КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ЖИВОТА НА ЯКОВ АРМИНИЙ
от W. R. Bagnall
Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев. Авторски права © www.bibliata.com 1996-2006. Всички права са запазени.
Яков Арминий е роден в Удеватер, малък град близо до Утрехт, Холандия в 1560 г. Родителите му били уважавани хора от средната класа. Баща му бил изобретателен занаятчия, търговец на ножове. Неговото семейно име било Херман или според някои Хармен. Както било обичайно за учените хора по това време, които или латинизирали собствените си имена, или ги заменяли с латински като по-благозвучни, или звучащи по-важно, той избрал името на почитания германски водач от първата половина на първи век. Когато Арминий бил още много малък, баща му починал и той, заедно със своите брат и сестра, останал на грижите на овдовялата си майка. Теодор Емилий, свещеник, известен със своето благочестие и ученост, който по това време живеел в Утрехт и бил запознат с условията на семейството, се натоварил с грижата за обучението на детето. С този прекрасен човек Арминий останал до петнадесетата си година, когато смъртта го лишила от неговия покровител. През това време той показал необикновени способности и изцяло изучил основите на науките и особено основите на латинския и гръцкия език. Той бил воден да се посвети на служение на Бога и станал, макар и толкова млад, пример за благочестие. По това време Рудолф Снелий, родом от Удеватер, живеещ в Марбург, Хесен, където намерил почивка от испанското робство и високо уважаван заради свята ученост, особено в областта на математиката и езиците, посетил своето родно място. Запознавайки се с младия гражданин и заинтересуван от него, той го поканил в Марбург под неговото покровителство. Арминий го придружил, но имал възможност да следва в университета само за кратко време, когато до него достигнали скръбните известия, че родният му град е разрушен от испанската армия. Той се завърнал в Холандия и намерил сбъднати своите най-големи страхове, научавайки, че неговите майка, сестра и брат са сред жертвите на безразборното клане, което последвало превземането на града. Натъжен, той се върнал в Марбург, изминавайки целия път пеша.
През същата година, 1575, бил открит новият холандски университет в Лайден под покровителството на Уилям I, принц Орански. Веднага след като научил, че новата институция приема студенти, той започнал да се готви за завръщане в Холандия и скоро влязъл като студент в Лайден. Там той останал шест години, получавайки най-високите оценки на своите учители и състуденти. В края на този период, на 22 години, той бил препоръчан на градската управа на Амстердам като многообещаващ млад човек, който особено заслужава тяхното покровителство. Те веднага осигурили средства за завършване на неговото академично образование, докогато Арминий от своя страна им дал писмено обещание, че ще посвети остатъка от живота си, след приемането на свещенически сан, на служение на църквата в този град и няма да започва друга работа и на никое друго място, без специално позволение на градските съветници и кмета .
Той веднага заминал за Женева, впечатлен най-вече от репутацията на известния Беза, който по това време преподавал в този университет. Но той останал там кратко време, тъй като се противопоставил на някои професори в защита на Рамус и неговата диалектична система в опозиция на тази на Аристотел. Сега той се преместил в университета в Базел и останал там една година, през което време, както било обичайно за студентите, показали най-големи способности, водел лекции по богословие, извън обичайния курс. Чрез тези и други изяви на своята ерудиция, той си извоювал такава репутация, че в навечерието на заминаването му от Базел богословският факултет в университета му предложил титлата и степента доктор. Това той скромно отказал, изтъквайки като причина своята младост. Тъй като чувствата, които били възбудени срещу него в университета в Женева поради поддръжката му на философията на Рамус, били до голяма степен затихнали, той се върнал в този университет и останал там три години, изучавайки богословие. В края на този период няколко от неговите сънародници, които също следвали в Женева, се отправили на пътешествие в Италия и Арминий решил също да направи подобно пътуване. Той бил подбуден да направи това най-вече от желанието да слуша Яков Забарела по много известен това време професор по философия в университета в Падуа. Той останал в Падуа за кратко време, като също така посетил Рим и някои други места в Италия. Пътуването било от особена полза за него, тъй като му предоставило възможността лично да се запознае с “тайната на беззаконието” и може би било причината за ревността и упоритостта, с които той след това се противопоставял на много от доктрините и твърденията на папството. Вероятно по това време той си навлякъл неодобрението на своите покровители в сената в Амстердам. Това неодобрение вероятно възникнало и със сигурност било увеличено от усилията на някои злонамерени хора, които преиначили неговите мотиви и поведение при посещението в Италия, но то било оттеглено с готовност след защитата на Арминий при завръщането му в Холандия през есента на 1587. В началото на следващата година, след изпит пред свещениците в Амстердам, му било дадено позволение да проповядва и по молба на църковните власти той започнал публично служение в града. Усилията му на амвона били посрещнати с такова одобрение, че той бил единодушно призован от пастирската колегия на Холандската църква в Амстердам и бил ръкоположен през август 1588. През следващата годна се случили някои събития, които оказали голямо влияние върху доктриналните виждания на Арминий и накрая довели до приемането на системата от богословски възгледи, която носи неговото име. Курнхерт, дълбоко благочестив човек, който извършил важна служба за своята страна и за Реформацията, рискувайки живота си през 1578 г. в дискусия с двама каливнистки служители в Делфт, по майсторски и публичен начин нападнал специфичните виждания на Калвин за Предопределението, Оправданието и смъртното наказание на еретиците. По-късно той публикувал своите виждания и защитавал теория в общи линии, идентична на тази, която по-късно станала известна като арминианска теория, макар че част от нейната фразеология не била в достатъчна степен защитима. Служителите на Делфт отговорили на неговия памфлет през 1589, но вместо да защитават супра-лапсарианските виждания на Калвин и Беза, които били основният обект на атаката на Курнкерт, представили и защитавали по-умерените или суб-лапсариански виждания и нападнали теорията на Калвин и Беза. Памфлетът на служителите на Делфт бил предаден на Арминий от Мартин Лидий, професор във Франекер, с молбата да защити неговия предишен учител. По същото време църковният сенат на Амстердам го помолил да разобличи и обори грешките на Курнхерт. Той веднага започнал работа, но когато акуратно претеглял аргументите в полза на супра-лапсарианизама и суб-лапсарианизама, от самото начало бил склонен вместо да обори, да прегърне втория. Продължавайки своите изследвания, той се посветил на най-прилежно изследване на Писанията и внимателно сравнявал с тях писанията на ранните отци и на по-късните богослови. Резултатът от това изследване бил приемането на специфичната теория за Предопределението, която получила неговото име. Отначало, в името на мира, той бил много внимателен в своите изказвания и избягвал специалното споменаване на предмета, но скоро, убеждавайки се, че подобен курс е несъвместим с неговите задължения като изявен учител по религия, започнал кротко да свидетелства за несъгласието си с откритите грешки, особено в своите нередовни лекции за такива пасажи от Писанието, които обикновено изискват интерпретация в хармония с разширените виждания на Божията икономия в спасението на грешниците. Това станало негова установена практика през 1590.
След като служил две години в Амстердам, той се оженил за млада жена с големи умения и несъмнено благочестие, която от известно време ухажвал. Името й било Елизабет Реал. Баща й, Лоренс Якобсон Реал, бил съдия и сенатор в Амстердам, чието име е обезсмъртено в холандските анали за този период, поради значителното участие, което взел в утвърждаването на Реформацията в Долните провинции, често, по време на испанската тирания, с риск за собствеността и живота си. С тази жена, за която се оженил на 16 Септември 1590, Арминий се наслаждавал на непрекъснато и завидно семейно щастие. Те имали седем сина и две дъщери, всички починали в рана възраст освен Лоренс, който станал търговец в Амстердам и Даниел, който добил огромна репутация в областта на медицината. Следващите тринадесет години от живота на Арминий били прекарани в служение в Амстердам със забележителен успех и голяма популярност, особено сред миряните. Периодичните му представяния на възгледи, различни от тези на служителите около него, които почти без изключения били строги клавинисти, понякога водели до сериозни сблъсквания с тях. През 1593 г. той тълкувал 7-та глава от посланието към Римляните и през 1593, 9-та глава от същото послание. В тези изложения той представил възгледите, които се съдържат в неговите трактати върху тези глави и във всеки от тези случаи срещу него възниквала значителна възбуда. Неговата интерпретация на 7-та глава в частност, която като цяло е същата интерпретация като на голяма част от най-добрите съвременни коментатори, включително някои, които твърдят, че са калвинисти, била тогава и по-късно през неговия живот оспорвана с голямо ожесточение. Около края на 1602 г. починал Франсис Юний професор по богословие в Лайден. Вниманието на кураторите на университета веднага било привлечено върху Арминий като най-подходящ да заеме вакантното място. Поканата, която му била изпратена, срещнала силна опозиция от страна на властите в Амстердам, на разположение на които, както беше споменато, Арминий поставил своето доживотно служение. Тяхното съгласие за преместването му в Лайден било най-накрая постигнато чрез застъпничеството на Утенбогарт, известния служител в Хага, на Н. Кромхалт, на Върховния Съд на Холандия и на самия Стодхолдер, Маурис, принц Орански. Мнозина от ултракалвинистите енергично протестирали срещу поканата за позиция от такава важност на един, чието мнение за това, което те смятали за най-важно, било неортодоксално. В това те намерили подкрепа от Франсис Гомер, професор в Лайден. Този човек тогава и по-късно през живота на Арминий, както и след неговата смърт показвал в религиозните спорове, които възникнали между Ремонстрантите и контра-ремонстрантите, твърде ограничен и горчив дух.
Получил докторска степен от университета в Лайден на 11 Юли 1603, той веднага започнал да изпълнява задълженията си на професор по богословие. Скоро той забелязал, че студентите по богословие са въвлечени в объркани спорове и заплетени въпроси на схоластиците, вместо да се посвещават на изучаване на Писанията. Той решил да поправи това зло и ги призовал към Библията като към източник на истината. Тези усилия и фактът, че неговите възгледи за Предопределението били противни за някои, създали възможността да бъде обвинен в опит да прокарва нововъведения. Разпространили се уличаващи отзиви и били използвани най-недопустими средства, за да бъде наранена неговата репутация пред правителството и църквите. Арминий устоял на тези атаки с голяма невъзмутимост, но не защитавал себе си до 1608 г., когато оправдал себе си по три различни начина; първо, в едно писмо до Иполит, Колибус, посланик на обединените провинции на курфюрст Палатин; второ, в една “апология срещу 31 члена и т.н.,” , която, макар и написана през 1608, не била публикувана до следващата година; и последно, чрез своята прекрасна “Декларация на мненията”, представена на 13 Октомври 1608 пред щатите на пълното събрание на Хага.
Рано на следващата година жлъчният пристъп, причинен от непрестанно усилие и учене, и от продължително седене, и за който без съмнение много допринесли тревогата и тъгата, предизвикани от злобата на неговите противници, станал толкова слаб, че за него било трудно да напуска леглото си; но за няколко месеца, макар и с големи трудности той продължил своите лекции и изпълнявал останалите си задължения като професор до 25 Юли, когато имал публичен диспут на тема “Призоваването на човека към спасение,” който бил последният му труд в университета. Възбудата, породена от някои обстоятелства, свързани с диспута, довела до силен пристъп на болестта, от който той никога не се възстановил. Той останал в непрестанни физически болки, но не изгубил своята обичайна бодрост и пълно приемане на Божията воля до 19 Октомври 1609. На този ден, около обед, по думите на Бертий, “с очи вдигнати към небето, сред усърдната молитва на присъстващите, той спокойно предал духа си на Бога, докато всеки от наблюдаващите възкликнал “О, душе моя, дай ми да умра със смъртта на праведния.”
Така живял и така, на възраст 49 години, починал Яков Арминий, забележителен сред хората с добродетелите и приветливостта на своя личен, семеен и публичен характер; сред християните, със своята щедрост по отношение на тези, които имали различно мнение; сред проповедниците, със своята ревност, красноречие и успех; и сред богословите, със своите проницателни и все пак обширни и всеобхватни възгледи по богословие, със своето умение да се аргументира и със своята искреност и вежливост в спора. Неговото мото било “ BONA CONSCIENTIA PARADISUS.“