ПАСТИРСКИ ПРОЦЕСИ (1949)

На 25 февруари 1949 г. в София започва съдебен процес срещу 15 евангелски пастори, който завършва с осъждането им за шпионска дейност. Този процес е част от поредица пропагандни политически процеси, провеждани по време на налагането на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия (БКП). Процесът започва ден след приемането в парламента на Закона за изповеданията и е насочен срещу 15 евангелски пастори, членове на Върховния съвет на протестантската организация Обединени евангелски църкви. Сред тях са представители на методистката, баптистката, петдесятническата и конгрешанската църкви.

След преврата на 9 септември 1944 г. съдебната система в България се превръща от независима институция в инструмент на комунистическата власт, изпълняващ нейните решения. Процесът срещу евангелските пастори не е случайност – той е резултат от решение на Политбюро на ЦК на БКП от края на януари 1949 г., в което се посочва, че трябва да бъде започнат съдебен процес срещу 15 души, обвинени в „най-тежки престъпления срещу интересите на народа и сигурността на страната“. Сред обвиненията са:

• шпионаж в полза на Съединените щати;
• незаконни валутни сделки;
• лек и охолен живот;
• разпространяване на клевети и слухове.

Съдебният процес е формален, като съдът действа като изпълнител на решенията на комунистическата партия. Още след публикуването на обвинителния акт, ЦК на БКП нарежда на съответните организации да проведат „широка разобличителна кампания сред вярващите“. Вярващите са принудени да публикуват разобличителни изявления и телеграми в пресата срещу обвиняемите.

В официалните документи се посочва:

„Да се организират 4 други процеса по линия на отделните секти, в които да бъдат съдени и разобличени останалите обвиняеми, извършили шпионски и други престъпни деяния срещу народната власт. Някои от тези процеси могат да бъдат организирани в провинцията, без да се вдига голям шум по тях. Да се използва широко печатът и радиото за разобличаване на тези шпиони и диверсанти, които са скривали своите престъпни действия зад религиозните секти у нас, злоупотребявайки с религиозната свобода в страната и религиозните чувства на вярващите.“

Обвиняемите са подложени на мъчения и са принудени да се разкаят публично за предполагаемите си престъпления. Процесът е гледан от Софийския областен съд и продължава само 11 дни – от 26 февруари до 8 март 1949 г. Всички обвиняеми са осъдени, като четирима от тях получават доживотен затвор и глоба от по 1 милион лева. Най-младият сред осъдените е Здравко Безлов, тогава на 28 години, който е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, глоба от 250 000 лева и лишаване от граждански права за 15 години.

След този процес репресиите срещу религиозните лидери продължават:

• На 5 юли 1949 г. са осъдени още 9 души по дело № 1166 на Софийския областен съд;
• Проведени са множество единични съдебни процеси, в които 25 души са изпратени в концлагери и затвори;
• През декември 1979 г., по следствено дело № 208 на Софийския районен съд, са осъдени 6 души от петдесятническата църква;
• В единични процеси са осъдени още двама – п-р Гавраил Цветанов, преподавател по икономика в Софийския университет, и Неофит Цаков – най-дългогодишният редактор на вестник „Зорница“, с присъда „доживотен строг тъмничен затвор“.

През 1948 г. се подготвя атаката срещу религиозните лидери. Знак за последвалите събития е разтурването на библейския курс, организиран в Бургас през 1947 г. и ръководен от пасторите Г. Чернев и Х. Попов. През декември 1947 г. спира издаването на списание „Нашата надежда“, като официалната причина е липсата на хартия, въпреки че истинските мотиви са политически.

В началото на 1948 г. се случват поредица от инциденти с пастори от Съюза на евангелските протестантски църкви (СЕПЦ):

• На 6 февруари 1948 г. на ръководителя на петдесятническата църква в с. Полско Косово (Великотърновско) е забранено да проповядва, а след това е пребит от околийския началник на милицията;
• На 15 февруари 1948 г. в Поморийска околия са арестувани 6 пастори и проповедници от петдесятническата църква по обвинение, че нямат открити листове, въпреки разрешението от местната власт;
• На 17 февруари 1948 г. в гр. Бургас е арестуван още един пастор.

Първата жертва на репресиите е Георги Чернев, председател на СЕПЦ. Според Митко Матеев той е арестуван през май 1948 г., а синът му, Вениамин, е задържан на 17 март 1948 г. Съпругата на Чернев е интернирана в Свищов. Христо Куличев твърди, че Георги Чернев е арестуван през лятото на 1948 г. по пътя за църквата в Елхово, близо до турската граница, като това е използвано като основание за обвинение в опит за нелегално преминаване на границата.

На 24 юли 1948 г. в дома си е арестуван и пастор Харалан Попов, а на 18 август 1948 г. е задържан Ладин Попов. След арестите, съпругите на пасторите се обръщат към пастор В. Зяпков, официален представител на властта, но получават отговор, че задържаните са в Стопанския отдел на Народната милиция във връзка с незаконна обмяна на валута, предимно американски долари.

Първият съдебен процес срещу 15 пастори (дело № 248) се провежда от 26 февруари до 8 март 1949 г. Присъдите са както следва:

1. Пастор Васил Зяпков – 48 години, религиозен представител на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ), с присъда „доживотен строг тъмничен затвор“;
2. Пастор Янко Николов – 48 години, заместник религиозен представител на ОЕЦ, с присъда „доживотен строг тъмничен затвор“;
3. Пастор Никола Михайлов – 49 години, председател на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „доживотен строг тъмничен затвор“;
4. Пастор Георги Чернев – 46 години, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „доживотен строг тъмничен затвор“;
5. Пастор Ламбри Мишков – 41 години, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „15 години строг тъмничен затвор“;
6. Пастор Георги Васев – 48 години, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „15 години строг тъмничен затвор“;
7. Пастор Харалан Попов – 41 години, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „15 години строг тъмничен затвор“;
8. Пастор Йончо Дрянов – 41 години, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „10 години строг тъмничен затвор“;
9. Пастор Иван Ангелов – 44 години, с присъда „10 години строг тъмничен затвор“;
10. Пастор Здравко Безлов – 28 години, с присъда „15 години строг тъмничен затвор“;
11. Пастор Захари Райчев – 50 години, с присъда „10 години строг тъмничен затвор“;
12. Пастор Ладин Попов – 36 години, с присъда „5 години строг тъмничен затвор“;
13. Пастор Митко Матеев – 39 години, с присъда „6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор“;
14. Пастор Ангел Динов – 40 години, с присъда „1 година условно“;
15. Пастор Александър Георгиев – 65 години, с присъда „1 година условно“.

Този период е белязан от масови гонения срещу християните в България, като цялата страна е превърната в „огромен затвор“, в който никой няма право да мисли самостоятелно, да говори свободно или да живее според своите убеждения.

Източници:

1. Държавна сигурност: Документи и материали. София, 1991.
2. Матеев, М. „История на протестантството в България“. София, 2005.
3. Куличев, Х. „Религия и политика в комунистическа България“. София, 2010.
4. Архивни материали от Софийския областен съд, дело № 248/1949.