I. Мисионерската парадигма на Лука и историческият контекст
Авторът разглежда специфичния мисионерски модел в Лука–Деяния като отделен, но взаимносвързан с тези на Матей и Павел. Лука пише в края на I век за църква от второ поколение, съставена предимно от езичници, които се борят с въпроси на идентичността и историческата приемственост след разрушаването на Йерусалим (70 г. сл. Хр.). Целта на Лука е да покаже, че Христовата мисия не е приключила, а продължава чрез действието на Светия Дух в църквата.
Ключов текст за Лука е сцената в Назарет (Лк 4:16–21), където Исус прилага пророчеството на Исая 61 към Себе Си. Този пасаж, според автора, е станал за Лука онова, което „Великото поръчение“ е за Матей – програмна декларация на мисията на Христос и църквата. Лука е теолог на историята на спасението (Heilsgeschichte), която се разглежда в три етапа: Израил, Исус и Църквата. Макар да не е историк в съвременния смисъл, Лука преосмисля миналото, за да го направи релевантно за новите обстоятелства на църквата.
II. Мисията към юдеи, самаряни и езичници
В основата на Лука–Деяния стои универсализмът на спасението. Лука представя мисията на Исус като ограничена до Израил, но с универсално намерение. Втората част – Деяния – показва осъществяването на това намерение чрез църквата. Географската структура на двете книги (от Галилея към Йерусалим, а след това от Йерусалим към „краищата на земята“) подчертава теологичното движение на спасението.
Назаретската проповед (Лк 4:16–30) изявява три основни теми: приоритет на бедните, отказ от мъст и откритост към езичниците. Чрез примери с Елия и Елисей, Лука заявява, че Божията благодат не е ограничена до Израил. Подобно послание се открива в притчата за Добрия самарянин и в изцелението на десетимата прокажени, където само самарянинът се връща да благодари. Самарийската мисия в Деяния 1:8 става мост между Израил и езичниците.
В края на Евангелието (Лк 24:47–49) Исус обобщава мисията: проповед на покаяние и прошка „на всички народи, като се започне от Йерусалим“. Тази мисия е едновременно факт и обещание, осъществявано чрез силата на Духа.
III. Израил, Йерусалим и универсалният план на спасението
Лука запазва изключително позитивно отношение към юдаизма. Той подчертава вярността на Исус и учениците към Закона, като представя храма и Йерусалим като центрове на спасителната история. Въпреки че мнозина юдеи отхвърлят благовестието, Лука описва и масови обръщения сред тях (Деян. 2:41; 4:4; 21:20).
Тази амбивалентност – приемане и отхвърляне – води до богословския мотив за разделението в Израил. Истинският Израил се състои от вярващите, към които се присъединяват езичниците. Църквата не е „трети народ“, а обновен Израил. Трагизмът на историята е, че пълното обръщане на Израил остава неизпълнено обещание, но надеждата за неговото възстановяване не изчезва (Лк 13:35; 21:24).
IV. Благовестието за бедните и богатите
Една от най-отличителните черти на Лука е акцентът върху бедните. В песните на Мария и Захария, както и в проповедта в Назарет, Бог е представен като този, който издига смирените и низверга горделивите (Лк 1:51–53; 4:18–19). Лука разбира бедността не само духовно, а социално-икономически: бедните са реално угнетените, болните, изключените.
Паралелно с това богатите се изобразяват като самодоволни и откъснати – богати глупци, фарисеи, хедонисти. И все пак Лука не отхвърля богатите, а ги призовава към покаяние и солидарност с бедните. Примерът на Закхей (Лк 19:1–10) и Варнава (Деян. 4:36–37) показва възможността за „икономическо обръщане“. Лука призовава към милосърдие, опрощаване на дългове и разчупване на социалните бариери. Това е езикът на юбилея от Исая 58 – възстановяване на социалната справедливост чрез споделяне и прошка.
Авторът подчертава, че Лука не е само „евангелист на бедните“, а по-скоро „евангелист на богатите“, защото неговото послание цели да преобрази тяхната отговорност и отношение към бедните.
V. Покаяние, прошка и спасение
Цялото творчество на Лука е организирано около идеите за покаяние (metanoia), прошка (aphesis) и спасение (soteria). Самият Исус е наречен „Спасител“ (Лк 2:11; Деян. 5:31; 13:23). Лука представя спасението като всеобхватно – духовно, социално и общностно. То включва възстановяване на взаимоотношенията между Бога и човека, между богат и беден, между юдеин и езичник.
Църквата е продължение на мисията на Исус, призована да живее в Духа, в прошка и взаимна солидарност. Историята на спасението в Лука–Деяния е открита – тя очаква своето пълно осъществяване в бъдещото събиране на Израил и народите в Божието царство.
Заключение:
Главата представя Лука като богослов на универсалната милост и социалната справедливост. Неговата мисия е едновременно историческа и есхатологична, насочена към възстановяване на човешкото достойнство чрез прошка, споделяне и общност. За Лука мисията не е само проповед, а начин на живот, в който църквата въплъщава делото на Христос чрез Духа в служба на бедните, помирението и надеждата за цялото човечество.