п-р Янко Добрев: Моята Петдесятница

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Споделя Янко Добрев
Гр. Силистра
2002 – 2011 г.

Редакторски колектив: Любомир Добрев, Елка Стоянова и Николай Марков. Всички права запазени! Съдържанието и корицата да не се възпроизвеждат под каквато и да е форма без писменото разрешение на автора – Янко Добрев. (В Pastir.org се публикува с личното разрешение на автора, бел. ред.)

«Не можеш да служиш и на Държавна сигурност, и на Бога!» Тези думи на Исус Христос дойдоха към мен в откровение насън. Бяха написани на нещо като голяма стъклена монета, която светеше. Той я хвърли към мен, аз я хванах и прочетох предизвикателството. Това се случи през 1985 година по време на комунизма. Бях на 24 години. Тази моя първа среща с Исус Христос тотално промени живота ми и всичко около мен. Но нека ви разкажа цялата история, как повярвах и за срещите ми с Царя на вселената. (Някои от дейностите на ДС тогава бяха – разузнаване, контраразузнаване, контратероризъм и брутално налагане на атеизъм)

Глава I: Детство

Роден съм на 11.07.1961 г. в село Искра, Силистренски окръг. Когато бях на 7 години родителите ми се преместиха в село Добротица, където премина детството ми. До четвърти клас бях отличник в училището и примерен ученик. Тогава моите родители се разведоха. Аз и сестра ми Теменужка, която е с пет години по-малка от мен, останахме да живеем при майка ни Иванка. До тогава бях под строгия контрол на баща ми. Когато направех беля, той ме шамареше и аз се опитвах да бъда примерен, но от този момент останах без неговия контрол и се чувствах свободен да върша каквото си искам. В селото бях единственото момче на разведени родители и хората се държаха странно с мен.

По това време в Добротица дойде да живее една разведена жена с три деца. С нейния син Минко станахме големи приятели. Заедно правехме безброй поразии – трошахме прозорци на къщите, убивахме гарги, врабчета и гълъбки, крадяхме кокошки, яйца, домати, краставици, картофи. Хората от селото ни мразеха и понякога ни гонеха, за да ни бият. Много обичахме да гледаме филми с индианци и каубои. Започнахме да се правим на индианци – майсторяхме си лъкове и стрели. Вечер крадяхме коне от държавната конюшня /ТКЗС/ и ги яздехме без седла. Не ми оставаше време за учене и успехът ми падна много. Тогава майка ми взе сериозни мерки – набиваше ме с железния дилаф /желязна щипка, дълга около 60 см, с която се разравят въглените в печката/ и ме караше да си уча уроците и да си пиша домашните. Затова сега казвам, че имам «желязно» възпитание. Оправих си успеха и започнах да ставам примерен. През лятната ваканция, когато всички ученици ходеха на лагери, почивки и играеха безгрижно, аз и моят приятел работехме на балировачка – машина, която събира сламата след жътвата и я прави на бали. Ние подреждахме балите в ремарке. Това беше тежък физически труд, но тъй като от пети клас започнах да тренирам борба, работата беше като тренировка за мен.

През 1976 г. завърших осми клас. Отидох в град Силистра, за да продължа образованието си. Учех в ТМТ – Техникум по механотехника, специалност «Електромонтьор на промишлен и енергиен монтаж». Продължих да тренирам борба. На един турнир през 1979 г. спечелих златен медал. Имах бъдеще в този спорт. Получих писмо от ЦСКА, София да тренирам там, но отказах, защото бях започнал шестмесечен предказармен курс за професионални шофьори.

Глава 2: В армията

През март 1981 г. влязох в армията, където служих две години. Бях шофьор в щаба. Група водачи минахме през специално обучение. Задачата ни по време на война беше да вземем офицерите, да ги превозим до определено място, от което те трябваше да ръководят и координират действията на армията. Опъвахме маскировъчни мрежи, копаехме окопи и охранявахме командния пункт. По време на война първата задача на другата армия е да открие и да унищожи този пункт. Ако успее, това означава, че няма кой да координира и направлява действията на войската, няма кой да координира снабдяването й с храна и боеприпаси. Една гладна и без боеприпаси армия е обречена да загуби войната. Нашата задача беше изключително отговорна, затова и обучението беше много сериозно. Българската армия е била винаги дисциплинирана и добре обучена. Бих желал и Божията армия да бъде такава.

Глава 3: Начало на вярата ми

На 1 април 1983 г. моята двегодишна задължителна военна служба приключи и аз се върнах в Силистра. Не разбрах как попаднах в системата на Държавна сигурност. Бях само една малка частица от тази огромна машина, смазваща всеки, който имаше различно мнение от това на БКП (Българската комунистическа партия) или застрашаваше сигурността на страната. Един от плановете на комунизма беше до 2000 г. в България да няма нито една Библия и нито един човек, който да вярва в Бога.

По това време един мой приятел ми беше подарил Новия завет. Той посещаваше адвентната църква. Веднъж ме покани и аз започнах редовно да ходя на службите. Там ми обясниха, че не трябва да чета Библията, за да не се объркам. Препоръчаха ми да чета книгите на Елена Вайт, която обяснявала Библията. Считаха я за пророчица. Започнах да изучавам нейните книги и доктрини и да си водя записки, но в квартирата ми постоянно идваха мои приятели с различни момичета, пушеха цигари и пиеха алкохол и ми пречеха, когато четях. Затова реших да се преместя при мой приятел от адвентната църква, който имаше къща в края на Калипетрово – село на 3-4 километра от Силистра. Там на спокойствие четях и си водех записки. Бях решил да следвам Исус, като изпълнявам адвентните доктрини. Започнах да спазвам 10-те Божии заповеди. В събота не работех нищо. Следвах указанията на Елена Вайт. Не ядях никакво месо, отказах цигарите и алкохола, не ядях храна, която според нея съдържа вредна комбинация като мляко със захар, домати и сирене, мляко и яйца и още стотици забранени храни, за да не оскверня и омърся тялото си. Най-често ядях хляб, орехи и маслини, за които не бях чел, че са вредна комбинация. Отслабнах много, но изпълнявах всичко, за да бъда одобрен от Бога.

По това време една доктрина ме впечатли много. Тя е следната: след като разпънали Исус на кръста, евреите влезли под проклятие и Бог напълно ги е отхвърлил. На мястото на Израел Бог е поставил Адвентната църква, която е “духовният Израел”. И всички обещания, които Бог е дал на евреите, вече не се отнасят за тях, а за адвентистите.

През 1984 г. отидох в Стара Загора за няколко дни. Бях взел със себе си Новия завет. Една вечер бях сам в стаята. Исках да прочета нещо от книгата и без да искам я отворих на 11 глава от посланието на апостол Павел към римляните и прочетох само 25 стих: Защото братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците. Изведнъж една сила ме изпълни от главата до краката и имах чувството, че съм във въздуха. Прочетох отново този стих. Чувствах, че духовните ми очи току-що се бяха отворили. Нещо ставаше с моя ум. Разбирах съвсем ясно стиха. Аз си мислех: “Ако този стих е верен, то доктрината на адвентната църква за евреите не е вярна.” Препрочитах стиха отново и отново. Цяла нощ не спах. Когато на сутринта прочетох първия стих на същата глава, вече бях напълно сигурен, че Бог никога не е отхвърлял израилтяните. Бях много объркан. Възможно ли е Елена Вайт да е лъжепророк? Възможно ли е всичко, което съм вярвал и вършил, да е неправилно? Възможно ли е да съм живял толкова време в заблуда? Това бяха въпросите, които ме вълнуваха няколко дни и нощи. Реших да прочета Новия завет от началото до края и да сравня доктрините на Елена Вайт с него. Оказа се, че повечето нейни доктрини и видения противоречат на Новия завет. За повече информация по този въпрос: http://www.ellenwhiteexposed.com/bulgaria/index.html

Разбира се, адвентистите са добри и ревностни християни, които обичат Бога, но трябва да разберат и истината за Святия Дух.

Глава 4: Търсене на истината

Реших отново да прочета Новия завет, но вече за да разбера какво трябва да направя, за да имам вечен живот. Бях много развълнуван от живота, учението и чудесата на Исус Христос. В Евангелието на Йоан 6 глава 38 стих Той казва: «Защото слязох от небето не Моята воля да върша…» Бях много шокиран – Исус е слязъл от небето на земята? Но защо трябваше да умре по този жесток и брутален начин? Отговорите на тези и други въпроси се намират само в една книга – Библията. Не стой пред нея плахо, но нека заедно я отворим. Пред нас Бог ще открие една тайна – велика и свята като Него. Нека заедно да потънем в дълбините на земната история, в началото, когато Бог сътвори небето и земята, животните и птиците, растенията и дърветата. И като венец на Своите творения създаде Адам и Ева. Създаде ги, за да живеят вечно. Имаха най-прекрасните условия в Едемската градина. Наслаждаваха се на чудните Божии творения и хармонията между тях. Имаха една-единствена забрана: «От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото, да не ядеш от него. Защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш!» (Битие 2:16-17). Бог беше създал Адам и Ева със свободна воля. Те можеха да послушат Бога, можеха и да не Го послушат. Избраха второто – непокорството. Последваха сатана и ядоха от забранения плод.

Годините минаваха една след друга. Хората по лицето на земята се увеличаваха. Но думите на Бога: «понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш» се изпълняваха буквално – всеки роден на земята умираше. И въпреки всичко, поради голямата Си любов и милост към хората Бог направи един спасителен план – Неговият Единороден син Исус Христос да дойде от небето на земята и чрез смърт на кръст да плати цената за греховете ни. Това е златният стих на Библията: «Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот!» (Йоан 3:16).

Това се случи преди две хиляди години. Исус се роди в човешко тяло. Доказа на практика, че е Божий Син. Всеки ден вършеше чудеса – отваряше очите на слепите, изцеляваше сакатите, възкресяваше мъртвите, хранеше гладните. С тези неща Той си спечели много приятели, но и много врагове. Религиозните водачи организираха най-бруталната разправа с Исус – бичуване, изтезаване и разпъване на кръст. На Голгота се разигра най-кървавата драма в историята. Бях шокиран, когато четях това. Аз, който съм с железни нерви, преминал през много екшъни, с каменно сърце, което не се трогва от нищо, бях покрусен. Сълзи се стичаха по лицето ми. Не разбирах защо постъпваха така с абсолютно невинен Човек. Дълго време не можех да продължа да чета, защото сълзите ми пречеха. Но когато продължих, когато прочетох какво се случи на третия ден, сълзи на радост се стичаха по лицето ми.

«А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него. Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви. А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна!» (Матей 28:1-6). След това Исус се яви на учениците Си, а после на петстотин и на още много хора по онова време, и на хиляди – сега. Също и на мен се яви пет пъти. И каквото ми е казал Исус, се е сбъднало. Но нека се върнем в 1985 г.

Тогава много ме развълнува 2 глава от Деяния на апостолите, която се отнася до кръщението в Святия Дух. «И когато настана денят на Петдесятница, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят» (Деяния 2:1-4).

Мислех си: «Щом Исус е възкръснал и е жив и днес, това означава, че и аз лично мога да Го видя, че и аз мога да получа кръщение в Святия Дух и да говоря чужди езици.» Думите на Исус: «Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство», не ми даваха мир ден и нощ. Аз се молех: «Господи, искам да вляза в Твоето царство, но не зная как, моля Те, научи ме.» Много скоро Бог отговори на молитвата ми.

Един приятел от Държавна сигурност ми разказа, че преди две години разкрили група от пет-шест жени, които четели Библията и говорели на чужди езици. Те били от някаква забранена секта. Един престъпник на име Павел Игнатов от София бил главният организатор. Веднъж той идвал в Силистра да посети групата, милицията искала да го залови, но той се изплъзнал. Тогава от ДС забранили на тези жени да се събират заедно и да четат Библията, заплашили ги със затвор. Едната жена, която била като отговорник, я интернирали в село до София. Всеки ден тя е трябвало да се подписва в кметството и през целия си живот не може да напуска селото. Ако само един ден не се подпише или напусне селото, очаквало я затвор. Каза ми, че едната от тези жени работи в хранителен магазин и се казва Руска.

Аз отидох в този магазин и я намерих. Обясних й, че изучавам Библията и искам да отида на една тяхна сбирка. Тя ми каза, че в Силистра не се събират, но може да ме заведе в неделя в Русе (на 120 км от Силистра), където имат богослужения нелегално. Църквата се казвала “Божия църква”. Нямах търпение да дойде този ден.

Една неделя сутрин ние бяхме в Русе. Отидохме в апартамента на пастор Иван Стефанов, където бяха събрани около 50 мъже и жени. Точно в 10.00 часа службата започна с песни, които възхваляваха Бога. След това имаше молитва, по време на която някои от вярващите получиха видения и ги разказаха. Пасторът проповядва, моли се за болните хора, някои от тях казаха, че Бог ги е изцелил. По време на молитвата чух хората около мен да говорят на чужди езици. Бях много развълнуван. За първи път присъствах на толкова интересно богослужение.

След службата говорих с пастора и неговия син Петър Георгиев, който е сегашният пастор на църквата. Обясниха ми подробно за кръщението със Святия Дух. Бяха много сърдечни и гостолюбиви. Тогава взех в сърцето си решение, че ще посещавам само тази църква, ще чета и ще вярвам само на тази книга – Библията. Тогава моята молитва беше: «Господи, моля Те да ме кръстиш в Святия Дух! Господи, искам и в Силистра да има такава църква! Амин!»

Глава 5: Кръщение в Святия Дух

Когато се върнах в квартирата си, започнах да се моля на Господ Исус Христос да ме кръсти в Святия Дух. И така всеки ден. Понякога през нощта излизах извън селото, коленичех, издигах ръцете си към небето и се молех. За мен кръщението в Святия Дух беше въпрос на живот или смърт. Вярвах, че ако не го получа, нямам вечен живот.

Един ден отидох да посетя църквата в град Шумен. Там богослуженията също се провеждаха в дома на пастора. Когато влязох вътре, съпругата му ми каза: “Момче, една минута преди да влезеш, аз те видях във видение. Бог ми каза: “Този младеж ще бъде работник на моето дело в Силистра!” И когато видението свърши, ти влезе.” Аз бях удивен. За първи път се виждаме с тази жена. Тя беше на около 50 години. Тогава не осъзнавах, че това беше едно важно пророчество за мен.

Месец след това отидох в Русе, където бе дошъл гост-проповедник. В края на богослужението той започна да се моли поотделно за някои от хората. Дойде и моят ред. След молитвата ми каза: “Младеж, не те познавам, но когато се молех за теб, Бог ми даде откровение. Видях във видение един камък. Запитах: “Господи, какво означава този камък?” И Господ ми каза: “Този младеж, за когото се молиш, ще бъде като крайъгълен камък за основаването на Моята църква в Силистра!”

Това беше второ пророчество за мен и моето служение, но аз отново не разбрах какво Бог искаше да ми каже с това. Единственото нещо, което ме вълнуваше и за което се молех ден и нощ, беше кръщението в Святия Дух. Може би седем или осем месеца станаха откакто виках към Бога, но не го получавах.

Един ден бях отново на богослужение в Русе. Там се запознах с “престъпника, главния организатор” – Павел Игнатов. Той беше главен старейшина на Божия църква в България. Проповядваше огнено слово, което ме докосна дълбоко в сърцето. След проповедта покани всички, които искаха да получат кръщение в Святия Дух, да излязат напред. Пристъпиха около петнадесет-двадесет младежи. Аз също. Започнахме да се молим. С ушите си чувах как всички около мен получаваха Святия Дух и говореха на чужди езици. Но аз не го получих. Когато се върнах в квартирата си, коленичих, но молитвата ми вече беше: “Господи Исусе, каква е причината да не ме кръстиш в Святия Дух?” И така дни наред молитвата ми към Господа беше под формата на този въпрос. И Той ми отговори с едно откровение на сън.

Сънувах, че в Държавна сигурност сме получили информация за международен терорист от Турция, който е дошъл в Силистра. Знаехме, че е отседнал в жилищен блок на третия етаж. Заедно с един колега отидохме в отсрещния блок. Качихме се на третия етаж и позвънихме. Една жена ни отвори и ни заведе в стаята, от която добре се виждаше терасата, на която очаквахме да се появи терористът. Разстоянието беше много малко. Жената отвори прозореца и моят колега застана до нея. Аз бях на една крачка зад тях. В този момент на отсрещната тераса се появи мъж, който беше облечен в царска мантия с широки ръкави. Косата му беше дълга, спусната върху раменете. Целият излъчваше светлина. Аз веднага разбрах, че това е самият Исус Христос. Той държеше в лявата Си ръка гърне, а с дясната вадеше от него монети и ги хвърляше на улицата. Чуваха се гласовете на деца, които ги събираха. Тогава Той погледна право в очите ми. След това бръкна в гърнето, извади една монета и я хвърли към нашия прозорец. Колегата и жената се опитаха да я хванат, но тя падна в моята ръка. Беше много голяма, като че ли от стъкло, и светеше ярко. На нея бе написано: “Не можеш да служиш и на Държавна сигурност, и на Бога!”

Изведнъж се събудих. Бях много развълнуван. Часът беше един след полунощ. До сутринта се разхождах из стаята и се молех: “Господи Исусе, какво трябва да направя?”

На другия ден срещнах този мой колега, който беше в съня ми. Разказах му за откровението и му заявих, че напускам тази работа. Направих същото и пред шефа на ДС в Силистра, като му казах, че напускам работата, защото съм решил да служа на Исус. Той отговори: “Това е невъзможно. Жив не можеш да напуснеш системата. Ще извикам един експерт по религия от София и той ще ти докаже, че няма Бог и Библията е пълна с лъжи!”

Това и направи. Един ден ме извика и ме вкара в една празна стая. По средата имаше два стола един срещу друг. Аз седнах на единия, а срещу мен седна един мъж. От двете ми страни, в непосредствена близост, стояха двама здрави мъже, с лице към мен, готови да ме бият. “Експертът” започна да ми показва противоречия в Библията и да ми доказва, че няма Бог и че Исус е мит. Беше дълъг разговор. Накрая ме запита: “Какво е твоето решение?” Отговорих: “Вярвам в Исус и ще работя за Него.” След няколко срещи шефът на ДС ми каза: “Най-доброто нещо, което можем да направим за теб, е да те вкараме в затвора. А оттам жив няма да излезеш. Кое избираш?” Аз отново казах: “Избирам Исус.”

След няколко дни ме извикаха и ми дадоха да подпиша някакви документи. Единият беше, че ме освобождават от тази работа и прекратяваме договора, а другият – че трябва да пазя държавна тайна и за всичко, свързано с Държавна сигурност. Аз ги подписах. След това веднага се качих в автобуса за Русе.

Там отидох в едно семейство, което живееше близо до автогарата. Мъжът се казваше Богомил, а жената – Янка. Синът им Румен Бончев сега е пастор на Българска Божия църква. Казах им: “Дойдох да се молим за кръщение в Святия Дух!” Коленичихме тримата и започнахме да се молим. Аз се молех с думите: “Господи Исусе, моля Те, прости ми греховете, приеми ме в Твоето царство и ме кръсти в Святия Дух.” За втори път почувствах същата сила, която ме изпълни от краката до главата. Имах усещането, че стоя на колене във въздуха. Тогава чух с ушите си, че говоря на чужд език, който не разбирах. Говорих дълго време. Не исках да спирам. Тогава Бог ми каза: “Сега те приемам за Мой син. Земна кариера няма да направиш, но си стъпил на твърда основа. Никога не се страхувай и не се притеснявай за нищо, защото от този момент Аз ще те пазя и Аз ще те ръководя!”

В този миг аз бях най-щастливият човек на земята. Когато вървях по улицата към автогарата, тихо се молех на непознатия език и благодарях на Бога. Не можех да повярвам, че всичко това се случи с мен. Най-после аз бях влязъл в Божието царство. Изведнъж Библията стана реална за мен. Сега разбрах, че историята с вавилонската кула е реална. (Битие 11:1-9). Разбрах също от личен опит, че това, което се е случило на празника Петдесятница, е истина и аз съм едно живо доказателство за това (Деянията на апостолите 2 глава).

Ти, който четеш тези редове и не си кръстен в Святия Дух, не се заблуждавай, че си в Божието царство. Може би имаш само водно кръщение, но спомни си, че Исус не каза: “Ако се родите от вода, ще влезете в Божието Царство.” Той каза в Йоан 3:5: … ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство. Моля те да прочетеш и Лука 11:10-13: Защото всеки, който иска, получава, който търси, намира, и на онзи, който хлопа, ще се отвори. И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако му поиска риба, вместо риба ще му даде змия? Или ако му поиска яйце, ще му даде скорпион? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него! Искаш ли да имаш най-невероятното преживяване с Господа – моли се за кръщение в Святия Дух. Искаш ли да бъдеш най-щастливият човек на земята – получи кръщение в Святия Дух. Преживей своята Петдесятница и говори на чужд език. Разкажи на всички за това и ги предизвикай да го преживеят и те. Амин!

Глава 6: Призоваването

Една лятна вечер се събудих от сън и станах от леглото. В стаята беше много светло. Прозорецът беше отворен. Отвън всичко се виждаше ясно, защото луната светеше силно и беше почти като ден. Чувствах се много странно. Тръгнах към прозореца. Обърнах се и видях, че тялото ми беше в леглото, а аз – до прозореца. Изведнъж една невидима сила започна бавно да ме издига. Бях в легнало положение с лице към земята на около 20 метра във въздуха. Виждах и чувах всичко под мен. Летях над язовира, който се намираше близо до Калипетрово. Чувах квакането на жабите и песента на щурците. Летях много бързо в посока на запад. Не чувствах никакъв страх или безпокойство. Знаех, че Божията сила ме носи и имах пълен мир в сърцето си. Много скоро видях, че минавам близо до село Добротица, където прекарах детството си. Видях басейна в края на селото. Като дете бях чувал, че на юг се намира село Правда. Никога не бях ходил там, защото нямаше път. Летях точно в тази посока. Видях, че наближавам селото. Започнах бавно да се спускам към земята. В края на селото имаше една поляна. Там ме чакаше мъж в бели дрехи. Косата му беше като бяла вълна, а лицето му – с огнено-бронзов тен. Изглеждаше като 35-годишен, а в сърцето си чувствах, че е на хиляди години. До него имаше вол и дървено рало. Той ме запита: “Готов ли си да ореш Моята нива?” Отговорих: “Да.” Никога в живота си не бях орал, а само бях виждал как става. Взех ралото, поставих го зад вола и започнах да намествам ремъците. Тогава почувствах как Божията сила ме взе и ме понесе много бързо обратно. За няколко секунди бях в стаята си. Тялото ми беше там, на леглото. Влязох в него.
Стоях неподвижен и мислех за това мое пътуване по въздуха. Разбрах, че Бог ме призовава да работя на нивата Му.

Глава 7: Благовестване

Започнах да говоря на моите приятели за Исус. Навсякъде ходех с Библията. Използвах всеки удобен случай да благовествам. Когато ме канеха на рожден ден, на парти, на сватба или нещо подобно, имах един стандартен, универсален план, който използвах, когато някой ме черпеше с цигара – казвах на висок глас, за да чуят всички: “Благодаря, не пуша!” Когато искаха да ми налеят алкохол, отново казвах: “Благодаря, не пия алкохол.” Винаги се намираше някой, който ме питаше: “Какво ти става, бе човек, защо не пушиш и не пиеш?” Това беше любимият въпрос, който очаквах с нетърпение. Отговарях отново с висок глас: “Не пия и не пуша, защото повярвах в Бога.” Веднага всички се обръщаха към мен и аз започвах да им говоря за Исус. Някои проявяваха интерес и искаха да четат Библията, но това беше проблем. По това време в България Библията беше забранена. Ако милицията намереше у някого Библия, конфискуваше я и я изгаряше. В Силистра ги горяха в завод „Стомана“.

Глава 8: Първо богослужение

През лятото на 1985 г. поканих в моята квартира жените от групата, която ДС беше разкрила. Поканих и някои мои приятели. Всички бяха от Силистра. Бяхме точно дванадесет. Всеки разказа по нещо за себе си. Аз прочетох някои пасажи от Библията и се молихме. Предложих им всяка неделя да се събираме за богослужение. Всички с радост се съгласиха. С тази служба бе поставено началото на Божия църква – Силистра.

В продължение на няколко месеца се събирахме в моята квартира в Калипетрово. Но тъй като всички бяха от Силистра, решихме да провеждаме богослуженията там. Това не остана незабелязано от ДС. Няколко пъти ме предупреждаваха да не се събираме да четем Библията. Една неделя дойдоха служители от ДС и записаха имената на всички. Предупредиха ни, че ако продължаваме да се събираме, ще ни вкарат в затвора. Няколко пъти ме уволняваха от работа. Когато питах шефовете на фирмите каква е причината за уволнението ми, те отговаряха: “От Държавна сигурност ни казаха за теб, че си опасен за държавата и трябва да те уволним.”

Започнах работа като докер към фирма “Търговия на едро”. Това беше тежка физическа работа от седем часа сутринта до седем часа вечерта. Разтоварвахме на железопътната гара вагони с брашно, цимент, олио, захар, мебели и други стоки. След това ги товарехме на камиони и ги разнасяхме по магазините. Работих седем месеца. Мислех, че съм надхитрил ДС, но и оттам ме уволниха по тяхно настояване. Започнах работа като заварчик, след това на една машина – преса за лъжици и вилици.

Тъй като бях почти на 25 години, а не бях женен, започнах да се моля: “Господи, моля Те Ти да ми избереш съпруга.” Мислех си, че ако аз си избера съпруга, ще бъде много добра, но ако Бог я избере, ще бъде най-доброто за мен.

През декември 1985 г. отидох на едно богослужение в Русе. В този град Божията църква се събираше на няколко групи. Аз бях в църквата на пастор Исус Пенчев. Той беше многократно пребиван в милицията заради вярата си. Неговият баща е един от основателите на Божия църква в България. Там беше същият брат, на когото Бог каза, че аз ще бъда като крайъгълен камък за основаването на църквата в Силистра. Той дойде при мен и започна да се моли. След молитвата ми каза: “Когато се молех за теб, видях във видение едно агне със звънец на врата. Попитах: “Какво означава това, Господи?”, и Той ми каза: “Кажи на този младеж: ”Избрал съм му съпруга и ще му дам откровение коя ще бъде. Тя ще е кротка като агне и ще има хубав глас.”

Глава 9: Сватбата

През февруари 1986 година заедно с пастор Исус Пенчев от Русе отидохме на богослужение в Разград. Бях за първи път там. Вечерта пасторът на тази църква – Данаил Колев, започна да ми говори за една сестра на име Антоанета. Обясни ми, че живеела в град Лозница на 20 км от Разград. Работела като лаборантка в металургичен завод, на 23 години е и вече й било време да се омъжи. В него момент си помислих: “Този пастор се опитва да ме ожени за момиче, което изобщо не познавам и никога не съм виждал.” Исках да му кажа: “Братко, не си губи времето да ми обясняваш тези неща. Аз очаквам по въпроса откровение от Бога.” Но за да не го обидя, му казах: “Добре, ще се помоля, за да разбера каква е Божията воля.” Спазих обещанието си и се помолих: “Господи, ако това е момичето, което си ми избрал за жена, дай ми откровение, както ми обеща!”

И Бог ми даде откровението отново насън. Сънувах, че в стаята са събрани за богослужение много хора. Бях седнал точно срещу вратата. Изведнъж тя се отвори и влезе едно момиче, цялото в светлина. Аз гледах лицето му дълго време. Тогава чух глас, който ми каза: “Това е момичето!” Веднага се събудих. До сутринта не можах да заспя. Очаквах с нетърпение богослужението. Хората започнаха да идват един по един. Аз наблюдавах вратата през цялото време. Бях толкова развълнуван, че в продължение на минута само веднъж си поемах въздух. И ето, вратата се отваря и… влиза Тя. Познах я веднага. Момичето от съня ми! Не разбрах кога започна и кога свърши богослужението. Не чух нищо от проповедта. След събранието пасторът ни запозна. Нямахме много време да говорим, защото трябваше да хвана единствения автобус за Силистра. Тя дойде с още няколко млади момчета и момичета да ме изпрати до спирката. Толкова бях притеснен, че не посмях да й поискам адреса. Знаех, че тя ще ми бъде жена. Проблемът беше, че тя не знаеше, а и аз не знаех как да й го кажа.

Върнах се в квартирата си и написах кратко писмо до пастора на Разград: “Брат Данаиле, забравих да искам от Антоанета адреса, за да й пиша писмо. Моля те, дай й моя адрес и й кажи тя да ми пише.” След две седмици получих писмо от нея. Вътре в плика нямаше нищо написано, а само празен лист с адреса й. Няколко дни обмислях какво да й пиша и как да й обясня, че тя е моята жена. След дългото мислене успях да съчиня следното: “Здравей, сестра Антоанета, аз искам да имам съпруга, която вярва в Бога. Ако си съгласна да бъдеш моя жена, пиши ми!” Не й писах за откровението, защото не исках да я манипулирам. Много скоро тя ми отговори, че се е молила на Бог за вярващ съпруг. По време на една молитва, преди още да се познаваме, тя ме е видяла във видение. Когато ме срещнала за първи път, била сигурна, че аз съм съпругът й.

Решихме да обявим годежа си пред църквата в Разград. Тогава пастор Данаил разказа, че същата онази вечер, когато за първи път ми говори за Антоанета, се е молил за това дали е Божията воля да се оженим. Вечерта Бог му дал откровение. Сънувал, че Антоанета влязла в стаята, където бил той. Запитал я: “Къде е твоят съпруг?” Тя му отговорила: “Той е седнал на стола”. Тогава Данаил забелязал стол в стаята и някой седнал с гръб към тях. Дошъл пред стола и видял, че на него съм седял аз. Така разбрал, че е Божията воля ние да се оженим.

Запознахме се през февруари. Видяхме се три пъти, а четвъртата ни среща беше на сватбата – 10 май 1986 г. в Силистра. Тогава се преместихме да живеем при майка ми. Тя имаше втори брак и живееше в “Деленките” – квартал на Силистра.

Глава 10: Почивка на море

По време на комунизма в България имаше закон, според който, ако момче или момиче не се ожени до 21 години, следва удържане на данък в следващите “несемейни години”. С женитбата данъкът се прекратява. Имаше и друг закон: ако три месеца не работиш никъде, милицията те намира и те праща принудително в друг град, най-вече в мините, където за наказание трябва да работиш някаква неприятна работа, с много малка заплата.

Малко преди сватбата бях уволнен за пореден път от работа. След женитбата, през юни, отидохме със съпругата ми на море. Не знаех, че моите три месеца без работа бяха изминали. Милиционерите бяха отишли при майка ми да ме търсят. Преровили цялата къща и в моята стая намерили една Библия. Майка ми и съпругът й се уплашили много. Те не знаеха точно къде сме. Тогава от ДС ме обявили за национално издирване. Но ние със съпругата ми и не подозирахме за това. Бяхме на море на къмпинг “Рай”. Прекарвахме си чудесно! Ходехме на плаж, разхождахме се по брега на морето, карахме водно колело, забавлявахме се, гледахме по телевизията световното първенство по футбол, където играеше българският отбор – жалко, че отпадна много рано. Бяха най-прекрасните и романтични дни от моя живот. Имах чувството, че сме на друга планета. Разбира се, четяхме Библията и всеки ден благодаряхме на Господа за чудесните мигове, които ни подари. Фантастичните дни отминаха бързо и ние се върнахме отново в реалната действителност на Силистра.

Глава 11: Отново проблеми

Успях да си намеря работа като шофьор. Карах голям камион за смет. Имах трима работници, с които вземахме сметта от казаните на един квартал. Със съпругата ми си наехме квартира в Силистра. В сряда и неделя имахме богослужение на различни места, за да не бъдем открити. Но хората, в чиито домове се събирахме за служби, все пак бяха открити и предупредени от ДС. Започнахме да се събираме само в моята квартира.

На 25 май 1987 г. ни се роди дъщеря – Ивелина. Седем дни след това трябваше да взема съпругата си и дъщеря ни от болницата. Цялата църква, около петнадесет братя и сестри, бяха дошли в квартирата ни да празнуваме радостното събитие. Имахме и гост-проповедник – дякон Лука от Евангелска петдесятна църква от София. Тогава в стаята нахлуха двама от ДС и ни арестуваха. Закараха ни в милицията и извикаха главния прокурор на Силистра. Той ни разпита и каза, че ще ни вкара в затвора. Предложи ми да разпиша декларация, че повече няма да се събираме за богослужения в моята квартира или на друго място, няма да четем Библията и на никого няма да говорим за Бога. Разбира се, аз отказах. След няколко часа ни пуснаха. Когато се върнахме, всички се молеха за нас. Заедно продължихме партито. За първи път в живота си бях баща. Разхождах се наперено между хората. Църквата беше се увеличила с още един член. Това аз наричам „биологичен растеж“ на църквата.

Глава 12: 1988 г.

През 1988 г. ДС започна тотално преследване на църквата. Много пастори бяха бити в милицията. Аз бях под домашен арест, на косъм от затвора. Църквата преминаваше през огнено изпитание, но Бог беше с нас и ни даваше вяра и сила да устояваме. Нашите братя и сестри от Америка научили за тези гонения. Те изпратиха хиляди протестни писма до президента на България Тодор Живков. Когато научих този факт, бях шокиран. Комунистите разпространяваха по телевизия, радио и преса, че Америка е най-големият враг на България и останалите комунистически страни. Тази пропагандна машина сееше омраза към Америка и Запада. И аз ненавиждах американците. Дори не знаех, че там има църкви, които вярват и служат на живия Бог. От учебниците по история в училище учениците от малки бяха учени на омраза към Америка и страните от Западна Европа. Американците се описваха като алчни и жестоки хора, които искат да завладеят целия свят. Даже като повярвах, си мислех, че Бог също не обича Америка. Тогава работеше правилото: “Най-добрата информация е дезинформацията.” И изведнъж, като гръм от ясно небе, при мен идва новината, че хиляди вярващи от Америка са пратили до президента Живков протестни писма и телеграми. Веднага гонението спря. Всички пастори бяха освободени. Имаше заповед до милицията в цяла България да не ни безпокои.

Тогава разбрах, че хората на Америка обичат Бога и че Бог обича Америка. Разбрах, че там имаме братя и сестри, които ни обичат, молят се за нас и в най-трудното време бяха с нас. Въпреки че живееха много далеч от България, те бяха заедно с нас в преследването и изпитанията.

Глава 13: Април 1989 г. – Джон Ноер от Дания

През месец април на 1989 г. в България дойде пастор Джон Ноер от Дания. Той е бил на остров Патмос, където Йоан е имал преживяванията, записани в книгата “Откровение”. Там заедно със своя екип постил три дни. След третия ден Бог му казал да дойде в България. Правеше евангелизации на открито, където се събираха хиляди хора да чуят Божието слово. Бог вършеше много чудеса и изцеления. Евангелизациите на открито и закрито по това време бяха забранени. Затова милиционерите го арестуваха няколко пъти и го пускаха, защото не знаеха как да постъпят с него. Пастори и вярващи от цяла България отиваха на тези евангелизации. Тогава от милицията писмено забраниха всички пастори да се срещат с него. На мен също ми забраниха и ме поставиха под домашен арест. Нямах право да напускам Силистра.

От един пастор разбрах, че на 9 април Джон Ноер ще има евангелизация в град Варна. Не можах да устоя на желанието да отида. Взех със себе си няколко братя и сестри и отидохме. Разбрах, че забранили на Джон Ноер да влиза във Варна. Евангелизацията щеше да се проведе в лозята извън града. Органите на реда блокираха този район. Имаше опънати въжета и не се разрешаваше на никого да влиза. На някои места нямаше милиционери и ние минахме оттам.

Бяха събрани много братя и сестри от цяла България. Имаше мощна уредба, така че и вярващите, и милиционерите слушаха проповедта. Пастор Джон проповядва за това как Бог изпратил Моисей да каже на фараона: “Пусни людете Ми.” Той заяви: “Бог ме изпрати да кажа на българския фараон: Пусни людете Ми! Не ги преследвай и не ги угнетявай!” След това добави: “Бог ми каза, че след седем месеца българският фараон ще падне.” Точно след седем месеца, на 10 ноември, Тодор Живков беше принуден да си подаде оставката.

След проповедта на платформата излязоха мъж и жена на около 60 години. Те казаха, че преди 20 години Бог им казал: “Април. Варна. Митинг.” Не знаели какво означава това, но го записали в една тетрадка. Те показаха тетрадката с пророчеството. Господ беше планирал тази евангелизация преди 20 години. Благодаря на Бога, че беше планирал и аз да бъда там.

След тази евангелизация пастор Джон Ноер беше изгонен от България. Това беше много драматично време, изпълнено с изненади и неочаквани събития. Никой не можеше даже да си помисли, че комунизмът ще падне. Сега всички знаем, че това стана възможно заради молитвата на църквите от всички страни. За Бог няма нищо невъзможно.

Едно голямо радостно събитие се случи на 14 юли същата година – роди ни се син – Давид. Съпругата ми имаше голям проблем в болницата. Не искали да го запишат с това име. Предложили й книга с традиционни български имена, за да избере. Но тя беше твърда до края и в регистрите беше записано името Давид.

Глава 14: Библията в България през комунизма

В България по време на комунизма Библията беше забранена. Тя се считаше за книга на Америка и Запада, предназначена да заблуждава хората. Беше почти невъзможно човек да намери Библия, затова много малко хора я имаха. От Америка нелегално внасяха Библии, които след това скрито се подаряваха на търсещи я хора. Тайната база за Северна България беше в Шумен в дома на пастор Симеон Попов. От него получих конкорданс и коментарите върху Библията на д-р Стефан Банков. Тези помагала бяха много ценни за мен при подготовката на проповеди и разшириха моето познание за Бога. Аз често ходех дотам, вземах по 20-30 броя Библии и друга литература и ги раздавах. Това беше твърде рискована дейност, заради която мнозина попаднаха в затвора.

През цялото това време в ушите ми звучаха думите на Господа: “Никога не се страхувай! Аз ще те пазя!“ Въпреки гонението и затвора ние разпространявахме Библията. Получавахме я и я раздавахме безплатно, но знаехме, че нашите сестри и братя от Америка са платили цената, за да я имаме. Винаги благодарим на Бога за това.

До квартирата, която семейството ми беше заело, живееше жена на 65-70 години. Един ден тя ме покани вкъщи и ме разпита какво правим, когато се съберем в нас. Аз отговорих: “Четем Библията.” Тя ми разказа следното: “Искам да ти открия една тайна. Ти си първият човек, с когото я споделям. След 9.09.1944 г., когато комунизмът дойде на власт в България, моят баща стана член на комунистическата партия. Аз всеки ден палех пещта и опичах хляба. Това беше моето задължение. Един ден, тъкмо бях запалила огъня в пещта, баща ми дойде и ми каза със строг глас: “Вземи Библията от лавицата и я изгори в пещта!” Всяка дума на баща ми беше заповед за мен. Аз влязох в стаята и видях на лавицата една голяма книга. На нея беше написано “Библия”. Взех я, отворих капака на пещта и я хвърлих в огъня. Когато книгата стигна до пламъците, тя се върна обратно към мен, след това отиде на мястото, откъдето я взех. Гледах уплашена и се чудех как тази книга се движи сама. Тя си остана там още много години. Баща ми повече не каза нищо за нея. Аз също не му казах за това, което се случи. Понякога тайно отварях Библията и четях от нея. От това чудо повярвах в Бога и в Неговия Син Исус Христос.

Разказът на жената много ме насърчи. Когато някой ме запита дали вярвам в божествения произход на Библията, винаги разказвам това свидетелство.

Една нощ сънувах, че се намирам в някаква огромна зала. В нея се движеха насам-натам около 30-35-годишни мъже. Говореха си на непознат за мен език. Разбрах, че това са Божиите ангели. В средата на стаята имаше маса и една огромна книга – може би 3 пъти по-дебела от Библията. Видях Исус, Който влезе в залата, като обясняваше нещо на ангелите. Когато Той дойде до масата, чух звън като че ли от училищен звънец. Всички се събраха около Исус. Той отвори книгата и започна да чете. Тогава аз се доближих до масата и поисках да погледна какво пише в нея. Исус се обърна към мен и ми каза на български език: “Тази книга не е за жителите на земята!” Аз се върнах на мястото си. Бях много огорчен, че не можех да знам съдържанието на книгата. Исус ме гледаше право в очите. Той ми каза: “Синко, тази книга не е за теб. За теб съм дал Библията. Нея чети!” (Само за да ви предизвикам и да ви насърча ще ви кажа,че аз послушах Неговия съвет – до сега съм прочел Библията 8 пъти, а Новият завет – 20 пъти.)

Глава 15: 10 ноември 1989 г.

По време на комунизма никой нямаше право да говори против Тодор Живков, друг партиен лидер или някой член на партията. Много хора бяха малтретирани и вкарани в затвора за това, че са казали някакъв анекдот за Вожда или са критикували комунизма. Думите на президента Живков бяха заповед. Никой нямаше право да ги оспорва, дори депутат или министър, защото знаеше какво го очаква.

Много ясно си спомням предиобеда на 10 ноември 1989 г. По радиото предаваха директно пленума на ЦК на БКП. Хората от цяла България бяха на работните си места, но никой не работеше. Всички слушаха със затаен дъх това историческо заседание. За първи път хората, които бяха най-близо до Тодор Живков, го критикуваха. Казваха му слабостите и грешките, които беше допуснал. Обвиняваха го за тоталитарното управление. Аз и около тридесет мои колеги шофьори, заедно с началниците, стояхме мълчаливо и с голямо вълнение очаквахме края на заседанието.

Около обяд прозвучаха думите: “Другарят Тодор Живков си подаде оставката като президент и ръководител на Българската комунистическа партия!” Тези думи очакваха хората от цяла България. Никой не можеше да повярва, че всичко това, което чуха ушите ни, беше истина. Никой не предполагаше, че на този ден ще се затвори една черна страница от историята на България – страницата на комунизма.

Глава 16: 1990 г.

Въпреки всичко, офицерите от ДС на Силистра за мен бяха мъже на честта. Осъзнавах, че те имаха отговорност да защитават България и изпълняваха съвестно задълженията си. След падането на комунизма, на една среща те си поискаха прошка и аз им простих. През 1990 г. църквата беше регистрирана и излезе от нелегалност. Ние наехме един клуб със седемдесет места. Десетина братя и сестри започнахме всяка сутрин да се събираме в моята квартира. Молехме се от 4.00 ч. до 6.00 ч., защото в 7.00 ч. трябваше да бъда на работното си място. От около 20 члена след няколко месеца църквата нарасна на 70 и мястото стана тясно. Някои сестри получиха откровение да наемем една зала с 300 места, която се ползваше преди от комунистите. Това ми се струваше невъзможно, но не и за Бога. Дадоха ни я без проблем. Не можех да повярвам. В тази зала 45 години се събираха хора, които говореха срещу Бога, а сега аз им проповядвам за Бога.

Сутрешните молитви продължаваха и църквата не спираше да расте. През 1991 г. залата вече беше пълна с хора, кръстени в Святия Дух.

На един молитвен маратон, който продължи 6 часа, аз получих от Святия Дух дарбата да тълкувам езици. Чрез тълкуванията Бог откриваше тайните на сърцата на вярващите и говореше на църковните събрания. Първото тълкуване, което Бог ми даде в църквата, беше по време на едно богослужение. Думите на Бога бяха: “Деца мои, Аз запалих огъня на Святия Дух в сърцата ви и ще ви изпратя в околните градове и села да занесете този огън!”

Главният старейшина Павел Игнатов ми даде пари, за да купим озвучителна уредба. С нея започнахме да правим евангелизации и да основаваме нови църкви. Дотогава ние бяхме единствената църква в Североизточна България. Въпреки финансовите проблеми, които имахме, основахме повече от десет църкви. По време на евангелизациите Бог вършеше много изцеления от различни болести и освобождаваше хората от нечисти духове.

Евангелизационната ни дейност срещаше яростна съпротива. Най-много ни пречеха свещениците от православната църква, които най-често идваха пияни. По време на евангелизация в село Сребърна попът стана и започна да вика и да пречи на проповедта. Няколко мъже го изведоха от залата. В село Гарван по време на проповедта група пияни мъже и жени се сбиха и потрошиха прозорците и вратите. Кметът обвини нас за инцидента. В село Зафирово попът дойде пиян и направи скандал. В село Татарица, където живеят руски староверци, дойде местният свещеник с десетина здрави мъже. Единият беше с брадва, друг с пушка и трети с пистолет. Докато проповядвах, двама здрави мъже ме хванаха за ръцете и ме изблъскаха навън. Видях 4 мъже, които се опитваха да преобърнат нашата кола. Познах единия – попът на селото. Извиках силно: “Вие ли сте свещеник Василий?” Той каза: “Да, аз съм!” Заявих му: “Аз съм пастор Янко Добрев от Силистра. Ние идваме с мир. Носим ви евангелия на руски език.” Той спря хората да не преобърнат колата, но враждебността остана и ние не бяхме добре дошли там. В Добротица, родното ми село, по време на първата евангелизация строшиха прозорците на колата. Беше оставен надпис: “Не ви искаме тук!”

Много драматична беше първата евангелизация в село Ситово. Бяхме разлепили афиши и пуснахме съобщения по радиото. В деня на евангелизацията много хора протестираха пред кметството с лозунги “Вън сектите от Ситово”. Докато те протестираха, една голяма група ни посрещна в началото на селото с плакати “Добре дошли в Ситово!”

Глава 17: Евангелизации на стадиона

Сутрешните молитви продължаваха. Тогава имахме 15 домашни групи с по 15-20 човека. Те се събираха в различни квартали на Силистра.

Една сутрин на 1991 г. бяхме се събрали за молитва около 15 братя и сестри. По време на молитвата една сестра получи видение. Тя каза: “Видях брат Янко с други братя да проповядва на стадиона. Той беше наполовина пълен с хора. Тази картина се махна от очите ми и се появи друга. Видях отново стадиона. Започнаха да идват много хора и целият стадион се напълни. Запитах: “Господи, какво означава това?” И Господ ми каза: “Аз ще напълня стадиона до половината, а от вашите молитви ще го допълня целия.” Това видение се изпълни след една година.

През юни 1992 г. в Силистра дойде пастор Рей Дженинкс от Америка с екип за евангелизации. Наехме стадиона за пет дни. Силистра тогава имаше 75 хиляди жители. Ние разлепихме 500 афиша и раздадохме 30 хиляди покани. Всеки ден по време на евангелизациите имаше по две домашни групи, които бяха в пост и молитва. Цялата църква вземаше участие в това Божие дело. Първите три дни стадионът беше пълен до половината. На четвъртия и петия ден обаче дойдоха повече от 14 хиляди души и стадионът беше препълнен. Бог изцели много хора от неизлечими болести. Стотици се покаяха и приеха Исус за Господ и Спасител. Тогава църквата достигна до 600 члена.

Десет дни преди евангелизацията ми се обади един брат, който учеше в Библейско училище “Шалом” в Ловеч. Той ме попита дали е възможно да кара тримесечния си стаж през ваканцията в Силистра. Искаше да раздава брошури, да благовества и да помага в църквата. Аз му отговорих: “Вземи си багаж за три месеца и идвай!” Той напълнил един голям кашон с багаж – костюми, чорапи, чаршафи, калъфки за възглавници, прибори за бръснене и други неща. Изпратил кашона като колет на адреса на Михаила от църквата. Колетът пристигнал два дни преди брата. Михаила дойде при мен и каза: “Пасторе, получих един кашон с помощи. С някои младежи отидохме в циганската махала и ги раздадохме на бедните хора.” След два дни пристигна студентът и ми казва: “Пасторе, Михаила ми раздала по погрешка дрехите.” Аз му отговорих: “Слушай, брат, това е твоят първи урок от стажа – трябва да се научиш да даваш!” Той беше много отчаян. Но след три седмици дойдоха помощи – дрехи от Германия. Той си избра повече и по-хубави дрехи от тези, които беше загубил.

Глава 18: Моите родители

Още в първите месеци след повярването ми започнах да се моля на Бога за моите родители. Майка ми беше член на БКП и не желаеше да говорим на темата за Бога. Аз се молих за нея 14 години и през 1997 г. тя прие Исус за Спасител, взе водно кръщение и бе кръстена в Святия Дух. В края на 1983 г. разговаряхме с баща ми в един ресторант. Той ми наля алкохол и аз му казах, че съм се отказал да пия. След това ми предложи цигара и аз отново отказах. Запита ме за причината да не пия и да не пуша. Аз отговорих: “Повярвах в Бога!” Започнахме да спорим на темата за Бога. Баща ми беше леко пийнал. А в това състояние той ставаше много емоционален – ръкомахаше и говореше със силен глас. След кратък спор започна да вика: “От този момент ти вече не си мой син! Махай се! Не искам повече да те виждам.” Аз си тръгнах.

Цяла година не си говорехме. През това време усърдно се молех за неговото покаяние и спасение. Една вечер Бог ми даде откровение насън. Сънувах, че стоя на амвона в едно малко клубче. До мен вдясно беше застанал Исус. Влизаха хора за богослужение. Появи се баща ми и седна на последния стол. Изглеждаше ми много смирен. Тогава Исус ми каза: “Видя ли как смирих твоя баща?” Събудих се много развълнуван. Мислех си, че това ще стане много скоро. Не знаех, че ще трябва да се моля за баща си цели 17 години, докато Исус го смири и спаси по особен начин.

През 2000 г. баща ми в пияно състояние падна от една платформа през нощта и си счупи левия крак на три места. 40 дни беше в болницата на екстензия. Последните 4 дни беше в кома. Лекарят каза: “Повече нищо не можем да направим за него. Болен е и от диабет. Счупената кост не може да заздравее. Най-добре е да го занесете в неговия дом, за да умре там.” Качиха го в линейката. Бяхме само двамата в задната част. Пътувахме към Добротица. Аз се молех: “Господи, не вземай баща ми във вечността, преди да е спасен. Моля Те, върни го в съзнание, за да се покае!” Бог веднага отговори на молитвата ми – баща ми излезе от комата. Говорих му за Исус. Той се покая за греховете си и Го прие за свой личен Спасител и Господ. Но той позна Исус и като свой Изцелител. За два месеца баща ми оздравя и започна да стъпва на счупения крак. След това дойде в църквата и каза: “Само Бог може да направи това чудо! Той ме изцели и ме върна от смъртта.”

Сега вярва в Исус и посещава църквата. Благодаря на Господ, че спаси и баща ми за Небесното царство! Мислех си: “Защо Исус използва този начин, за да спаси баща ми?” В ума ми изплува картината: Исус носи на раменете си агне. Тази картина е нарисувана по действителен случай в Израел: Двама овчари се срещат. Единият носи на раменете си агне. Другият го пита: “Защо носиш това агне?” Той отговаря: “Защото кракът му е счупен.” “Къде си счупи крака?” “Аз му го счупих!” “Така ли? Ти си най-жестокият овчар на света! Защо мразиш това невинно агне?” “Напротив, обичам го много. Но то беше непослушно – бягаше постоянно далече от стадото и имаше опасност да бъде изядено от зверове. Затова му счупих крака. Сега то е зависимо от мен – аз го нося на раменете си, аз го храня с ръцете си, поя го с вода и постоянно сме заедно.” Понякога Бог в любовта Си ни наказва, за да ни държи близо до Себе Си. За мен не е важно как Исус спаси баща ми, а това, че го спаси.

Твоите родители, братя и сестри спасени ли са? Ако не са, моли се за тях ден и нощ. Не знам как, но съм сигурен, че Исус ще ги спаси. В Тимотей 5:8 се казва: «Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.» Деяния 16:31 ни обещава: «А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш, ти и домът ти.»

Глава 19: Паяжината
На една от сутрешните молитви през 1993 г. Святият Дух ми даде следното откровение чрез тълкуване на език: “Както паякът изплита своята паяжина, нишка след нишка, така и Аз ще изплета, нишка след нишка, една духовна мрежа от Моята любов между всички църкви в България. И когато мрежата бъде изплетена, Аз ще започна да върша големи чудеса и знамения!”

Много години си мислех защо Святият Дух ми даде примера с паяка и паяжината, а не примера с рибаря и рибарската мрежа. Един ден отново разсъждавах в сърцето си за това и Святият Дух ми даде отговор: “Рибарят използва готов материал за своята мрежа, а паякът използва за паяжината си материал от себе си. Материалът, който Бог използва за изграждането на тази духовна мрежа – любовта – излиза от Самия Бог.”

Глава 20: Колата и жилището

По време на комунизма имаше закон, според който с жилищата разполагаше държавата. Само тя купуваше и продаваше. Ако ти имаш жилище и искаш да го продадеш на брат си, не можеш. Продаваш го на държавната власт и тя го продава на когото сметне за необходимо. А за да закупиш жилище, трябва да си живял много години на квартира, да имаш деца, да си регистриран като нуждаещ се, да живееш в тежки условия, да си в списъка за крайно нуждаещи се. През 1989 година бяхме №1 в списъка за получаване на жилище, но не ни дадоха по обясними причини – бях пастор на Божия църква. През 1990 година също бяхме в списъка и отново не ни дадоха. Тогава отидох лично да разговарям с кмета на Силистра. Той каза: “Нямаме свободни жилища.” Аз му обясних, че съм проверил лично и има около 30 свободни. Той се ядоса и ме изгони. Аз също се ядосах. Знаех къде имаше свободно жилище. Отидох, разбих вратата и се преместихме там. В този апартамент останахме 21 дена. Една вечер се върнах от работа и намерих багажа ни изхвърлен на улицата, а съпругата ми с двете ни деца плачеха до него. Валеше много силен дъжд.

После разбих друга врата и в това жилище живяхме 4 години. След това новият кмет ни предупреди да напуснем жилището доброволно в 7-дневен срок. Ако останем, щял да ни изхвърли багажа със съдействието на полицията. Тогава намерих квартира на свободен наем. Казах на съпругата си: “Направих по човешки абсолютно всичко, за да имаме собствено жилище, но не се получи. Повече нищо няма да правя. Ние имаме жилище от злато на небето и това е най-важното. Ако Бог някога реши да ни даде жилище на земята, това си е Негова работа.”

Един ден при мен дойдоха няколко сестри от църквата и казаха: “Брат Янко, днес срещнахме наши познати и те подигравателно ни казаха: “Чухме, че вашият пастор имал “Мерцедес” и апартамент в центъра. Ние реагирахме остро, като заявихме, че това е лъжа, защото знаем, че нямаш кола и живееш на квартира.” Аз им казах: “Сестри мои, защо сте толкова разгневени от техните думи? Когато някой ви каже: “Чухме, че вашият пастор имал “Мерцедес” и апартамент в центъра”, кажете: “Амин!” Не искате ли да имам кола и жилище?“ “Вярно, не сме се сетили да се молим за това, но ще го направим” – отговориха те. Това нещо го казах пред цялата църква, защото всички знаеха за тези слухове. Но Великият Бог превърна лъжливите подигравки в реални благословения. Два месеца след това пастор Милчо Тотев от Банкя ми се обади в 23.00 часа по телефона и каза: “Брат Янко, преди няколко минути, когато се молех, Святият Дух ми каза да ти подаря моят “Мерцедес”. Ела да си го вземеш!”

Щях да изпусна слушалката. До сутринта не заспах. Отидох и го взех. След това казах на църквата: “Братя и сестри, бях ви помолил, ако някой ви каже, че е чул за вашия пастор, че има “Мерцедес”, вие да казвате “Амин!” Сега “Мерцедесът” е пред залата. Бог отговори на вашето “амин”. След чудото с колата Бог направи чудо и с жилището. За 14 години ние живяхме в 7 квартири. През 2000 година бяхме поканили едно семейство на обяд в квартирата ни. Жената беше за втори път в нас, а с мъжа се виждахме за първи път. След като се наобядваха, те се помолиха за нас и си тръгнаха. Аз отидох да ги закарам с колата. По пътя те ми казаха, че Бог е говорил и на двамата по време на молитвата да ни купят жилище. Не можех да повярвам на ушите си. Идваше ми да спра колата, да изляза от нея, за да скачам и викам с цяло гърло: “Благодаря Ти, Исусе! Благодаря Ти, Исусе!” Но не го направих. Мислех си наум: “Това не е възможно. Не вярвам на техните думи. И дали изобщо казаха нещо подобно?”

Бях толкова развълнуван, че едва управлявах колата. Вечерта казах на моята съпруга за това. Няколко вечери поред не можехме да заспим до 2-3 часа сутринта. Мечтаехме къде да бъде нашето жилище, с колко стаи, как ще го обзаведем. Децата също разбраха и започнаха да ни питат как ще обзаведем техните стаи. До сега те живееха в една стая и не можеха да повярват, че ще имат свои собствени. Аз се молех: “Господи, Ти ни подаряваш жилище и затова Те моля Ти да го избереш!” Бог по интересен начин ни показа един четиристаен апартамент в центъра на Силистра. Това семейство даде парите и ние го купихме. На датата 10 май беше нашата сватба и ни дадоха акт за граждански брак. След точно 14 години, също на 10 май ни дадоха нотариалния акт на нашето собствено жилище. Благодаря на Бога, че Той се грижи за всичко, от което се нуждаем. Някои хора ме питат за тайната на материалните и духовни благословения. Аз не го наричам тайна, а закон. Той се намира в 2 Коринтяни 9:6: А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне! Амин!

Когато прочетохте всичко това, имайте предвид, че всичко е от Исус, чрез Исус и за Исус! Цялата слава принадлежи на Него!