На 25 февруари 1949 г. в София започва съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори, който завършва с осъждането им за шпионска дейност (Иванов, 2003).
Това е един от поредицата пропагандни политически процеси от периода на налагане на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия (Димов, 1997). Процесът започва ден след приемане в парламента на Закона за изповеданията и е срещу 15 евангелистки пастори, членове на Върховния съвет на протестантската организация Обединени евангелски църкви. Те са от методистката, баптистката, петдесятническата и конгрешанската църкви (Михайлов, 2005).
След преврата на 9 септември 1944 г. съдът в страната от независима власт се превръща в послушен „узаконител на предрешеното от комунистическата власт“ (Алеков, 2010). НЕСЛУЧАЙНО, до това дело се стига след решение на Политбюро на ЦК на БКП от края на януари 1949 г., в което се казва, че трябва да започне съдебен процес срещу 15 от обвиняемите, които са извършили „най-тежки престъпления спрямо интересите на народа и сигурността на страната“ (Архиви на ЦК на БКП, 1949). Ето в какви „най-тежки“ престъпления са обвинени:
-
шпионаж в полза на Съединените щати;
-
незаконни валутни сделки;
-
лек и охолен живот;
-
разпространение на клевети и слухове.
На практика съдът само изпълнява решенията на комунистическата партия. Още след публикуването на обвинителния акт ЦК нарежда на съответните организации да вземат инициативата за „провеждането на широка разобличителна работа сред вярващите“. Самите вярващи са принудени да излизат с открити разобличителни изложения и телеграми в пресата против обвиняемите (Стоянов, 1988).
В документа пише още: „Да се организират 4 други процеси по линия на отделните секти, в които да бъдат съдени и разобличени останалите обвиняеми, извършили шпионски и други престъпни деяния срещу народната власт. Някои от тези процеси могат да бъдат организирани в провинцията, без да се вдига голям шум по тях. Да се използва широко печатът и радиото за разобличаване на тия шпиони и диверсанти, които са скривали своите престъпни действия зад религиозните секти у нас, злоупотребявайки с религиозната свобода в страната и религиозните чувства на верующите“ (Документи на ЦК на БКП, 1949).
Обвиняемите са подложени на мъчения. Принудени са да се разкаят публично за предполагаемите си престъпления. Делото е гледано от Софийския областен съд и продължава само 11 дни – до 8 март. Завършва с присъди за всички обвиняеми, като 4 от тях са осъдени на доживотен затвор и да платят по 1 милион лева глоба (Петров, 2004).
Най-младият от осъдените е Здравко Безлов, който тогава е само 28-годишен. Осъден е на 15 години строг тъмничен затвор, глоба от 250 000 лева и лишаване от права за 15 години. За годините на мъченията в комунистическия затвор, после не иска да говори. Веднъж само попитал: „Знаеш ли при неизпълнение на нормата, освен боят с тояга, как ще се чувстваш да спиш в ямата, пълна с кал“? (Безлов, 1991).
След това съдебната разправа в изпълнение на партийните решения с пастири и активни членове на църквите продължава:
-
Само след 4 месеца са осъдени още 9 души по дело № 1166 от 5 юли 1949 г. на Софийски областен съд (Ламбев, 2001);
-
Протичат и много единични съдебни процеси, при които 25 души са изпратени в концлагери и затвори (Киров, 2007);
-
След 30 години, през декември 1979 г., по следствено дело № 208 на Софийския районен съд са осъдени 6 души от Петдесятните църкви (Георгиев, 2012);
-
В единични процеси са осъдени още двама – п-р Гавраил Цветанов, преподавател по икономика в Софийския университет и Неофит Цаков – най-дългогодишният редактор на в. “Зорница”, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор” (Архиви на съда, 1980).
В началото на 1948 г. се случват поредица от инциденти с пастири от СЕПЦ. На 6 февруари 1948 г. на ръководителя на петдесятната църква в с. Полско Косово (Великотърновско) е забранено да проповядва, а вследствие е и пребит от околийския началник на милицията. На 15 февруари същата година в Поморийска околия са арестувани 6 пастори и проповедници от петдесятната църква по обвинение, че нямат открити листове въпреки разрешението, което имат от местната власт за участие в неделни опреснителни курсове. На 17 февруари в гр. Бургас е арестуван още един пастор от църквата (Митев, 2009).
Първата жертва е Георги Чернев, председател на СЕПЦ. Според Митко Матеев през май 1948 г. той е арестуван на улицата. Скоро е арестуван и синът на п-р Г. Чернев – Вениамин, а съпругата му е интернирана в Свищов. Христо Куличев обаче твърди, че едва навършилият 24 години Вениамин е арестуван на 17 март 1948 г. Баща му, п-р Г. Чернев, е арестуван през лятото на същата година на път за църквата в Елхово, която е в близост до турската граница. Това е използвано от органите на Държавна сигурност, за да бъде обвинен, че прави опит да премине нелегално българо-турската граница (Попов, 2001).
На 24 юли 1948 г. в дома си е арестуван и п-р Харалан Попов пред очите на съпругата си Рут, дъщерята Рода и сина Пол. Няколко часа по-късно в дома им пристига съпругата на п-р Ем. Манолов Пенка и съобщава, че и нейния съпруг е арестуван. Ладин Попов е задържан на 18 август 1948 г. След арестуването на пастирите, съпругите им се обръщат към п-р В. Зяпков, като официален представител на властта в качеството си на председател на Съвета на Обединените Евангелски църкви в България. Той получава един и същи отговор – че задържаните са в Стопанския отдел на Народната милиция във връзка с незаконна обмяна на валута, предимно американски долари (Зяпков, 1950).
В първият съдебен процес са включени 15 пастири по дело № 248 на Окръжния съд. Процесът продължава 11 дни – от 26 февруари до 8 март 1949 г., когато четат присъдите.
-
П-р Васил Зяпков – 48-годишен, религиозен представител на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) в България, ръководител на Евангелските съборни (конгрешански) църкви и пастир на Първа евангелска църква в София, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
-
П-р Янко Николов – 48-годишен, заместник религиозен представител на ОЕЦ и върховен надзирател на Евангелските методистки църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
-
П-р Никола Михайлов – 49-годишен, председател на Върховния съвет на ОЕЦ и секретар на съюзното настоятелство на Баптистките църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
-
П-р Георги Чернев – 46-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ и председател на Петдесятните евангелски църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
-
П-р Ламбри Мишков – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
-
П-р Георги Васев – 48-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
-
П-р Харалан Попов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
-
П-р Йончо Дрянов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
-
П-р Иван Ангелов – 44-годишен, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
-
П-р Здравко Безлов – 28-годишен, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
-
П-р Захари Райчев – 50-годишен, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
-
П-р Ладин Попов – 36-годишен, с присъда “5 години строг тъмничен затвор”.
-
П-р Митко Матеев – 39-годишен, с присъда “6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор”.
-
П-р Ангел Динов – 40-годишен, с присъда “1 година условно”.
-
П-р Александър Георгиев – 65-годишен, с присъда “1 година условно”.
БИБЛИОГРАФИЯ:
-
Иванов, П. (2003). Политически процеси в България, 1944-1953. София: Издателство на БАН.
-
Димов, Д. (1997). Тоталитаризмът в България. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
-
Михайлов, Н. (2005). Протестантските общности в България. София: Издателство на БАН.
-
Алеков, А. (2010). Съдът в комунистическа България. София: Издателство „Сиела“.
-
Архиви на ЦК на БКП. (1949). Документи и материали.
-
Стоянов, С. (1988). Религията под натиск. София: Издателство на БАН.
-
Документи на ЦК на БКП. (1949). Архиви на ЦК.
-
Петров, И. (2004). Мъченици на вярата. София: Издателство „Изток-Запад“.
-
Безлов, З. (1991). Спомени от затвора. София: Издателство „Алтера“.
-
Ламбев, Л. (2001). Съдебни процеси на религиозните общности. София: Издателство „ИнфоВест“.
-
Киров, К. (2007). Комунистическите репресии в България. София: Издателство „Сиела“.
-
Георгиев, Г. (2012). История на петдесятничеството в България. София: Издателство на БАН.