Д-р Вениамин Пеев
Темата за отношението към жената в исляма като религиозен, психологически и социален обект винаги е била горещо дискутирана. Мненията се поляризират – от опитите мюсюлманката да бъде представена като “вековна жертва” на една консервативна култура до “модела на истинската майка”, която изпълнява задачата си да ражда и отглежда велики синове в историята на исляма. При първата категория анализатори ще видим да се повтаря енигматичният образ на забрадената и покрита отгоре надолу фигура с черен плат, превита под тежестта на своята участ, ситнеща покорно зад своя мъж. При втората категория се натрапва мнението, че като “най-истинска религия” ислямът издига до неизвестни за другите висоти идеала на майката, която е такава вярна съпруга и любяща майка, каквато не можем да видим нито сред юдеите, нито сред християните. Всяка една от двете крайности има своите аргументи, както приемливи, така и неубедителни.
В настоящата кратка статия ще представя едно сравнение между религиозните статуси на мюсюлманката и християнката, каквито ги очертава всяка от двете религиозни традиции. Макар да избягвам психологическите и социални характеристики, те биха могли да бъдат изведени от посочените религиозни черти и позиции, които двете свещени книги и традиции приписват на жената. Затова ще се спра само на онези характеристики на мюсюлманката и християнката, които ще открием в Корана и хадит, от една страна, и в Библията и юдео-християнската история, от друга.
Религиозният “паспорт” на мюсюлманката
Човешката личност става такава, каквато я определя нейната социална и културна среда. В този анализ ще потърся определенията на съответната религия, като се постарая да набележа както положителните, така и отрицателните аспекти на всяка една от двете религиозни представи за жената. Нека читателят направи сам своя избор и оценка.
Най-напред трябва да признаем, че в арабската култура преди Мохамед отношението към жената е било изключително негативно и жестоко. В Сура 16:58-9 се казва, че при раждането на дъщеря бащата “почернява” от срам и гняв и го завладява намерението “да я зарови в земята” (вж. 81:8-9). Известна е антихуманната традиция на някои арабски племена да заравят живи в пясъците на пустинята новородените момичета. Мохамед преустановил тази жестокост, поради което ислямските тълкуватели приписват на своя Пейгамбер заслугата на “спасител на мюсюлманката” (Gabriel, M. Culture Clash: Islam’s War on the West. Front Line, 2007. 76). Но общото пренебрежително отношение към нея не се променило. Ислямската антропология на пръв поглед се приближава до библейската (Бит. 2:7), но едно по-внимателно изследване разкрива друга картина. За Адам е казано: “А когато привърша го Аз и дъхна му от Моя Дух” (Сура 15:29), което повтаря разказа в Битие, но Аллах няма предвид християнския възглед за формирането на Божия образ, а подчертава основната коранична идея за “даването на власт”, защото заповядва на ангелите: “вие веднага поклонете му се на него доземи”. Тя се среща и в по-късната декларация: “Ние създадохме човека в най-възвишено положение” (95:4), като под “човек” се разбира само мъжа, който е изобразен като бъдещ господар. Идеята за “възвишеното положение” поражда концепцията за абсолютната власт на шейха, халифа, султана и падишаха в ислямската държава и култура. Подхранва се и традиционният ислямски възглед за първенствуващата роля на мъжа в семейството. Ислямският термин, обозначаващ концепцията за такова “пълномощие от Аллах”, е терминът “халифá”, т.е. “благосклонно назначение” (Радев, Р., ред., Религиите: будизъм, християнство, ислям. Фонд. “Минерва”, 1994. 419). Така ислямският владетел придобива увереността, че като “Божи наместник” той е упълномощен да изпълнява “волята на Аллах” (Сура 2:30). Мъжът – като глава на семейството, съпруг и родител – е като един малък халиф. Той и неговите съпруги са “настойници” на цялата земя и ще получат от Аллах всяка материална благословия (9:71). За това обаче има поставено условие: “Който пък мъж или жена върши добри дела като мюсюлманин, него Ние безспорно ще удостоим с добър живот. И ще ги възнаградим Ние тях с най-хубавото от делата, които вършили са те” (16:97).
В какво се състои това похвално вършене на “добри дела”? Ислямът, който е характерна ортопраксална религия, основаваща се на “правилното постъпване” според правилата на Корана и шарията, отрежда една строга система от изисквания към жената от най-ранна възраст. Нека чуем картинната изповед на мюсюлманката Гюлшан Естир: “Още от деца ни обучаваха в строгите правила за обличане и поведение. Дрехите ни бяха скромни, увивахме се от шията до глезените в типичните за Пенджаб шалвар камийз – широка туника и панталони, набрани в глезена. Около врата носехме дълъг, фин, широк шал –дупата, с който покривахме глава при необходимост или го дръпвахме върху лицето, а при студено време се загръщахме с още един шал. Когато се налагаше да излизаме навън, носехме бурка – дълго, непрозрачно покривало; то ни обгръща от главата до петите и се пристяга около главата, като има процеп за очите, замрежен с воал. Прави невъзможен какъвто и да е разговор на улицата и затруднява виждането и чуването… Ние виждахме света, но той не ни виждаше” (Сангстер, Т. Зад завесата: историята на Гюлшан Естир. Фонд. “Библейска лига”, 2009. 15). Това ярко описание свидетелства за традиционната изолация на мюсюлманката от външния свят, подчинена на принципа за “пурда”, т.е. “изолиране” (Esposito, J. Islam: The Straight Path. Oxford Univ. Press., 1988. 100 f.). Тази изолация е регламентирана от Корана (24:31; 33:59; срв. 33:53) и ислямската традиция “хадит”. Тя е приложима както на обществено място, така и в дома на правоверния съпруг. Целта е мюсюлманката да води одобрения от Аллах и ислямското общество живот на пълно покорство. Нейният свят трябва да отразява в миниатюр цялостната религиозна концепция за ислямското общество и култура като “дар ал-ислам” (“дом на подчинението”). Тя трябва от ранно детство да осъзнае, че пълната изолация е участ, отредена от Аллах и препоръчана от Мохамед, поради което тя трябва да бъде доволна и …горда. Така ислямската традиция я превръща в безгласна буква, във фигурант на обществото.
За да гарантира обаче масовото покорство и задоволство от съдбата на жената, ислямът налага на мюсюлманката няколко стереотипа. На първо място, това е концепцията за “превъзходството на мъжа”. Мъжете са “водачи и закрилници на жените”, а “покорни и послушни са жените благочестиви” (Сура 4:34). Известният тълкувател на Корана Ибн Катир (ХІV в.) просто обобщава кораничния възглед: “Аллах прави много ясна разликата между мъжа и жената и прави мъжа по-горен и по-добър от жената” (Tofaha, A. Women and Islam. Beirut, 1985. 36). Превъзходството на мъжа в исляма се изразява в по-голямата му интелигентност и позиция на религиозно ниво. Според хадит, Мохамед изразил следното мнение за жените: “Вие често кълнете и сте неблагодарни към мъжете си. Не съм виждал по-голяма липса на интелигентност и религиозност от вашата” (ibid., 33). Аргументът на Пейгамбер за по-ниската интелигентност на жените обаче не звучи много интелигентно. В Корана четем негова реч пред вярващите, където той препоръчва при спор за връщане на дълг да се извикат двама свидетели мъже или един мъж и две жени (Сура 2:282). Според тогавашната съдебна практика, две жени били равностойни като свидетелки на един мъж, защото се предполагало, че ако едната излъже, другата ще я поправи. Презумцията била, че мъжът свидетел почти винаги ще каже истината!…
Концепцията за “превъзходството на мъжа” в исляма води към други некавалерски изводи. Според Мохамед, който иначе се отнасял с любов към своите жени, мюсюлманката трябва да бъде смятана като “играчка” (Tofaha, A., op. cit. 180). Това сравнение показва, от една страна крехкостта и неадекватността на мюсюлманката, но от друга страна, подсказва за силна доза на пренебрежение към нея. Вторият халиф в Мека Омар ибн ал-Хатриб скастрил една жена, която се опитала да прекъсне негова реч, с думите: “Жено, нямаш нищо общо с това. Ти си просто една играчка и ако ни потрябваш, ще ти се обадим” (Gabriel, M., op. cit. 83). Това пренебрежение към жената в обществото поражда и възгледа, който е формулиран от Мохамед, че мюсюлманката е “горчилка”, “мъка” и дори “зло”. Аргументът за него бил, че “жената прилича на извито ребро” с явна алюзия към юдео-християнското разбиране за създаването на жената от “реброто на мъжа” (Бит. 2:21-23). Но докато библейската концепция е свързана с равнопоставеност между мъжа и жената именно поради тази причина, то в исляма извитата форма на реброто създава други алюзии – на изкривяване и опорочаване замисъла на Аллах.
Библейското разбиране за жената
Нека кажем в самото начало, че до известна степен в ученията за произхода, ролята и предназначението на жената в Библията и Корана има сходни религиозно-философски аспекти, защото те отразяват особеностите на обществата и културата на Близкия и Среден Изток. Голяма част от персонажите и случките в Корана са от библейски произход. Но повечето от тях са претърпели редакция и адаптиране към спецификата на арабската култура.
Божият план за появата на жената в живота на мъжа е тя да бъде “помощник на мъжа” (Бит. 2:18), не робиня, не играчка, не вещ. На мъжа е предоставена инициативата, но жената ще го подпомага във всяко негово начинание. Затова от самото начало на Библията техните взаимоотношения са на пълна любов и себеотдаване: “Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми… Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът” (Бит. 2:23-4). Пестеливият изказ на този поетичен любовен сапфир подсказва за чувствата на равни по достойнство хора. Красивата любов между мъжа и жената не е грях в Библията и това се разбира от всеки, който е чел любовните излияния в Песен на песните. В арабската литература на библейския поетичен сборник могат да съперничат само бунтари срещу консервативната традиция, каквито са поетите Омар Хаям, Рудаки или Руми.
В юдео-християнската религия обаче бракът има много важно религиозно значение. Той е предназначен да символизира съвършените взаимоотношения между Яхве и Израил (Йерем. 3 гл.; Езек. 16 гл.) или Христос и Църквата (Еф. 5:22-3). Ето защо в брачния ритуал булката символизира чистотата на духовната невяста (Израил или Църквата) и отношението към нея е пълната и съвършена любов на божествения Младоженец (Яхве или Христос).
Вече посочихме, че според ислямския хадит мюсюлманката е представена преди всичко като майка. Както е подчертано в Корана (Сура 46:15), към родителите и особено към майката мюсюлманинът трябва да се отнася с добро. Когато запитали Мохамед кой заслужава послушание, той отговорил трикратно, че това е майката, а на четвъртия път посочил бащата (Gabriel, M., op. cit. 84). Юдео-християнското учение е спазвало една от най-важните религиозни заповеди за “почит към бащата и майката” векове преди началото на ислямската традиция (Изх. 20:12; Втор. 5:16; срв. Лев. 19:3; Мат. 15:4; Еф. 6:2). Майчинството, както и бракът, е духовен символ. Ап. Павел възкликва, че макар първата жена да е съгрешила и да е причинила злополучия на цялото човечество, всяка майка “ще се спаси чрез чадородието, ако (мъжът и жената) пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие” (І Тим. 2 :15). Следователно раждането и отглеждането на деца не е обикновен биологичен феномен, а спасителен мотив. Тук няма намек за съдба и подчинение.
Библейското учение, което е нормативно за юдеи и християни, отрежда значителна роля на жената в социалната и религиозната сфера. Жената може да бъде облечена с власт и да носи отговорностите и правата на владетеля. Чудесен пример е съдийката Девора, която спасява народа си от робство (Съд. 4-5 гл.). В Библията се говори за царици, изиграли своите роли в историята на Израил, които са от чужд произход – Савската царица (ІІІ Цар. 10 гл.) и тиро-сидонката Йезавел (ІІІ Цар. 16-18 гл.), въпреки че тя се е превърнала в негативен символ поради разрушителната си религиозна дейност. В християнската история има много царици като св. Елена, които се помнят с почит и признание от вярващите през вековете. Ислямската традиция обаче е завещала неодобрение към политическите изяви на мюсюлманката. В хадиса “Сахих ал-Бухари” Мохамед заявява, че “хора, които са управлявани от жена, няма да бъдат успешни”. Пакистанката Беназир Бхуто (1953-2007) управлява страната си с два мандата, но в крайна сметка бе убита от радикални ислямисти.
Жената в юдео-християнската традиция е представена като надарена с интелект и мъдрост. На мъдрата юдейка е посветена одата в Пр. 31:10-31, където имаме признанието, че “сърцето на мъжа й се уповава на нея” (ст. 11)! Има два случая на умни и находчиви жени, едната от които се изявява като древна Жана д’Арк и със своята стратегия спасява своя град от врага (ІІ Цар. 20:14-22), а жената от Текоя изпълнява успешна дипломатическа мисия при цар Давид (ІІ Цар. 14 гл.). Библейската жена е пророчица като Мариам и Анна (Чис. 12 гл.; Лук. 2:26-38) или вярна съратничка на Христос и Неговите ученици като Божията майка Мария, Мария Магдалина, Присцила и мн. др. като тях.
В съвременната история на християнството има много успешни учителки, мисионерки, авторки на богословски книги или художествени произведения. Техният принос в сферата на културата и обществото е огромен. Той потвърждава онзи творчески начален импулс, който Създателят е дал на първата жена в райската градина, за да не може никой юдеин или християнин да си представи пълнотата и съвършенството на света без присъствието на майката, любимата, съпругата, дъщерята – неотменната спътница и другарка на мъжа.
Ниското ниво на българския евангелист се вижда ясно. Пуснаха ви две три статии за малко по-напреднали и ви издъхна богословието без никакви коментари. Иначе на 666 и антихрист се хвърляте като бели мишки на синьо сирене. Виж за сериозни те теми като служение ама не чрез лидерство ами чрез служене желаещи няма. Къде е сега ВЕБИ да ви види след толкова образования и звания на какво ниво са българските пастори? Иначе претенции бол!
Г-н Заев, прощавайте, но не разбирам тезата Ви.
Аз съм представител на ВЕБИ. Серията от статии, които предлагам на Пастир.орг, не са нито четени като лекции, нито публикувани досега. Мисля, че като представител на ВЕБИ – институция, която е надденоминационна, – представям правилната посока на „ограмотяване“. Не мислите ли?
Разбира се, приемам с благодарност Вашия коментар, но моля, пояснете кого визирате в категорията „ниско ниво на българския евангелист“.
Г-н Пеев коментара беше по видеото на 666 което бе махнаха след колегата Велчев. Вие пишете по теми които повечето протестантски евангелисти ме ги разбират. Повечето от тях дори не смятат че е нужно да има теза в изказванията им и това е моята теза. С колегата Велчев вече е правен неуспешен диалог с евангелистки пастори които са на много ниско ниво заради петдесетните институти.
Нямам за цел да коментирам писаното за жената от другите вероизповедания!
Повече от пет години съм работил в държава в Азия и до някъде съм запознат с тамошните вяра и отношение към момиче и жена.И каква полза да знаем как мислят и живеят хора за които ние Християните сме отчайващо заблудени неверници?
Болно,изключително болно ми е,че лидерите ни които получават неимоверно високи заплати и много,много облаги са изключително некомпетентни за много неща относно младежи,дружба,годеж,сватба,венчавка,ЩАСТЛИВ!брак и семеен живот!
Специално в тази сфера поне в нашата църква(води се като една от най-големите и най-живи църкви в България)почти никои и с никого не говори.
Правят се някакви човешки напъни и човешки тикове да се правят показни и пампозни сватби,но
преди брака и след брака никои и за нищо не се интересува за младите,които понякога имат крещяща нужда да научат жизнено важни за щастлив и успешен брачен живот!
Много често задължението на пастира,е само да си прочете проповед и толкова.
В.Пеев ни пише според исляма какво е задължението на отношението на момиче и жена към общество и съпруг.И,че тя е едва ли не е само с правата на играчка за задоволяване сексуалните нужди на мъжа си и да ражда деца.
А кои и кога ще говори с доказани Библейски стихове как трябва да живее момиче,какви са нейните права(днес множеството,огромното множество Християни перфектно знаят и войнствено отстояват само правата си и хитро търсят облагите от членство в църквата)и задължения в църквата,обществото и в семейството,когато вече се венчае!?!
Какъв е приноса на вече семейната жена за щастливо семейство?
Какво значи еманципация и колко ужасно вредна е тя ако се прилага в Християнско семейство.
Днес почти всички момичета виждат идеалния съпруг само в този който може с едната ръка да пере,с другата да готви,с другата да сменя памперси на бебето,с другата да простира прането,с другата да тупа килима,с другата да мие тенджери и чинии и т.н.И да е изключително любящ и внимателен съпруг.
Имам написани няколко статии на тази тема,но никъде не желаят да ми ми ги публикуват защото не са комерсиални,а и са в работен вид,което ще рече,че трябва да се преведат в литературен вид.
Ужасно грешно и примитивно е младите да се женят само за задоволяване на нагона и раждане на деца!
А и някои осветлява ли ги какво и как да правят и живеят след като са вече двама,но една плът!
И тъжно и болно е,че вече има много изневери и разводи в църквите,дори и деца на“много духовни“пастири се развеждат.
„…людете ми умират(в греха си)поради липса на знание на Словото Ми…“цитирам по памет Библейски стих.
Лично мое мнение е,че при развод вече спасението на тези люде е много под съмнение.Ще се радвам много ако не е така.
Статията на В.Пеев е доста задълбочена,но за съжаления темата е доста обширна и не може да се изчерпи с една статия. Аз искам само да добaвя нещо от стрещите и работата ми с арабски и индонезийски мюсулмани, а също да добавя към коментара от Господин Влаев, относно жените-християнки.
До преди десетина години,т.е.преди арабските събития мюсулманите се отнасяха с уважение към мен като християнин.Моите колеги се интересуваха от вярата ми,и макар доколкото знам нито един от тях не прие Христос, нямаше конфронтация,а обратното-много добро сътрудничество.Направи ми впечатление,че макар да не смятаха жените си за равни,те се отнасяха с уважение към тях.Към семейните жени те се отнасяха с особено почитание,нямаше гнили разговори,присъщи за нашите невярваши сънародници.Казаха ми,че ако се разведе някой, то той трябва да я осигури жена си така,че да може тя да се препитава до края на живота си. Не познавах много хора от тях,но от тези които познавах нямаше разведени.
Във всички Северноафрикански държави жените караха коли и джипове, работеха в офиси (неомъжените),гледаха деца. На плаж жените ходеха само за да заведат децата си,но самите те не се събличаха.
Моите колеги бяха хора,които бяха чували за Корана,но изглежданикога не го бяха чели целият, а знаеха папагалски някои текстове.Не ни възприемаха като християни , всмисъла,който ние влагаме, защото си мислеха,че всички европейци и американци са християни,следователно алкохола,порнографията,хомосексуализма,незачитането на законите и родителите са присъщи за християнството.След като общуваха с различни от разбиранията им християни, започваха да се отнасят с уважение. След арабските събития обаче, нещата коренно се измениха и обикновени хора изведнъж се радикализираха във вярванията си.Това може да се сравни с нашите мюсулмани преди и веднага след възродителният процес.За диалог не можеше да става и дума,а общуването беше предпазливо и само по работа.
Искам и да насърча Господин Влаев с опита ми на семеен човек: В началото Бог създаде жената и мъжа равни,без проклятие.След грехопадението Бог постави мъжа да владее над жената и всяко едно желание да бъде подчинено на мъжа. Мойсей разреши бракоразводното писмо,поради мъжкото коравосърдечие,освен ако не става дума за изневяра,но Осия показвайки Божията любов стана проводник на Божието спасение за жена си. Бог създаде мъжа и жената равни-не еднакви,но равни. Исус Христос дойде и чрез саможертвата си сне това проклятие и отново постави равенство в семейството.
Най-голямото зло за едно семейство е жената да бъде оставена сама да върши всичко в къщи и с децата, а мъжа да седи и ориенталски да чака прислугата-такива бракове няма как да успеят. Именно общо свършената работа,всеки от съпрузите да дава повече отколкото получава, взаимните молитви и преживявания са предпоставки за успешен брак. Това евангелие е много мъчно-кой може да го изпълни.Но Исус ни казва,че може-от опит го знам-слава на Бога. Има много книги за брака,но една промени моето семейство:“The man of her dreams,the women of his“.Аз си я преведох на български,но нямам права да я продавам.Бог да ви благослови.
Такворе,
не знам за Библията ,която четеш,но в моята пише следното:Еф.5:22.“Жени, покорявайте се на своите си мъже, както на Господа;
23. защото мъжът е глава на жената, както е и Христос глава на църквата, и той е Спасител на телото.
24. Но както църквата се покорява Христу, така жените да се покоряват във всичко на своите си мъже.“…
Да,има равенство на мъжа и жената единствено по отношение на Спасението!Църквата „равна“ ли е с Господа Христа ?
С тригодишно закъснение (тъй като не съм чел по-нататък коментарите след мненията на г-н Ст. Заев) ще повторя или ще потретя, или ще почетвъртя и т.н., че повечето читатели на статиите не четат и не разбират казаното в тях, което потвърждава критичния извод на г-н Заев.
В горната статия изрично е посочено още в увода: „В настоящата кратка статия ще представя едно сравнение между религиозните статуси на мюсюлманката и християнката, каквито ги очертава всяка от двете религиозни традиции“. Тезата ми се отнася до „религиозните традиции“, които са очертани в „свещените книги“ на двете религии и ислямските обичаи. Не виждам никаква връзка с тази теза и представените наблюдения от туристическите разходки на останалите коментиращи из Азия, Африка и т.н. Тези наблюдения се отнасят до нашата съвременност, в която е налице културен обмен и влияния върху някои ислямски традиции от християнски такива. Или казано просто и разбираемо, в настоящата статия се говори за началото, а не за онова, което виждаме днес тук и там. Съвременните аналогии са само бегли.
Трябва да се прави разлика между „древност“ и „модерност“. Трябва да се прави разлика между религиозните възприятия и практики в различни страни днес, независимо дали са мюсюлмански или християнски. Турция не е Саудитска Арабия или Иран, както Гърция не е България или Германия (страните са посочени с определена умисъл).