Тази година е юбилейна – навършват се 1150 години от създаването на славянската азбука, която вече е трета азбука на Европейския съюз след латинската и гръцката. Мнозина и досега са убедени, че славянската писменост е създадена през 862 г., за да послужи на двамата братя в тяхната предстояща моравска мисия. Апологията на Черноризец Храбър “За буквите” обаче категорично съобщава, че азбуката е създадена през 6363 година от „сътворението на света“, т.е. 855 г. сл. Хр. Моравският княз Ростислав (846-870 г.) моли император Михаил III (842-867 г.) за учители и проповедници на славянски език през 862 г. Невъзможно е Константин-Кирил Философ за няколко месеца да създаде нова азбука, да обучи учениците си на нея и да преведе Евангелието, Апостола и литургическите книги.
Прави впечатление, че Черноризец Храбър познава само една азбука. Коя е тя? Според него Константин-Кирил Философ сътворява буквите „едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч“. Тъй като глаголицата почти няма прилики с гръцката азбука, явно става въпрос за т.нар. кирилица. По всяка вероятност глаголицата е създадена от братята през 862-863 г. за целите на моравската мисия, като съзнателно е търсен графичен израз, различен от латинското и гръцкото писмо.
За кого е създадена кирилицата през 855 г.? Неотдавна беше издадена книгата на проф. Божидар Димитров “12 мита в българската история” (2005), в която той се опитва да свърже създаването на азбуката с лично решение на княз Борис І. Авторът забравя, че азбуката е създадена 10 години преди покръстването, когато българският владетел е още езичник. Няма достоверни сведения за връзки между него и двамата никому неизвестни тогава византийски монаси.
Според мен ключът за тази загадка се крие в една страна, която през последните две години е най-споменаваната в медиите – Ирак. Става въпрос за т.нар. сарацинска (арабска) мисия на Константин-Кирил Философ. Ако се вярва на неговото пространно житие, той е изпратен там лично от императора, за да проведе религиозен диспут с мюсюлманите. И досега се гадае за годината, когато е станало това. Истината е различна от преувеличенията в житието. През 855 г. в халифата е изпратена официална византийска делегация за размяна на пленници, в която е включен Константин-Кирил. По това време столица на Арабския халифат е Самара на 125 км северно от Багдад по лявото течение на р. Тигър. Седалището на халифата е преместено там поради непопулярната политика на владетелите, които се държат на власт само благодарение на своята гвардия от чужди роби.
В средата на ІХ век халиф е ал-Мутауакил (847-861). Той нарежда християните и евреите да носят отличително облекло, забранява им да заемат държавни служби, събаря църквите и синагогите, построени след появата на исляма, и дори заповядва на външните стени на християнските къщи да бъдат заковани дървени фигури на дявола. Мутауакил не е учен, но има вкус към пищното строителство. Той построява най-голямата джамия в ислямския свят. От нея днес е запазено само изключителното минаре, високо 52 метра. По външната му стена обикаля спираловиден път. Тази джамия и други грамадни постройки самарците показват с гордост на Константин-Кирил, както е отбелязано в житието.
В Самара е живял почитаният от мюсюлманите шиити 12-ти “скрит” имам ал-Махди, за когото се вярва, че е изчезнал “като слънце при залез” и ще се появи отново в края на света. По всяка вероятност Константин-Кирил спори именно с неговите последователи, защото той използва сравнение с кръга, светлината и топлината на слънцето, за да опише образно християнската представа за Бога – един по същност, но троичен по лица.
Летописецът ат-Табари и други изрично споменават, че гвардията на ал.Мутауакил се състои от тюрки, хазари и славяни от Мала Азия. Тези славяни са преселени там от днешна Македония и Североизточна България. Няма съмнение, че като монаси в манастира “Полихрон” на малоазийската планина Олимп Кирил и Методий поддържат връзки с много такива славяни. Посещението в Самара и създаването на азбуката в една и съща година – 855 г., са тясно свързани. Може да се предположи, че Константин-Кирил създава азбуката за нуждите на славянските гвардейци и техните роднини в Мала Азия, които се чувстват изолирани посред духовния кипеж на арабския ренесанс. Но на тази азбука е съдено да направи световна кариера.
Тук се долавя и друга връзка – между гвардейците хазари в Самара и следващата мисия на Константин-Кирил в Хазария вероятно през 861 г. Тази връзка продължава и в България, защото името Храбър не е славянско, както досега се смята, а тюркско. Първоначалната му форма е Рабър (RBR), което означава ‘мъдрец, книжовник’. По всяка вероятност т.нар. Черноризец Храбър не е българин, а хазарин, който става ученик на двамата братя и ги придружава в Моравия и България.