Конвой

„Конвой“ е група от мисионерски превозни средства и хора, които пътуват заедно преди половин век. Джони НОЕР обяснява, че караваните на пристанището, първоначално били превозени от Дания до Англия с кораба Dana Regina. Той ги описва като „голям конвой“, качен на кораба, който очевидно се е състоял от две мисионерски каравани и други превозни средства, свързани с поклонническо пътуване до Ерусалим. Настоящото събитие е исторически значимо, защото същите каравани са се завръщат в същия район след дългото си пътуване из Европа. Превозните средства започват своето „последно пътуване“ към новото си местопребиваване в Дания, близо до Хорсенс, където Джони и Жизел Ноер ще продължат служението.

Началото на КОНВОЙ започва с опасно морско пътуване до Англия по време на силна декемврийска буря. Бурята е толкова жестока, че хората на борда се съмняват дали капитанът ще успее да достигне безопасно пристанището. Водата заливала палубата, морето било изключително бурно и според разказа някои предупреждавали пътниците, че това прилича на „пътуването на Йон“ и без да достигнат до местоназначението си. Тъй като корабът бил силно тласкан от вълните, мъжете приковат караваните с вериги към автомобилната палуба, за да не се преобърнат. Джони стоял буден, през цялото време докато корабът се намирал в открито море, а Жизел лежала от външната страна на койката за да не паднат децата. Джони излязъл до малка лампа в коридора, отворил Библията си и прочел разказа за Гедеон – особено частта, в която Бог отделя онези, които ще продължат, от онези, които ще останат назад.

Това, което се случва и с мисионерския конвой. Джони разказва със съжаление, че приблизително една трета от конвоя ги изоставя, докато само две трети продължили с тях до Англия. Според неговия разказ има объркване и противопоставяне, а някои ценни хора, които помогнали за подготовката на мисията, в крайна сметка не отпътували с групата.

През нощта морето се успокоило и бурята внезапно спряла, а на следващата сутрин пътниците разбрали, че опасността е преминала. Той разказва и опитен фарьорски рибар на име Мьолер Петерсен, който преди това преживял бури край Исландия. Когато корабът му бил застрашен да се разбие в скалите, рибарят се помолил и повярвал, че Бог му казал, че няма да загине през онази нощ. Въпреки бурята, страха и несигурността пътниците пристигнали благополучно в Англия. Оттам те продължили с камиони и каравани в пътуване към Йерусалим. Караваните пътували из Европа, като са превозвали голяма шатра, в която можели да се събират до 400 души за проповед. Ноер приписва на това служение множество обръщания към вярата, изцеления, освобождение от демони, кръщения и приемане на Светия Дух. Тук България е спомената накратко, където с тяхната работа са били променени животите на хиляди хора. Джони конкретно споменава хора, с които те отново ще се срещнат — от България, както и от много други европейски народи и дори от Израел — хора, които са повярвали в Исус.

 

Глава 1: МОМЕНТЪТ Пророчески момент върху един църковен покрив в България

Глава 2: ПРАХЪТ ОТ БОТУШИТЕ Нима младите мъже по чорапи на мокрия мост над Дунав бяха знак за това, което очакваше Румъния?

Глава 3: БУРЯТА Драматичните 48 часа, преди датският пилигримски конвой да заеме 200 квадратни метра от ферибота за Англия „Dana Regina“

Глава 4: ВРАНИТЕ Черните врани, които кръжат над лагера, носят ежедневно… и месо…

Глава 5: ПРЕДПАЗНАТА МРЕЖА „…затова не ми хареса тихият глас, който продължаваше да говорить вътре в мен.“

Глава 6: ПИЛИГРИМ (стр. 51) „Този човек се опита да каже на нашия Върховен съд, че трябва да бъде разглеждан като ‘пътник’ — ‘пилигрим’… но не му вярвайте, г-н Съдия!“

Глава 7: ОБРАТЪТ (стр. 63) Един от линейкаджиите съобщи по радиото: „Идваме с развято знаме! — идваме с безжизнено момче…“

Глава 8: МЯСТОТО НА ИЗБОРА (стр. 71) … малко галско селце горе в северозападния ъгъл на Франция, където шлемовете на римските легионери бяха строшени на парчета.

Глава 9: ЛИЛИЯТА (стр. 85) „Защото лилията е знак за чистота“, отговори Жизел усмихната.

Глава 10: ПШЕНИЧНОТО ЗЪРНО (стр. 99) Това не беше лесно решение! Разбрахме част от болката, която Авраам сигурно е изпитал, когато постави Исак на олтара.

Глава 11: ПЪТЯТ НА СВЕТОСТТА (стр. 113) По един или друг начин, край Нюрнберг стигнахме до един от входовете към тази магистрала на Божието Царство.

Глава 12: ПОСЛАНИЕТО (стр. 121) Могат ли няколко лъча светлина от един стих в Посланието към римляните да предизвикат големи обрати? Историята ни учи, че такова нещо се е случвало и преди. Сега това ще се случи отново.

Глава 13: БОМБИТЕ (стр. 135) Истинските бомби са опасни, но духовните могат да бъдат още по-разрушителни. Преживяхме и двата вида.

Глава 14: ГРАНИЧНАТА БАРИЕРА (стр. 147) „Съжалявам“, каза офицерът меко, „но тези стихове са враждебни към нашия Съюз на съветските социалистически републики!“

Глава 15: НАЧАЛАТА (стр. 155) Очите ѝ се просълзиха. Тя знаеше, че младият журналист се приближава към спасителната линия, водеща в Божието Царство.

Глава 16: ЕВРЕИТЕ (стр. 165) „Някъде в Русия, в Украйна, има един равин с коса бяла като сняг…“

Глава 17: ГРОБИЩЕТО (стр. 175) Кой ще бъде следващият? Кой се осмелява да вдигне ръка срещу Господния народ?

Глава 18: ГОГ (стр. 183) Енциклопедия Британика дава следното описание: „Гог е името на могъща антитеократична сила, която се проявява преди края на света.“

Глава 19: РЕФОРМАТА (стр. 191) Пиер Ив имаше своя сън през нощта между 21 и 22 октомври 1987 г. — точно 70 години след големия обрат: Октомврийската революция от 1917 г.

Глава 20: ЦАРСТВОТО (стр. 203) Стигна ли най-после световната история — след онази изпълнена със събития нощ във Вавилон през 703 г. преди Христа — до „Четвъртото царство“?

Глава 21: ГОМЕР (стр. 211) „Гомер винаги ме е смущавал — до 9 ноември 1989 г.!“

Глава 22: ВОЙНАТА (стр. 217) Подробност от военния кореспондент. Дневникът на Езекиил: „Нашата тайна защита срещу звездни войни беше твърде силна за тях! Инвазията се провали!“

Глава 23: ЗНАКЪТ (стр. 223) Отново си спомних за това, което преживях 12 години по-рано.

Глава 24: ЕСЕНТА (стр. 233) Двама високи, светли мъже дойдоха на гости при племенника на Авраам — Лот. „Махайте се оттук!“ — казаха те.

Глава 25: ДАНИЯ (стр. 239) Нашият пейзаж е украсен с хиляди малки варосани църкви — ние не принадлежим към ордите на Гомер! Или пък принадлежим?

Глава 26: ЙЕРУСАЛИМ (стр. 249) Сериозното обаждане от Франция кънтеше в главата ми. Звучеше невероятно! Нима това наистина можеше да се случи в Йерусалим?

Глава 27: ВРАТАТА (стр. 257) Пред теб има отворена врата, която никой не може да затвори.

За автора

Журналистът и евангелистът Джони Ноер отпътува от Дания в една бурна декемврийска нощ преди повече от десетина години. Той взе със себе си необичаен пилигримски конвой от големи каравани, теглени от 25-годишни машини. Странният пътуващ керван, с почти нечовешки усилия, проповядваше Евангелието през цяла Европа и сега се стреми през страните от Източния блок да достигне крайната цел на пътуването: Йерусалим. До своето обръщане във вярата Джони Ноер работи в датския ежедневен печат, но след това става търсен проповедник и евангелист в различни европейски страни. В Дания той е един от инициаторите на движението „Млади християни“, което се издига най-вече срещу моралното падение и работи в средите на наркозависимите в столицата, действайки от къщата „Soli Deo Gloria“. През 1976 г. той основава „Конвой мисия“, която по-късно става известна с английското си наименование „Pilgrims to Jerusalem“ („Пилигрими към Йерусалим“). В своя пътуващ живот той постоянно е заобиколен от голямото си семейство, наброяващо 16 деца — и в тази книга той разказва за всички скърби и радости, които са го довели до по-голямо разбиране за събитията, обозначавани с теологичния термин „учението за последните неща“.

стр. 106-107 от КОНВОЙ:

Глава 10: ПШЕНИЧНОТО ЗЪРНО: Kak pазбрахме част от болката, която Авраам сигурно е изпитал, когато постави Исак на олтара [стр. 106-107 от КОНВОЙ]

Когато в тези дни се връщам назад, виждам, че то беше „в съответствие с духа на времето“. Нямаше установени законови граници за „безбожие“ или морален упадък, и онези, които вършат неестествено блудство, очевидно не правеха никакво впечатление на уморения министър. Правосъдният министър Кнуд Теструп остана на поста си и остави всичко в ръцете на няколко алчни за пари престъпни босове. На най-низките страсти на човека! Аз трябваше отново и
още веднъж да стигна до извода, че единствените водачи, които са отговорни за това, на което нашите деца трябва да се учат — това са теолозите и свещениците в църквите и Църквата на Исус Христос.

„Това е предисторията“, обясни още моят португалски приятел между лекциите на конференцията в Швеция — „за да се заинтересувам толкова да публикувам в твоята страна книга с наистина
трайно значение; както всичко, което преживяваме около издаването на тази книга, в онези дни това ще предизвика малко шум и дебати. Когато прахът се слегне след бурята и безумието.“

Последната ни демонстрация през онези дни на дълга борба беше в полза на Израел. Въпреки че тя беше най-целесъобразната от всички, ние се изправяхме пред безпомощността в цялата тази работа. Но това накара света за първи път в началото на 70-те години да се събуди пред бездната, наречена енергийна криза, която така се разкри под западните общества. Това беше не само в обхвата на последиците за икономиката, но и в дълбочината на политическата експлоатация, която можеше да се използва: Богатите на петрол арабски нации заплашваха да отмъстят на
всички страни, които имаха про-израелска позиция. В този момент се събраха десет европейски страни в Копенхаген, за да търсят заедно начин да разгрешат kризата.

Аз пристигнаха в Дания, в нощта на петролната криза светеха само половината от уличните лампи на замръзващата столица, а в определени дни градът изглеждаше като мъртъв, защото бе забранено използването на бензин за колите. Хиляда журналисти от цял свят бяха пристигнали със самолет в Копенхаген, за да отразят това съдбоносно събитие, а микрофоните и камерите стояха като гора около събралите се държавници от Общността.

Изведнъж — като орли в полет към плячката си — група арабски „петролни министри“ кацнаха на летище Каструп. Те буквално „отвлякоха“ срещата на върха в Копенхаген и за няколко горчиви часа тяхната позиция спрямо Израел придоби по-голяма тежест пред най-отговорните мъже в Европа.

Заедно с Йорген Олесен, редактор на християнския вестник „Udfordringen“ („Предизвикателството“), който също водеше в онези дни на боен плам срещу греха и духа на света, застанахме с десет млади християни, които разпънаха гигантски прозрачни плакати на стратегически места по маршрутите на държавниците от Кристиансборг и Амалиенборг. На огромните плакати на четири езика беше написано: „Студено ни е — но ние обичаме евреите!“

Всеки транспарант беше внимателно изписан на датски, немски, френски или английски език и беше страхотно чувство за първи път да застанем рамо до рамо с млади и по-възрастни членове на еврейската община в Копенхаген. Както обикновено, смятахме акцията за успешна, ако имаше добро отражение в медиите, и в този случай разпънатите текстове предизвикаха изненадващ интерес сред буквално хиляди журналисти. Имаше нещо в думите за „студ и любов“, което привлече вниманието им, и заедно с млади евреи трябваше на четири езика да отговаряме на въпроси дали с тези текстове не намекваме не само за тъмния сезон на петролната криза, но и за ледените сметки на един студен свят, както и за общата основа на евреи и християни в призива за любов от еврейските Писания. Обединените еврейско-християнски изявления бяха предадени от бряг до бряг чрез сателити и национални телевизионни мрежи, и за мен лично бе особена радост на следващия ден да отворя писмо от Посолството на Израел в Копенхаген, в който израелският посланик в лично писмо благодареше за това, което нарече „етичен протест“…

Глава 10: ПШЕНИЧНОТО ЗЪРНО (стр. 99) Това не беше лесно решение! Разбрахме част от болката, която Авраам сигурно е изпитал, когато постави Исак на олтара.