Изявление на п-р Николай Кокончев относно досиетата в ДС

80 comments for “Изявление на п-р Николай Кокончев относно досиетата в ДС”

1. Здравей Кольо,
   Познаваме се, молили сме се заедно с теб и аз ти пиша като един от твоте братя, към които се обръщаш в писмото си.
   Мисля , че трябва да го направя заради писаното:
   Матей 18:15
   И ако брат ти съгреши спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.

   Братле , прочетох написаното от теб и по същество то отговаря на истината.
   Ти пишеш:
   „..Става въпрос за събития преди 24 години в друго време, с други хора и места…
   …бе обявено, че аз и някой други евангелски пастори сме били свързани с бившата ДС. В моя случай това е станало в разтояние на две години 1988-1990…“
   Да , Кольо, времената бяха отвратителни и методите на Държавна сигурност рафинирано жестоки. Комунистите, учени от нацистите, бяха направили сталинисткия апарат за мъчения неудържим.
   Но, братле, ти знаеш добре, че не всички вярващи , които са били привиквани и разпитвани, бити и тормозени станаха доносници и агенти на Държавна сигурност.
   Те днес нямат досиета които да се отварят и опровергават. Спомни си Пасторския процес – там нещата са изглеждали по същия начин. Всички знаем , че след този процес в Българската Църква се е изпълнила на дело онази епиграма на Радой Ралин от тоталитарно време:
   „Първите паднаха в кърви ,
   последните станаха първи“

   Ти имаш досие на агент на Държавна сигурност. То не е измислено, ти знаеш за него и до 27.03.2012г. ти си мълчал за него.

   Нали разбираш , че на преден план излиза логичния въпрос: “Защо?!“. 24г. мълчи някой , който е гузен и, който има какво да крие.
   Защо си мълчал до сега , защо не си изповядал всичко пред Цръквата?

   Ти пишеш, братле, че:
   „ … въпросната Комисия по досиетата която е оглавена от бивш капитан от милицията в Добрич и участник във т.н. Възродителен процес, а половината от членовете й са бивши парийни величия и комсомолски секретари…“
   Може би е така, но нашия противник си избира служителите , за да си печели заплатата. Те са пофесионалисти, но ние с теб знаем какво противопоставя на тези адови служители нашият Учител.
   На служителите на противника ни ние имаме да отговорим с вяра в казаното от Господ Исус :
   Марко 13:11
   А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; а каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Святият Дух.

   Ти не си издържал на натиска на противника, както споделяш:

   „…сме били следени и разработвани от службите с цел да се контролира църквата. Това което днес се представя за „доброволни сведения” дадени от божии служители са най-вече показания изтръгнати при разпити изпълнени със заплахи и демагогия…“

   Разбираемо и човешко е да не издържиш. Ние, и ти и аз, сме от пръст и пръстта/плътта упорито се противи на Духа , за не можем да вършим това , което желаем. Затова често стоим като ап. Петър с наведена глава и горчиво плачем.
   Братле, ти знаеш ,че все пак има начин да излезем от това положение. Този начин е единствено покаянието за греха ни.

   Помисли само за :
   „..Основаните църкви, построените молитвени домове, работата ми в Съюза на ЕПЦ, основаването Нова Вълна, изграждането на служители и всичко..“

   Братле , ти си водач и много хора се вглеждат в твоето поведение , за да търсят пример за себе си. Ако в настъпващите все по-страшни за Църквата времена всички тези хора последват твоя пример от 1988г. и се огънат под натиска на изпитанията и преследванията, то това ще означава края на Христовата Църква в България.

   Ти можеш ли да ги насърчиш да последват твоя пример от тъмната 1988г?

   Затова, братле, дай им пример как ти побеждаваш твоето горчиво минало и ги насърчи към устойчивост във вярата, вярност към Господ Исус и святост във Духа, както си ги учил в проповеди и поучения , основани на Божието Слово – Библията.

   Нали знаеш , че ако нещата завършат така както са сега, след този случай ще остане онова мълчаливо съмнение в сърцата на братята и сестрите ни и у хората от народа ни:
   „ Абе, всичките са един дол дренки – политици , дипломати, митрополити , пастори – все ченгета и доносници!“

   За да решиш проблема с миналото най-простия път е покаянието :
   Йоил 2:
   12. Но, казва Господ, даже и сега, обърнете се към Мен
   с цялото си сърце,
   с пост, плач и ридание;
   13. и разкъсайте сърцето си, а не дрехите си,
   и се обърнете към Господа, вашия Бог;
   защото е милостив и щедър,
   дълготърпелив и многомилостив
   и се разкайва за злото.

   Кольо, братле, мисля че това ще бъде достоен за подражание пример за Църквата в България, в която си сложен за служител , а и за целия ни народ. Ти знаеш , ние нямаме нужда от исполински тела , за да бъдем „…големи в Божието царство“. Ние израстваме като се смаляваме.
   Бъди благословен в Името на Исус Христос и нека Святия Дух те води с мъдрост по твоите пътища.
   Твой брат
   Лъчезар Манчев

2. Напълно споделям изразената оценка на г-н Лъчезар Манчев!
   Николай, с теб също се познаваме отдавна. Заедно организирахме провеждането на Ямболския събор с надеждата за ПРОМЯНА. Няма да повтарям казаното от г-н Манчев – то е достатъчно искрено и истинско. Сериозният проблем в случая с обявените ШЕСТИМА АГЕНТИ – независимо как ще тълкуваме термина „агент“ – е МЪЛЧАНИЕТО досега.
   Николай, ти си мъж и християнин, когото уважавам. Дай пример, моля те. Изрази съжаление за онези „две години“ като достоен пастир, какъвто си за мен и за мнозина! Призови и останалите твои колеги, които все още са членове на Ръководството на СЕПЦ, да направят това публично. Тайната сбирка във Велико Търново не отговаря на правилото за „публично разкаяние“. И не на последно място – както ти си излязъл доброволно от Ръководството, може би съзнавайки, че днешната буря приближава – призови ЧЕТИРИМАТА СИ КОЛЕГИ също ДА НАПУСНАТ РЪКОВОДСТВОТО. Тяхното място не е там!
   Този въпрос е на чест и достойнство не само за отделни личности, но и за цялото СЕПЦ. Всеки друг вариант е само жонглиране с думи…

3. Обясненията на п-р Кокончев ми напомнят за оправданието на Адам, който не пое отговорността за греха си, а прехвърли цялата вина на Ева. Това е типичното поведение на повечето пастори-агенти. Само че в случая ролята на Ева се поема от Държавна сигурност. Тя ги е изкушила и те не са могли да устоят, защото имало натиск. Но самите агенти знаят, че има пастири, които не са се поддали на натиска и не са се съгласили да сътрудничат на комунистическата власт, въпреки натиска и заплахите. Те са понесли последствията от това си решение, но са устояли. Явно пасторите-агенти на ДС са проповядвали на миряните, но не и на себе си. Затова липсва покаяние и искане на прошка, липсват и оставки. А най-достойното поведение за всеки агент на ДС е точно това – покаяние и оставка от всички ръководни постове. Бог да им даде мъдрост и воля, за да го направят.

4. Ники,подкрепям те!
   Повече от 10 години посещавам ЕПЦ Варна и слушам проповедите ти и ти се радвам.А когато мен са ме плюли,ти много мъдро си подхождал към мен с внимание и Божия любов,затова много те ценя и обичам като брат.Не ме интересува,че ти сложиха етикет агент!!!!Ти си Николай,който Бог постави във Варна да служиш!Плодовете са стотиците спасени души!
   Обичам Страната си не по малко от всеки български гражданин и по-добре да има български агенти,отколкото чужди(това е за другите,които са писали)
   Нека погледа ти е само напред към разширение на Божието Царство!
   Поздрави от мен и моята годеница!Амин!

5. Тодор Ябълкаров как не ви е срам да пишете такива глупости? Брат Николай е невероятен човек, както и останалите пастори. Сьмнявам се вьобще, че сте християнин. Такива хора като вас дават лошо име на цьрквите в Бьлгария. Вземете помислете колко млади християни бихте сьблазнили с глупостите си, които пишете, и при това и използвате библията, за вашите егоистични цели. Покайте се моля!!!

6. Към п-р Николай Кокончев

   Г-н Кокончев(агент Желев),

   Разбира се, че всички от СЕПЦ са „чисти и святи”, „без петно и без бръчка”, нищо че някои от СЕПЦ имат досиета на доносници!

   Разбира се, че цялото ръководството на СЕПЦ е „водено от Духа” и всичко, което става в СЕПЦ е според „Божията воля” и всички работят здраво за „Божието царство”, а не за собственият си материален просперитет и този на децата си!

   Разбира се, че главният виновник за Вашето досие е комисията по досиетата, която е „оглавена от бивш капитан от милицията в Добрич и участник във т.н. Възродителен процес, а половината от членовете й са бивши парийни величия и комсомолски секретари” (за разлика от комисиите в СЕПЦ, които са съставени само от „посветени и верни Божии служители”, които винаги се „управляват от Духа”)!

   Разбира се, че целта на комисията по досиетата е да ви „очерни” и компрометира!

   Разбира се, че Вие сте служили и служите само на Бога, следвайки примера на чичо си, който също е служил единствено и само на Бога!

   Разбира се, че чичо Ви – п-р Йосиф Кокончев, не е бил доносник и сътрудник на ДС
   (с.с. Искренов) и това, което д-р Стефан Банков е написал за него в книгата си е една „гнусна лъжа”!

   „Не е за подминаване и въпроса:”Кой бе достойният избранник за Пастир на Варненската църква на мястото на Йончо Дрянов, който не допусна П-р Дрянов дори да се доближи повече до варненския амвон?

   Всички, които познавахме и двете личности, знаем кой беше избранникът на властта, но доскоро не разполагахме с доказателства, защо точно той е бил избран за „достоен” и какъв е бил критерият за оценка при този избор?
   Още по онова време всички искрени християни гледаха на Варненската драма, като на акт на безчестие и несправедливост. Надигнаха се и единични гласове в защита на Йончо Дрянов. Но в същото време Кокончев устояваше стоически позицията, на която, (както вече се уверихме) е бил поставен от ДС.” (Банков, Стефан. Досието, 2001, с. 257-258)

   Всичко това отлично разбираме, г-н Кокончев, но е крайно време Вие и ръководството на СЕПЦ също да разберете, че отдавна умряха старите баби, които ви вярваха и следваха безусловно!!!

7. Г-н Максимов засяга според мен два много сериозни проблема: за някои пасторски династии и за агентурната приемственост.
   П-р Йончо Дрянов, който е потомък на основателите на варненската ЕПЦ, не бе допуснат след като пострада от репресивния апарат на комунистите до пастирско служение. Животът му приключи в забрава и мизерия. Във Варна се установява една пастирска династия, която ако не бе одобрена официално, поне видимо бе толерирана от властите. Нейните членове бяха несменяеми членове на Ръководствата на СЕПЦ. За това има достатъчно данни.
   Вторият проблем, който посочва г-н Максимов, е свързан с агентурната приемственост, когато един пастор-сътрудник на ДС предава правомощията си на друг от същия сой – в повечето случаи на свой роднина. Мога да дам пример от родната си ЕПЦ в Русе. След като п-р Харалан Попов е хвърлен в затвора,където комунистите не успяват да сломят духа му, в Русе е изпратен един млад кариерист със задачата да унищожи „Харалан-Поповата“ общност. И успява. Той е абсолютен бездарник като проповедник и служител. Представете си какви са последствията от работата на един посредствен служител след високо интелигентния и пламенен Харалан Попов! За няколко години живата и интелигентна общност е сведена до малка групичка от няколко упорити и неподдаващи на провокациите му вярващи. Има интересни спомени на очевидци от началото на 50-те години. Накрая този некадърник и послушен на властите човек е изгонен от шепата вярващи, сред които са основателите на ЕПЦ, за да дойде п-р Стойчо Купенов, който съживява общността за няколко години и заплаща за своята непримирима спрямо властите дейност. Аз съм жив свидетел на тези обрати в Русе.
   В първото си Отворено писмо загатнах, че в настоящото ръководство на СЕПЦ има агент, който е син на пастора, който почти бе унищожил русенската ЕПЦ. Този факт е доказателство, че ДС предпочитаха създаването на пасторски „кланове“, за да могат да управляват ЕПЦ успешно с проверени хора, които да изпълняват техните задачи – унищожаването или моделирането на християнските общности.
   Тези два проблема са много сериозни и днес берем горчивите им плодове.

8. Здравей г-н Пеев,
   Наблюдавам това , което се случва в последните дни и установявам , че хората , станали причина за дискусиите, били те повече или по-малко активни агенти на ДС имат голям проблем с покаянието.
   Установявам също, че думата грях и покаяние са станали обидни и необичани думи в речника на църковните водачи. Забележителното е, че служението на нашия Господ Исус Христос на земята започва точно с призив за покаяние: Марк1:15. За да има ново начало трябва да има покаяние, скъсване с греха , Ахановия грях , който убива днес Божия народ във България. Мисля че това неразбиране на покаянието в ежедневието на християнина е трагедията на българската Евангелска Църква. Хората са свикнали на един полужив , полусвят живот , защото не са учени и възпитавани в покаяние и борба с греха.
   Когато някой от водачите се „издъни“ това е добре дошло на нашего брата: “ Е, не съм само аз такъв , ето и пастора…!“
   Освен това българската робска психика много подхожда на диктаторската пасторска система в Църквата.Хората тайничко си мислят:“Абе какво да се меся, нека там пасторите да се оправят. Важното е на мен да не ми диша коня във врата…“
   Ако съм съвсем честен, аз не очаквам да се случи нещо генерално след тези разкрития. Както при православните метрополити, така и играта на евангелските агенти на ДС е срещу часовника – трябва само да мине малко време, за да се забрави всичко…
   Във България Църквата не показва потребност от промяна , тук хората обичат „статус кво“.
   Колко често днес чуваме молитвата в църквата: „…Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен..“?
   Аз мисля , че днес живеем като във времето на Йеремия , но Вавилонски плен вече не предстои, предстои Грабването!
   Единствено вярната позиция , която аз виждам за себе си в това положение е :
   “ …Аз и моят дом ще служим на Господа…“
   С братски поздрав
   Лъчезар

9. Г-н Манчев, ще призная с огромно съжаление, че Вашата констатация за потъпкването на понятията за „грях“ и „покаяние“ в съвременния български евангелизъм, е АБСОЛЮТНО ДОСТОВЕРНА. Това е резултат от успешното провеждане на атеистичната политика на ДС и бившия Комитет по въпросите на БПЦ и религиозните вероизповедания сред кадруваните евангелски пастори. Аз казах вече няколко пъти във форумите, че бившите председатели на СЕПЦ Иван Зарев и Динко Желев инструктираха по този начин всеки от новоназначените проповедници – да избягват ИЗОБЛИЧИТЕЛНИТЕ ТЕМИ. Проповедите за „грях“ и „ад“ като вечна участ на безбожниците бяха обявени за … табу. Затова, ако направите една анкета в ЕПЦ-Варна, където служи Кокончев, пардон – „Желев“, колко пъти е проповядвал по горните теми през последните 10 години, резултатите ще бъдат МИЗЕРНИ.
   Тъй като Николай Кокончев не е от най-мълчаливите петдесетни пастори, ми прави ПОВЕЧЕ ОТ СТРАННО впечатление фактът, че той не се появи нито веднъж с коментар тук!
   НИКОЛАЙ, КЪДЕ И ЗАЩО СЕ СКРИ? Пишеш самооправдателна Декларация, а не коментираш нашите съмнения в нейната искреност. Защо, приятелю?
   Преди 22 години, когато ВИЕ, ЧЕТИРИМАТА АГЕНТИ, организирахте Ямболския събор под давление на службите, не беше толкова мълчалив. За първи път ще поднеса на публиката следния факт. ЧЕТИРИМАТА АГЕНТИ – „Желев“ (Николай Кокончев), „Христо“ (Благовест Белев), „Николай“ (Виктор Вирчев)и „Русан“ (Димитър Митев)бяха организирали непосредствено след падането на Тодор Живков преврат срещу Ръководството на Динко Желев. Извикаха ме чак от Лайпциг, за да ме посветят в своите намерения, защото в СЕПЦ се знаеше, че съм един от явните противници на Динковия тоталитарен режим. Преди Ямболския събор през мес. декември 1989 г. имахме предварително ТАЙНО СЪБИРАНЕ само петимата и ми бе известено, че ме викат, за да председателствам събора. Признавам, че твърде наивно се съгласих! Тогава дори не съм предполагал, че ЧЕТИРИМАТА АГЕНТИ действат под инструктажа на службите, а и пред мен те не казаха нищо такова. Четиримата организираха избирането ми за председател на събора и аз трябваше да поемам всички удари на двете враждуващи партии на този събор – динковисти и анти-динковисти. Дори видях с ужас, че агент „Николай“ (Виктор Вирчев) направи опит да задържи в новото ръководство Динко Желев – не знам неговите агентурни псевдоними, но ние помежду си му викахме „полковника“. Тук ще прибавя, че СТРАННО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ми прави фактът, че Николай Кокончев има агентурен псевдоним „Желев“, сякаш иска да подчертае агентурната си приемственост след падналия председател Д. Желев.
   Ако читателите погледнат данните, изнесени от Решение № 334(20.03.2012 на Комисията по досиетата, ще видят, че агент „Желев“ (Н. Коконччев)е бил активен по време на Ямболския събор, защото е регистриран като агент на 15.04.1988 и е снет от действащия оперативен отчет едва през 1990 г. Така че, драги ми Желев-Кокончев, има какво да обясняваш не само на слушателството на своята ЕПЦ-Варна, но и на мен, и на всички нас. Колкото повече мълчиш ти, който въобще не си мълчалив, толкова ПО-ГУЗЕН ми изглеждаш, защото както бе казано по-горе, ние не сме от „бабите в църквата“!

10. Здравей Николай, Каквото и да пишат за теб най важно е ти да си с Бог и няма какво да обясняваш на хората. Добре знаеш много хора ти вярват
    Мога да кажа драги пастори и миряни „НЕ СЪДЕТЕ ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ“
    Никой няма право да съди само БОГ е съдя.
    НЕ СЕ ХВАЩАЙТЕ НА УЛОВКИТЕ НА ДЯВОЛА – НЕГОВАТА ЦЕЛ Е ДА СЕЕ РАЗДОРИ
    Помислете добре как би постъпил на ваше място БОГ.

11. Уважаеми братя и сестри,
    уважаеми духовни водачи,
    склонен съм да повярвам в искреността на думите на г-н Кокончев, тъй като ако наистина е бил под натиск и не е желаел да сътрудничи на ДС, то това лесно може да се докаже от хората в неговото близко обкръжение, че не е извършвал подривна дейност. А и покаянието няма как да остане скрито, ако е истинско, защото покаянието не са думите, а делата. Чудя се, обаче, защо тези хора не са споделили тогава с вярващи хора, на които имат доверие или непосредствено след като режима падна, ами чак сега се каят ? Както и да е, проблемът е, че и днес все още има „агенти“, които църквите търпят. Това са коварни хора, представящи себе си за благочестиви, много знаещи, но всъщност са вълци грабители и живеят двойнствен живот. Ето за такива хора трябва да бъдем внимателни и да ги отстраняваме от себе си, защото заради такива се петни „славната“ христова църква (да не бъде).Казвам това, защото аз лично познавам такива, които най-нагло лъжат и заблуждават по-наивните християни. Нека да не бъдем спящи, а да бъдем бдящи !

12. Скъпи братя и сестри, никак не ме изненада това, че Кокончев е агент Желев. Лично нашата църква през 2001 година пострада от този човек. Известни са неговите думи към божий служител: „Който слушка ще папка“. Тези, които в момента се изказват в защита на хора, които са били агенти на ДС не осъзнават, че по тоя начин те навреждат на самите тях. Докато има такива защитници, Кокончев и такива като него никога няма да се покает. Ако в тях имаше дори малко достойнство след промените щяха сами да слязат от позицията в която са, но вместо това те умело се възползваха от нея. А колкото до съденето, както някои се изказаха, никой не ги съди. Напротив, братята им показват най-библейския начин за възстановяване и изчистване на името им – ПОКАЯНИЕ.

13. Скъпи плювалници, според това, което сте написали излиза, че с назначението на Пастор Кокончев Държавна Сигурност е направила много голяма услуга на българския евангелизъм, за който вие сте така силно загрижени. Пиша това защото всички християни в България са наясно, че едва ли има по-успешно ръководена църква от ЕПЦ Варна и едва ли има по-плодоносен служител от Пастор Кокончев. А в Царството, за което така се безпкоите да не бъде опетнено се гледат преди всичко плодовете и кой как ще се отнася с дадените му таланти. Все неща, които са достатъчно видими за този, който наистина иска да ги види! Прошка се иска от кого си съгрешил в случая не виждам с какво ви е съгрешил Пастора, че да ви се покайва!?!? И така вие си продължавайте да вършите обвинителното дело на обвинителя, а пък оставете служителите на Бога да му служат както са правили и до сега!

14. До Томов on 02.04.2012 at 18:15

    „А в Царството, за което така се безпoкoите да не бъде опетнено се гледат преди всичко плодовете“……..

    http://bgblagovestie.com/humor/displayimage.php?album=lastup&cat=0&pos=6

15. Здравей Кольо,
    Братле , не се крий , недостойно е.
    Знам , че четеш всичко написано тук.
    Клакьорите ти по-горе не могат да ти помогнат, те не могат да се покаят заради теб.
    Никой не те съди , както твърдят те, но ти имаш основание за покаяние.
    Ти имаш досие в ДС, което си крил 24 години от Църквата, за което ти сам ни разказа най-горе.
    Братле , покай се за това зло. От покаянието не боли , покаянието дава мир , свобода на съвестта и на Духа и дарява святост пред Трона на Господ Исус.
    Ти и църквата, в която си сложен да служиш ще спечелят от това , а и лицето на евангелизма във Варна ще бъде измито от едно петно.
    Нали знаеш писаното:

    Откровение 3:19
    Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.

    Ще кажеш ли „Амин!, Кольо?

16. Братя и сестри,
    Епизодично следя публикациите и коментарите по темата за досиетата в СЕПЦ и ми прави впечатление, че нещо не е така, както трябва да бъде. Изнасят се факти, които недвусмислено говорят за двойствената природа на въпросните ДС-пастири, знаят се антицърковните дела на ДС, в следствие на сътрудничеството ѝ с тези ДС-пастири, знае се схемата за ‘папкане’ от ДС-пастирските кръгове след 1989 до днес, знае се, че невярващите извън църквата виждат много по-ясно колко делата на тези пастири са свързани повече с мамона, отколкото с Бога, …… Сигурен съм, че има и още много други неща, които говорят крещящо за ДРУГИТЕ ДЕЛА на ДС-избранниците. Само едно не ми е ясно – защо обвиняваме въпросните хора? Това не са били пастирите, а са били хората, които носят ДС-псевдонимите им!!! Ето защо сега сме свидетели на такива словоизлияния от сорта: ‘това не съм аз’.
    Стигам до заключението, че проблемът с тези хора не е само духовен, а и психически. Ясно е защо е духовен – защото, те представят само делата си като християни с пастирско служение, но забравят, че и другите (скришните) им дела са част от живота им. Проблемът е и психически, защото тези хора ползват две имена и както се вижда, никога не са знаели коя е истинската им същност. Иначе досега биха отхвърлили лъжливото име. Те обаче не знаят зад кое име да застанат, защото и двете им харесват – едното (ДС-песевдонима) ги държи на власт, а другото (пастирското) ги прави полезни на първото…
    Пред вас, г-н Кокончев и пред ДС-пастирите с вас стои само един единствен въпрос – кои всъщност сте вие? Божии чада, които са съгрешили като са предавали братята си, или ДС-кадри, които продължават да си вършат добре работата и затова продължават да заемат тези постове в църквите?
    Отговор А
    Ако сте божии чада и Святия Дух ви изобличава че сте съгрешили, покайте се и принесете дела, достойни за покаяние, като се оттеглите сами от заеманите от вас длъжности, на които ви е назначила ДС. Прочтете текстовете от Свещеното писание, за да се уверите, че не е задължително човек да е пастир, за да бъде с Бога и да има място в църквата. А пастир е служение (а не длъжност), в което, както се вижда от всички, сте се провалили.
    Отговор Б
    Ако определяте себе си като ДС-кадри, то няма как да усетите изобличението на Божия Дух. Напуснете не само заеманите от вас длъжности, но и църквата – толкова години престой там и толкова проповеди, излезли от вашите уста, не са ви променили досега, камо ли отсега нататък. Съдържанието, което служението ‘пастир’ има според Библията е коренно различно от вашето разбиране за длъжността ‘пастир’ и няма нищо общо с психоанализата, на която са ви учили вашите работодатели.
    Забележка
    Ако някой от запитаните не може да даде по каквито и да са лични причини еднозначен отговор – било А или Б, то моля да се обърне към личния си лекар.
    Обръщам се към искрените братя и сестри по църквите – нека ‘любовта ви бъде проницателна’ и да проумеете истината. Не се заблуждавайте от сладката дежурна усмивка и мек тон, защото ‘мек език троши кости’. Бъдете ревностни за Бога и вземете бича, за да бъдат изгонени търговците от храма. Пример ни е лично Исус Христос. Препратка – Библията.
    Бог да ви благослови!

17. Възмутени и изненадани братя,
    Нека първо осъдим нашето лековерие, довело ни до безхаберие и заблеяно следване на вълци в овчи кожи. Никой ли не изпитва духовете претендиращи да го водят на някъде? Никой ли не общува лично с Бога? Казано е: „…проклет , който уповава на човек…“
    В Съдния Ден няма да можем да се оправдаем, че някой ни е излъгал, че ни е подвел в грешна посока. Всеки наричащ себе си християнин би трябвало да знае това. Защо сте изненадани? Духът да не би да е скрил нещо от вас, …или просто не сте Го слушали? Покаяние е нужно за всички отстъпили от истината, а голямото отстъпление все още предстои.

18. Г-н Манчев, за съжаление с Вас и останалите трезво разсъждаващи участници във форума напразно се надяваме агент „Желев“ (Николай Кокончев) да отговори на нашите въпроси. Той, както и ОСТАНАЛИТЕ АГЕНТИ в Ръководството на СЕПЦ СА ЧУЖДИ НА НОВОЗАВЕТНОТО ПОКАЯНИЕ.
    Фактите обаче, изнесени от Комисията по досиетата са абсолютно красноречиви!

    Първо, прави впечатление, че в сравнение с останалите петима агенти от Ръководството на СЕПЦ агент „Желев“ (Н. Кокончев)е вербуван от офицер с НАЙ-ВИСОКО ВОЕННО ЗВАНИЕ. Става дума за подполковник Костадин Петров. Останалите вербовчици са един майор и няколко старши лейтенанти. Дори бъдещият председател на СЕПЦ – агент „Николай“ (В. Вирчев) е вербуван едва от ст. лейтенант. Възниква въпросът: „Защо на агент „Желев“ е оказана ТОЛКОВА ВИСОКА ЧЕСТ – да бъде вербуван от подполковник?“ Разбира се, само агент „Желев“ може да отговори пълно и изчерпателно, но лично аз подозирам, че на него са поставяни МНОГО СЕРИОЗНИ И МАЩАБНИ ЗАДАЧИ.

    И тук идва редът на един факт, който прави ПОРАЗИТЕЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ. В периода, когато агент „Желев“ (Н. Кокончев) е бил вербуван документално – според справката на Комисията по досиетата (15.04.1988-1990)- той и агент „Христо“ (Бл. Белев)бяха развождачите на екзотичния западен мисионер Джони Ноер из цяла България. Възниква въпросът – с ЧИЯ БЛАГОСЛОВИЯ двамата агенти осъществяваха придвижването на екзотичния керван? ЧИЙ БЕ СЦЕНАРИЯТ на това начинание? Със сигурност Джони Ноер не бе одобрен от тогавашното Ръководство на СЕПЦ, водено от председателя му с действителното име Желев. Аз съм жив свидетел на това! Тогава ЧИЯ бе инициативата и КОЙ събираше информация за придвижването из страната на екзотичния Джони Ноер? Защо всяка негова стъпка бе предвиждана от милицията с швейцарска точност? На тези въпроси може да отговори безпогрешно агент „Желев“, но той едва ли ще пожелае да направи това пред нас – обикновените „РЕДНИЦИ“ В АРМИЯТА ХРИСТОВА, които не сме подписвали собственоръчно декларации пред подполковници на ДС…

19. Vsichki satrudnici na Darzavna sigurnost – „pastiri-donosnici“ – triabva da se pokaiat, da si podadat ostavkata i da se ottegliat ot sluzenieto na zaplata.
    Takiva hora ne triabva i ne mogat da sa na pozicia „pastiri“.
    Moite diadovci biaha tormozeni i presledvani ot Drazavna Sigurnost i NIKOI , NIKOGA ne stana shpionin. Kaka taka?
    A sega shpionite – shte badat prevarnati v „svetii-machenici“ ?!?!?!
    Sabudete se bratia evangelisti !!!
    Sled demokratichnite promeni ot amvona v Sofiiskata Petdesiatna Carkva beshe svalen Dinko Zelev, zashtoto beshe obiaven za shpionin, e zashto se kachi „drug-shpionin“ bez da se pokae i razkrie, da zastane i chestno da kaze “ iaz biah satrudnik …“ ??
    Ne e li tova DISKRIMINACIA??? Kakva e tazi dvoina miarka Dinko Zelev beshe svalen sega Viktor Virchev – NE??
    ZASHTO ????
    Kade e pravosadieto???
    Smeshno e.
    Ne, shteshe da e smeshno ako ne e tragichno
    Yosif

20. Прошката и истинският мир идват само след истинско и пълно покаяние – пред Бога и пред всички хора спрямо които човек е съгрешил. И това не може да стане без искрена изповед- наричане на греховете с истинските им имена,точно както Бог ги нарича в Библията – грях,зло и мерзост,и никога не може да има прошка и мир,когато грехът се омаловажава, извинява и прикрива, дори и да е зад „добри дела“. Защото човек който казва „аз сътрудничах на ДС само за общи сведения, само за чужденци, само за две години…“, явно не разбира сериозността на греха и няма съзнание за Божията святост и гняв срещу греха, човек който отхвърля покаянието и си държи някакъв грях с години, ходи в тъмнина и е далеч от Бога,защото грехът прекъсва общението с Бога, докато човек се покае. Ако някой каже например „аз лъгах само няколко години“ или „аз прелюбодействах само с няколко жени“ или „аз клюкарствах само за общи неща“ и „аз бих само няколко пъти жена си „това прави ли грехът по-малък, щом и една лъжа, кражба, клюка, донос и т.н.вече е грях пред Бога? И не ли абсурдно че водачи на църквата са сътрудничали на враговете на Бог и църквата и въпреки това с години не са се покаяли, водейки един двойствен живот, а най-абсурдното е че след като фактите са излезли наяве те не се признават за виновни, когато дори и невярващи се възмущават от такива грехове и дори остават в управлението на църквата, за която са дали толкова лош пример- противоположен на примера и характера на Добрият Пастир, Който даде Живота Си за овцете, както и на примера на христовите апостоли и вярващите които са препочели да страдат и дори загинат от безбожната комунистическа власт, но не и да направят компромис с истината, вярата и любовта към Господ и светиите. И именно християните, които ви изобличават според Библията те са които постъпват като Христос,който изобличава и наказва които обича, а не тези които ви ласкаят и насърчават да си останете в греха и съдействат така за погубване на души- вашата и своите, а и на други хора които подвеждат с толерантността си към греха.Точно тези които са толерантни към греха и непрадата в църквата трябва да си зададат въпроса дали са покаяни християни или религиозни лицемери, които нямат страх от Бога и точно те се поставят в позицията на съдии, които ви осъждат вас като добър човек и пастор,когато само Бог има право да преценява и осъжда личността на човека,а осъждат като невярващи хората, които ви изобличават според истината, което е длъжен да направи всеки истински християнин-да преценява морално делата своите на другите и има лична отговорност пред Бог да застане на страната на истината и правдата-на Господ,Който е праведен и свят!

    A колкото за коментарите за плодовете, имайки предвид повярвалите през тези години, нека не забравяме, че спасението на души и изработването на Христовия характер в новородените християни е дело и заслуга на Святият Божи Дух,а ние сме само Божии слуги и съработници, инструменти в Божията ръка и славата е само за Него, защото изкуплението и спасението са Негово дело. А и когато има неизповядан и неоставен грях между мен и Бог,не трябва ли да си задам въпроса-”дали тези хора не са повярвали въпреки мен и моето свидетелство, а не чрез мен и моето служение”?. А и никое наше добро дело, както знаем не може да извини и заличи и най-малкия ни грях. Без проливане на кръв няма прощение, така че прошката е само чрез покаяние и вяра в Христовата Жертва, никога не чрез дела.Това е единствения изход и правилен път според Библията.

21. Аз съм забелязъл , че дори в политиката един министър като го уличат в нещо не редно на другия ден той си подава оставката. Отстрани като се наблюдават нещата излиза , че невярващите хора в този момент са действали като вярващи и обратно, с което не искам да съдя никой и не мисля , че някое от по-горните мнения цели съдене. ПОКАЯНИЕТО обаче е много важно в такъв момент.

    Лично не познавам пастор Кокончев , но съм му слушал много проповеди и лично мене са ме насърчавали много , а и мисля , че той е искрен в това което е написал по горе. Проблемът е , че всеки следващ път като си пусна негова проповед и в съзнанието ми постоянно ще се върти ( Той е , агент , той е агент ), което означава , че самата проповед вече няма да има тази сила която е имала преди. С Цар Давид случката е подобна. Бог му прости греха но последствията не ги отмахна.

    Досега единствено пастор Павел Игнатов излезе дори по телевизията и направи истинско дело на покаяние , като си призна всичко и си подаде оставката. Във всеки друг случай както бе написал някой по горе , всичко е жонглиране с думи , ако няма нужните дела.

    Другото което ми идва също наум бе споменато по горе , а именно Защо толкова дълго време , е крита цялата тази работа ? Проблемът не е толкова ,че някой се е подвел и паднал за момент в изкушение ( на всеки може да се случи ) , проблемът по скоро е защо през цялото това благоприятно време от 24 години никой не е счел за правилно да излезе публично и да оповести тези неща , а се е надявал че всичко ще се размине току така. Като хора действащи със словото смятам , че пасторите трябва да са най-запознати със словото и конкретно със стиха , че “ Няма нищо скрито , което няма да се отркие “

    Добре да приемем факта , че това е било в миналото и всички сме се надявали , че тези неща са в миналото и никога няма да излезнат наяве. Ами тогава след като така или иначе излиза наяве всичко, защо няма повече примери както споменах като този на Павел Игнатов ? Разбира се , че човек като го притиснат може да се изкуши , както направи Петър , като се отрече , разбира се , че сме почнали ново начало и Бог е изтрил всичките ни сълзи и т.н. ами сега когато явно Бог изкарва всичко на повърхността , защо отново се действа с мълчание с надеждата , че с времето ще се забрави всичко. Повярвайте ми , няма да се забрави. Няма и да се забравят обаче делата на покаяние , които трябва да бъдат главно пред Бог но трябва да си проличат така , че дори и хората да прославят Бога

22. Г-н Пеев! Всичките ви писания до момента подозрително приличат на „психологическа разработка“ на старовремската ДС. Задавате си въпроси и сами си отговарят, естествено по удобния за вас начин. Звучите „убедително“ и дори си вярвате. Това насочва мислите ми в единствено правилната посока на мислене – вие явно имате връзка с психологията на „старата“ ДС. Да не би да сте неин офицер, неразкрит по причина, че все още е действащ?! Защото последователната и ясно премерена щета, която нанасяте на най-голямото протестантско движение в България не може да бъде плод на Святия Дух. Допускам и другата възможност – да сте от онези, които сами си говорят. В такъв случай мястото ви не е в духовните учебни заведения, а там, където предлагат ризи с дълги ръкави, които се вързват на гърба. Ако призовавате другите към покаяние и напускане на служението си, не трябва ли първо вие да направите това?! Заради злобната, отмъстителна ненавист, която дори вече не криете в сърцето си. Или си мислите, че сте толкова по-праведен от всички, че си позволявате пръв да хвърляте камък срещу братята си. Дано Бог се смили над оцапаната ви безсмъртна душа!

23. Г-н Стайков, на вас духа като ви е казал, че Кокончев е ченге, защо не го „прогласихте от къщният покрив“ още навремето? Много лесно сега да ни поучавате и еда ръсите духовни безмиаслици. Защо, чак сега ни предупреждавате? Или не си спомняте: … сине човешки предупреди ги от моя страна ….. . Защото словото по нататък казва, че ако не ги предупредиш …. от теб ще изискам кръвта им… .
    А агент Желев да не се прави на ни лук ял, ни лук мерисал. Нека да ни сподели тук – как фамилия Кокончеви идва на власт във Варненската църква, а Йончо Дрянов нейният истински пастир бива изхвърлен на улицата като куче? Как духожно силният, беше сменен от маргиналният чиновник?
    А за циничната фраза: „Който слушка ще папка“ утеква в главите на всички съблазнени от това държание. И не на последно място остава въпроса с многото „усвоени“ пари и папкането на агент Желев. В това, което ни пише по горе противоречи сам на себе си: Как е папкал /усвоените хиляди долари/ без да слушка? Как новаята вълна го отнесе на почивка на Хаваите?

24. Радвам се, че разумните хора, които пишат в този форум, са повече от онези, които говорят глупости и наистина не могат да скрият злобата си,опитвайки се да защитят доносниците в евангелските среди, които години наред са предавали братя и сестри и са вредили на църквите в България. А днес техните приближени и клакьори им слагат ореол на светии и мъченици за вярата. Я стига! Ние да не би да нямаме очи?! Никак не е трудно да видим плодовете на ченгетата-пастири: огромно материално благополучие, което подсигурява поколението им до живот. Такова е и тяхното обкръжение в църквите им, задоволени и самодоволни приятели. А хората, които са в църквите им, не са доведени от пастирите-ченгета, те сами търсеха вярата особено след промените през 89 г. Никъде в Библията не се насърчава мълчанието, но има покана да се каем за сторените грехове. Досега кой от петдесятните ченгета събра смелост да се покае? Аз още не съм чула или прочела за такова действие от тяхна страна. Чета само колко големи страдалци се изкарват и колко верни са били и бла-бла-бла…
    Ако една гангренясала рана не бъде очистена и не се изреже заразеното място, заразата ще се разнесе из цялото тяло. Не са ли една такава зараза всички тези агенти, които се крият и не се покайват? Тези хора, предавали братята си, сега ни учат на вяра, на морал, на принципи. На какво ли могат точно те да ни научат? Щом рибата се вмирисва от главата, какъв ли мирис ще се носи от вмирисаните глави, т.е. от ченгетата? Само вонята на духовна и морална развала, нали?
    Ако все още имате съвести, пастори-агенти, покайте се и плачете не само пред Бога, но и пред братята си, които сте предавали!!! Защото има хора, които платиха с живота си вашите предателства. Пастир Георги Тодоров и дякон Натанаил Цачев са едни от тези, които платиха със собствения си живот тези предателства!!!

25. Очаквах да ми отговори ЛИЧНО Николай Кокончев, но ми отговаря лице с агентурното име „Petar Petrov“, което принципно няма значение. Агентурните псевдоними са толкова много, че дори интелигентният читател не може вече да ги различава. Освен това, агентите лаят по един и същи начин, ПРИПИСВАЙКИ НА НАС своите предателства, бесновати емоции и духовни падения.

    Агент „Petar Petrov“ чак се задавя от отровно съскане срещу мен. Шизофренно ме нарича ту „офицер на ДС“, ту ми препоръчва „бяла риза с дълги ръкави“. Този прийом е познат още от Новия Завет, където духовните бащи на този агент наричаха как ли не Самия Господ Исус, та дори и Го свързваха с Веелзевул. Папистите през мракобесното Средновековие обвиняваха катари, албигойци, анабаптисти и т. н. също в „бесноватост“. На Лутер и Калвин, пък и на всички техни последователи, също лепваха всякакви садукео-фарисейски етикети. С една дума, гадаринецът нарича другите беснуеми, църковният шпионин прави опит да се отърве от мръсната си душа и да я подхвърли на другите.

    ДА, АМА НЕ! „Решение № 334/20.03.2012 г.“ на Комисията по досиетата посочи неоспорими факти за: агентурни псевдоними, собственоръчно подписани декларации, доноси, дневници за срещи – в точно определени периоди. Ние ПОСОЧВАМЕ ФАКТИТЕ, а ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ ЗА СЕБЕ СИ!

    Ще посоча обаче още две неща:
    Първо, АГЕНТИТЕ НЯМАТ ПРАВО ДА СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАТ СЪС СЕПЦ! СЕПЦ не се състои само от тях. Шестимата агенти са само една грозна ЕДНА ЯЗВА върху снагата на СЕПЦ, която трябва да се оперира и изхвърли! СЕПЦ се състои от ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ искрени, истински и посветени вярващи и служители, които НЯМАТ НИЩО ОБЩО с шестимата агенти. От тази позиция по-ясна, по-здравомислеща и по-духовна няма!

    Второ, лично аз НЕ СЪМ НИКАКЪВ ОФИЦЕР! Документално мога да докажа, че поради вярата ми бях трудовак, заклеймен като „политически неблагонадежден“. Въпреки моето високо образование, съм се уволнил КАТО РЕДНИК. Уволнен съм като НЕПРИГОДЕН ДОРИ ЗА ЗАПАСА поради моите твърди християнски убеждения. За разлика от мен, лицето „Petar Petrov“ издава доста добра осведоменост за йерархията в ДС, което не ме учудва. Агентите в българския евангелизъм, включително и в СЕПЦ, са отлично школувани люде и някои от тях е възможно да имат офицерски звания. Такива като мен са САМО РЕДНИЦИ! И аз се гордея с това!

    Редниците обаче могат ДА РАЗЖАЛВАТ офицерите-агенти в християнските среди! Ние правим тъкмо това! ШЕ ВИ РАЗЖАЛВАМЕ, г-да агенти! За да стане българското християнство един здрав организъм като Христова невяста, която е „без петно, без бръчка“ и БЕЗ АГЕНТИ В СРЕДИТЕ СИ!

    Д-р Вениамин Пеев

26. http://bgblagovestie.com/humor/displayimage.php?album=4&pos=10

27. Много интересни емоционални изблици от всички страни.От едната страна се заявявя:”Нямаш право да съдиш!”,а в същия момент съдите този,на когото му забранявате.Възвеличавате или заклеймявате.А фактите са си факти.Харесва ми един евоюлиращ абзац на д-р Пеев и не мога да пропусна случая да го цитирам:
    „Първо, АГЕНТИТЕ НЯМАТ ПРАВО ДА СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАТ СЪС СЕПЦ! СЕПЦ не се състои само от тях. Шестимата агенти са само една грозна ЕДНА ЯЗВА върху снагата на СЕПЦ, която трябва да се оперира и изхвърли! СЕПЦ се състои от ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ искрени, истински и посветени вярващи и служители, които НЯМАТ НИЩО ОБЩО с шестимата агенти. От тази позиция по-ясна, по-здравомислеща и по-духовна няма!”
    Въпреки контраста,който съществува между този абзац и предишни писания на д-р Пеев,аз се радвам на промяната и се надявам тя да е устойчива във времето.
    Също така искам да подчертая,че според мен на д-р Пеев не може и не трябва да му се приписва принадлежност към ДС.Макар,че не мога да докажа това с документи,личното ми убеждение е,че той не се е огънал и не е допуснал такава зависимост в своя живот.
    А колкото за нанесената вреда от д-р Пеев,както беше коментирано по-горе,за съжаление мисля че това е факт.Това се дължи на емоционалната прибързаност и несъобразеност на д-р Пеев.Но това не омаловажава фактите,които той изнася.А и не оправдава хората с агентурно минало.
    И организацията на Събора в Ямбол,и придружаването на Джони Ноер,са истина.Какво са вършили и на кого са докладвали съответните агенти?Това вече си го знаят те самите,но и Бог също го знае.Въпреки активната намеса на ДС,специално за случая с Джони Ноер,Бог за пореден път доказа,че е над всяка власт и структура.Които са били очевидци ще ме разберат.
    Извършени добри дела,чудеса и знамения и т.н. НЕ МОГАТ да покрият стари дела.Така,че не противопоставяйте и не измервайте колко много добри дела,пък там колко мънично лоши,голяма работа.За тези,които си мислят така,ще им припомня едни стихове от Библията ,Матей 7:21-23
    „ 21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.
    22. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?
    23. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.”

28. ГЕНЧЕВ вие говорите за събития и хора с огромна охота и като че ли добро познаване. Но ако сте истински тъй доблестен вярващ както се описвате, КАЖЕТЕ СИ ИМЕТО. Аз призовавам администрацията на този скапан форум да НЕ ДОПУСКА анонимни мнения, когато става въпрос за специфични хора, чиито имена са ОТКРИТО НАЗОВАНИ. И тъй ГЕНЧЕВ и всички ГАНЕВЦИ с вас – ако сте мъж на място както се описвате кажете си истинското име и от къде сте. В противен случай аз отказвам да коментирам вашите изказвания, тъй като те не са нищо повече от още един агентурен метод за манипулиране на църквите. ДА – вие сте агент със скрито име и псевдоним ГЕНЧЕВ който манипулира общественото мнение на църквите. АЗ ВИ ИЗОБЛИЧАВАМ ОТКРИТО в този форум и ви призовавам да се разкаете от своята скрита и агентурна идентичност. БИБЛИЯТА също ви призовава да отхвърлите лъжливото си име: Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

29. Г-н Щербаков,
    Дано имате мир на душата с разбирането, че не сте получили предупреждение от мен. Аз не изключвам себе си от числото на конформистите, които са се страхували да не ги сметнат за размирници и не са имали самочувствието да се афишират като пророци и да викат от покрива на къщата си Истината. Не знам дали се познаваме лично, ако е така ми напомнете, ако не, от къде знаете дали съм викал или не? Аз никога не съм бил овца от стадото на Кокончев, макар че известно време съм се насилвал да се мисля за такава. В края на краищата спрях да посещавам събранията му преди пет години, като първите една-две се чувствах раздвоен и несигурен, дали съм прав или не. После може и да не съм крещял от високи трибуни, но все съм споделял с този и онзи прозренията си… Не ви се оправдавам и не се нуждая от ничие покаяние, освен от моето. Не знам нищо за миналото на тази организация и за интригите вихрили се при смяната на пастирите й.

    И сега си позволявам да предупреждавам или по-точно да напомням, че измамите ще стават все по-големи и истинското отстъпление предстои. Ако смятате това за духовна глупост – ваша работа! Внимавайте с квалификациите и пишете „Духа” с главна буква, защото Той „похулен не бива”.
    Лично аз ви се извинявам за всичко, с което съм ви наскърбил и ви благославям в името на Господ Исус Христос. Амин!

30. Генчев „пак е тук“!
    И той убеждава участниците във форума,за две неща:
    1.На д-р Пеев,не може и не трябва да му се преписва пренадлежност към ДС.
    2.Д-р Пеев,нанася вреда с тази тема(чрез фактите,които изнася и коментарите си).

    По първа точка,Генчев може да си „спести“ усилията!Но,по втора…На какво ни напомня,нещо като „шушнеща“ пропаганда(!?).Първо се казва истината(като тройнски кон).Второ,троянският кон е „надиплен“ със всякакви подходящи обвинения.И тези обвинения,да паднат върху този,който обръща внимание за извършените грехове!По този начин,вниманието е „поизместено“от извършителите,които го заслужават!Това е много премитивна пропаганда,не само срещу д-р Пеев,но срещу всички,които се борят за ИСТИНАТА!

31. Г-н Маринов, напълно съм съгласен с определението Ви за „шушнещата“ пропаганда на генчевистите. Очаквах техният глашатай „Генчев“ да Ви отговори, но той ще изпълзи навън от прикритието си само когато види мой коментар, защото е видимо „мой фен“…

    Скудоумното генчевистко мислене, което е характерно за част от членовете на настоящото Ръководство на СЕПЦ, вижда в нашата инициатива за ИЗВАЖДАНЕ НА ПОКАЗ АГЕНТУРНАТА МУ ГРЕХОВНОСТ като „нанасяне на вреда“. Генчевисткото скудоумие обаче не разбира тази ВРЕДА кому и на какво е нанесена. Затова искам да коментирам именно това – КОМУ И НА КАКВО НИЕ НАНАСЯМЕ ВРЕДА.

    Ще си послужа с една алегория – генчевистите обичат този проповеднически прийом! Дядо ми разказваше една стара приказка за човек, който искал да си построи нова къща. Имал стара къщурка, но не искал да я бута, затова дълго време не предприемал нищо. Веднъж сънувал сън, в който му се явил Сам Господ и му рекъл: „Първо събори старата си къщурка и в основите й ще видиш гнездо със змии. Убий змиите и едва тогава на очистеното място ще можеш да построиш хубава нова къща, в която ще живееш и ти, и синовете ти, и внуците ти“. Човекът, естествено, Го послушал и издигнал здрава и хубава нова къща за чудо и приказ.

    От гледна точка на „вредата“, героят на приказката нанесъл вреда на змийското гнездо и на старата къщурка, защото сринал и очистил старото си наследство, като го превърнал в купчина ненужни отпадъци. Ако прехвърлим тази поука в широк исторически план, ще трябва да признаем, че всички бунтари срещу вехтошарското си минало, всички носители на нови, чисти и градивни идеи ПОВРЕЖДАТ И РУШАТ всичко онова, което няма място в един прогресивен начин на живот. Ние с Вас, г-н Маринов, както и стотиците новомислещи и постъпващи като нас християни в България, НАНАСЯМЕ ВРЕДА на скудоумието, сектантщината, агентурното минало и всичко останало, което е характерно за КОМУНИСТИЧЕСКИ ПЛАНИРАНИЯ И МОДЕЛИРАН Съюз на евангелските петдесетни църкви в България. Този вид „вреда“ обаче се нанася под ВДЪХНОВЕНИЕТО И ВОДИТЕЛСТВОТО НА СВ. ДУХ! И ще бъде постигнато РАЗРУШАВАНЕТО НА СТАРАТА КЪЩУРКА!

    Има обаче един друг вид ВРЕДА, която е нанесена НЕПОПРАВИМО от агентурните Ръководства на СЕПЦ в близкото минало. Малко по-горе в този форум г-жа Попова споменава две имена, с чиято кръв КОСВЕНО са изцапани ръцете на видни представители на тези Ръководства. Става дума за п-р Георги Тодоров (Велико Търново) и дяк. Натанил Цачев (Троян). Има и други имена. Има и други пастири. Има и други вярващи в различни периоди от комунистическата история на СЕПЦ. Общото за всички тях е, че техни „братя“ ги предадоха, отрекоха се от тях (за това има документация!) и ги захвърлиха в устата на комунистическия звяр. Този вид ВРЕДА е непростим и за него трябва да се отговаря ДНЕС – включително и от настоящото агентурно Ръководство, включително и от останалите генчевисти!Този вид ВРЕДА бе вдъхновявана от Божия противник дявола и неговия служител Антихрист! А това е много, много страшно!…

    Д-р Вениамин Пеев

32. Д-р Пеев,голяма част от днешните вярвящи са повярвали след 1990 година.Те не познават Йончо Дрянов,Емануил Манолов,Георги Тодоров,Стоян Буков,Петър Гостиловски,Павел Гурбалов.След демократичните промени,служители с призвание(и помазание от Св. Дух),като Ст.Буков,М.Младенов и др.,стават „неудобни“.Новата западна вълна,заля и родните ни църкви.Започна се движение:“ново вино“ и „нови мяхове“.Заблудителни учения,“другото благовестие“ се изливаха на воля(новото вино,без качества и сила,ама докарано на цвят).Много от мяховете(с качество made in Chinа),се спукаха по технически(еретични)причини.Други от мяховете, се спукаха по (еротични)причини.Всичко което беше изграждано с десетелетия( независимо от гоненията и скърбите във педесятните общества)със „гранит“ замениха го с „варовик“.Преживяхме времето на предателите,а сега сме свидетели на
    последствията от двадесет и две год.безхаберно „ръководене“ на СЕПЦ!Не може да се води духовна битка с такива „военачалници“.Кариеристите със или без досиета, трябва веднага да се оттеглят(или да бъдат свалени от амвоните).
    Брат Вениамине и Вие,сте свидетел на всичко това.Но, много не знаят,а други не са съпричастни за ВРЕДАТА(която сте описали ясно,кратко и точно).И какво ще се случи,ако Исус дойде за Невястята Си сега?

33. Извинявам се на г-н Маринов за закъснялата реакция,но аз имам семейство и работа,та нямам възможност да отговарям веднага.По вашите две точки,които сте посочили: Аз не си спестявам мнението и за положителните и отрицателните коментари на пишещите тук.Колкото до втората точка,да аз категорично смятам,че д-р Пеев нанася вреда не с изнасянето на факти,а със своите коментари.Фактите и коментарите са две съвсем различни неща.Много пъти съм писал,че езикът на д-р Пеев е най-големия му враг.Моето желание е да се обръща внимание точно на извършеното от агентите на ДС,а не на коментарите на човек,който лесно си изпуска нервите и пише неща,които не са достойни за един д-р по богословие.Тази моя позиция аз не смятам за „премитивна пропаганда” (цитата и правописа са на г-н Маринов).За далеч по-прИмитивно смятам да се сипят обиди и хули срещу всеки,който не мисли и действа като д-р Пеев.И за да не остана неразбран относно вредата,искам да се поясня.Когато за сметка на личен реваншизъм д-р Пеев оплюва най-големия протестантски съюз в България-това е вреда.Когато се прави опит да се сатанизира целия СЕПЦ,а не отделни негови членове,пък даже и да са пастори,когато се говори по принцип,че СЕПЦ е зло-това е вреда.Когато се настройват миряни срещу пастори,пастори срещу пастори и пастори срещу председател на съюз-това е вреда.И още един аспект на тази вреда: Много хора повярваха и се новородиха след 1989г.Тези хора НЕ ЗНАЯТ,каква вреда са нанесли агентите на ДС на църквите.Тези хора не са преживяли тези гонения и доноси от „братя и сестри”.Тези хора имат нужда да узнаят истината,фактите,делата на техните пастори-агенти.А какво получават насреща?Призиви за унищожение,гонене,и хулене от човек,който те не познават.Е как да реагират тези хора?Вижте техните коментари по-горе.Те започват да защитават своите пастори.И така,вместо тези пастори да бъдат разобличени и техните ДЕЛА да докажат вредата,която те са нанесли,вместо това със своите несъобразени коментари д-р Пеев ги „бетонира” в техните църкви.Това е ОГРОМНА вреда.Ходи сега,че им разправяй на тези хора,че добрите дела,колкото и много да са,те не премахват лошите дела в миналото.Цитирай им Библията.Опитвай се да им обясниш,че тези пастори много сериозно са пристъпвали принципите на Словото.И тъй като д-р Пеев онагледява своята теза с примери и аз ще направя същото.В България всички сме големи „разбирачи”,когато стане въпрос за политика,та и моя пример е от политическия живот на България през последните 20г.Всички сме чували за две партии-ДПС и „Атака”.Когато дойде време за избори,тези две партии действат като „скачени съдове” т.е. едната мобилизира електората на другата.Те сеят омраза и страх и по този начин техните ръководители казват на своя си твърд електорат-„Вижте ги,ако те дойдат,а ние си заминем,те ще ви унищожат”.И по този начин мобилизират и втвърдяват избирателите си.По същия начин ,сега действат агентите-пастори и д-р Пеев и хората около него.Едните мобилизират привържениците на другите.А истината?Абе на кой му е притрябвала истината.Ами фактите?Факти не са нужни….За това казвам,че д-р Пеев нанася вреда.Изнасяйте ФАКТИ д-р Пеев.Нека хората чуят истината за агентите на ДС.Нека узнаят какво точно са вършили ВСИЧКИ оповестени агенти.Тогава ще има обединение и отпор срещу тези доносници.Вашите коментари носят обратен ефект.И на последно място.Когато пишете за едни агенти от ДС и искате публични покаяния и оставки от тях,заради лични вражди,а гузно мълчите за други оповестени агенти от които получавате заплата-това д-р Пеев се нарича лицемерие.И с това ваше лицемерие нанасяте вреда за наистина разобличаването на ВСИЧКИ агенти на ДС в църквите.

34. Специално за genchev

    http://bgblagovestie.com/humor/displayimage.php?album=4&pos=3

35. Генчев,
    Крайно време е да кажеш на аудиторията защо толкова настояваш д-р Пеев да каже какво прави в ОБЦ при твоя бивш работодател. Сега си много верен петдесятен адепт, защото те хранят. Но след като толкова настояваш д-р Пеев да се занимава с агент от друга деноминация, очевидно при тебе се наблюдава явлението реваншизъм. Защото д-р Пеев не принадлежи към ОБЦ (знам това с абсолютна сигурност!), той само преподава там, където има междувпрочем и доста петдесятни християни. Той няма на кого да отмъщава в СЕПЦ (знам от най-достоверно място), той иска истината за ПРЕДАТЕЛИТЕ в този съюз, които не са един и двама, за които „с гордост можем да заявим, че са най-много в сравнение с другите съюзи“. Агентите са нашата гордост! Нали, Генчев? Светиите на ЕПЦ! Слава на агентите в ЕПЦ! Очевидно те са ти любимци.

36. Весе, кой е Генчев (Ганчев, Ганев) – бивш работник на Еленковото ОБЦ и настоящ храненик на Съюза? Да не е онова невзрачно пишман-доцент преподавателче, което се изживява като образовател на системата в петдесетния ПУЦ накрай града?

37. Генчевистката скудоумна кауза за прикриване агентурната язва на Ръководството на СЕПЦ, която е ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ВРЕДА, много ми прилича на друг един църковен гаф. Става дума за опита на обкръжението на руския патриарх Кирил да покрие с „удължен ръкав“ скъпия ръчен часовник от 30-ина хиляди долара на лявата му китка, което е в разрез с обета за бедност. Да, ама на снимката отражението на безбожно скъпарския часовник върху повърхността на масата останало, издавайки златния си прототип, защото фарисейщината не може да се пребори с физическите закони!
    По същата причина предлагам един адрес, от който се вижда едно от „отраженията“ на агентурните „подвизи“ на агент „Николай“. Кой ли се криеше зад този агентурен псевдоним?…

    ========================
    ПРЕПИС! СТРОГО СЕКРЕТНО!
    ========================
    СЪОБЩАВА: аг. „Николай”
    Прил: подп. К. Русенов
    На 11.10.1988 г.
    От 09.00-10.40 ч.
    н/к „Камелия”

    ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ МВР БУРГАС
    ОТДЕЛ ШЕСТИ ДС
    ОТДЕЛЕНИЕ 01

    СВЕДЕНИЕ

    ОТНОСНО: Пребиваването на Харалан Попов в ЕПЦ Бургас и осъществен контакт с вярващи.

    Източникът научил от свой познат, че на 06.10. т.г. ЕПЦ Бургас е била посетена отново от Харалан Попов, който бил на гости у свои роднини в Русе. Станало известно, че неговите близки от Русе се свързали предварително с Динко Проданов по телефона в Бургас и се свързали да ги посрещне някъде накрая на града. Така и станало. Проданов ги посрещнал и поел Харалан Попов на богослужението в ЕПЦ Бургас. По време на богослужението Попов не взел никакво участие, тъй като не се чувстваше добре.

    След богослужението същия бил поканен от Стефан и Мария Христови на вечеря за което предварително имали уговорка с пастира, за да се избегнат контакти с други хора. На вечерята присъствали: Динко Проданов, сем. Христови, сем. Вирчеви и Виктория.

    Водили разговор за религиозни въпроси, като Харалан казал, че неговата мисия, която оглавявал в САЩ „Доръл х..оуп” – Врата на надеждата. Занимавали се предимно с отпечатване на библия и песнарки на български език, а с разпространяването на тази литература се занимават други служби. Тази мисия имала филиали в Канада – оглавявана от сина му Павел Попов, в Швеция и в Африка. В разговора Харалан изразил пълно разочарование от сина на жечо Попов – Питър Попов и Стефан Банков, Жечо Попов е бил бивш пастир в България, който по-късно се заселва в Америка и работи като евангелизатор. Сина му Питър Попов продължавал делото на баща си, като организирал големи евангелизаторски събрания за спасение и изцеление. Същият се оказало, че бил голям спекулант и бил разобличен за това от някакъв американски артист в американската преса. Харалан се тревожел за това, че имената му съвпадат (Попов) и много често хвърляли упреци върху него, смятайки, че е негов син.

    За Стефан Банков споделил, че се е оказал голям материалист, проявявайки неблагодарност към братя Попови, които му помогнали да избяга със семейството си. Отделил се от тях Банков започва самостоятелна дейност в мисията „Подмолен евангелизъм”. Изрази известно съмнение за начина на получаване на докторат по богословските науки.

    Харалан в разговора изразил мнениет оси по въпроса за модерните харизматични движения, тъй като сред тях има и немалка част спекуланти и изменят в ученията си на духа на евангелието.

    Впечатлението му за състоянието на църквата и религиозния живот в България му било положително. По отношение на строителството изказал изненада за неговите мащаби; но било много разхвърляно и не с архитектурен вкус.

    Около 22.00 часа Харалан с колата на Проданов, придружен от Петър Христов го отвели до Слънчев бряг, откъдето щял да замине за Швеция, където ще го очаква сина му за да заминат заедно за САЩ.

    „Николай”

    ЗАСЕЧЕНИ ЛИЦА

    1. Харалан Иванов Попов, р. …. ИР (изменник на родината), живее в САЩ. Съден за шпионаж.
    2. Костадин Проданов Петров, р. ….., фанатизиран евангелист, връзка на обектите по евангелския процес през 1979 г., вдовец, живее на ул. …..
    3. Мария Добрева Христова – р. …. Образование средно, евангелистка,работи като касиер в ЕПЦ Бургас, живее на …..
    4. Стефан Петров Христов, р. ….. евангелист, ръководител на църковния хор, работи в симфоничен оркестър Бургас, съпруг на Мария.
    5. Петър Стефанов Христов, р. ….., образование средно музикално, работи като музикант към филхармонията, син на Мария и Стефан Христови.
    6. Виктория Георгиева Господинова, р. ….. евангелистка, пенсионерка, вдовица, живее на …….
    7. Стефан Банков Иванов, р. ….. ИР от 1969 година, евангелист, води се на ДОН в отдел 06 01, работи в мисията „Подмолен евангелизъм” в САЩ, не е посещавал НРБ, но има намерения да направи това като турист.

    ОЦЕНКА НА СВЕДЕНИЕТО

    Данните представляват оперативен интерес за органите на ДС. Придобива се по-пълна представа за Харалан Попов и неговата мисия „Вратата на надеждата”.

    Агента правилно е действувал като се е стремил да не го ангажира и прави зрелище около него.

    Отношението на Харалан Попов към Стефан Банков е било винаги отрицателно, тъй като взаимно се конкурират.

    ПОСТАВЕНИ ЗАДАЧИ

    Агента да се срещне с Костадин Проданов и в разговор с него да се стреми да разшири информацията за Харалан Попов.

    Да се опита чрез своите близки да получи списъците на отделните групи, които изявяват желание за регистрация, а не са предоставили до сега броя на вярващите.

    МЕРОПРИЯТИЯ

    Съвместно с отдел 03 управление 06 ДС София да се изясни бъдещото ни отношение към такива обекти, като Харалан Попов, Стефан Банков, Стела Иванова и др., които ще посещават страната ни. Трябва ли да се извършва нещо по-конкретно или да бъдем търпеливи, тъй като едва ли всичко негативно бихме доловили което правят и своевременно да реагираме по време на престоя им в страната, като имаме предвид какво представляват като обекти, работещи против НРБ.

    Да се разреши да се проведе разговор с Костадин Проданов, след това с Мария Христова, без да се споделя, че знаем за събирането в домът им. Това да стане след беседата с Проданов, като се внимава да не се разконспирира сътрудника. Целта е да се разширят някои данни за Харалан Попов и да не се злепоставят властите, че са незаинтересовани от подобни прояви, че на обектите и вярващите е позволено да правят и се срещат с когото си искат.

    Срок: 25.10.1988 г.
    Отг. Подп. К. Русенов

    ВЯРНО (в)

    К. Русенов (подпис)

    Отп. В 4 екз.
    1. 3819/74
    2. отдел 03 у-ние 06 ДС
    3. ИСКРА
    4. 82020/88
    Изп. К. Русенов
    Нап. В. Колева – 7203
    24.10.1988 г.

38. ПРЕДАТЕЛСТВОТО
    Енчо ТОДОРОВ

    Бях в един град и се обадих на свещенослужителя: „Утре искам да посетя вашата църква. Ако и ти дойдеш, ще се радвам да се видим.” „Какво говориш, – отговори ми той. – Аз винаги съм в църквата.” Посмяхме се малко на шегата и той ми каза: „Утре ти ще проповядваш.” След тази покана се помолих: „Господи, дай ми слово за църквата.” Тогава Святият Дух ми проговори да взема Библията и да я разтворя. Отворих Библията и погледът ми застана върху стиха: „И (Петър) излезе вън и плака горко” (Лука 22:62). Почнах да размишлявам върху този стих и си казах: „Църквата е голяма, сигурно имат над 1000 души членове. Не мога да проповядвам неподготвен.” Затова си избрах друга тема и заспах спокоен. Но през нощта се събудих и сънят побягна от мен. Опитвах се да заспя, но безрезултатно. Сетих се за молитвата си, преди да си легна. И понеже се чувствах гузен, помолих се отново: „Господи, дай ми слово!” Отговорът беше: „Аз ти дадох слово.” „Да, Господи, но какво мога да кажа върху тези думи: „И (Петър) излезе вън и плака горко.”
    И тогава Святият Дух започна да ми диктува относно седем стъпки на падението на Петър. Той ми каза: „Първата стъпка е гордост.” Веднага пред мен се прожектира малката група на учениците и все едно, че бях там. „И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…” Наистина, силата на човека се проверява в усилно време. Учениците бяха изпитани. Симон също беше изпитан, за да не уповава на себе си, но във всяка ситуация да търси Божията воля. Петър трябваше да премине през седем стъпки на падение, за да дойде до истинско покаяние. Този урок той запомни през целия си живот. И тогава видях как Петър се надигна сред групата: „Господи, (кой, аз ли), готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.” Но това беше упование в себе си, а не в Господа и води до гордост, а гордостта винаги предшества падението.
    Тогава Святият Дух ми каза: „Второ – пренебрегване на молитвата.” Групата беше дотолкова уморена от впечатления и преживявания, че първото нещо, което направиха, когато отидоха в Гетсиманската градина, беше да се отпуснат и заспят. „Защо спите?” Думите на Учителя ги стресна. „Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.” Когато сме уморени или в проблеми, точно тогава имаме най-голяма нужда от молитва.
    Святият Дух продължи: „Трето – плътски оръжия.” „И един от тях удари служител на първосвещеника и му отсече дясното ухо.” Често пъти ние сме изкушавани да действаме в плътта и резултатите са плачевни. Мислим си, че вършим Божията воля, размахваме меча на плътта и накрая се оказва, че е паднала главата на някоя нова душа, съблазнена от нас.
    Святият Дух отново ми проговори: „Следващата стъпка на падение е – неправилно следване на Христос.” „И като Го хванаха, отведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.” Често пъти си мислим, че като следваме Исус тайно, това ще ни запази като християни.
    Господ продължи да ми говори: „Петата стъпка е: в събранието на присмивателите.” „И когато бяха запалили огън сред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. Петър беше призован да бъде служител на Господа, но не и да сяда в събранието на присмивателите и да се грее на техния огън. „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмиващите се не седи…” (Пс.1:1).
    „Шесто – неправилно свидетелство.” „И една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. А той се отрече: Жено, не Го познавам.” Животът ни трябва да бъде едно свидетелство за Исус. Да казваме, че не Го познаваме, това е най-лошото свидетелство за Него.
    „Седмата стъпка на падение – отричане.” „И като се мина около един час, друг някой настояваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. А Петър каза: Човече, не зная какво говориш. Да се отричаш от Господа отново и отново, говори за голямо падение и за страх за самия себе си, страх, който идва от ада.
    Тогава идваме до кулминацията и най-важната стъпка в живота ни – покаяние. „И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа… И излезе вън и плака горко.” Погледът на Исус срещна погледа на Петър само за миг, но това беше най-силната проповед, която Петър запомни през целия си живот. Думи не се чуха, но Петър разбра, Петър си спомни и покаянието беше от цялото му сърце. Тайната на истинските християни е в покаянието и в силата отново да станат и да се изправят. Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става (Пр.24:16).
    Един поглед може да говори много. Това може да бъде поглед на одобрение, насърчение, доброжелателство; поглед на любов, радост, мир, състрадание, съчувствие, надежда, вяра и милост.
    В един поглед може да се прочете и омраза, ненавист, пожелание, завист, страх, уплаха, душевно страдание…
    Какво е изразявал погледът на Петър след неговото отричане от Исус, не знаем, но виждаме чудния резултат, когато Исус погледна Петър. Един поглед, който Петър запомни. Поглед, който предизвика пълно покаяние и промяна.
    Но как се стигна до тази ужасна постъпка – Петър да се отрече от Учителя Си, с когото е бил повече от три години и е споделял с Него несгоди, трудности и радости?
    Стъпките на падението следваха една след друга. Тогава, когато трябваше да бди и да се моли, Петър заспа; когато трябваше да запази самообладание и спокойствие на духа – измъкна нож; когато трябваше да бъде настрана от мъчителите и убийците на Исус, той се грееше на техния огън; когато трябваше да покаже твърдост, дойде жалко отричане и страх.
    Всред тази обстановка Исус се обръща и погледът му само за миг срещна Петровия. Точно навреме! О, този поглед! Думи не се чуха, но Петър разбра; Петър прочете всичко.
    “Спомни си, Петре, че бях те предупредил, че ти три пъти ще се отречеш от Мен. Ти мислеше за себе си големи неща. А ето какво си бил ти, Петре…”
    О, да можеше да се скрие, да потъне…, да можеше земята под него да се отвори и да изчезне. Този поглед продължаваше да говори, продължаваше да го изгаря…
    “Спомни ли си, Петре, за всичко това? А сега искам да знаеш и още нещо. След малко ще бъда жестоко бит и изтезаван, ще бъда заведен и разпънат на кръст. Отивам да умра за целия свят. Отивам да умра и за тебе, Петре! Искам да знаеш, че има Спасител и за тебе, грешника!” Тогава Петър излезе вън и плака горко… Покаянието му беше пълно обръщение и посвещение за цял живот на Исус.
    Преди повече от петдесет години Исус отправи и към мен Своя поглед. Пред този поглед се почувствах загубен и окаян. Молих Го с цялото си сърце да бъде милостив към мен грешника. И о, чудо! Като че ли самото небе ме докосна. Дойде сила и чудна радост. Дойде увереност, че Бог ми прощава всеки грях и записва името ми в Книгата на живота. Дълбоко Му благодаря, че Той погледна и към мен – окаяния грешник, за да ме преобрази за един живот на радост, мир и общение с Него.
    Беше около три часа през нощта, когато се събудих и Святият Дух започна да ми говори. Преживях всичките тези седем стъпки на падение в живота на Петър. Преживях отново Голгота и едностранната прошка, която Господ даде на целия свят: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Помазанието беше толкова голямо, че не усетих как минаха три или четири часа. Бях готов с посланието, което да предам на църквата. Но какво стана, когато пристигнахме в молитвения дом? Имах чувството, че влизам във фризер. Какво стана с помазанието, което ме изгаряше като огън? Като че ли някаква прахосмукачка изсмука всичко от мен и аз седях на стола безпомощен, без да имам сила дори да се придвижа до амвона. Богослужението започна и свещенослужителят спомена, че има гост, който ще проповядва тази сутрин и за когото да се молим. Усетих, че някой започна да се моли за мен и силата и помазанието се върнаха отново. Вече имах силата да се придвижа до амвона и да споделя това откровение за църквата. Вярвам, че Господ беше Този, Който доведе накрая слушателите до покаяние. Много хора стискаха ръката ми и казваха: „Ти не знаеш какво става в църквата ни! Някои искат да махнат пастора и ние сме се разделили на две групи и воюваме едни срещу други.”
    Ако допускаме това в църквите си, ние отново разпъваме Христос. На Голгота имаше приготвени гвоздеи, дъсчица, греди и чук… Това не са ли инструментите на някой майстор дърводелец? Да, но с тези инструменти разпънаха Господ Исус. Гвоздеите бяха приготвени за нозете и ръцете Му. Тези ръце, които изцеляваха, прегръщаха малките деца и благославяха. Тези нозе, с които Исус обикаляше три години, за да служи на болни, отхвърлени и наскърбени… На дъсчицата пишеше: „Исус Назарянинът – Юдейският Цар.” Имаше и две греди, на които беше разпнат и издъхна Исус Христос. С помощта на чука и гвоздеите бяха пробити ръцете и нозете Му. И ние питаме: „Кой всъщност разпъна Христос?” Бихме посочили римският войник. Но заповедта беше дадена от Пилат… Той ли е отговорен за разпъването на Христос? Ние знаем, че тълпата беше тази, която крещеше: „Да бъде разпнат!” Не бяха ли това хората, които няколко дни преди това прогласяваха: „Осанна на Давидовия Син!” Как така толкова бързо промениха мнението си? Дали някой не ги убеди да поискат Варава да бъде освободен, а Исус да бъде предаден на смърт? Разбира се, това бяха главните свещеници. Но тогава откриваме един, който го предаде на тях. Може би, ако Юда не беше Го предал, Исус нямаше да бъде разпнат? Юда, един от учениците на Исус!? Възможно ли е? Три години да слушаш Божието слово, да виждаш чудесата и знаменията, да делиш с Исус храната, несгодите и накрая гоненията от фарисеите и да не позволиш сърцето ти да бъде променено!? Коя беше причината? Компромисите! Юда обичаше да взема по-малко от общата каса. Всеки човек винаги има избор да избира между Мамона и Христос – да стане слуга на една безбожна власт или да остане верен на Господа; да стане предател или да бъде истински мъж на Бога.
    Чух историята за един наш брат, сега свещенослужител в голяма църква. При тоталитарното време е бил главен счетоводител. Трябвало е да подпише документи, без обекта да бъде завършен. Бил е притиснат за това, като вероятно е и спечелил нещо от цялата история. След това отново е бил притиснат да стане агент. Ако откаже, не му е мърдал затвора заради фалшивите подписи. И той попълнил документите. Още един компромис. Но най-големият компромис при него е било да поеме длъжността на свещенослужител в голяма църква и да учи другите на честност, безкомпромисност, на покаяние и истинско следване на Христос.
    Юда е отишъл при религиозните служители на Бога, които все пак са проповядвали Божието слово, въпреки, че не са го изпълнявали. В очите на тези служители, Юда е бил герой и патриот, защото е издал Исус като размирник и правещ себе си Бог.
    Нашият брат е отишъл при една безбожническа власт, чиято цел е унищожение на вярата, и е сключил с тази власт договор!? Коментариите са излишни. Защото хора, които носят името християни, представят християнството по недостоен начин. Някои коментират: „Но виж, църквата им е пълна!” Има ли отговор в Божието слово за това? Джон Бивиър пише:
    „Предстоящото съживление, за което Йоил пророкува, ще бъде различно от това, което преживяваме. Няма да бъде чрез църковна система, попила света в себе си. Няма да дойде чрез една хладка, идеологическа църква, нито чрез служения, които взаимно се конкурират. Няма да стане, докато правим компромиси с непорочността заради успеха. Светът няма да бъде привлечен от обаянието и блясъка на Църквата, но по-скоро от нейната слава.
    Причината за постоянното отклонение на църквата се крие в нашия начин на живот и проповядването ни през втората половина на двайсети век. Свели сме Евангелието до евтино решение на житейските проблеми. Предлагали сме Исус подобно на продавачи, опитващи се да покрият своята норма. По този начин сме пропускали покаянието в придобиването на нови души. Но нали все пак имаме новоповярвали? Въпросът е: що за новоповярвали са те? Исус казва на служителите по онова време: „Море и суша обикаляте, за да направите един прозелит, и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас” (Матей 23:15). Лесно е да се привлекат хора, но дали наистина те са синове на Божието царство?”
    Спомням си, когато семейството ни замина за Кърджали, за да се поеме църквата там. Живяхме в едно мазе с много влага, където трудно проникваше светлина. Сутрин майка ми обираше мухола от стената, няколко сантиметра дебел. По-късно баща ми успя да купи стара къща в турската махала за църква, където и ние се преместихме да живеем. Всяка седмица започна да ни посещава служител на държавна сигурност и извеждаше баща ни навън. Обикновено това ставаше вечер и ние до късно чакахме, дали ще се върне жив. След години той ни разказа, как служителят го е извеждал вън от града, където се изхвърля боклука, насочвал е пистолет към него и му е казвал, ако не се съгласи да стане доносник, един куршум му е достатъчен, а сутринта камионите, които изхвърлят боклука ще го затрупат и той ще се води безследно изчезнал. Слава на Бога, че баща ми е издържал, макар зад себе си да е имал млада жена с три невръстни деца.
    През същите гонения минахме и ние, техните деца. Бяхме изключвани от комсомола. Събираха ни вярващите младежи, за да ни четат атеистични лекции и да ни обработват. Беше истинско чудо, че успях да запиша и завърша инженерство. Ожених се за най-красивото и интелигентно момиче от църквата. После ни се родиха три деца, но не сме спирали да разказваме за тази промяна в сърцата ни. Отивали сме късно вечер в Родопите, за да се срещнем с вярващи и да кажем и на други за Исуса. Бях заплашван, че ще бъде интернирано семейството ми дори от служители на църквата. Тези хора сега се тупат по гърдите и казват: „Ние запазихме църквата едно време.” Беше извършен обиск на дома ни и бяха взети много християнски книги.
    Спомням си за съня, който имах две седмици преди обиска. Видях в съня си двама мъже, които дойдоха в апартамента ни. Прекосиха хола и влезнаха в спалнята. Започнаха да тършуват навсякъде, като отваряха различни шкафове и търсеха християнска литература и библии. Разпознах в единия от тях отговорника от шести отдел по религиозните въпроси.
    След този сън, веднага прегледах книгите, които бяха ценни за мен и ги скрих на специално место. След две седмици сънят се изпълни. Дойдоха от милицията на работното ми место и ме забраха. Пристигнахме в апартамента ни и сънят се изпълни точно.
    Само няколко дни преди това, наши приятели от Англия бяха докарали нелегално стотици библии, които бях скрил на различни места в апартамента. При прехвърлянето на библиите от единия багажник в другия, забелязах, че към нас идва кола. Спря близо до нас и четирима яки мъже в цивилно облекло ни приближиха. “Какво става тук? Каква е тази чуждестранна кола?” Всички замръзнахме. Помолих се за мъдрост: “Прощавайте, знае ли някой от вас немски?” “Аз знам, – каза шефът им. – Какво има?” “Може ли да упътите тези хора за пътя към София?” Те се обърнаха към хората от другата кола на немски: “Карайте след нас.”
    Прибрахме се в апартамента и паднахме на колене. “Господи, направи чудо, за да не отворят багажника им и да открият библиите.” След близо час плахо се потропа по вратата. Отново бяхме заедно с приятелите ни и те ни разказаха, че цивилните агенти са ги извели извън Пловдив и са ги насочили към София. Благодарихме на Бога за защитата и отново на друго място, прехвърлихме библиите.
    Тършуването из апартамента продължаваше. С ужас открих, че едната врата на гардероба е оставена отворена от съпругата ми и една част от библиите се виждаха наредени една върху друга. Някой се обадил на Таня и помолил да й купи от големите шоколадови кутии. Таня отворила гардероба и измъкнала една голяма библия. Всеки път, когато агентите минаваха покрай гардероба, заповядвах в името на Исус, Господ да затвори очите им и да не видят библиите. Тогава сигурно щяха да открият и останалите. И наистина, Бог затвори очите им, въпреки че минаха покрай отвореното крило на гардероба десетки пъти.
    След този случай на проверка, беше ни забранено да проповядваме в Пловдивска област. Въпреки забраната, тайно посещавахме вярващите в района и в Родопите и нищо не можа да спре нашето свидетелство към хората за промяна и спасение чрез Исус Христос.
    Имахме много премеждия и интересни случки. Изглежда доносници следяха за нас къде ходим и често ни викаха в милицията. В едно от селата се събирахме вече към 40 души. Една вечер на вратата силно се похлопа и когато отворихме, вътре нахълта милиция и започна да проверява документите на всички. Сменихме веднага дома, в който се събирахме. Бях викан отново и отново в милицията и бях изненадан, че изведнъж тонът се смени. „Решихме – казаха ми те, – че ти си най-подходящия да бъдещ следващия свещенослужител в Пловдивската църква.” 17 години водех молитвените събрания и замествах главния свещенослужител, когато отсъстваше. Отказах, но те отново ме викаха и настояваха да поема църквата. После спряха и ме уведомиха, че ми забраняват да проповядвам в целия район, включително и в църквата, от която съм. Попитах за колко време е това наказание. Отговорът беше: „Завинаги.” В съюзното ръководство са коментирали за мен за назначаването ми като служител и някой е казал, че съм „неблагонадежден”. Слава на Бога!
    Въпреки забраната, посещавахме тайно селата, където вярващите ни очакваха с нетърпение. След време Бог ни водеше да поемем църквата в Меричлери, друга деноминация и друг район, където всеки месец бяхме посещавани от вярващи от цяла България, а по-късно имахме едно от най-благословеното време с Джони Ноер. Подготвихме църквата за тази среща с него. Сигурно имаше повече от 2000 души вярващи от цялата страна, които дойдоха на богослуженията. Станаха и много изцеления, включително и на слепи. Чувствахме се толкова много благословени. Отново имаше привикване, но сега вече в София, за да отговаряме на много въпроси относно евангелизациите с Джони Ноер. Очаквах, че може да бъда изгонен от работата ми като инженер в Пловдив, но слава на Бога, това не се случи.
    Сега, когато работим в Родопите, също има заплахи за живота ни. Изпочупиха стъклата на Мисионерския дом, а по-късно го заляха с нафта и го запалиха. Бяха разрязвани гумите на колата ни и заливана с киселина. Един мюсюлмански кмет беше много ядосан, че сме посетили селото му. „Ако имам пистолет, – споделил той, – ще отида в Девин и ще разстрелям Енчо.” Слава на Бога, че сега сме приятели с този мъж и той строи църква в селото. Също така директорката на училището беше много притеснена за децата си. Събираше родителите и ги предупреждаваше, че в града се е появила страшна секта, която принася деца в жертва. В едно село дори коментираха, че вече сме изяли две момичета. Започнахме молитва за директорката. Повярва майка й, леля й, после брат й, а след време и нея водихме в молитва на покаяние.
    А сега, да се върнем отново на предателството на Юда. Божието слово е категорично за него: „Друг нека вземе чина му” (Пс.109:8; Деян.1:20). „Защото той се числеше между нас и получи дял в това служение. Той придоби нива от заплатата на своята неправда” (Деян.1:17-18). Това, което Юда придоби, беше грънчаревата нива. За нея е споменато още в Стария завет.
    Словото, което дойде към Йеремия от Господа и каза: Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми. Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. Тогава Господнето слово дойде към мен и каза: Доме Израелски, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? – казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израелски, в Моята ръка. (Еремия 18:1-11).
    Преди всичко този текст се отнася за Израел. Господ имаше точен и конкретен план за своя народ. Той планираше да придаде определена форма на съда, за да послужи за определена цел. Господ избра глината, и то точно тази, от която се нуждаеше. Той упражни натиск, за да се оформи съда. Господ има план за всеки един от нас. Бог имаше план и за Израел и му придаде определена форма, като му изпрати и много благословения.
    Грънчарят намира глината, която сме ние, …и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта (Псалом 40:2-3). Той прибавя и вода …за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото (Ефесяни 5:26). Грънчарят използва и своите нозе, за да предаде въртеливо движение на съда. Той използва и своите ръце, за да ни оформи. И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно (1Петр.5:6). Тогава биваме изсушавани на слънцето, след това преминаваме през пещта, за да станем устойчиви. Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно (1Петрово 4:12-14). И най-накрая Грънчарят декорира гърнето, за да бъде привлекателно. И не се съобразявайте с този век, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено (Римляни 12:2).
    Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка (Исая 64:8).
    Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба? (Римл.9:21).
    Тогава казах: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, ако ли не, недейте. И така, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника. А Господ ми каза: Хвърли ги на грънчаря, – хубавата цена, с която бях оценен от тях! Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря (Захария 11:12-13).
    Той (Юда) придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна презглава, пръсна се през средата и всичките му черва изтекоха. И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива се нарече на техния език Акелдама, т.е. Кръвна нива. Защото е писано в книгата на Псалмите: “Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него”; и: “Друг нека вземе мястото му” (Деян.1:16-20; Матей 27:3-10).
    Може би, ако го нямаше Юда, религиозните водачи нямаше да успеят с пъклените си планове. Изглежда най-големият виновник за разпятието на Христос е предателят Юда? Но всъщност истината е друга. Моите грехове и твоите грехове; моите беззакония и твоите беззакония станаха причина Господ доброволно да отиде на кръста и да стане жертвеното агне. Нямаше голяма разлика в греха на Петър, когато се отрече от своя Учител и греха на Юда, който Го предаде. Разликата беше в покаянието. Петър размисли, плака горко и се покая, докато Юда само се разкая, закорави сърцето си, посегна на живота си и отиде в ада. Можеше ли Юда да се покае? Словото казва: „Не!” Защо? Юда не беше роден, а Библията предсказва участта му? За Бог няма нищо скрито, било то минало или бъдеще. Той предузна живота на Юда, благоприятното време, което му беше дадено за покаяние и това, че закоравявайки се отново и отново, мина границата на Божието дълготърпение.
    В днешно време ние сме свидетели на хора, които са съгрешили, като са се съгласили да станат предатели като Юда, но след това са съжалили за постъпката си и са се покаяли. Ние ги приветстваме за добрата стъпка. Но има други, които вече 22 години не са направили тази стъпка. Дали те вече не са минали границата на Божието дълготърпение? Ако Святият Дух се е оттеглил от тях, те наистина не могат да дойдат до покаяние, но следва едно страшно очакване на Божията вечна присъда и вечен гняв към тях. Затова нека друг вземе мястото им.

39. Невероятно е това, което споделяш брат Енчо. Когато чета всичко това все повече разбирам колко ясна позиция трябва да имаме към тези, които са предавали ставайки агенти на ДС и които вместо да се покаят, те оправдават делата си смятайки ни за наивни деца. Като чета изявленията на агентите, ми стават жалки и смешни с техните писаници, дори повече от това – съжалявам ги.

40. с.Дари Лазерова, изключително неблагоразумен коментар след като вие започнахте пастирската си кариера в Ямбол под ръководството на Благовест Белев, който също е писал за ДС. Но ще се включа само с едно кратко изказване понеже следя този форум вече година и искам да споделя един спомен преди Генчев да почне да плюва безпредметно, или Христо Христов от Далас да се изказва надуто как не трябвало да дискутираме темата която му е абсолютно чужда, Божидар Симеонов да ни поучава как да работим или Янко Добрев, който сам си признава, че е бил ченге, да коментира колко добри били ченгета и как служели на родината.

    През шейсетте години за пастир в Ямбол бе изпратен брат Асен Пейчев, произлизаше от циганско семейство и той не го криеше. Още в първите няколко служби се противопостави на милиционерското нареждане да няма деца в църква. За едно неделно богослужение баба Стефана, бабата на кандидат-апостола Георги Якимов, облича майка му Стефка с нова рокля, връзва й две големи пандели и я води на църква. На понеделника привикaxa брат Асен Пейчев в милицията. Върнаха го два дни по-късно с кола през нощта смлян от бой. Дядо Дочо Миндов веднага заколи 4 заека и наложи раните му с пресните кожи иначе човека си заминаваше. Съвзе се с Божията помощ след няколко седмици. На първата неделя в която успя да се качи на амвона обяви: децата да са в църква, без значение колко ще го бият за това после в милицията, въпреки че беше прекарал почти година в Белене и Гиген.

    Сравнете моля ти това свидетелство с приноса на Генчев, Христов, Добрев и другите дискутирани тук агенти и преценете на кого да вярвате. А смятам всички имате Дух Свети, иначе мястото ви не е тук, а на бюрото ви в участъка.

41. към Г.Асенова: Смешно ми стана когато прочетох за „изключително неблагоразумния коментар“. Когато не си запозната с това как стоят нещата в живота на някой, а имаш огромното желание да го изкоментираш, по-добре замълчи или поне попитай! 1. „Пастирската ни кариера“ започна не в Ямбол, а в Шумен. 2. До скоро дори и за Кокончев не съм знаела, че е агент, а още по малко бих могла да знам за Благовест Белев през 1991 година.
    Обаче, най-веселото от коментара ти Г.Асенова е, че само от името ми си ме познала, а аз сигурно и да те видя няма да знам коя си….Ха, чудно ми е какво те кара да имаш отношение към мен след като дори не ме познаваш. Но както и да е,….. все пак, може да ми се представиш, ще ми бъде интересно коя си.

42. Сестра Асенова, не Ви познавам, но лично аз Ви благодаря за това свидетелство на страдание на млад пастир без да се е поддал тогава на милиционерския терор! Би трябвало повече живи свидетели да се включат в този форум с такива свидетелства, които ПРЯКО се противопоставят на жалката теза, че шестимата агенти на Ръководството на СЕПЦ се били „огънали под натиск“ и затова били станали доносници. Иначе те били … „отличници“ в християнството…
    През комунистическата история на СЕПЦ – отново ще припомня! – имаше мнозина изтезавани, уволнявани и интернирани пастири и други евангелски вярващи. Имаше изключвани студенти от университетите и дори ученици от училищата. Имаше репресии, които трябва да излязат наяве. Но да се обвинява за всичко това САМО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ и нейните структури е не само сектантско скудоумие, но и агентурна пропаганда от нов тип. Истинските християни не се влияят от никаква анти-християнска власт! Истинските християни НЕ СЕ ПОДДАВАТ на никакви репресии и шантажи! Истинските християни не угодничат, не доносничат, не милеят за жалката си кожа и кариера! И който защитава двойните агенти, е просто – ЕДИН ОТ ТЯХ!
    За страданията заради Христа знае и доказва това знание в живота си само онзи, който е пострадал заради Христа!

43. А дом, разделен против себе си – пада!

44. Здравейте! Казвам се Веселина Попова и с изненада установих,че някой използва моето име за да прави твърде нетипични за мен самата,груби,арогантни и т.п. коментари.Това е станало на 16.04 и 26.04..Искам да кажа ,че не е най-малкото етично да се прави това.Не казвам ,че няма и друга жена с такова име,но струва ми се случаят не е такъв.А и писаниците ми изглеждат по-вероятно да са писани от мъж.МНОГО ВИ МОЛЯ, НЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВАЙТЕ С ЧУЖДИ ИМЕНА!!!!!!Да , на други места съм изказвала мнение по горе коментираното ,но точно тук НИКОГА НЕ СЪМ ГО ПРАВИЛА. Моля,човека който ми приписва нетипични за мен думи,да спре да прави това и да не използва повече моето име.Това е грубо нарушение на всякакви морални,етически и законови норми.

45. Не познавам дамата, подписала се като „Mariana“, затова не бих искал тя (ако е „тя“!) да ми се обиди. Но не мога да не кажа, че цитатът „И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои“ (Марк 3:25) е КРАЙНО НЕУМЕСТЕН в тази дискусия!
    Ако коментаторката визира СЕПЦ с този стих, е сбъркала катастрофално. Това е грешка екзегетична и догматична! Господ Исус казва тези думи в контекста на упрека, отправен от книжниците и фарисеите към Него, защото те подозираха, че „у Него е Веелзевул“. Както и в Мат. 12:25, където пък говори за целостта на „град“, Христос визира само Сатана, Веелзевул и дявола като ЕДИННА и НЕ ВЪСТАВАЩА СРЕЩУ СЕБЕ СИ СИЛА. Христос няма предвид Църквата или някакво нейно поделение, а още по-малко Себе Си…
    Христос обаче ни препоръчва в определени случаи ДА РАЗДЕЛЯМЕ!
    Той напомня, че е дошъл „да донесе меч“ (Мат. 10:34) и го казва в контекста на отричането на Неговите последователи: „Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Ми, Който е на небесата“ (Мат. 10:33). А има ли по-страшно ОТРИЧАНЕ от агентурното предателство, от служението на атеистичната комунистическа власт и нейния „юмрук“ – Държавна сигурност? Моето категорично мнение е, че НЯМА! В този смисъл говори по-нагоре и бр. Енчо Тодоров.
    Следователно, ако Вие, „Мариана“, визирате дом като СЕПЦ с явното присъствие на Веелзевул в него, сте права, защото ТАКОВА ПРИСЪСТВИЕ все още има. Но ако искате да запазите „целостта“ на СЕПЦ СЪС ВЕЕЛЗЕВУЛ, сте на много погрешно мнение. Цялост с цената на компромиси с Веелзевул в Христовото учение няма!

46. Дари, вие не се представихте в дискусията официално, а само чрез препратка към фейсбук и затова много от участниците тук биха ви определили като анонимна и не обръщат внимание. Коментарът бе неуместен, защото ако Енчо Тодоров иска да публикува тук, той сам може да го направи.

    Ако наистина сте съпругата на пастира от Шумен, както се представяте, аз имам един въпрос и към двама ви. За Благовест Белев не сте знаели, а за Кокончев сте разбрали чак сега, а за Васил Еленков чували ли сте? Той продължава да е регистриран като таен агент на службите и вие сте все още регистрирани под неговата организация с т.нар. си „пасторската си кариера”. Веднъж, дваж простено, но три пъти поред все да се преструвате, че не знаете и да няма никаква реакция от ваша страна е малко съмнително, не мислите ли?

47. Г-жо (ако наистина използвате вашето собствено име?) В. Попова,
    Дано не се представяте за мой клонинг, а ако сте – се появявате много късно в дискусията. А колкото до името ми, майка ми и баща ми са „пропуснали да Ви поискат „разрешение“ дали могат да харесват име, което Вие смятате за единствено Ваше право… Нали не смятате, че сте единствена, неповторима или пък уникална?!
    И ако се включвате в дискусията, да Ви напомня, тя не е дискусия за имената на участниците, а дискусия за ченгетата в СЕПЦ и техния морал като проповедници на една велика Истина, Божията Истина! Или Вие сте от защитниците на ченгетата и това с името ми е заигравка само и само да отклоните вниманието от важните проблеми, та да се занимаваме с Вашата фикс идея, че Вие сте единствената Веселина Попова на този свят?

48. Г-жо Веселина Попова,да ,аз наистина използвам истинското си име,което струва ме се Вие не правите.А дали не смятам ,че съм “ единствена, неповторима,уникална“, да мисля,че съм точно такава.Просто защото съм преди всичко уникално родена в сърцето на Бога.Неповторима,единствена.Като име-може да има много такива, но като идентичност-единствена.Съжалявам,че начинът Ви на говорене струва ми се няма нищо общо с вяра в Бога….

49. Ох, хора, какво да ви кажа на всички тия неща, които пишете…. какво очаквате да направим. Да се отделим от каквато и да е деноминация ли? Мислите ли, че тогава ще сме повече съпричастни. Само едно ще ви кажа: когато повярвах в Бог бях на 17 години и представа си нямах, че вярващите са гонени. Когато станах на 19 год. благовествах на тежко болни, защото виждах как си отиват от тоя свят и исках да знаят за Спасителя и, че всичко не свършва с тоя свят. Тогава дойде реакцията и бях извикана на разпит, на който присъстваха политически дейци включително и декана на медицинския институт. Беше ми написана такава характеристика, че да не мога да кандидатствам в нито едно заведение, като ми беше отправено предложение, да си вярвам в Бог, но да не посещавам църква. Те много добре знаеха, че това ще убие моята вяра. Казах им, че отговорът ми ще бъде един и същ, а именно: няма да оставя варата си в Бог, нито ще спра да ходя на църква. А моя съпруг като младежки ръководител е бил заплашван с пистолет през ноща когато се е връщал от младежко събиране и със отиване в Белене, макар, че по онова време той и представа си е нямал какво означава това да отиде в Белене. Е, може би това е твърде малко в сравнение с онова, което са страдали и преживели много други вярващи, но все пак това е нашата история. Какво? Сега по удовлетворени ли се чувствате като прочитате всичко това? Със сигурност не! Г.Асенова разказва някакви истории за чужди страдания и това я прави вече по „уместна“ в коментариите си…. Имам въпрос към теб Иван Георгиев и той е кое е съмнителното….. То и ти си ми съмнителен само с изявленията си, че някой който не познаваш вече ти е съмнителен…. Пък ако наистина съм съпругата на пастора от Шумен и наистина съм Дари Лазарова ела в Шумен и ще се увериш в това и ако не се увериш съмнявай си се колкото искаш.

    Тъй като Г.Асенова и Иван Георгиев, които и представа си нямам кои са отправиха много, ама много неприятни съмнения ще ви дам някои обяснения: Живеехме в София и само една година след като се омъжихме Б.Белев ни предложи да служим в Ямбол в мисия Християнска просвета, към която служеше и бр.Илия Миланов /предполагам и той ви е съмнителен, защото е служил под ръководството на Б.Белев/. Отидохме с невероятна радост, защото мечтата ни винаги е била да Му служим. Условията, при които живяхме бяха невероятно мизерни, бяхме на минимална заплата от 70лв.като от тях трябваше да си поемем и квартирата. Яли сме само хляб и пастет получен от някакви помощи. Никога няма да забравя една възрастна жена от Ямболската църква, която всяка сутрин ни канеше на принцеси. Но всичко това беше без значение за нас. След две години напуснахме мисията по причини, по които повечето от служещите там напуснаха. Отидохме да живеем във Варна от където съм аз. Съпругът ми работеше като доставчик и едновременно служеше като проповедник в Провадия, основахме четири църкви около града, за което бяхме строго порицани от Кокончев, който ни заяви, че не трябва да си гледаме само църквата, в която ни е пратил и че никой не ни е казал да основаваме църкви. Имахме и други конфликти с тая личност. По-късно отидохме в Шумен, където започнахме да служим в една българска и една ромска църква, които преди това се водиха от Божидар Семионов. Там СЕПЦ започна да води дела срещу нас, защото напуснахме съюза тъй като Вирчев, когато разбра от нас за злоупотребите на Божидар ни каза да гледаме да го прикрием. В тия дела се намеси Кокончев и той заяви на съпругат ми, че който не слушка няма да папка, това вече ви е познато от с.Мими, която по-горе е писала за това. Горе долу това е в крация. Е, надявам се, че вече малко повече ме познавате….

50. Колеги във форума! Не е нужно да се впускаме в лични нападки, а още по-малко – в комични спорове за „автентичност“ на имената, когато те съвпадат.

    Лично аз съм развълнуван от искрената изповед на с. Дари Лазарова, която не познавам. Тази изповед очевидно показва как млади хора, посвещавайки живота си на Христос, Комуто служим всички ние, могат да се сблъскат с лицемерието на самозвани службогонци като Виктор Вирчев и Божидар Симеонов. Затова ние трябва да проявим разбиране и съчувствие към пострадали християни като сем. Лазарови.

    С. Дари, Вие поставяте много сериозен въпрос: „Да се отделим от каквато и да е деноминация ли?“ Ако ми позволите да отговоря като участник в тази дискусия, ще кажа: „Не, не е необходимо!“ Бог ни е призовал да служим някъде и ние ще си останем там, където сме. Но трябва да кажем на такива като Вирчев, Кокончев, Митев, Ялъмов, Ефтимов, Асенов и останалите двойни агенти в другите деноминации: „Вие не можете да бъдете наши лидери! Вие сте се провалили като служители пред Христа и нас! Вървете си!“ Така постъпи Сам Христос по отношение на фарисеите и садукеите, които се бяха провалили с угодничеството си пред римската езическа власт. Той им заявяваше не веднъж, че са „слепи водачи“, следователно не са никакви водачи! Въпреки че тълкуваха Писанията пред юдеите и влизаха в храма и светилището.

    Пиша тези редове като свидетел на много предателства към Христос и Неговите верни чеда през последните няколко десетилетия. Аз съм отвратен от предателите и съм се отрекъл от тях, но не и от Христа и Неговата Църква! Именно затова продължавам да служа, без да се отказвам, и това препоръчвам на всички искрени служители като с. Дари и нейния съпруг! А в България искрените и чистите са много повече от лицемерите и службогонците!