- От ноември 2023 г. насам тече втората финансова ревизия на БПЦ
- Субсидиите за Църквата набъбват до 38.4 млн. лв. от бюджета през 2024 г., а имотите ѝ са стотици
- Въпреки това БПЦ твърди, че държавата няма право да проверява сметките ѝ, а наемите към нея са „дарения“
Две неща са сигурни в живота – смъртта и данъците. Неоспорим факт, от който изглежда, даже и Българската православна църква (БПЦ) не може да избяга. Отношенията с отвъдното на най-старата оцеляла институция в българската история са по-особени, също както и тези с държавата. Църквата има собствено счетоводство и собствен имотен регистър (за който не се знае дали действително съществува), но това не пречи да получава финансиране от държавата, както и от европейските фондове без да дава отчет за тях.
Що се отнася до данъците обаче, там идеята на Светия синод, че може да покрие всичко с църковна тайна, е поставена на изпитание. От ноември на 2023 г. тече финансова ревизия на БПЦ, потвърдиха за „Капитал“ от Национална агенция по приходите (НАП). Ревизията е за установяване на задължения от корпоративен данък за периода 2017-2022 г.
Това се явява едва вторият опит на държавата да придобие малко по-добра идея за това какво притежава БПЦ и какъв точно е паричният ѝ приход. Първият такъв е приключил точно преди десетилетие през 2013 г. Целта на първата ревизия е била установяване на задълженията от страна на БПЦ за данък върху доходите на физически лица и върху доходите от трудови договори и приравнените на тях правоотношения.
А държавата определено има причина да се интересува от това как БПЦ придобива и харчи пари. През 2020 г. държавната субсидията за Църквата беше увеличена до 26 млн. лв. на година, а бюджетът за 2024 г. предвижда поредното увеличение до 38.4 млн. лв. Справка на „Капитал“ показва, че само за последните три години БПЦ е получила около 111 млн. лв. от ДФ „Земеделие“ и държавния бюджет.
По официални данни в АПИС осигурените лица във всички митрополиии и епархии, както и Светия Синод наброяват 1885 души, което я нарежда в топ 50 работодатели в страната. Най-големи по брой заети лица се явяват Софийската митрополия с 450 човека и Пловдивската с 365 души. Проверка на „Капитал“ преди месец показа, че само в рамките на град Пловдив, епархията притежава десетки имоти, които вероятно отдава под наем, далеч не всичките с вписани договори.
Да си имаме уважението
Светият Синод е реагирал на ревизията, като е изпратил писмо от седем страници до НАП, в което определя ревизията не само като противоконституционна, но и като риск за националната сигурност.
„Осемте въпроса отнасящи се до начина на финансиране на БПЦ-БП, разходите ѝ, начина на организиране на дейността и счетоводна отчетност и достъп до документите ѝ, представляват недопустим и противоконституционен опит за намеса във вътрешната организация на Българската православна църква – Българска патрираршия. Контролът върху финансовите отчети буквално означава контрол върху отделните религиозни институции, което поражда съмнение дали това не е действителната цел на проверката“, пише в документа, входиран от нея като част от изпратените документи за ревизията на НАП. Той е подписан от мелнишкият епископ и секретар на Синода Герасим.
Митрополитите обясняват, че основател на православната църква е „Самия Господ Иисус Христос“, а в отношенията с българската държава са се „редували периоди на гонения от страна на държавата с периоди на мирно съвместно съществуване“. „Историята доказва и, че демократичните отношения между държавата и Църквата при взаимно уважение и при гарантиране права на самоуправление на Църквата са гарант за националната сигурност в България“, се казва в писмото, което беше публикувано в новинарския сайт faktor.bg, а от НАП потвърдиха, че този текст е получен и автентичен.
Дарение ли е наемът
Бърза проверка на сайта на Министерството на финансите сочи, че с корпоративен данък се облагат „печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество“.
„Опитът от почти двайсетгодишния разкол в България доказва, че всяка намеса на държавата във вътрешните дела на Църквата, води до тежки последствия както за Църквата, така и за самата държава. Историческият опит показва също така, че винаги когато държавата се е опитвала да упражни контрол върху дейността на Църквата или да моделира вътрешно-църковния живот по своите светски критерии, това е завършвало с неуспех“, се казва в писмото на Светия Синод до НАП, в което се цитира дори Антиохийският събор.
Тъй като в писмото се смесват история, религия и право, за съвет в този църковно-данъчен спор „Капитал“ се обърна към експерта по църковно право проф. д-р Дилян Николчев. Николчев обори на няколко места писмото на Синода, като обобщи, че „в едно изречение, от правна и от църковноправна гледна точка то е неиздържано и дълбоко погрешно като интерпретация“.
Едно от основните възражения на Синода, както е видно от писмото, е срещу приходите от наеми, които според тях не са приходи, а дарения. „Недопустимо е да се проверява цялото имущество на БПЦ-БП и финансовите отчети по повод наеми, които за църквата не биха могли да се квалифицират като стопанска дейност. Имотите и наемите от тях, които светското законодателство би могло да квалифицира като граждански плодове са дарявани от вярващи хора, за да се издържа църквата, а не да формира печалби, каквито формират търговците по смисъла на Т3, които да подлежат на облагане с данък. Наемите от дарени от вярващи хора имоти са волни пожертвования и са само за самоиздръжката на отделената от държавата БПЦ -БПЦ, тези наеми не са, за да се формира печалба, която да е предмет на данъчно облагане“, се твърди в документа изпратен на НАП.
Проф. Николчев опровергава това становище. „Наемът изведнъж – според синодалното разбиране – се превръща в дарения от вярващи хора. Синодът пропуска текста на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, който гласи: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност“, твърди юристът.
Според него макар в Закона за вероизповеданията (ЗВ) да се очертава свободата и равнопоставеността на вероизповеданията, а религиозните институции да са отделни от държавата, то също така е важно да се посочи, че според ЗВ религиозните убеждения не са основание за отказ от изпълнение на задълженията, установени в Конституцията и закона, както и че религиозните институции са юридически лица.