Петдесятната концепция за “благодатта”

Д-р Вениамин Пеев

Когато говорим за “петдесятната концепция за благодатта”, трябва да прибавим, че тя не е “откритие” на петдесятното движение, възникнало преди малко повече от един век. Често харизматичните представители остават с впечатлението, че нещата, в които вярват така пламенно, са убягнали от вниманието на техните предшественици или пък, недай Боже, са били насилствено прикривани и опорочавани. Историческата истина обаче е, че концепцията за “благодатта” стъпва преди всичко върху солидната база на възгледа, развит от блаж. Августин и реформаторите, които са в една или друга степен негови последователи. С други думи, концепцията за “благодатта” се корени в т.нар. августинска традиция, която пък от своя страна черпи идеи и вдъхновение от посланията на ап. Павел. Един от класическите петдесятни автори и проповедници от втората половина на миналия век Джордж Канти признава: “Малко или повече Августин е този, който установява концепцията за благодатта в мисленето на Църквата като значима придобивка” (Canty, G. “The Doctrine of Grace” in Brewster, P. S., ed. Pentecostal Doctrine. 342).

Днес в жаргона на петдесятните вярващи често се употребява съществителното “благодат” и прилагателното “благодатен” за богослужение, проповедник, музикално изпълнение или проповед. Но това няма нищо общо с новозаветното и Августиновото разбиране за “благодатта” тогава, когато се отнася до височината на децибели или изпитването на естетическа наслада. Действителното значение на “благодатта” има по-висш източник и по-дълбоки духовни измерения. Благодатта е пряко свързана със спасението на човека и не се преживява с физическите ни сетива. Благодатта е категория от друг разред.

Учението на блаж. Августин за “благодатта”

Исторически погледнато, Аврелий Августин (354-430) не е първият християнски богослов, който заговорва за “благодатта” (гр. хàрис; лат. gratia). Преди него ранният църковен автор св. Игнатий Богоносец (I-II в.) определя “благодатта” като активно действаща “сила на Бога” в Църквата, която обаче е склонен да свърже предимно с нейните свещенослужители. Тертулиан (160-220) също се доближава в разбирането си на “благодатта” до него. Тертулиан бил убеден, че пълнотата на вярата била предадена от Христовите апостоли на техните приемници и нищо повече не можело да се прибави или отнеме (Praescr. 21). Тертулиановият съвременник св. Киприан Картагенски смятал, че “благодатта” може да се получи само в Църквата и нейни пазители са епископите (“За единството на Църквата”. 26). Такова разбиране обаче създава предпоставката за “притежание” и “разполагане” с благодатта само от представителите на църковната йерархия, което изопачава новозаветната концепция и я отдалечава от спасителното й предназначение.

Блаж. Августин свързва “благодатта” единствено с Бога като Първоизточник. Но неговото разбиране е многопластово. От една страна, Божията благодат има четири аспекта: тя е изпреварваща, кооперираща, достатъчна и ефективна. Но тя се стреми да действа и в абсолютна хармония с човешката воля. Благодатта в системата на блаж. Августин не е описана като външно и натрапващо се явление в живота на човека. Божията благодат е коректив на човешката воля, но тя се изявява като неин помощник и водач, а не като неин безапелационен господар. Божията благодат не премахва човешката воля, а търси съдействие с нея. Разглеждайки накратко четирите аспекта на благодатта според Аврелий Августин, ще видим, че този църковен учител се обляга изключително на текстове от Св. Писание.

Първо, благодатта е “изпреварваща”. Това определение идва от Пс. 58:11, където е казано: “Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари” (СИ). Глаголът praeveniet, който е преведен на бълг. ез. “превари”, показва някакво предварително действие. Божията благодат вече е тръгнала към грешника и е приготвила оправдание и спасение преди той да е започнал да се отърсва от греховете си. Следователно “благодатта” има смисъл на независим от човешката воля и незаслужен дар. Блаж. Августин се позовава и на твърдението на ап. Павел: “Защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас да желаете това и да го изработвате” (Фил. 2:13). Тук апостолът на езичниците говори за изработване на “спасението със страх и трепет”, но само в съгласие с Божията благодат, а не благодарение на личната човешка инициатива. Ето защо Августин цитира пак ап. Павел: “И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, Който показва милост” (Римл. 9:16; срв. Пр. 16:1). Така че, както подчертава Августин, Божията милост (т.е. благодат) винаги “върви преди нежелаещия човек, за да го направи желаещ”.

Второ, благодатта е “кооперираща” (или: съдействаща). В специално посветеното си съчинение на този проблем “За благодатта и свободната воля”, написано в зрялата му творческа възраст, Августин подчертава, че реални духовни резултати в живота на човека се постигат само в хармонията между Божията благодат и човешката воля. Тъй като човешката воля в действителност е “малка и слаба”, тя има нужда от Божията инициатива. Само изпълнението на Божиите заповеди, които са представени в Св. Писание, може да доведе до успешното съгласуване на двете воли – Божията и човешката. Но тяхното изпълнение не трябва да се извършва с нежелание, както робът често изпълнява заповедите на господаря си по принуда. Изпълнението на всяка Божия заповед става с вдъхновението на “любовта към Бога” и “любовта към човека” (Мат. 22:36-40; срв. Лев. 19:18). Но послушанието с любов към Бога и останалите хора е “без страх”, защото “съвършената любов пропъжда страха” (I Йоан 4:18). Ап. Павел вдъхва увереност в обходата на колебаещите се: “Като съм уверен именно в това, че Този, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа” (Фил. 1:6). Затова блаж. Августин заключава: “Той оперира без нас, за да пожелаем; но когато ние пожелаем и то пожелаем Той да действа, Той кооперира с нас” (срв. Фил. 2:13; Римл. 8:28).

Трето, благодатта е “достатъчна”. В краткия си трактат “За укора и благодатта”, написан по същото време, блаж. Августин разглежда самото съдържание на “благодатта”. За целта той се спира на едемската драма. Първата човешка двойка е била “облечена” и съхранена от Божията благодат. Затова се налага разграничение на действието на благодатта “преди” и “след” грехопадението на Адам и Ева. Преди грехопадението човекът се радвал на “различен вид” благодат, въпреки че и тогава тя не била заслужена. В Църквата и живота на вярващия действа друг вид благодат. Докато в Едем Божията благодат не среща съпротивата на злото, “светиите в този живот” дишат и се борят “посред” морето на злото. Именно затова има заръка в Господната молитва: “но избави ни от лукавия” (Мат. 6:13). Ап. Павел чувства драматизма на тази ежедневна борба: “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога, има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ” (Римл. 7:24-25 а). Но у вярващия човек след Едем има дълбоко раздвоение, както признава апостолът: “сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон” (ст. 25 б). Именно поради реалната заплаха на злото всеки човек се нуждае от по-силно и успешно действие на благодатта, отколкото Адам в райската градина. А може ли да има по-интензивно и мощно представяне на Божията благодат от личността и изкупителното дело на Господ Исус Христос (Римл. 8:31-2)?

Четвърто, благодатта е “ефективна”. Този последен аспект е пряко свързан с достатъчността на благодатта. Те са като двете страни на една и съща монета, чиято реална стойност е Божията благодат. “Ефективността” разкрива и останалите два аспекта на благодатта в живота на светиите, които се борят ежедневно с неблагополучията на своя живот след грехопадението. И в този случай обаче блаж. Августин прокарва разграничителна линия между “възможността да не се греши” (при Адам) и невъзможността да се греши” (при светиите). Оттук следват и други реалистични определения: възможността да не се умира и невъзможността да не се умира; възможността да не се изоставя доброто и невъзможността да се изоставя доброто. С тези “възможности” е свързано и действието на свободната воля. Адам е можел да не греши, можел е да не умре и е можел да не изоставя доброто. Тук възниква въпросът за “свободната воля”. Как се е проявявала тя у Адам? Блаж. Августин обяснява: “първата свобода на волята е била възможността да не се греши”. При светиите обаче, които се съпротивляват на изкушенията, съблазните и греха, последната свобода на волята ще бъде много по-голяма, защото това е “невъзможността да се греши”. Тяхната вътрешна духовна природа е променена, но също така те вземат решението и да го изпълняват, т.е. да не допускат грях в живота си, защото са го посветили в служение само на Бога. Следствията от “невъзможността да се греши” са постигането на безсмъртие и блаженството на постоянство в доброто. Последвалите благословения са резултат от изпреварващата, кооперирашата и достатъчната благодат. Именно това е ефективната благодат, постигаща реални резултати в живота на светиите.

Класическата петдесятна концепция за “благодатта”

Петдесятната концепция за “благодатта” се развива на основата на Августиновото учение, но тя прибавя и нови нюанси, които съответстват на богословския контекст на харизматизма. Тя се свързва с дейността на Св. Дух и придобива все по-практически измерения, което е разбираемо, защото концепцията за “благодатта” има връзка и с концепцията за “освещението”. Джордж Канти вижда подкрепа за тази интерпретация, например, в Изх. гл. 3 и 6, където Израилевият Бог заявява 18 пъти в 1-во л. ед. ч., че ще извърши благодеяния за Своя народ, сред които личи и обещанието за “избавление” (Brewster, P. S. 346 f.). Това доказва наличието на инициатива от страна на Бога, а не на човека. Следователно библейският Бог е Бог на спасението, Който пръв пожелава това, инициира го, реализира го, въпреки честото упорство и неблагодарност на вярващия народ. Ето защо и ап. Йоан ще подчертае, че макар вярващите да знаят, че Бог е любов, трябва да се има предвид “предварващата” инициатива (според определението на блаж. Августин) на божествената любов: “В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение за греховете ни” (I Йоан 4:10).

От съществена важност за дискусията е да се отговори на въпроса: “Как оперира благодатта?” Или, изразено другояче – кое я предизвиква? Може ли някакво човешко усилие да я активизира и да я насочи в дадена посока? Или тя действа независимо от човешкото намерение да се угоди на Бога, колкото и благовидно да е то? Джордж Канти отговаря великолепно на тези въпроси, затова ще го цитирам изцяло: “Благодатта не е от такъв порядък, че да може да се придобие и притежава пълно. Нито пък може да се усвои (каквато е) чрез методи и средства на човешка находчивост. Човек не може да заслужи Божията благодат. Ако можеше, благодатта спира да бъде благодат и става награда, подобно заплата. Съществено важно е за благодатта, че тя оперира без никакъв вид договорки или мотивация” (Brewster, P. S. 344). Това мнение на петдесятния богослов звучи в духа на Лутеровото разбиране, издигащо “благодатта” над всеки човешки опит за угаждане на Бога, което би отвело към неновозаветното учение на римокатолицизма за “заслугите” и “валидността” на индулгенциите.

Но Божията благодат, освен дълбоко милосърдна е и справедлива! Тук неминуемо прозвучават предупредителните слова на ап. Павел на много места в посланието към Римляните. Авторът е категоричен, че всяка самоинициатива от страна на човека подсказва за “презрение” към Божията неизследима и неизчерпаема благодат, в която има “богата благост, търпеливост и дълготърпение” (Римл. 2:4). Божията благодат е “водачът”, който отвежда към осъзнаване на греха, покаяние, разкаяние, търсене на прошка, освобождение и благодарност от страна на повярвалия. Но Божията благодат е синонимна и на Божия гняв, който изисква отговорност към онези, които са обърнали гръб на призивите на любовта и милостта. Участта на такива е следната: “гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата” (ст. 8; срв. 3:5; 11:22). За отбелязване е, че Канти се позовава за важността на справедливостта в действието на благодатта на германския богослов Рудолф Бултман (1884-1976), който е известен с дръзките си новозаветни интерпретации (Brewster, P. S. 347). Според Бултман именно концепцията за действието на Божия гняв спомага за едно по-обективно разбиране на Божията верност, изразена спрямо вярващи и невярващи.

Подходът на съвременни петдесятни догматисти като Джордж Канти би трябвало да ни убеди, че християнските доктрини не се конструират с библейско цитатничество. Порочна е практиката, която често забелязваме у нас: проповедници и обикновени читатели на Св. Писание изваждат от техния непосредствен литературен, исторически и богословски контекст стихове и пребрегвайки елементарните изисквания на екзегетиката, ги редят един след друг или групират и наслагват като сходни текстове, опитвайки се да подкрепят свои вече предпоставени идеи. В богословската област такъв подход се нарича “говорене”, а не “слушане” на текста. Джордж Канти и останалите автори на сборника “Петдесятната доктрина” обаче демонстрират един съвременен и убедителен подход за излагане петдесятните доктрини, който свидетелства за внимателно “вслушване” в текста. Този подход не само се базира на автентични библейски текстове, но търси логическата им връзка, за да се създаде правдоподобна доктринална концепция. И не на последно място – съвременните петдесятни богослови показват отлично познаване на историята на християнските доктрини, показват почит към достойните имена на християнските учители независимо от конфесионалната им и философска принадлежност, защото усещат своята отговорност към онези свои съмишленици, които биха се доверили на техните изводи.

4 comments for “Петдесятната концепция за “благодатта”

  1. Харесвам и oпределено има нужда от по-добро обяснение. Благодатта включва спасението и опазването на църквата от съда който ще сполети света. Христос е казал че вече сме преминали от смърт към живот без да са нужни други изпитания освен жертвата на Исус на кръста. Освен това Августин поучава и Троицата и отрича еднобожността и джизъз онли. Дали Канти не е непознат в българските църкви. Аз лично не съм го чел в този контекст и е добре да се говори за живота и делото на Жан Уесли.

  2. Благодаря на Ив. Георгиев за коментара. Сериозните коментатори обръщат внимание на сериозните теми.

    И аз също като Вас, г-н Георгиев, подозирам, че сборникът “Петдесятната доктрина”, съставен под редакцията на П. С. Брустер, е почти неизвестен на патдесятните пастори у нас. (Бих бил щастлив, ако ме опровергаят!). Разбира се от 1976 г., когато е издаден сборникът в САЩ, са публикувани много неща за петдесятната доктрина. В този сборник обаче личи широката и задълбочена осведоменост на авторите за историята и настоящото развитие на протестантската доктрина. Там се правят позовавания не само към Августин и реформаторите, към Едуардс и Уесли, но и към съвременни имена като Барт и Бултман. А това е важно свидетелство, че доктрини не се коват само с библейски цитати, а с логическо мислене, което неминуемо води към правилни доктрини и правилно постъпване.

  3. Днес “благодат” не се употребява в харизматичните среди. Вече има нова дума – “помазанието”. Помазан проповедник, хваление, сбирка, помазана вечер на чудеса и изцеления…

  4. Ако е вярно това, което казва, г-н Борис Георгиев, че “днес „благодат“ не се употребява в харизматичните среди”, то значи, че визираните от него групи СА ОТСТЪПИЛИ ОТ БЛАГОДАТТА. Отказът от концепцията за “благодат” означава:

    Първо, отказ от библейския му смисъл на “незаслужен дар” от Бога.

    Второ, от реформаторската концепция за “благодатта” като единствено условие за спасението.

    Трето, от самата петдесятна концепция за “благодатта”, която е разгледана в статията, и която не е модно увлечение, а двехилядолетна евангелска концепция.

    Терминът “помазание” няма нищо общо с термина “благодат”, следователно едната концепция не може да замени другата! Но “помазанието” е едно следствие от приемането на “благодатта”. Християнин или група от християни без “Божията благодат” дори не са спасени, камо ли пък могат да смятат, че са “помазани”…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.