Над 150 историци, археолози и етнолози от Българската академия на науките (БАН) и водещи университети се обявиха срещу идеята за въвеждане на един учебник по история. Според тях подобна промяна няма да реши проблемите в образованието, а ще ограничи свободата на учителите да избират най-подходящите учебни материали за своите ученици. Това коментира пред News.bg доц. Светослав Живков, преподавател по Нова българска история в Софийски университет „Свети Климент Охридски“, който е сред инициаторите на отворено писмо срещу предложението.
По думите му сред подписалите документа има представители на академичната общност от Софийския, Пловдивския, Шуменския, Великотърновския и други университети.
Инициативата срещу единния учебник няма да се ограничи само до отвореното писмо. Предвижда се позицията да бъде представена и пред други институции, включително председателя на Народното събрание и омбудсмана.
Историкът уточни, че не говори от името на всички свои колеги, но посочи, че позицията срещу единния учебник се споделя от значителна част от учените, подкрепили писмото.
Според него въвеждането на един учебник по история няма да подобри качеството на образованието. Напротив, подобно решение би отнело възможността на преподавателите сами да преценяват с кои учебни материали да работят, предупреди доц. Живков.
Доц. Живков не приема и аргумента, че наличието на няколко учебника по един предмет обърква учениците. Той обясни, че в рамките на един клас децата така или иначе учат по един учебник, като разликата е, че учителят има възможност да избере най-подходящия сред одобрените варианти.
По думите му именно преподавателите познават най-добре потребностите на учениците и не бива да бъдат лишавани от тази свобода.
Историкът предупреди, че ограничаването до един учебник крие и други рискове, сред които налагането на задължителен прочит на историческите събития. Той направи паралел с практики от времето на комунистическия режим, когато образованието е било подчинено на определена официална интерпретация на миналото.
Доц. Живков обърна внимание, че в почти всички европейски държави съществува възможност за избор между различни учебници. И като изключение посочи Гърция, където се използва един учебник по история.
Той припомни, че учебната програма и сега е една и се определя от Министерството на образованието и науката. Независимо колко учебника са одобрени, всички те трябва да отговарят на заложеното в програмата съдържание, посочи доц. Живков.
Освен това всеки проект за учебник преминава през процедура на оценяване и одобрение от министерството. Следователно съществуването на няколко учебника не означава, че всеки авторски колектив може свободно да определя какво да се изучава в училище. По отношение на опасенията, че един учебник би могъл да се превърне в инструмент за политическа пропаганда, историкът подчерта необходимостта от представяне на различни гледни точки, добави доц. Живков.
Той обясни, че историята е хуманитарна наука, при която интерпретацията на събитията има съществено значение. За разлика от точните науки, където според него по-лесно би могло да се обсъжда използването на един учебник, в историята съществуват множество въпроси, по които няма единно становище дори сред специалистите. Като примери историкът посочи събитията около 9 септември 1944 г., характера на комунистическия режим и оценките за политическите режими преди него.
Според доц. Живков липсата на пълен консенсус по тези въпроси е нормална за историческата наука. Именно затова различните гледни точки трябва да присъстват в учебното съдържание, независимо дали то е представено в един или в няколко учебника.
Историкът обърна внимание и на променената роля на учебника в съвременното образование. По думите му днешните учебници по история се различават съществено от използваните преди 30-40 години.
Той обясни, че в тях вече преобладават по-кратки текстове, изображения, исторически извори и насоки за допълнително търсене на информация. В условията на дигитализация и широко използване на интернет учебникът все повече се превръща в средство, което насочва учениците към самостоятелно проучване, вместо да бъде единствен източник на знания, каза доц. Живков.
Затова според него очакването една книга да представи цялата история на България по един окончателен и безспорен начин е нереалистично.
Доц. Живков защити и ролята на учителя като специалист, който не трябва да бъде ограничаван до механично преподаване на предварително зададен текст. Той посочи, че преподавателите преминават през специална педагогическа подготовка именно за да могат да подбират подходящите методи и материали.
Като пример за международния опит историкът спомена Южна Корея, където идеята за един учебник по история е срещнала съпротива и не е била реализирана. Той даде пример и със съвместни френско-германски учебни издания, чието съществуване не означава, че учителите са задължени да преподават единствено по тях.
По въпроса дали вместо въвеждането на един учебник не е по-разумно да се засили контролът върху съществуващите, доц. Живков припомни, че държавата и сега разполага с необходимите механизми.
Той отбеляза, че нито един учебник не може да бъде използван в образователната система без одобрението на Министерството на образованието и науката. Според него по-същественият въпрос е доколко ефективно работят органите и комисиите, които оценяват учебното съдържание.
Историкът призна, че държавата има своята роля при определянето на образователната политика, но настоя тя да не води до ограничаване на професионалната свобода на преподавателите и авторските колективи.
Той засегна и въпроса за обема на учебното съдържание. По думите му прекомерното съкращаване на уроците крие риск от опростяване на сложни исторически процеси. Същевременно призна, че учебниците трябва да бъдат разбираеми за учениците и че намирането на подходящ баланс изисква по-широка дискусия с участието на учителите.
Доц. Живков направи сравнение и с учебниците по литература, около които периодично възникват спорове за отпадането на определени автори и произведения. Според него подобни проблеми са свързани и с тенденцията към намаляване на учебното съдържание.