Жан Калвин (1509–1564) е един от най-влиятелните фигури на Протестантската реформация, чиито идеи оформят основите на реформаторското богословие. Въпреки това, неговите доктрини предизвикват остри критики както от страна на Католическата църква, така и от православни богослови, които ги смятат за отклонение от апостолското предание. Този текст разглежда три основни области, в които учението на Калвин се отличава с противоречия спрямо традиционното християнство.
1. Доктрината за предопределението: механистичен поглед към спасението
Най-спорният елемент от калвинизма е теорията за двойното предопределение, изложена в неговата „Институции на християнската религия“. Според Калвин, Бог е предварително избрал едни хора за спасение („избраните“), а други — за вечно проклятие („осуждените“), независимо от техните дела. Това учение, базирано на тълкувания на посланията на апостол Павел, превръща Бога в произволен тиран, според критиците. Православното богословие, например, отхвърля тази детерминистична гледна точка, наблягайки на синергията между Божията благодат и човешката свобода (виж Филипяни 2:12). Освен това, калвиновата интерпретация пренебрегва универсалния характер на спасението („Бог иска всички хора да се спасят“ — 1 Тим. 2:4), което поставя под съмнение Неговата любов и справедливост.
2. Отричане на реалното присъствие на Христос в Евхаристията
Калвин отхвърля католическото учение за пресуществлението (превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христос), както и лутеранската концепция за „съсуществлението“. Вместо това, той описва Евхаристията като символ, чрез който вярващите получават „духовна благодат“ без реалното присъствие на Христос. Това противоречи на словата на Исус: „Това е тялото Ми“ (Лука 22:19) и на практика свежда тайнството до психологически акт. За Православната църква това е сериозно искажение на сакраменталната природа на вярата, която вижда в Евхаристията не просто спомен, а обожение (теоза) чрез единение с Христос.
3. Редукция на тайнствата и пренебрегване на църковната традиция
Калвин признава само две тайнства — Кръщение и Вечеря Господня — отхвърляйки останалите пет, които са част от вселенската църква от апостолски времена. Това радикално опростяване се основава на принципа sola scriptura („само Писанието“), но игнорира ролята на Светото Предание като носител на боговдъхновената истина. Освен това, калвинизмът отрича авторитета на църковната йерархия, заменяйки я с конгрегационална структура. Такова разбиране води до фрагментация на църквата и субективизъм в тълкуването на вярата, което противоречи на идеята за Едина Света, Соборна и Апостолска Църква (Символ на вярата).
Заключение
Критиките към Калвин не са само богословски, но и екзистенциални: те поставят под въпрос неговото разбиране за Божията същност и връзката Му с човека. Докато Реформацията цели обновяване на църквата, калвинизмът — със своята строгост и рационализъм — рискува да изгуби мистерията на вярата. Както отбелязва православният богослов Владимир Лоски, „Бог не е математическа формула, а Любов, която преобръща вселената“. В това отношение, спорът с Калвин остава актуален и днес — не като осуждение, а като призив за диалог между традицията и свободата.
Коментарът относно учението на Жан Калвин, представен в статията, е изключително непълен и недостатъчно критичен. Въпреки че Калвин безспорно е ключова фигура в Протестантската реформация, неговата интерпретация на предопределението и концепцията за спасение остават подложени на сериозни богословски съмнения и противоречия. Както посочва Владимир Лоски, ‘Бог не е математическа формула, а Любов, която преобръща вселената’, което поставя под въпрос калвиновата представа за Божественото като произволен тиран. Подобно опростяване на концепцията за Божията справедливост чрез механистичното разглеждане на спасението подкопава основните принципи на християнството. Освен това, отхвърлянето на реалното присъствие на Христос в Евхаристията от Калвин представлява радикална трансформация на сакраменталната природа на вярата, която е основополагающа за православното богословие. Приемането само на две тайнства от страна на Калвин и пренебрегването на Светото Предание води до фрагментация и субективизъм в тълкуването на християнската догматика. В заключение, статията би могла да задълбочи анализа си и да предостави по-балансиран поглед върху сложността и многопластовостта на калвинизма.