pastir.org: Как ще се отрази на евангелските църкви в България влизането на страната ни в Европейския съюз? Това ще ни изправи пред нови предизвикателства. Но църквата на Бога винаги е ставала по-силна, когато е била предизвиквана. Малко трудно е да се даде обобщаващ отговор на този въпрос, защото всяка църква ще реагира по различен начин и ще даде своя принос за благовестието. Колкото повече водачите на евангелските църкви и общества намираме общ език и изграждаме близки взаимоотношения, толкова по-силно ще е влиянието на църквата в обществото. Освен това, аз вярвам, че България има да даде много на Европа, която се е отдалечила от вярата в Христос.
pastir.org: Колко са евангелските църкви в България днес и кои са главните проблеми, които пречат на българските вярващи да работят заедно? Не мога да дам точен отговор за броя на църквите, но никак не са малко. Относно втория въпрос – мисля, че незрялостта и късогледството са основните пречки за развиване на близки взаимоотношения между църквите. Като казвам това имам пред вид водачите. Когато ние видим себе си като една малка част от огромното дело на Бога, когато разберем, че не можем да бъдем плодоносни, ако се откъснем от тялото Христово, тогава ще се стремим да се вплетем в голямата картина. Много важно е да видим тази голяма картина. За това обаче е нужно да имаме широк поглед. Този поглед се развива с израстването ни в Бога. В момента в България се забелязват първите плодове на такова узряване. Започва едно движение на сближаване и сработване между пастирите. Моля се това да продължи и да издържи на натиска и ударите на лукавия.
pastir.org: Възможно ли е всички евангелски църкви в България да съществуват в една единна действаща организация? Моето виждане за организиране на църквата е, че то трябва да служи на главната цел, а не да бъде само по себе си цел. Винаги организацията може да бъде променена, ако не изпълнява своята функция. Но влизането в една организация няма да доведе до единството на църквата. Църквата е много повече от организация, за да бъде затворена в каквато и да е такава. Що се касае обаче до единството – то е главна цел и се постига с много труд и молитва.
pastir.org: Има ли свобода на религията в България? Що се отнася до закона – той не ни ограничава. Не мисля, че законът е някакво страшилище за църквата. По-страшното за християнина днес е вътрешната борба, която се води срещу него. Тази борба не е спирала никога и няма да спре. Това е борбата срещу греха и угаждането на плътта. Истинската свобода е от нашата зависимост от греха в неговите съвременни разновидности и пристрастявания. Каква полза от ограничаване на свободата на християнина, ако той е уловен в своята къща от компютъра си, на който разглежда порнографски материали по Интернет? Може да ходи на църква, дори да проповядва, да пише в престижни издания и да говори духовно, но е роб. Какъв е смисълът от ограничаващ закон, когато човек е вкаменил сърцето си в огорчение и не може да прости или пък завижда и мрази ближния? Може да се усмихва, да върши добри дела, да развива благотворителност и да е дякон в църквата. Празна работа, той е роб. Ето това е истинската заплаха за свободата на църквата в България.
pastir.org: Каква е отговорността, която евангелското движение носи, за съществуване на религиозна толерантност в България? По своята същност християнството е ексклусивистично, тоест не признава нито една друга религия за способна да даде спасение. Това обаче не е причина да се отрича или отказва свободата на личността да избира в какво да вярва. Точно тук е конфликтът и трудността да се намери точния баланс. Нашето агресивно благовестие обикновено се тълкува като липса на толерантност или уважение към убеждението на другия. Моето разбиране е, че толерантност не означава да не откриваме единствения път за спасение и да го проповядваме с всички добри средства и методи. Толерантност не означава да си затваряме очите пред греха и измамата. Толерантност означава да не мразим различния от нас, да не му отнемаме правото на избор и правото на живот и работа. Толерантност означава да уважаваме човека без значение от неговия пол, раса, интелигентност, богатство или здравословно състояние, както и религия. За съжаление, толерантността в Европа, а и в по-голяма част от цивилизования свят е претекст, под който да се скрие развихрянето на греха.
pastir.org: Има ли криза за истински лидери в българските църкви? Ако криза означава нужда от повече такива водачи, тогава отговорът е ДА. С даване на такъв отговор не искам да прозвуча сякаш казвам, че в момента няма истински лидери. Напротив, в България има почтени и силни водачи. Проблемът е, че те далеч не са достатъчни за крещящата нужда на народа ни от будители.
pastir.org: Има ли евангелското движение в България политическа роля? Моето верую е, че църквата не само участва в политическия живот, но го и определя. Ние сме посланици и поданици на едно велико царство. Моралът и етиката на това царство трябва да са водещи в управлението на страната ни. Ние трябва да намерим различните методи и средства, с които да влияем на политиката и в политическия живот. Когато църквата е жива и адекватна за времето, в което живее, тя има водещата роля в политиката. Вярвам, че църквата в България започва да израства и заема своята роля.
pastir.org: Коя е най-голямата трудност на църквата, в която вие сте пастор? Най-голямата трудност и най-голямата цел на църквата ни е да се реализира огромният потенциал на всеки новороден християнин. Реализиране на този потенциал, както в общението между вярващи, така и дори още повече в света – на работното място, в училище, в дома, на улицата.
pastir.org: Как се изгражда една здрава местна църква? На този въпрос не може да се отговори с едно или две изречения. Още повече, ако някой каже, че е открил точната рецепта, ще излъже. Първо и най-важно – Бог изгражда своята църква. Ако не му пречим, а Му отдадем себе си безрезервно, Той ще ни използва в този здрав градеж. Второ – църква се гради от всички хора, не от един. Това е колективен процес. Трето – църква не може да се гради изолирано от останалите църковни общества. И накрая, но не и последно, църква не се гради за два месеца. Това е дълъг процес, който изисква много търпение и голямо посвещение. Ако се съобразяваме с горните твърдения, бихме могли да видим добри плодове.
pastir.org: Кои са водещите служения във вашата църква? Пастирът, заедно със своите помощници пастири, сочи посоката и се грижи за изграждането на хората. Помощниците пастири са и водачи на служения, които на практика осъществяват растежа и изграждането, а те са: • Хваление и поклонение • Юношеско /тийнейджърско/ служение • Детско библейско училище • Служение милосърдие • Младежко служение
pastir.org: Какви медийни технологии използвате в служението си? В момента развиваме Интернет страница, която целим да се превърне в интерактивен портал, където всеки може да намери добра храна за душата си и общение, да отговори на въпросите си, да води диалог и редица други. Друг проект е Интернет радио – Блага вест Радио. То е в процес на развитие, като в момента има основно музика и проповеди. Целта ни е да се изработят предавания в редица важни области на живота, да се осъществят и предавания на живо с коментар и диалог по горещи теми.
pastir.org: Кое е най-важното, което искате да оставите на хората като пастор? Копнея след мен да останат изградени, силни, духовни и влиятелни водачи на църквата. Заедно с това да останат големи, силни и здрави църковни общества, които да контролират духовния климат в България, а защо не и извън нея. Людмил Ятански е женен за Цветанка Ятанска от 1986 г. Имат три деца. Пастир е на Българска Евангелска Църква – “Блага вест” София. Завършва духовното си образование в БА “Логос”, след което продължава в TCMI – където получава своята магистърска степен. В момента работи по следващо ниво магистратура и подготовка за докторат.