Четвъртата глава в Римляни ни показва,
че нашият дал в спасението ни, е същят, като тази на Авраам.
Нашата вяра в Христос ни е преписана като правда.
Това е началото на живот на добри дела.
Спасението е чрез вяра, тъй като най – добрите неща в живота са безплатни.
Елате с мен в глава четвърта на Римляни. Тази глава е продължение на това, как ние сме възстановени в Бог. Христос направи това, което бе необходимо, но ние трябва да вярваме.
Вижте, има „Христос за нас“ и „Христос в нас“. Ние приемаме „Христос за нас“ само чрез вяра. Когато направим това, Святият Дух идва в сърцата ни. Тогава започва освещението.
В момента, в който повярвате, Духът идва във вас. Това е, защото вие сте обявени за достатъчно праведни – в Христос – за да получите Святия Дух. (Няма друг начин грешника да бъде достатъчно свят). Сега Бог е с нас, не срещу нас. Сега може да кажете: „Аз не съм сам. Аз не трябва да се чувствам недостатъчен.
Исус каза: „Аз ще дойда при вас“ (Йоан 14:18) Идването на Святия Дух е идването на Христос. Всяка религия, която издига Духа над Христос, не е християнска религия. Тя включва християни, но не е християнска религия. Това е, защото Духът не говори от самосебе си. (Йоан 16:13) Грешно е да имаме религия, която говори непрекъснато за Духа, която го издига по – високо от Сина.
Духът е много важен, но Исус каза: „Той няма да говори от самосебе си. Той ще свидетелства за мене. Аз ви го изпращам.“ Идването на Духа, в нашия живот е идването на Христос и това е началото на освещението.
Освещение-Начало
Глава четвърта ни казва как започва да работи освещението. То започва, когато ние получим Святия Дух. Но ние не можем да получим Святия Дух, докато не сме святи.Единственият начин, ние грешниците, да бъдем признати за достатъчно святи, за да получим Святия Дух, е чрез Христовата съвършенна правда, която ни е придадена.
Ние можем да кажем, че освещението започва с оправданието. То не може да започне, преди да сме оправдани.
Моля ви да не обърквате това, което казвам с идеята, че оправданието е само началото на християнския живот или че ние не се нуждаем от оправданиеq след като бъдем осветени достатъчно.
Това разбиране казва, че ние грешниците, можем да станем толкова изкусни в свят живот, че Бог ще ни приеме заради светостта, която сме достигнали – не заради това какви сме в Христос! Ние се нуждаем от оправдание непрекъснато, на всяка стъпка по нашият път. Оправданието е като дъга простираща се над нас, през цялото време на живота ни.
Оправданието е начало на освещението. Няма друг начин да получим Святия Дух, Агента на нашето освещение, освен да бъдем обявени за толкова святи, колкото Исус, чрез вяра в Него.
Значението на закона
Глава четвърта разширява фразата от глава трета: „За която свидетелстват закона и пророците.“ (стих 21)
Много често хората смятат, че думата „закон“ е същото нещо както дестте заповеди. Това е неправилно. „Закон“ е термин с няколко значения.
1. Едно от значениеята е целият Стар завет.
2. Друго значение, е Петокнижието. (Петокнижието са първите пет книги от Стария завет. Тези пет книги, съдържат основата на Юдеизма и се приема, че са написани от Мойсей.) Това е значението на думата „закон“ използвана в Римляни.
3. Също така думата „закон“ е използвана като реферанс относно моралните елементи в Петокнижието, както са включени в Декалога. Така че терминът „закон“ има различни значения.
4. В Галатяни Павел се концентрира върху церемониалните елементи от икономиката на Израил, когато използва термина „закон“.
5. В Римляни се концентрира върху моралните елементи на закона.
Законът и пророците
Павел казва: „Законът и пророците.“ Това означава цялия Стар завет. „Закон“ означава Петокнижието, „пророците“ означава останалата част от Стария завет.
Исус ни дава пример за това: „Не мислете,че дойдох да разуруша закона и пророците.“ (Матея 5:17)
Той не казва : „Не мислете, че дойдох да променя десетте заповеди и проро
ците.“ Исус казва: „Не мислете, че дойдох да променя писанията на Мойсей и остатъка от Стария завет.“
Закон, пророци и благовестие
Четвърта глава разширява изказването, че „закона и пророците“ от Старият завет, свидетелстват за Христовия начин на спасение.
Ключовата дума в този текст е Гръцката дума logizomai,която понякога е преведена като „считам за“, „смятам“ или „приписвам“. Глава четвърта обяснява как сме признати за праведни и това е още един начин по койтоlogizomai, е преведена, „вмени“.
„И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени (logizomai) за правда“. (Римляни 4:1-3)
Авраам и вярата
Последната фраза: „Авраам повярва на Бог и това му се вмени за правда“, е цитат от първата книга на Библията, Битие. Това е интересно, защото Павел цитира този първи път, в който думата „правда“ е използвана в Библията.
Същият този стих, който използва думата правда, за пръв път, е също първият стих, който използва думата „повярва“.
Битие 15:6 казва:
„И Аврам повярва в Господа.“
Това означава, че Авраам се довери на Бог. Той се държеше за Бог, „и Той му го вмени за правда.“ Авраамовата вяра, доверие и държене за Бог, му бе придадено, сметнато, счетено за, приписано, за правда. Сега, това е същия мъж, който се закле пред Египетския Фараон, че неговата жена Сара, е само негова сестра. Това е Авраам, великият мъж на вярата, чиято вяра от време на време се изправяше пред препятствия и се разколебаваше. Виждате ли сега? Бог го смяташе за праведен само на основата на неговата вяра, не на неговото представяне. Затова вярата е тази, която ни свързва с Бог.
Истинската религия не е пеенето на химни. Дори не е четенето на Библията или молитви. Тези неща са добри. Те са основна част, от плода на истинската религия. Но истинската религия е връзката на нашето сърце с Божието.
Това прави вярата . Тя се държи за Бог.
Вярата е получаване
Вярата е празната ръка. Детската ръка, която взима ароматната ябълка, не прави ябълката. Не заслужава ябълката. Детската ръка само взима ябълката. Това е което вярата е. Вярата взима спасението.
Спасението е нещо, което е прието, не нещо, което е заслужено.
Павел казва на Римляните (разширавайки значението на „закона и пророците“) че „закона свидетелства за това, как мога да получа правда. Вижте как това стана в живота на Авраам. “
Цитирайки от Битие, Павел използва тази част от Писанията, Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие – позната като „закона на Мойсей“ или Петокнижието. Павел пита: „Как Авраам получи правдата, когато за пръв път думата праведен бе използвана в закона?“ Чрез доверие и вяра! Само чрез вяра!
Нееман и дела
Скъпи приятели, нашият проблем е, че ние не желаем да имаме такава правда. Ние предпочитаме да я заслужим, чрез правене на добри дела.
Спомнете си историята с Нееман в 4 Царе. Нееман беше военачалник на Сирийския цар. Но великият Нееман бе прокажен.
Той смири себе си и отиде при пророк Елисей. (Елисей бе пророк в малката и презряна нация на Израил.) Елисей каза на Нееман: „Отиди и се изкъпи седем пъти в реката Йордан.“ (4 Царе 5:10). Нееман бе възмутен и разярен „Аз мислех, че ти ще направиш нещо значимо и впечатляващо. Какво искаш от мен, благородния Нееман, да се изкъпя в мътната река? Аз съм благородник! Ние имаме по – добри реки от тази. Кажи ми да отида и да се изкъпя в тях. Ти искаш да се потопя в тази вода? Еврейска вода? (виж 4 Царе 5:11,12)
Нееман искаше от Елисей, да го види като за благородник, който случайно бе прокажен. Но Елисей обърна идеята на Нееман обратно. Той го виждаше като прокажен, който по някаква случайност бе благородник.
Понякога ние идваме при Бог точно както Нееман. Нееман каза: „Аз мислех, че той ще направи нещо велико, като например да издигне ръката си над проказата ми и да каже „абракадабра“, аз мислех, че той ще извика огън и пара и дим и аз ще бъда излекуван.“
Но Елисей каза на Нееман: „Ако ти бях казал да направиш нещо голямо, щеше ли да го направиш за да се излекуваш? Защо не направиш това малко нещо, което ти казвам? (виж. 4 Царе 5:13)
Най-добрите неща са подаръци
По естество ние предпочитаме да спечелим нашето спасение. Но как можем да спечелим нещо безкрайно? Как може да заплатим за безкраен, вечен живот с малкия фрагмент на съществуване? Ние не можем да спечелим безкрайното. Нещо, което е безкарайно трябва да ни бъде подарено, на нас, които сме ограничени.
Това наистина не трябва да ни изненад
ва. След всичко останало най – добрите неща в живота са подаръци.
Първо, този живот е подарък. Ние не сме го планирали. Ние не избрахме нашите прародители и нашите родители, а също така, мястото и времето на раждането си. Ние не избрахме нашият цвят, пол или раса. Ние нямаме нищо общо с тези неща.
Също така, ние сме затрупвани с подаръци непрекъснато. Ние получаваме подаръци непрекъснато.
Аз често казвам на моите деца: „Докато получавате, вие имате задължения, които трябва да извършвате в къщи.“ Ние всички получаваме през цялото време.
Колко плащате за слънчевата светлина? В Лос Анджелис тя е скъпа. Тук трябва да плащаме за слънцето, чрез ежедневна борба с движението по пътищата и многото хора. Но тук, ние не плащаме нищо за слънчевата светлина.
Колко плащате за въздуха? Исках да кажа „чист въздух“, но ние трябва да се борим с мъглата от пушек. Въздуха е достатъчно чист сутрин след дъжд. Колко плащаме за въздуха който подържа нашия живот?
Най – добрите неща в живота са безплатни, включително любовта. Родителска любов. Синовна любов. Съпружеска любов. Всичко е безплатно.
Ако за любовта се заплаща, тогава това не е любов. Това е проституция. За да е истинска, любовта трябва да е безплатна .
Скромната любов намира небесните места
Картината, е празна ръка получаваща покарък. Дори треперещата ръка може да вземе златната чаша.
Питате: „Ами ако нямам достатъчно добра вяра?“ Чуйте ме, никой няма извинение, защото Библията казва: „Всеки който призове Господното име ще бъде спасен.“ (Деяние 2:21; Римляни 10:13) Ако смятате, че вашата вяра е дефектна, поне можете да призовете. „Всеки, който призове Господното име ще бъде спасен.“
Избраният проводник
Вярата е избрания проводник на благовестието, защото вярата не съдържа добродетел. Вярата дава всичката заслуга на Бог. За да влезнеш в християнския живот, ти трябва да минеш през входа на смирението. И още нещо, ти ще бъдеш държан в смирение, по един или друг начин.
Старата шега е: „Преди се молех за смирение. Аз не правя вече това. Не ми се налага да се моля за смирение. Аз съм женен с деца.“ Живота има много неща, с които ни смирява. След като влезеш, чрез скромната вяра, в християнския живот, Бог ще те принуди да ходиш смирено, по един или друг начин.
Това е, защото в момента, в който ние забравим, че сме бедняци на небесна издръжка, ние сме в опасност. Единственият начин да ходим по високите места, е да ходим смирено. Това е единственият начин.
Бог избра скромната вяра, за да може да ходим в небесните места.
Каналът на благословението
Важно е да разберем, че не бива да разглеждаме вярата, като причина, поради която ние сме в добри отношения с Бог, но само като канал, чрез който идват благословенията . В противен случай, ние правим вярата заслуга, докато наистина тя е само празната ръка, която приема подаръка. Бог може да получи всичката слава за работа1 която е извършил за нашето спасение по благодат, ако човешката част е само тази на просяка, приемащ свещения подарък. Вярата е подарък даден на всеки, който чува благовестието, освен ако той не се противопостави и отхвърли добрата вест.
Обърнете внимание на описанието, което стих пети дава за Божията слава. Той е наречен Този: „който оправдава нечестивия.“ Какво име! Какво прекрасно окуражение за всеки грешник! В Старозаветния закон на съдиите бе забранено да оправдават виновния. (виж Второзаконие 25:1) Но, Бог нарушава всички човешки обичаи и традиции чрез своята безкрайна милост и обявява каещият се грешник за праведен, защото той или тя са приели Спасителя и по този начин биват покрити с мантията на Неговата заслуга.
Мъж според сърцето на Бог
След като използува примера на Авраам от тази част на Писанията познати като закона, (петокнижието), сега Павел взима пример от пророците. Това е, което ние наричаме историческите книги – Исус Навин, Съдии, Рут, 1,2,3 и 4 Царе, 1 и 2 Летописи – познати като „предишните пророци.“ И там е записана прекрасната история за Давид „мъж според Божието сърце.“
Наистина един от най – окуражителните стихове в Библията е 3 Царе 14:8. Тук е записана вестта до отпадналия цар Еровоам, където той е порицан, че не е като Давид. В момента, когато тази вест бе дадена на Еровоам, Давид бе мъртъв. Бог му казва: „но пак ти не биде както слугата Ми Давида, който опази заповедите Ми и като Ме следва с цялото си сърце, за да върши само онова, което е право пред Мене.“ (3 Царе 14:8)
Страда ли Бог от амнезия? Забравил ли е убийството и прелюбодействието, които Давид извърши? Това е прекрасен пример на оправдание, което обявява
грешника не само за простен, но го третира като че ли той или тя никога не са грешили. Чудо на чудесата! Радвайте се и пейте! Бог няма да си спомни греховете ви, независимо колко отвратителни са те, ако сте намерили и приели благовестието.
Оправдание, минало и настояще
Обърнете внимание, че когато Павел цитира Давидовите думи в стихове 7 и 8, той представя ясно, че благословението на оправданието не е само за миналото, но също така и за настоящето. Ние четем: „Блажени ония, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“. (Римляни 4:7,8) Забравете приказката, че ангелите записват прилежно в небесните книги нашите най-малки отклонениея, за да ни обвинят в деня на съда. Греховете на вярващия не са записани срещу името му.
Това ще ни окуражи ли да грешим лекомислено? Не, това трябва да промени нашите сърца и да ни освободи от проклятието на непослушанието. Не забравяйте, че силата на греха не може да бъде победена, докато вината за греха не бъде отнета. Само хора, които искат да правят това, което трябва да правят, са наистина свободни. Истинската причина за нещастието не идва отвън, но отвътре. Незадоволените ни желания са, които ни довеждат до отчаяние и закона не може да премахне тези желания, както някой, който е атакуван от вълк, не може да отблъсне атаката, слагайки надморник на вълка. Само когато нещо безкрайно добро е дошло в нашият обсег, ние сме освободени от преследването на сапунени мехури.
Блажени падащите
До края на главата Павел доразвива темата показвайки, че оправданието е небесния дар за тези които не са сполучили: (1) чрез престъпване на закона за външни религиозни церемонии, (2) да изпълнят моралния закон на декалога произнесен на Синай, (3) нямащи вътрешна сила и изповядвайки само слабости.
В девети стих Павел пита дали благословението да бъдем в изправни отношения с Бог е дадено само на обрязаните и той отговаря, че Авраам получи благословението, когато не бе обрязан. Обрязването тук представлява всичките външни религиозни форми – кръщение, господна вечеря, пазене на съботата, ходене на църква, четене на Библията, молитвен живот и т.н. Всяко едно от тези неща е Божие намерение за вярващия, но нито едно от тях не е канал за заслуга. Ние трябва да правим разлика между многото благословения, които получаваме, когато следваме нещата, които „придружават спасението“ и самото „спасението“.
Истина е, че „без тяло Духа умира, и без Дух тялото е мъртво.“ Християнската църква не може да се освободи от всичките външни форми, като че ли ние сме неземни духове. Естествено е, че до като сме в тялото ние се нуждаем от външни форми и Бог ги е определил. Но там не може да бъде намерена правда.
В шестнадесети стих ни се казва, че обещанието бе дадено на Авраам преди закона да е даден на Синай. Вярно е, че принципите на закона съществуваха от началото и всеки един от тях може да бъде намерен в книгата Битие. Но официалното даване на закона, бе направено на планината Синай, векове след като Авраам бе обявен за праведен. За това Павел пише:
„Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено; понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни.“ (Римляни 4:13-16)
Повече от старовременен Израил
Забележете между вдругото, че Божието обещание е за света не само за Ханаан. Това е начина по който Новият завет трансформира всичките неща, които принадлежаха на Израил в Стария завет. Сега църквата е Израил и обещанията се отнасят до всички вярващи от всички нации и ще бъдат изпълнени в новата земя. Нека не правим грешката да взимаме тези пасажи от Стария завет, които предсказваха възстановяването от Вавилонско робство и да ги прилагаме за възстановяването на днешния Израил. Възможно е да вярваме в Божията намеса в този случай, тъй като Бог е справедлив и Евреите имат нужда от собствена държава, без да виждаме в него изпълнение на Старозаветните пророчества.
Повечето от днешните Евреи не вярват дори и в Стария завет, къде ли да са представители на благословен, каещ се остатък, над който почива Божието благоразположение. Все
ки Евреин е скъпоценен за Бог, както и всеки езичник, и е бил изкупен с къвта на Христос, но колкото се отнася до нацията писано е: „Божият гняв дойде върху тях.“ и „От сега нататък да няма плод от теб до века!“ „Не са децата на плътта, които са деца на Бог, но децата от обещанието са наследници.“(1 Солунци 2:16; Матея 21:19; Римляни 9:8; виж също Матея 21:43)
Чудното раждане на вярващия
Накрая, в глава четвърта Павел ни завежда обратно при Авраам и ни посочва, че въпреки че тялото му бе почти мъртво, а също така и това на Сара, Бог по чуден начин им даде дете. В 18 стих Павел описва Бог, като такъв: „който дава живот на мъртвите и извиква в съществуване неща, които не съществуват.“ Това, което той казва е, че тези, които са мъртви в греховете си могат да оживеят чрез Божия милостив подарък, чрез Святия Дух. Ние можем да познаем благословението резултат от оправданието, независимо колко лоши сме били, колко лоши се чувстваме или наистина сме. Подаръкът е за всеки един, който гладува и жадува да го получи.
Последните думи в главата са „Исус нашият Господ….умря за нашите грехове и бе възкресен за нашето оправдание.“ (Римляни 4:25) Збележете че Христовата смърт, последва човешките престъпления, подобно Неговото възкресение последва нашето оправдание. С други думи, възкресението на Христос бе святия печат, че поради кръста, цялият свят сега е оправдан. Павел говори за това също и в следващата глава стихове 18 и 19.
Всички, мъже и жени са законно свободни, законнооправдани, това, което остава за нас е да приемем този подарък.