Библията на Цвингли

д-р Доний Донев

Един от раните водачи на Реформацията е Улрих Цвингли (1484-1531) – швейцарски богослов поставил началото на т.нар. „реформирана традиция”. Цвингли е единствения сред водещите реформатори, който не е наследен от протестантско движение носещо името му. Въпреки това, неговата визия за Реформация става основа за по-късните процеси за промяна на църквата. В 67 тезиса публикувани преди диспут в Цюрих през януари 1523, Цвингли пише: „(15) В Евангелието, цялата истина явно се съдържа. (18) Христос, Който пожертва Себе Си веднъж на кръста е достатъчна и вечна жертва за греховете на всички вярващи. Следователно, литургията не е жертва, а възпоменание на единствената жертва на кръста. (57) Светите Писания не казват нищо относно Чистилище.”

Неговата критика върху съществените разлики между практиката на Католическата църква и богословието на ранните християни започва малко след постъпването си в монашество през 1506г. Цвингли се запознава с трудовете на Еразъм Ротердамски и до 1519, годината в която Карл V се възцарява, реформаторското му богословие на е завършено. Възгледите му са формирани директно върху текста на Библията, който Цвингли поставя в центъра на своето служение и работа. По същото време му е поверена най-голямата църква в Цюрих, и заедно със съсредоточената власт, това поставя върху него огромна отговорност. Докато Лутер запазва множество елементи на католическата литургия, Цвингли опростява ритуалността в проповед и причастие максимално като перманентни елементи на богослужението, а свещениците задължава да се обличат като миряни.

С подобна решителност нанася реформи и в политическия живот на страната, които по-късно Клавин и неговите последователи ще заимстват като парадигма за държавно управление. Цвингли следва модел за единство между църква и държава, но докато в Испания и Италия църквата доминира над държавата, в Швейцария, църквата е подчинена на градските власти. Така се създава християнска църква с републиканска организация, а военното наемничество е забранено. През 1522г., Цвингли убеждава градския съвет да забрани всички религиозни обичаи и празници, които не се намират в Библията. Забраната е стриктно наложена върху всички жители на Цюрих.

На първият диспут Цвингли цитира Библията в оригинал като суверен авторитет в междуцърковния спор. Той стига дори обвинение срещу Лутер, в липса на библейско основание в някой от богословските му твърдения. Този начин на работа ще повлияе върху пораждането на едно ново радикално движение – Анабаптистите.

През цялото време, Цвингли работи с текста на Библията и неминуемо нейния нов превод на говоримия немски език. Подобно на Лутер, в своите 67 Тезиса той декларира авторитета на Библията над църквата и църковната традиция. В резултат на работата му с библейския текст, части от Новия завет на т.нар. Цюрихска Библия излиза от печат в периода 1525-1529г. под пресата на Кристоф Фрошауер. Цялото издание е завършено през 1531г. с увод написан лично от Цвигнли, обобщение на всяка глава и над 200 гравюри.

Традиционно, преводът се преписва на Цвингли и неговият колега Лео Юд, но носи отпечатъка на нарочно формиран екип от преводачи, които наричат себе си „Пророческо училище” (Prophezey). То функционира в състав на всички свещеници и ученици по богословие в Цюрих, като група за екзегетично изучаване на библейския текст, която се събира всеки работен ден на седмицата. Целта е богослужебен превод на Библията на говорим немски. При работата на Пророческото училище, Старият завет се чете първо от латинската Вулгата, след това от еврейски и най-накрая от гръцката Септуагинта. Едва след това, се подготвя преводът. Специално за целта, Цвингли започва да изучава еврейски през 1522г. Подобен преводачески механизъм е използван и при преводът на Новия зает. Освен оригиналните езици, Цвингли използва и вече готови части от още незавършения превод на Лутер, което му помага да завърши преводът цели 5г. по-рано.

Преводът на Старя завет търпи ревизия през 1540, а Новият през 1574. Номерирането на библейските стихове става едва през 1589г. Първоначално, езикът на Цюрихския превод е писмен вариант на горното алеманско наречие нар. швейцарски немски, но през 1665г. е изместен от стандартен немски като пълна ревизия на текста е направена десетилетие по-късно от Йохан Каспар Улрих. Ревизираното издание съдържа подробен коментар, тълкувани и конкорданс. Това издание става известно като Библията на Цвингли. През 1817г. е преиздадено от Цюрихското Библейско и Мисионерско Общество, а нова ревизия следва през 1868г. с второ фотокопийно издание през 1892.

През 1907 следва нова детайлна ревизия целяща критично издание на текста. Направата и отнема повече от десетилетие, а резултатът е дефакто нов превод издаден през 1931г. През 1984г., на 500 годишнината от раждането на Цвингли, Цюрихският синод инициира нова ревизия, която скоро се превръща в проект за нов превод на цялата Библия. Завършена е 23г. по-късно а официалната версия излиза от печат през юни 2007