Интервю с пастор Любо Петков

Любо Петков е главен пастор на Вероизповедание Християнска Църква Месия със седалище гр. Стара Загора, което включва  още дванадесет църкви в страната. Той е бакалавър по теология от Християнски институт “Видение”- Калифорния и сега учи магистратура към ТСМ – Австрия. Женен от 1991 г. и със съпругата си Таня имат две деца – Соломон на 14 г. и Дебора на 10 г.

Pastir.org: Kак ще се отрази на евангелските църкви в България влизането на страната ни в Европейския съюз?Първоначално това ще се отрази добре на самочувствието на българите. Църквите в България обаче, трябва да запазят своя духовен облик, поради факта, че в западна Европа все повече цари хуманизъм, секуларизъм и толерантност /по отношение на явно маркирани от Библията грехове/. Вярвам, че като църква ние има какво да дадем на страните от Европейския съюз. Не е тайна, че християнството в Европейския съюз е само едно културно наследство. Континентът, от който започна Реформацията през 16 в., сега е едно от най-тъмните места. Трябва да се молим и работим за нова духовна пробуда.

Не знам точната им бройка, но сме около 1% от населението в България, което ни прави малцинство и трудно може да се чуе гласът ни. По отношение на проблемите смятам, че те не са толкова доктринални (за голямото петдесятно семейство), колкото междуличностни. Има едно такова мислене, че “моето” служение е най доброто и най помазаното. Докато има такова мислене, трудно ще можем да приемем другия. Водачите не трябва да търсят популизъм и съревнование, а да разберат, че ние се нуждаем един от друг.

Pastir.org: Възможно ли е всички евангелски църкви в България да съществуват в една единна действаща организация?
По принцип е възможно, но като че ли не е реалистично и необходимо. Единството не се гради в организация, а в свободата на взаимоотношенията. Всеки има своята идентичност и трябва да се приемаме такива, каквито сме според многообразието на Божията благодат.

По принцип има свобода и трябва да използваме всяка възможност за разширяването на Божието царство. Има и какво да се желае особено в по-малките населени места, където местната власт не прилага правилно закона. Все още дискриминацията на тези места не си е отишла, както и в армията и на местата за лишаване от свобода.

По отношение на толерантността смятам, че евангелските вярващи са потърпевши. Не съм чул за проблеми, нанесени срещу другите от страна на евангелисти, а точно обратното. В нашите среди начинът на живот е това, което вярваме и ценностната ни система не ни позволява да бъдем агресивни и арогантни. Трябва обаче да се дистанцираме, когато стане дума за компромиси с убежденията ни.

Наистина лидерите в страната ни не са достатъчно. За мен лидерството не е позиция, а влияние. Това, че някой е в позиция на власт не го прави моментално добър лидер. Аз лично съм се посветил да изграждам водачи в църквата и ги насърчавам да дадат своя максимум.

Църквата непременно трябва да даде своята дума по отношение на управлението. Моралните стандарти трябва да са високи и ясно да се дефинират от най-високите етажи на властта. В Евангелските църкви има хора, подходящи за политическия живот. Насърчаваме нашите потенциални политически водачи и подкрепяме техните активности и предизборните им кампании. За съжаление, не всички духовни водачи вярват, че имат политическа роля, поради старото мислене и те не насърчават хората си в тази област. Какво по-хубаво от президент-евангелист, министри и кметове посветени на Бога, честни и имащи страх от Бога хора.

Pastir.org: Коя е най-голямата трудност на църквата, в която вие сте пастор?
Вярвам, че за всеки пастор е предизвикателство да се справя с трудностите в служението. Работата с хората си остава най-трудна и наистина там трябва да се полагат най-много усилия, а не в сгради или в разни проекти. За нас това е канализирането на работата, сработването между отделните служения и екипи, приемането на служението на всеки един и т.н. При нас активността на вярващите е много висока и ние бързо трябва да решаваме коя дейност е приоритет.

Вярвам, че Христос изгражда своята църква. Главният пастор притежава визията от Бога и трябва добре да я комуникира с екипа, с който е решил да работи. Принципът от Изход 18 глава е много подходящ за изграждане на здраво служение. Пасторът трябва да води, да храни, да защитава и да делегира. Затова той има нужда от силен лидерски екип от хора, на които да им се довери за работата, в която са призвани. Служителите в техните екипи трябва да имат свобода в работата си и много добра отчетност за дейността си. Във всеки член на църквата да бъде разпознат дара и да му бъде дадена възможност за участие в служението. По този начин по-голям процент от вярващите ще бъдат въвлечени в служение и удовлетворени, че живеят пълноценен живот за Бога. Наред с това пасторът трябва да следи за дисциплината, морала и добрите взаимоотношения в служението и да коригира, където е необходимо. Важното за градежа е да бъде на канарата Христос, а не на канара – пастора. Не на последно място са страхът от Бога, доверие във водителството на Святия Дух, респект към Словото на Бог (Йоан 1:1-3)

Със служенията ние гледаме да обхванем всяка възрастова група в църквата. По изявените са следните:
1.Служене чрез Словото на Бог –  проповеди, поучения, семинари, конференции и др.
2.Библейско училище
3.Детско служение – работа вътре и извън църквата
4.Мисии – основаване на нови църкви
5.Хваление и поклонение
6.Служение за възрастни и самотни хора – АННА
7.Тинеийджърско – младежко
8.Служение

Pastir.org: Какви медийни технологии използвате в служението си?
-Интернет страница –  с тенденции да включим проповеди в различен формат, за да служим на хората както в страната, така и да бъдем благословение на мнозина българи в чужбина.
-Периодично участие в местните вестници.

Искам да науча хората да обичат Бога с цялото си сърце и Той да бъде техен приоритет в живота. Искам да им помогна да разкрият своя дар и да ходят победоносно като християни във всяка област от техния живот. Да им дам възможност да реализират своя потенциал до максимум и да извършат Божията воля в живота си.