, доктрини и учения замъгляват тази интимна връзка с Творецът ни. Напоследък слушам проповеди като не прави, не пипай все имащи вид на благочестие, но лишени от силата му. Пак казвам, плът и кръв не може да открие Истината в сърцата ни! Тялото христово е нашият дом, в който душите ни могат да си починат и утолят жаждата си. Защо пиша всичко това в статията за грабването, защото точно тук, човек може да се огледа в Словото и да разбере, кой е източника на нашето откровение!
Нека видим и следните стихове:
Деяния 1:9 И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.
10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,
11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.
Матей 24:29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.
Откровение 7:9 След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,
10 и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!
11 И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки:
12 Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.
13 Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли?
14 И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.
Открвение 20:4 И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.
По времето на скръбта виждаме, че хората няма да се покайват-Откровение 9:20
И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят.
Откровение 16:11
и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
г-жо Радева, само да ви коригирам. Откровение 9:20 са събития преди индването на Христос на земята в плът и кръв за да изяви Евангелието.
Откровение 12 глава свидетелства за жената – Израил и нейният син, Христос. От този момент започва и Голямата скръб. Това е и времето, което дявола е хвърлен на земята и знае, че му остава малко време. Заради това сега измамата, лъжата и подмяната на Истината са най-силно изразени.
Описаните събития на тръбите описват периода преди първото идване на Исус Христос т.е периода на пророците.
Трябва да се прави разлика за периодите.
Печатите
Тръбите – периода на пророците!
След знамението със Жената започва Голямата Скръб до грабването, което е описано в Откровение 14 глава.
Чащите на Божията Гняв – и т.н.
Мисля, че дадох малко яснота относно книгата Откровение. Тя описва периоди и събития, които следват един след друг. Цялата книга Откровение е историята на човечеството още от неговото сътворение до възстановяването му в Божието Пристъствие. Заради това последните стихове от книгата са и много силни – Проклет всеки, който отнеме или прибави на тази Книга, зашото това е Божие Слово в Плът (въплатено, цялостно, завършено, пребъдващо от века до века), което човек не може да променя според както на него му се вижда добре.
В събитието грабване има три групи.
1 Призовани верни избрани възкръснали и живи тези братя и сестри ще участват в грабването делвите са пълни с масло СВ.ДУХ .
2 Призовани неверни заблудени оставени тези братя и сестри няма да участват в грабването делвите са полупразни поискаха но не им бе дадено масло.
3 Атеисти безбожници грешници няма да участват и разберат събитието.За тях ще бъде безследно изчезване на милиони хора в друга вселена.Кратко описание на грабването.
Виждам, че дискусията за „пришествието“ и „грабването“ е продължила и са казани много правилни неща. Включвам се отново, за да успокоя г-н Иван Георгиев, че още не съм грабнат, защото не приемам „пророчества“ от сорта на „септемврийското“ на Клод Игнерски. А още по-малко съм повлиян от днешните „деноминационни“ характеристики по темата за „пришествието“, „грабването“, ГС (Голямата скръб)и т.н.
По-горе изразих мнението, че не бива да се смесват нещата за „грабването“ в Първо Солунци 4:16-18 (главният пасаж на доктрината) и нещата, казани в Йоановото Откровение. При първия случай се говори за фазата на Христовото пришествие ЗА неговите светии ПРЕДИ ГС, а при втория случай – за фазата на Христовото пришествие СЪС светиите, за да приключи ГС. В Откровение се говори за събития, които се случват „на земята“, не „във въздуха“. Поради тази причина жанрът е апокалиптичен, символичен, завоалиран. Историческата основа на Откровение са гоненията на християните от времето на Нерон до Траян, защото ап. Йоан е пряк свидетел на страданията на Ранната църква. Откровението не може да се разглежда като теоретична, абстрактна книга, въпреки своя символизъм. При ап. Павел се говори теоретично, като учение, за надежда. Ап. Павел гледа преди всичко към бъдещето на църковната история и това е видимо в много пасажи на посланията му.
Затова бих предложил следната схема за „грабването“ и последвалите събития, която показва наличието на ВРЕМЕВИ ПРОМЕЖДУТЪК между събитията на „пришествието ЗА“ и „пришествието СЪС“ светиите. Само така може да има ДОПИРНИ ТОЧКИ между Павел и Йоан:
Първо, ГРАБВАНЕ „ВЪВ ВЪЗДУХА“ (I Сол. 4:16-18)
Второ, ХРИСТОВОТО СЪДИЛИЩЕ (I Кор. 3:11-16; II Кор. 5:10)
Трето, ПРЕДСТАВЯНЕ НА НЕВЯСТАТА НА МЛАДОЖЕНЕЦА (Ефес. 5725-27; срв. Юда 24)
Четвърто, СВАТБАТА НА АГНЕТО (Мат. 22:1-14; 25:1-13; Лука 12:25-41; Откр. 19:7-9)
Ап. Павел не случайно говори за „пришествие във въздуха“, защото това е сферата на Сатана (Ефес. 2:2; срв. 6:12). Откровението представя по обширен символичен начин онова, което се случва на земята до окончателната победа над врага. С Откровението обаче трябва да се внимава и да не се търсят несъществуващи аналози с Павловите изказвания по темата. Повечето коментатори дотук са прави, че Откровението изисква специфична херменевтична методология, която не е задължително да се прилага към Павел. Откровението НЕ ПРОМЕНЯ Павловата доктрина за „грабване“ ПРЕДИ ГС.
Думите на Христос са записани както следва – Мт.25:31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
25:32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;
25:33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
25:34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
25:35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
25:36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
25:37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
25:38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
25:39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
25:40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
25:41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.
25:42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
25:43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.
25:44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
25:45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.
25:46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.
Ето въпросът ми :
Кога точно е времето когато овци и кози ще са заедно (в този момент става разделянето им) ? Къде и защо са били заедно до този момент ? При пришествието се взимат само готовите (овцете). Останалите остават на земята. Докато тук пише, че козите отиват във вечно наказание , а праведните във вечен живот. И това става по едно и също време. Някой знае ли отговорът?
Хубаво е, че брат Петьо Николов се включва в дискусията.
Тук обаче имаме жанра „притча“, за която, ако искаме да говорим в есхатологична посока, трябва да кажем, че се отнася за периода на ХРИСТОВОТО СЪДИЛИЩЕ.
При Христовите притчи е характерна основната идея, а не детайлите и персонажите. Основната идея тук е ЛИЧНАТА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ХРИСТИЯНИТЕ. За това ще бъде търсена сметка и ще бъдат раздадени награди или наказания. Кои са „козите“ и кои – „овцете“ е трудно да се получи еднозначен отговор, защото тълкуванията са безброй. Важна е „мярката“, според която Всемирният съдия отсъжда: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни братя, на Мене сте го направили“ (Мат. 25:40). Деликатна подробност е фокусът тук върху „добрите дела“, което, разбира се, не трябва да се тълкува като предимство пред „вярата в Христа“.