Тринайсет теологични и социални теми за Реформацията (по случай 500-годишнината от нейното начало)
Д-р Вениамин Пеев
Немският изследовател на Лутеровия живот и дело Хелмут Голвитцер писа по повод честването на 450-годишнината от началото на Реформацията във Витенберг (31 октомври 1517 г.), че макар в Германия всеки да претендира за известни познания за реформатора и неговите съратници през ХVІ в. – някои по-малко, а други много повече – остава валидно признанието, че „действителният Лутер е непознатият Лутер”[1]. През последните пет столетия е създадено огромно количество изследователска и популярна литература, в която са отразени едни или други аспекти на Лутеровия живот и дело, откривани са нови факти и са правени оригинални анализи, предлагани са оригинални идеи или са повтаряни известни неща, задавани са много и различни въпроси. И все пак проблематиката на явлението, известно в историята с определението „Реформация”, остава неизчерпана и отворена за нови анализи и описания. Трябва да признаем, че не обемът на наличната литература, а поддържането на непрекъснат интерес към това европейско явление може да бъде мерило както за правилното отношение, така и за степента на постиженията в тази област.
В Западна Европа подготовката за отбелязването на 500-годишнината от събитието във Витенберг, когато неизвестният августински монах Мартин обявява намерението си за диспут по повод продажбата на индулгенции, е започнала отдавна. Организират се научни форуми и църковни тържества, издават се нови изследвания и се преиздават творби на автори, които са си спечелили признанието на класически познавачи на реформаторските движения. Така е в Германия. Така е в Швейцария. Така е в Швеция, Холандия, Обединеното кралство. Така е в много други страни, независимо дали населението им в по-голямата си част се числи към Римокатолицизма или към някоя протестантска и евангелистка конфесия. Явление като Реформацията през ХVІ в. не принадлежи само на Лутер, Меланхтон, Цвингли, Буцер, Мено Симонс, Калвин, Джон Нокс. То не зависи и не се влияе от благословията на короновани особи или неприязънта на папи и прелати. То е неизбежен факт и неотделима част от социалната, културна и теологична история на нашата цивилизация.
Опити за отбелязване на годишнини от Реформацията в Германия у нас
В България, интересът към Реформацията като историческо, социално, културно и теологично явление по традиция е бил ограничен. Причините за това са различни. Преди промените през 1989 г. у нас тегнеше догматизмът на марксистката идеология, чиито клишета се тиражираха в оскъдните изследвания или по-скоро – описания на събитията, свързани с живота на Лутер и Реформацията. Сборникът Лутер, М. и Т. Мюнцер. Оратори на Немската реформация с преводите на В. Брюкнер и Б. Парашкевов бе издаден през 1984 г. по повод 500-годишнината от рождението на Мартин Лутер (1483 г.)[2]. Авторът на предговора на това издание Богдан Мирчев смята, че Българското православие е възприело като „несъществен проблем” вековната богословска полемика между Рим и дейците на немската и Швейцарската реформация.[3] Така той обяснява слабата популярност на реформаторските идеи у нас. Трябва да посочим, че главната причина за липсата на популярност и заинтересованост на православните дейци по българските земи от темата се дължи не само на исторически причини, т.е. на фокусирането върху местните национално-църковни проблеми, но и на ниското просветно ниво на православните служители. Тежестта на пълното информационно затъмнение в периода на българското Възраждане в средите на Православието на Балканите е безспорна. Вселенската патриаршия е успяла да заглуши спомена за високопросветения патриарх Кирил І Лукарис (1572-1636), който не само е проявявал жив интерес към благотворното влияние на реформаторските идеи, но се е опитал да се възползва от него, за да изведе своето духовенство от дебрите на невежеството. Средновековното мракобесие обаче бързо задушава неговите прогресивни инициативи след мъченическата му смърт. Ретроградността не обича идеи като четенето на Св. Писание на разбираеми от хората езици или съпоставянето на догмите, онаследени от традицията, с библейския текст. Повсеместното богословско невежество, обхванало голяма част от православните територии, предпочита комфорта на инерцията и леността. Докато на Запад ври и кипи от непрестанни дебати по богословски, философски и социални проблеми, на Изток не се появява или не оцелява нито една значима идея. Стагнацията е особено удобна и за османските владетели, покорили по-голямата част от православния Изток. Все пак, от първите десетилетия на ХІХ в. се забелязва едно раздвижване на Балканите, когато започва дейността на протестантските мисии на Балканите.[4] Преводите на Новия Завет (от 1819 г. нататък) и на цялата Библия (1871 г.), за която изключителни заслуги има Британското библейско дружество, са ярко свидетелство за нуждата от нови и свежи вълни на Балканите, които раздвижват многовековната духовна стагнация тук. Появата на първите евангелистки деноминации – конгрешанска в Ю. България и методистка в С. България – спомага за появата и разпространението на литература (книги и периодика), която хвърля известна светлина върху някои от аспектите на реформаторското движение.
Също през ХІХ в. се наблюдава спорадичен интерес на някои български учени към живота и делото на някои герои на Реформацията. Това са историци, които специализират на Запад и се докосват до протестантската проблематика. Особено привлекателна се оказва личността на чешкия предвестник на Реформацията Ян Хус. Историческият интерес на български изследователи към живота и делото на великия чех започва от средата на ХІХ в. Монографии за Хус пишат Спиридон Палаузов и Иван Шапкарев, а дисертация за предхуситските идеи подготвя Христо Гандев. Десетилетия след това отново се наблюдава застой по темата в българската изследователска наука. Заслужават да бъдат отбелязани обаче няколко изследователи, които, макар и да разглеждат Реформацията преди всичко с оглед на историческия й характер и значимост, са отдали дължимото внимание на това европейско явление. Проф. Йордан Николов е автор на две статии[5], в които се проследяват интересни контакти на източноправославни представители с германските реформатори от първото и следващите поколения. В по-ново време излезе неговата студия за живота и делото на Ян Хус.[6] Интерес към проблема за отражението на реформаторските идеи в родната ни история проявява гл. ас. д-р Веселка Гъркова.[7] Напоследък излезе едно оригинално изследване на проф. Георги Василев, в което авторът проверява пътя на възможното дуалистично влияние на богомилското учение върху някои аспекти в творчеството на Уиклиф и други английски мислители в периода ХІV–ХVІІ в.[8] За богословието на Реформацията обаче няма изчерпателни изследвания.
Публикации на български преводи на творби на реформаторите и нови изследвания на реформаторското дело
Що се отнася до представянето на реформаторски творби в превод на български език, трябва да признаем, че те също са ограничени по брой. Излезлият през 1984 г. сборник с някои от основните съчинения на Мартин Лутер и Томас Мюнцер, за който споменахме по-горе, дълго време бе единственият по рода си. Издателство „Нов човек” предостави през последните години преводи на Лутеровите творби Коментар върху Посланието към галатяните (2002 г.) и Робството на волята (2016 г.), както и на някои Калвинови съчинения.[9] Те обаче са преводи от англ. език, а не от латински или немски и това донякъде снижава тяхната стойност. Огромното по обем творчество на Лутер, Меланхтон, Цвингли, Калвин и другите дейци на западноевропейската Реформация все още остава неизвестно за българските читатели. Същото може да се каже и за техния живот и дело. Като изключим някои биографични книги за Лутер и Калвин на популярно ниво, които също са превод от западни езици, оригинални изследвания на реформаторското мислене у нас не са издавани дори и от протестантски изследователи.
Изследването на д-р Вениамин Пеев Социални и богословски аспекти на Реформацията, подготвен за публикуване от издателство „Комунитас”, е посветено на 500-годишния юбилей на събитието във Витенберг. То е част от един по-широк проект на автора, който включва излезлите досега монографии за основния реформаторски възглед за оправданието[10] и живота и делото на Жан Калвин.[11] Социални и богословски аспекти на Реформацията преследва скромната цел да отговори на очевидната потребност на българските представители на протестантизма да се запознаят по-обстойно с основите на своето учение, което касае както църковната област, така и социалните и културни взаимоотношения с останалите членове на обществото. Авторът се надява, че и други любознателни читатели, независимо от своята конфесионална, религиозна или нерелигиозна принадлежност, биха могли да намерят полезна за себе си информация и насока по разгледаните аспекти на реформаторските движения през ХVІ в. Изследването е насочено към възможно най-широк кръг читатели. То се основава на данните в най-важните извори, отразяващи появата и развитието на Реформацията, а също и на постиженията на западноевропейски изследователи през последните две столетия. В библиографията са посочени имената на значими познавачи на разглежданата проблематика през ХІХ в. като Шаф, Улман, Ричард, Фишер, Мерл д’Обине и др. Ценността на техните изследвания е свързана с отличното им познаване на изворите. Сред най-важните изследователи на ХХ в. заслужават да бъдат посочени имената на Шпиц, Лозе, Брехт, Оберман, Ебелинг, Алтхаус, Дикенс, Уикс. Без познаването на техните съчинения всеки опит да бъде представено реформаторското учение би бил беден.
С оглед на предстоящата 500-годишнина изследвания като Социални и богословски аспекти на Реформацията представляват опит да се изпълни духовната ни отговорност към историята на европейската култура и теологията в частност.[12] Епохата, в която живеем, налага необходимостта да излезем от вековната си нисша на идейна ограниченост и религиозно самодоволство. Днешното общество трябва да разбере, че надвисналата опасност от фундаментализъм и посегателства към свободата на демократичното ни право да изповядваме християнството такова, каквото сме го възприели от учението на неговия Основател, ни предупреждава да не допускаме повече замозатварянето в една или друга християнска конфесия. Средновековните вражди между римокатолици, протестанти и православни трябва да останат само като един срамен спомен, който не съответства на епохата на постмодернизма и глобализацията. Днес имаме нужда повече от всякога да разберем и приложим на дело Христовия принцип: „Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да ги спаси” (Лук. 9:55 б). Затова реформаторските идеи трябва да се излагат, анализират и разпространяват по-широко и задълбочено. Нашата надежда е, че ще се появят и други подобни или дори по-успешни опити. Тяхното количество и качество са мярка за нашето чувство на съпричастност към по-голямата ни родина – Европа. Изследването Социални и богословски аспекти на Реформацията отговаря на тази цел, защото е резултат от общите идеи и усилия на представители на различни страни, култури и конфесии, но обединени от общия си интерес към делото на Реформацията.
[1] Gollvitzer, H. “Begegnung mit Luther”. – In: Martin Luther – 450 Jahre Reformation. Bad Godesberg: INTER NATIONES, 1967. 7.
[2] Лутер, М. и Т. Мюнцер. Оратори на Немската реформация. Прев. В. Брюкнер и Б. Парашкевов. С., Наука и изкуство, 1984.
[3] Пак там, 5.
[4] Вж. по-подробно в: Стоянов, Хр. Протестантските мисии в България през ХІХ в. – В: Годишник на Духовната академия „Св. Кл. Охридски”, т. ХХVІ, 3 (1976-77), С., СИ, 1981. 20-26.
[5] Николов, Й. Немската реформация и някои църковни дейци от българските земи през ХVІ в. – В: Българско-германски отношения и връзки. Т. 1. С., 1972. 11-34; Немските реформатори, балканските провинции на Османската империя и мисията на Димитър Мизиеца в Германия. – В: Българско-германски отношения и връзки. Т. 2. С., 1979. 9-44.
[6] Николов, Й. Ян Хус – предвестник на европейската реформация: 590 г. от изгарянето му на кладата – 06.07.1415. С., Славянско дружество в България, 2005.
[7] Гъркова, В. Саксония и югоизточна Европа ХV-ХVІІ в. С., Св. Климент Охридски, 1999, особ. 63-76.
[8] Василев, Г. Българската „ерес” и Английската реформация. Богомило-катарски влияния върху Уиклиф, Лагланд, Тиндейл, Милтън и Блейк. С., Изток-Запад, 2011.
[9] Тези преводи не са направени от оригиналните езици на изворите.
[10] Пеев, В. Павел, Августин и Лутер: Екзистенциалност на оправданието. В. Търново, Абагар, 2014.
[11] Пеев, В. Жан Калвин: Философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, Абагар, 2011.
[12] През мес. октомври 2017 г. в гр. Пловдив предстои провеждането на двудневна Международна научна конференция с участието на научни работници от Висшия евангелски богословски институт и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Тази сериозна инициатива, чийто организатор е ВЕБИ, срещна радушен прием от представителите на местната власт и пловдивската интелигенция.
Вениамин Пеев е завършил ДА „Св. Климент Охридски” (София) и Лондонския теологичен институт с бакалавърска и магистърска степени по изкуствата. Специализирал е в Лайпциг и Оксфорд в областите на Библейската екзегетика, История и богословие на реформацията и Руската религиозна философия (ХІХ-ХХ в.). В Оксфорд подготвя докторска дисертация под ръководството на видния английски теолог митрополит д-р Калистос (Уеър). Защитава успешно дисертацията си в НБУ (2009 г.) с български научен ръководител проф. дфн Калин Янакиев. В България работи като преподавател и главен редактор на годишника на ВЕБИ (София). Той е автор на следните книги: Бог, Вселената, човекът. С., „Нов човек”, 1992; Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., „Бъдеще и надежда”, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, Изд. “Абагар”, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, Изд. “Абагар”, 2012; Библейски еврейски език за духовните училища. С., Изд. „Нов живот”, 2014; Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. Велико Търново, „Абагар”, 2014; Мъдростта на християнството. С., Изд. „Слънце”, 2015; Библейска екзегетика с фокус върху Стария Завет. С., Изд. „Нов живот”, 2016; Социални и богословски аспекти на Реформацията. С., Комунитас, 2017 (под печат). Предстои публикуването на сборника Християнство, наука, изкуство, култура е продължение на Мъдростта на християнството, публикуван от издателство „Слънце”.
В последните дни ще ще има много като Джон Нокс защото Бог не е загубил нито една битка Един ще гони 1000 двама 10000 Амин
Статията на д-р Вениамин Пеев, макар и с претенция за дълбочина и обхват, страда от повърхностно разглеждане на Реформацията и нейното значение в контекста на българската култура. Фактът, че в България интересът към реформаторските движения е ограничен, не е само резултат от исторически условия, каквито са марксистките догми преди 1989 г., но също така показва провал в осъзнаването на съвременните социални и богословски нужди. Както отбелязва Богдан Мирчев, православието у нас е възприело реформаторските идеи като „несъществен проблем“, което подсказва за дълбоката концептуална недостатъчност в подхода към значимите философски и теологични дебати. Липсата на оригинални изследвания и преводи от основополагающите трудове на Лутер, Калвин и други реформисти подчертава бедността на българската научна среда по тези въпроси. Като например казва Шаф: „Няма научен напредък без ангажираност с основните извори“, а у нас именно тази ангажираност липсва. Твърдението на автора за необходимостта от разширяване на познанията относно реформаторските идеи остава не само недоразвито, но изисква преосмисляне на самия подход към историята и ролята й в съвременното общество. В контекста на глобализацията е необходимо да се преодолеят старите предразсъдъци и да се развие ново разбиране за християнството, което включва активна рефлексия върху нашето наследство.
Възможността за задълбочено изследване на Реформацията, в контекста на днешната глобализирана действителност, е от особено значение не само за академичната среда, но и за самосъзнанието на съвременното българско общество. Както подчертава д-р Вениамин Пеев, явлението Реформация не е ограничено само до Лутер или неговите съратници; то представлява важен културно-исторически феномен, който е оказал влияние върху социалните и религиозни структури в цяла Европа. Припомняйки думите на Хелмут Голвитцер, че „действителният Лутер е непознатият Лутер“, ние сме призовани да преосмислим традиционните представи и да търсим нови интерпретации на реформаторските идеи в контекста на нашата собствена история. По време на историческите трансформации в България, особено след 1989 г., възникна необходимостта от критично преосмисляне на православната идентичност и нейното взаимодействие с протестантските течения. Както показва изследването на д-р Пеев, интересът към Реформацията у нас остава недостатъчен поради исторически причини и догматичен мракобесие. Необходимо е да се осъзнае важността на реформистките идеи не само като теологичен дебат, но и като социална необходимост за насърчаване на просветление и критично мислене сред православното духовенство. Според статия от dveri.bg: „Образованието и познанието са основополагающи условия за всяка форма на истинска духовност.“ Следователно, предстоящата 500-годишнина от началото на Реформацията предоставя уникална възможност да се извърши преоценка не само на реформаторските идеи, но и тяхното отражение върху съвременния свят.
Реформацията, представена в статията на д-р Вениамин Пеев, е не само теологично, но и социално явление с дълбоки последици за европейската цивилизация. Съгласно изследванията на Хелмут Голвитцер, „действителният Лутер е непознатият Лутер“, което подчертава необходимостта от задълбочен анализ на личността и делото му, като се вземат предвид многобройните интерпретации и контексти на Реформацията през вековете. Важно е да отбележим, че този процес не може да бъде сведем до персонализиране на фигури като Лутер или Калвин; вместо това, той трябва да се разглежда в рамките на по-широки културни и социални трансформации. Както посочва Богдан Мирчев, интересът към реформаторските идеи у нас е ограничен именно поради историческия контекст и идеологическите ограничения преди 1989 г., които са задушили свободния научен дебат. Статията подчертава необходимостта от преосмисляне на нашата богословска идентичност в светлината на глобализацията и постмодернизма, както и от разширяване на познанията относно реформаторските идеи чрез нови изследвания и преводи. Едно от основните предизвикателства остава недостатъчното представяне на реформаторските текстове в оригиналните им езици, което ограничава достъпа до тяхната истинска стойност. Следователно, необходимо е активизиране на академичния интерес към темата за Реформацията не само за историческите факти около нея, а също така за нейното отражение върху съвременната християнска практика.