1) Църквите основават църкви, а не професионално обучени мисионери.
2) Ученичеството се състои от служение в стил на дискусия, а не от проповеди.
3) Миряните поемат водеща роля в лидерството; и лидерството е множествено число, а не единствено число, линеарна, а не е пирамидална структура.
4) Църквите се децентрализират, тоест те не само добавят клетъчни групи, но дори вървят в посока на автономни домашни църкви.
5) Движенията за бързо създаване на църкви не са съживяване на съществуваща църква.
6) Налагането на деноминационни структури, традиции, чужда култура, сгради, духовенство и/или бюрократични организации пречи повече, отколкото помага.
