Духовната академия в плановете на Държавна сигурност
сп. Християнска Култура 2011 / брой 7 (64)
Трети отдел на Шесто управление е основната структура на Държавна сигурност, която отговаря за контрола върху всички изповедания, логичен акцент в
чиято дейност е православното изповедание. Годишните планове и отчети на
този отдел са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат проследени имената
на работещите в отдела оперативни работници (водещите офицери), както и
бройката на агентурата, с която те разполагат в наблюдаваните институции.
Отношение към духовенството и църковната интелигенция има и Първо главно
управление – разузнаването, като най-активно в тази посока работи отдел 14 на
ПГУ, т.нар. Културно-историческо разузнаване, където през 70-те и 80-те години
работи и полк. Христо Маринчев, известен като „кадровик” в БПЦ в късните години на комунизма поради „легалното му прикритие” като един от началниците на отдели на Комитета по църковни въпроси.
„Към 1 януари 1980 отдел 03 разполага с 43 агенти. През отчетния период са вербувани 9, възстановени са 3 и 1 е приет от друго поделение, в резултат на което
агентурният апарат към 31.12.80 г. наброява 56 агенти. Новопридобита агентура
има при следните ОР [оперативни работници]: Ангел Желев – 2, Б. Асенов – 2+1
получен от друго поделение, Дамян Николов – 1+1 възстановен, П. Цеков – 1+1
възстановен, Г. Причкапов – 1, Е. Денчев – 1+1 възстановен, К. Котов – 1. Няма
придобит агент от ОР Гюдуров”.
Отчетът на отдел Трети на Шесто управление за 1980 г. описва и следното разпределение на агентурата по линия на православното духовенство:
Духовна академия – 12
Синод на БПЦ – 8
Синодално издателство – 1
Църковен институт – 1
Църковен музей – 1
Задгранични епархии – 2
Други – 7
Общо – 32
Отчетът уточнява, че „така посочената разстановка на агентурния апарат по
линия на православното духовенство има условен характер, защото примерно
агентурата, която работи в Духовната академия, се използва не само и единствено за получаване на информация по негативните процеси и явления в самата
академия, а изпълнява и други задачи – по икуменизма – за придобиване на данни относно плановете и дейността на ССЦ [Световен съвет на църквите], КЕЦ
[Конференция на европейските църкви], ХМК [Християнска мирна конференция] и
пр. Подобно е и положението и с агентурата по другите обекти.” В отчета като
цяло е изказано удовлетворение от наличната агентура и нейната численост, с
уточнението, че в структури като Семинарията в Черепиш службата няма нито
един агент.
В отчета е посочена и агентурата на отдела сред другите изповедания, които
тук се привеждат само за сравнение. В езика на ДС протестантските изповедания се обозначават като работа „по линия на сектите” и се привеждат следните
данни за агентурата сред тях:
Петдесятна – 7
Адвентисти от седмия ден – 3
Адвентисти – реформатори – 1
Конгрешани – 4
Методисти – 3
Баптисти – 1
Други – 1
Общо – 20
„По линия на католицизма” отделът разполага с 4-ма агенти, от които всички са
от църквата „по източен обряд (униати)” и нито един сред католиците от западен обряд.
В края на отчета началникът на отдела Т. Тодоров уточнява, че „по-голямата
част от агентурата е проверявана чрез паралелна агентура и технически мероприятия. Данни за предателство и разконспириране не са постъпвали”.
Отчетът на същия отдел две години по-късно отбелязва известно нарастване на
агентурния апарат. През 1982 г. отделът работи вече с 58 души, разпределени по
следния начин по основните „направления”:
По православното духовенство – общо 32:
Духовна академия – 12
Синод – 10
Църковно исторически институт и музей – 3
Синодално издателство – 1
В митрополиите – 3
За работа в задграничните епархии на БПЦ – 3
„По линия на сектите” отделът разполага с общо 18 агенти, от които най-много
сред петдесятниците (7), следвани от Адвентистите от седмия ден (4) и др. „По
линия на католическото духовенство разполагаме със 7 агенти, от които само
един може да изпълнява по-успешно задачи за влияние”.
Прегледът на данните за агентурата сред различните изповедания показва, че
от всички църковни институции Държавна сигурност проявява най-голям интерес
към Духовната академия. Това е обяснимо, тъй като сътрудниците в Академията
могат да бъдат ползвани като „агенти за влияние” сред духовенството, като
представители на БПЦ в икуменическите структури и особено важно – като източник на информация за кандидатите за членове на бялото и черното духовенство. Може да се обобщи, че контролът върху Духовната академия осигурява в
перспектива и контрола върху цялото духовенство. Така може да бъде обяснен
и фактът, че агентурата в Академията е дори по-голяма от тази в Синода. Ако
тези данни съдържат някаква изненада, тя е малката бройка агенти, с които отделът разполага сред представителите на задграничното духовенство – в този
момент Западноевропейската епархия в БПЦ все още е в процес на изграждане,
така че тази бройка най-вероятно се отнася в голямата си част за духовниците от Американската епархия на БПЦ. Без да може напълно да се изключи възможността сред задграничното духовенство да има агентура на Първо главно
управление, все пак по всичко изглежда, че задграничните структури на БПЦ към
този момент са в голяма степен „имунизирани” срещу ДС. Също така е възможно
за някои агентурата сред православното духовенство да се стори сравнително
малка. Това е така само на пръв поглед, тъй като тези 32-ма агенти работят в
ключови институции като Синода и Духовната академия, което дава възможност
на ДС да има поглед върху цялата дейност на Църквата.
Посочените в отчетите на Отдел 3-ти години до голяма степен съвпадат с времето на най-голяма активност на оповестените от Комисията по досиетата преподаватели в Духовната академия – Димитър Киров и Иван Желев. Каква е практическата дейност на агентурата на ДС в Духовната академия?