За автора: Журналистът и евангелистът Джони Ноер отпътува от Дания в една бурна декемврийска нощ преди повече от десетина години. Той взе със себе си необичаен пилигримски конвой от големи каравани, теглени от 25-годишни машини. Странният пътуващ керван, с почти нечовешки усилия, проповядваше Евангелието през цяла Европа и сега се стреми през страните от Източния блок да достигне крайната цел на пътуването: Йерусалим. До своето обръщане във вярата Джони Ноер работи в датския ежедневен печат, но след това става търсен проповедник и евангелист в различни европейски страни. В Дания той е един от инициаторите на движението „Млади християни“, което се издига най-вече срещу моралното падение и работи в средите на наркозависимите в столицата, действайки от къщата „Soli Deo Gloria“. През 1976 г. той основава „Конвой мисия“, която по-късно става известна с английското си наименование „Pilgrims to Jerusalem“ („Пилигрими към Йерусалим“). В своя пътуващ живот той постоянно е заобиколен от голямото си семейство, наброяващо 16 деца — и в тази книга той разказва за всички скърби и радости, които са го довели до по-голямо разбиране за събитията, обозначавани с теологичния термин „учението за последните неща“.
стр. 106-107 от КОНВОЙ:
Глава 10: ПШЕНИЧНОТО ЗЪРНО: Kak pазбрахме част от болката, която Авраам сигурно е изпитал, когато постави Исак на олтара [стр. 106-107 от КОНВОЙ]
Когато в тези дни се връщам назад, виждам, че то беше „в съответствие с духа на времето“. Нямаше установени законови граници за „безбожие“ или морален упадък, и онези, които вършат неестествено блудство, очевидно не правеха никакво впечатление на уморения министър. Правосъдният министър Кнуд Теструп остана на поста си и остави всичко в ръцете на няколко алчни за пари престъпни босове. На най-низките страсти на човека! Аз трябваше отново и
още веднъж да стигна до извода, че единствените водачи, които са отговорни за това, на което нашите деца трябва да се учат — това са теолозите и свещениците в църквите и Църквата на Исус Христос.
„Това е предисторията“, обясни още моят португалски приятел между лекциите на конференцията в Швеция — „за да се заинтересувам толкова да публикувам в твоята страна книга с наистина
трайно значение; както всичко, което преживяваме около издаването на тази книга, в онези дни това ще предизвика малко шум и дебати. Когато прахът се слегне след бурята и безумието.“
Последната ни демонстрация през онези дни на дълга борба беше в полза на Израел. Въпреки че тя беше най-целесъобразната от всички, ние се изправяхме пред безпомощността в цялата тази работа. Но това накара света за първи път в началото на 70-те години да се събуди пред бездната, наречена енергийна криза, която така се разкри под западните общества. Това беше не само в обхвата на последиците за икономиката, но и в дълбочината на политическата експлоатация, която можеше да се използва: Богатите на петрол арабски нации заплашваха да отмъстят на
всички страни, които имаха про-израелска позиция. В този момент се събраха десет европейски страни в Копенхаген, за да търсят заедно начин да разгрешат kризата.
Аз пристигнаха в Дания, в нощта на петролната криза светеха само половината от уличните лампи на замръзващата столица, а в определени дни градът изглеждаше като мъртъв, защото бе забранено използването на бензин за колите. Хиляда журналисти от цял свят бяха пристигнали със самолет в Копенхаген, за да отразят това съдбоносно събитие, а микрофоните и камерите стояха като гора около събралите се държавници от Общността.
Изведнъж — като орли в полет към плячката си — група арабски „петролни министри“ кацнаха на летище Каструп. Те буквално „отвлякоха“ срещата на върха в Копенхаген и за няколко горчиви часа тяхната позиция спрямо Израел придоби по-голяма тежест пред най-отговорните мъже в Европа.
Заедно с Йорген Олесен, редактор на християнския вестник „Udfordringen“ („Предизвикателството“), който също водеше в онези дни на боен плам срещу греха и духа на света, застанахме с десет млади християни, които разпънаха гигантски прозрачни плакати на стратегически места по маршрутите на държавниците от Кристиансборг и Амалиенборг. На огромните плакати на четири езика беше написано: „Студено ни е — но ние обичаме евреите!“
Всеки транспарант беше внимателно изписан на датски, немски, френски или английски език и беше страхотно чувство за първи път да застанем рамо до рамо с млади и по-възрастни членове на еврейската община в Копенхаген. Както обикновено, смятахме акцията за успешна, ако имаше добро отражение в медиите, и в този случай разпънатите текстове предизвикаха изненадващ интерес сред буквално хиляди журналисти. Имаше нещо в думите за „студ и любов“, което привлече вниманието им, и заедно с млади евреи трябваше на четири езика да отговаряме на въпроси дали с тези текстове не намекваме не само за тъмния сезон на петролната криза, но и за ледените сметки на един студен свят, както и за общата основа на евреи и християни в призива за любов от еврейските Писания. Обединените еврейско-християнски изявления бяха предадени от бряг до бряг чрез сателити и национални телевизионни мрежи, и за мен лично бе особена радост на следващия ден да отворя писмо от Посолството на Израел в Копенхаген, в който израелският посланик в лично писмо благодареше за това, което нарече „етичен протест“…
Глава 10: ПШЕНИЧНОТО ЗЪРНО (стр. 99) Това не беше лесно решение! Разбрахме част от болката, която Авраам сигурно е изпитал, когато постави Исак на олтара.