Горкият св. Валентин, ако знаеше…

Д-р Вениамин Пеев

От няколко години насам – с дългоочаквания полъх на пролетта, още преди да разцъфнат кокичетата, минзухарите и синчецът и да долетят щъркелите – у нас затрептяват все повече влюбени и още невлюбени сърца на „празника св. Валентин” (14-ти февруари). Трескаво се купуват и изпращат кичозни картички, адресирани до „любимия човек”. В училищата се поставят на централно място огромни „пощенски кутии”, в които подрастващите пускат с вълнение своите „валентинки”, при което често се случва един и същ адресат да получи по няколко наведнъж. Търговските обекти живват отново след намалялата покупателност на населението подир коледните празници, защото влюбени и още невлюбени, млади и не толкова млади пръскат пари за още по-кичозни подаръци, надявайки се да впечатлят обектите на своите сърдечни вълнения. В ресторантите се устройват романтични вечери „на свещи”, а по улиците можете да срещнете всякакви цветари и цветарки, които конкурират с евтините си букетчета големите цветарски магазини. При тази сантиментална суматоха навсякъде, щеш-не щеш, почти започваш да вярваш, че благият старец св. Валентин е един неизтощим през вековете „реактор” на любов, който е успял да пъхне в малкото си джобче емоционалната сила на езическите амурчета, на богините Афродита и Венера, а може би и на древната Астарта…

Сигурно ще се намерят читатели, които ще ме упрекнат в старческа сухота и безчувственост, в прозаичност и скептицизъм. Но смея без куртоазия да заявя, че празнуването на св. Валентин е пълна заблуда за лековерните и преднамерена фалшификация на онази частица истина, която е останала за живота и дейността на св. Валентин. Нещо по-лошо – празникът с „валентинките” и подаръците, с романтичните обяснения и вечери е всъщност едно модернистично възкресяване на древния езически празник, известен като „Луперкалии” и празнуван в Римската империя в средата на февруари.

Кой е св. Валентин?
Този въпрос не е никак излишен, но ако можем да отговорим със стопроцентова сигурност, то ще трябва да кажем, че св. Валентин не е патронът на празника на 14-ти февруари и кръстникът на „валентинките”. Св. Валентин няма нищо общо с любовните вълнения, търговските печалби и всички останали атрибути, които добиват все по-осезаема сексуална насоченост! Св. Валентин е обвеян в една благочестива легендарност, с каквито са обвеяни житията на стотици и хиляди ранни християни, които намирали смисъла на живота си в едно просто и всеотдайно следване на Христа.

Житията на мъчениците през първите три века, когато избухват десетте страшни римски гонения срещу християните, са описани от историци и агиографи. За него обаче няма данни в първите църковни истории на Евсевий, Сократ или западните хроники до средата на V век. Името Валентин се споменава за първи път в Martyrologium Hyeronymianum – един сборник с жития на мъченици, подредени по отделни дати и приписван на авторството на блаж. Йероним (ок. 342-420). Този сборник обаче ще да е бил съставен в Италия ок. средата на V век и едва ли може да се направи връзка с великия библеист. В края на V век папа Геласий I (492-6) обявил Валентин за „свят мъченик”, но подчертал, че „неговите дела са известни само Богу”. С тази реплика римокатолическият понтифекс директно признал, че освен името нищо друго не е известно със сигурност за св. Валентин. Именно затова изследователите днес посочват, че под „св. Валентин” може да се говори най-малкото за двама-трима мъже в Ранната църква, а някои посочват дори още 11 светци и мъченици с това име. Повечето от тях се свързват с датата 14-ти февруари, защото споменатият папа Геласий пръв посочил тази дата като „ден на св. Валентин”.

Когато се търси „действителното лице” с името Валентин, обикновено се разказва историята за един римски свещеник, който живял по времето на управлението на имп. Клавдий II (III в.). Това житие се появява за пръв път едва през ХV в. в т.нар. „Нюрнбергска хроника” (1493 г.). Там има и изображение на свещ. Валентин от неизвестен иконописец. В краткия текст, свързан с портрета, се казва, че Валентин бил арестуван и хвърлен в затвора ок. 269-73 г., защото бил обвинен, че венчава млади хора и ги посвещава в християнската вяра. Разказът посочва, че имп. Клавдий бил отначало благосклонен към него, но заповядал да бъде екзекутиран след като Валентин се опитал да привлече към християнството и него. Има предположения обаче, че действителната причина за смъртното наказание ще да е била обвинението в противопоставяне на тогавашните закони за военна служба, защото младежите, сключили брак, били освобождавани на първо време от нея. Така или иначе, в късния летопис се посочва, че Валентин бил жестоко бит с тояги и замерян с камъни. Полумъртъв, той бил обезглавен извън пределите на столицата, при Фламинската порта.

Празникът св. Валентин
По ирония на съдбата празникът св. Валентин, обявен за 14-ти февруари, се превърнал в празник с езическо съдържание, въпреки първоначалния си замисъл. Папа Геласий I учредил този празник през 496 г. с намерението да отслаби влиянието на езическия празник „Луперкалии”, който римляните продължавали да честват в средата на февруари поради емоционалната му привлекателност. Този празник бил посветен на древно-италийското божество Луперк, патрон на овчарите и стадата. Постепенно обаче Луперк бил превърнат в божество на любовта и плодовитостта, защото римляните го отъждествявали под влияние на древногръцката митология с бог Пан. Въпреки грозотата си – той бил изобразяван с глава и крака на козел, – Пан се свързвал със сексуалността и поради това честването му се съпътствало с разюзданост и оргии. При развитието на митологичните вярвания в Римската империя бог Пан или Луперк постепенно придобил аспекта на „владетел на цялата природа”, но не изгубил атрибута на божество, което символизирало грубата сексуална сила. Любопитно е да отбележим, че на границата на епохата през първи век, когато християнството започва да се разпространява из Римската империя и се наблюдава сблъсък между Христос като Богочовек и митологичните божества, Пан или Луперк се превръща в символ на загиващото езичество. Това се приема не само от християните, но и от някои езически автори. Така например Плутарх пише, че по време на управлението на имп. Тиберий (когато бива съден и разпнат Христос), моряците на един кораб посред Егейско море чули глас, настояващ кормчията да вика: „Великият Пан е мъртъв!” Този странен случай може да се приеме като странично свидетелство за агонията на римското езичество поради появата на нова световна религия, която е много по-силна и завладяваща. Християнството победило Рим не само със своите идеи за спасение и вечен живот, но и със своя морал. В своя дебат с римската репресивна и горделива машина апологетът Тертулиан подчертава, че християнството „забранява човекоубийството, прелюбодеянието, лъжата, вероломството и останалите злодеяния”.

Какво се получава обаче днес? Празнуването на „св. Валентин” като празник на любовта все повече получава ориентация към такъв вид общуване на партньорите, което е свързано със свободното разбиране за сексуалните отношения. Докато легендите ни представят св. Валентин като християнски свещенослужител, който дори като затворник е изпълнявал християнския си дълг да свързва мъж и жена с тайнството на брачна обвързаност пред Христос „до гроб”, както повелява ап. Павел, то в наше време тенденцията е често към извънбрачно общуване. И не само това! „Св. Валентин” се е превърнал в празник както на хетеросексуални, така и на хомосексуални двойки. Все повече навлиза практиката в училищата и на улицата да се предлагат презервативи на малолетни. Под предлог, че по този начин се дава добра сексуална просвета и гаранции за предпазване от венерически болести, организациите, ангажирани с такава дейност, всъщност тласкат юношите и дори децата да опитат твърде рано от „забранения плод” на секса. Запазил съм като драстичен пример една картичка, произведена от влиятелна медицинска организация у нас, която има мотото: „Прегръдката не убива, дискриминацията – да!” По-нататък читателят бива насърчен да ползва винаги презерватив при сексуален акт „независимо дали правите секс с постоянен или случаен партньор”. Няколко пъти на тази картичка с големи букви в черно, жълто и червено са написани предупреждения против „дискриминацията”. Този термин доскоро бе разбиран като негативно отношение към хора, различаващи се по социална, културна или расова принадлежност. В сексуалната област обаче лозунгът, че „дискриминацията не е на мода”, най-малкото може да подсказва за безогледно разнополово и еднополово партньорство. Според мен най-скандалното в случая с раздаването на тези картички бе, че те бяха предлагани на ученици в гимназията, прогимназията и … началния курс на образование, т.е. дори на 9-10 годишни деца…

В заключение можем да кажем, че въпреки християнското си начало, св. Валентин днес в никакъв случай не е християнски празник. Той е станал достатъчно неромантичен, изопачен, меркантилен, извратен, за да могат християните да го възприемат като фактор за повишаване на духовното им ниво. Християните не бива да забравят, че „св. Валентин” през V в. е трябвало да отбележи окончателната победа на християнската любов над езическата еротика. Днес „св. Валентин” сякаш загатва, че бог Пан се е размърдал отново в двехилядолетния си гроб и иска да ни каже, че езическата традиция е по-жилава от християнската. Това обаче би се случило само ако християните се поддадат на съвременните съблазни и превърнат църквите и домовете си в сцени на Пановото новоезичество. Тогава „Луперкалиите” ще са възкръснали, а християнството ще е загинало…