БЕСЕДА 31
Поздраветелюбезния миЕпенет, койтое първиятплод от Азияза Христа (16:5)
1. Мисля,че мнозина,които дорисчитат себеси за достаревностни,оставят безвниманиетази част напосланиетокатобезполезна ине съдържащав себе синищо важно. Предполагам,че теразсъждаватпо подобенначин и зародословиятавевангелието:понеже тепредставляватсписък симена, то тестигат дозаключението,че оттук не можеда се извлечеголяма полза.Но златнитедела намайстора савидни и вмалкитечастички, а тезихораподминават иголемикъсове злато.И така, за дане им сеслучи това даги удържи оттакава безгрижност,е достатъчно иказанотопо-рано. А че иоттук може даима не малкаполза, ниевечедоказахме впредишнатабеседа,когатоподобниприветствиявъзбудиханашетовнимание. Исега ще сеопитаме оттова място даизвлечемблагороден метал,защото и в еднитеимена можемда откриемголямосъкровище. Аковникнеш защоАвраам енаречен стова име,защо (е наречена)Сара, Израели Самуил, то иот това щеизвлечешсведения замнозина.Същото тиможеш даизвлечеш отнаименованиятана временатаи местата.Внимателниятчовек и оттуксе обогатява,а небрежниятнеполучаваполза и отсъвсемочевидното. Немалкони учат налюбомъдриеимената наАдам, неговиясин, жена имного други,защотоимената сапаметници намногосъбития: чрезтях се изразяваБожиетоблагодеяниеиблагодарносттана майките,понеже майките,заченали в утробатаспоредБожиетообещание,възпоменавайкитова Божиеблагодеяние,давали именана децата си. Нозащо ни есега далюбопитствамеза имената,когато не са ниизвестнимногоизречения наПисанието, когатоне познаваме дорисамите именана многокниги? Всепак, и в тозислучай нетрябва дапренебрегвамезнамениятаотносно това.Ти, прочеетрябваше, -както еказано, – давнесешпарите ми набанкерите (Mт.25: 27). И така, макари никой да непожелае да севъзползва оттова, ние щеси свършимработата и щедокажем, че вПисанието няманищо излишнои казано безцел. Ако в настоящотомясто не сесъдържашенищо полезно,то не би биловключено впосланието иПавел не бинаписал това,което енаписал. Ноима хора,дотолкова несмислени,лекомислении недостойниза небето, чесчитат за излишнине самоимената, но ицели книгикато: Левит,Исус Навин имного други.Мнозина оттези безумци саотхвърлили ицелия Старзавет, идавайки воляна този лошнавик, са убилимного места ив Новиязавет. Впрочем,сега няма дасезанимаваме стакиванетрезвиумове и живеещипо плът хора,а ревностниятзалюбомъдриетои любителятна духовнатабеседа неказнае, че вПисаниетодаже това,коетоизглеждамаловажно, еказано ненапразно и небез цел, и чеСтариятзаветсъдържа всебе си многополезни неща.А всичко товасе написа запоука нам (1Кор. 10:11), казва(апостолът). Затоваказвал и наТимотей: Внимавайнапрочитането,наувещанието ина поучението(1 Тим. 4:13),подбуждайкиго да четевсички книгиот Писанието,макар той даимал такъвдуховен дар,че изгонвалбесове ивъзкресявалмъртви.
Поздраветелюбезния миЕпенета.От това можемда видим, чеапостолътотдавал навсекиособенапохвала. И дабъдешвъзлюбен наПавел, койтоумеел даобича не помилост, а свярнапреценка –такавапохвала не емалка, анапротив,много е голямаи показвамногодобродетелив Епенета.После следвадругапохвала: койтое първият подв Азия. С това(апостолът)показва, чеЕпенет илипреди всичкисе притекълкъм Христос иповярвал,което също представляванемалкапохвала, илипоказалблагочестиепо-голямо отвсичкиостанали. Затова,казвайки: койтое първиятплод от Азия, незамълчал, зада незапочнеш дамислиш засветскаслава, ноприбавил: заХриста. Ако тези,които сапърви вгражданскитедела, сесчитат завелики и знаменитито много повечепървите в духовнитедела. И така,понежеЕпенет вероятнобил от нисъкпроизход, то (апостолът),посочвайкинеговотоистинскоблагородство,го украсяванай-вече стова. Тойказва, чеЕпенет несамо заКоринт, но зацелия народбил пръвплод, тоестстанал каточе ли врата ивход заостаналите. Ана такива седава немалканаграда, защототакъв човекполучаваголяма отплатаи задобродетелитена другите,понеже имсъдействанемалко вначалото.
ПоздраветеМария, коятосе е трудиламного за вас (ст. 6). Какво етова? Отновосе увенчава исе възхваляважена, а ние мъжетеотново смезасрамениили да кажем по-добре,не самозасрамени, нои почетени – почетени,защото междунас иматакива жени,а засрамениот това, чеизоставамемного от тях.Но ако сепостараем да
научим скакво сеукрасявалитези жени, тоскоро ще сеуподобим натях. С каквосе украсявали? Нека даслушат това имъжете, ижените: не сгривни, не согърлици, не севнуси, несъс слугини,не съсзлатотъканиодежди, а струдове за истината.
Коятосе е трудиламного за нас – казва(апостолът), т. е.не само засебе си, несамо засобственоусъвършенстваневдобродетелитесе трудила тя,както и сегаправят многожени,постилайки илягайки наземята, но иза спасение надругите, приемайкина себе сиподвизите на апостолииевангелисти.Как тогава, казва(Павел): А наженатазабранявамда поучава (1Тим.2:12)? Тойзабранява нажената дазаема висшемясто вцърква и да <istyle=’mso-bidi-font-style:normal’>умотворипублично, ноне забранява тяда учи насловото; в противенслучай кактой би могълда каже нажената, имащаневярващ мъж:Откъде знаеш,че няма даспасиш мъжаси (1 Кор.7:16); икак би могълда заповяда нажените даучат децата,казвайки: Щесе спаси чрезчадородието,ако пребъдвавъв вяра, влюбов, всвятост сцеломъдрие (2Тим.2:15). И какПрискиланаставлявалавъв вяратаАполос? И така,с тези думи(апостолът) забраняване частнитеназидателнибеседи, но беседитев общитесъбрания,които подобаватсамо научителите. Иотново,когато мъжъте вярващчовек,напълносъвършен испособен данаучи жена си,но жената епо-мъдра отнего, (апостолът)не йзабранява даучи и дапоправя. Итук той неказал: коятое научиламнозина, но: многосе труди, давайкида се разберес това, чеМария, освенс думи,служила и подруг начин, аименно стова, че сеподлагала наопасности,давала пари иизвършвала пътешествия.
2. Тогаважените билинеустрашимилъвове иразделяли сапостолитетрудовете напроповядването,защотозаедно с тяхпътувалинавсякъде и служилина всичкиостанали. И Христосго следвалижени,услужвайкиМу с имуществотоси и помагайкина Учителя.
ПоздраветеАдроника иЮния, моитесродници (ст.7). Макар товада изглежда похвала,все пакследващото емногопо-важно. Каквоименно? Изаедно с менезатворници.Това енай-големиятвенец, това еголяма слава.
КъдебилзатворникПавел, койтоги нарекълзатворницизаедно снего? Той небил пленник,но пострадалповече отвсекизатворник,понеже несамо билразделен отсвоето отечествои дом, но и себорил с глад, непрестаннасмърт ихиляди другинещастия. Запленника еособенострашно това,че е разделенот своите,това честоправи отсвободниячовек роб. А тукможе да бъдепоказанобезчислено множествоизкушения, накоито сеподлагалблажениятПавел, влаченот място намясто,бичуван, връзван,бит с камъни,хвърлен вморето, обкръжаванот хиляди зломисленици.Пленниците,след като саотведени вплен, няматвече нитоедин враг, нопленилите ги сегрижат многоза тях. АПавел винагисе намиралсред врагове,навсякъдевиждал копия,остри мечове,опълчения ибитки. Апонеже и тези,които били снего, понеобходимостучаствали вмногоопасности, тотой ги наричазатворници заеднос него[1] кактои на другомясто казва: Аристарх,който езатворен смене (Колос. 4:10). Следтова следванова похвала:Които междуапостолитесе считат забележити.Разбира се, важное и да бъдешапостол; норазсъдикаква великапохвала е дабъдешпрославенсредапостолите,да сепрославишсъс своитедела, съссвоитезаслуги. Етокакво билолюбомъдриетона тези жени,удостоили сес апостолскоиме. Но (Павел) несе спира и натова, априсъединяваи другапохвала,казвайки: коитои преди менебяха в Христа.И това, даизпреваришдругите и дадойдеш първи,е твърдеголямапохвала.Гледай колко билачужда натщеславието святатадуша (наПавел). Прицялата свояслава (Павел) предпочитапред себе сидругите, нескрива, чедошълпоследен и несе срамува дапризнае това.И какво да сеудивяваме, четой не сесрамувал оттова, когатотой не отказвада разкрие ипредишния сиживот,наричайкисебе сихулител игонител? Апонеже неможел да предпочетев това тяхпред другитеапостоли, тоотхвърлилтози, койтодошълпоследен приХристос, а именносебе си, и оттовасъставилпохвала затях,казвайки: коитои преди менебяха вХриста.
Поздраветелюбезния ми вГосподаАмплият(ст.8). (Апостолът)отновообръща впохваласвоята любов,защотолюбовта наПавел билалюбов към Богаи съдържала всебе сибезбройниблага. Акозаслужилиятлюбовта на царясе смята завелик, токаква епохвалата дабъдешвъзлюбен от Павел?Ако той непритежавалмногодобродетели,не бипривлякълкъм себе синеговаталюбов.(Апостолът)не само необичал тези,коитоживеели зле ибеззаконно,но даже гипреда
вал напроклятие.Таканапримерказва: Койтоне любиГоспода Исуса,да бъдепроклет (1 Кор.16:22) и: Ако някойви проповядвадругоблаговестие,да бъде проклет(Гал. 1: 9).
Поздраветенашиясъработник вХриста Урвана (ст.9). Тазипохвала епо-голяма отпредишната,защотопредишнатасе съдържа внея. Илюбезния миСтахия. Итова отнововенчава съссъщото.
Поздраветеодобрения вХристаАпелия(ст. 10). Нищо неможе да се сравнис тазипохвала – дабъдешбезукорен ида не давашповод за укорв делата поБога. Икогато(апостолът)казва: одобренв Христа, тойразбиравсякадобродетел.
Защо(апостолът)не използва всвоитеприветственидуми такиваизрази: моятгосподар едикой си,владика едикой си?Защото тазипохвала епо-голяма отдругата: впървата сеизразявасамо едначест, а в апостолскатапохвала сепосочвадобродетелта.И апостолътне случайноги почел седнаквапохвала,приветствайкимнозина отпо-нискитезаедно свеликите изнатните. Стова, че гиприветства игиприветстванаравно сдругите в товапослание,(апостолът)указал навсички равначест, а с това,че ги хвалипоотделно, нипредставяособенатадобродетелна всеки. Итой правитова, за да непородизавист,почитайкиедни и непочитайкидруги, а същотака, за да несмесинедостойнитес достойнитеи да недоведе до небрежност,удостоявайкисъс същатачест всички инееднакводостойните.
3. Гледайкак (апостолът)отново сеобръща къмславнитежени,казвайки: Поздраветеония, коитоса отАристовуловотосемейство.Поздраветероднината миИродиона.ПоздраветеотНаркисовотосемейство (коитовероятно небили катопо-раноспоменатите,затова и небилинаречени поиме); ивъздавайкиимподобаващапохвала, а именно,че били верни- това иозначаватдумите коитоса в Господа – апостолътзапочва да приветстважените,казвайки:
ПоздраветеТрифена иТрифоса,които работятв Господа (ст. 12).(Апостолът)казал заМария: коятосе е трудиламного за вас, аза тези жениказва, че теоще сетрудят. А Персида(апостолът)наричавъзлюбена,показвайки,че тя стоипо-горе отспоменатитепреди нея.Той казва: Поздраветелюбезната Персидаисвидетелствуваза многото йтрудове със следващитедуми: коятосе трудимного[2]в Господа.Така тойумеел данарече всекипо достойнство,едни поощрявайкикъм по-голямоусърдие стова, ченикого нелишава отпринадлежащотому, новъзвестявайкии занай-малкитепреимуществана всеки, адруги правейкипо-ревностнис това, че съссвоите похваливъзбужда втяхсъревнованиес делата напървите.
Поздраветеизбрания отГоспода Руфаи неговатамайка, коятое и моя (ст.13). И тукотнововсичко едобре, когатотакъв е синът,такава емайката,домът е пъленс благословенияи коренътсъответствана плода.(Апостолът)не би казалбезоснование инеговатамайка, коятое и моя, ако несвидетелствалс това замногото добродетелина жената.
ПоздраветеАсинкрита,Флегонта,Ерма, Патрова,Ермия ибратята,които са стях (ст.14).Тук гледай нена това, че (апостолът),изброявайкиги, не имприписалникаква похвала,но на това, чемакар те дабили многопо-малки отвсички, всепак сеудостоили снеговотоприветствие. Апо-добре дакажем, и товане е малкапохвала, че гинарича братя,така както иостаналите стях светии,когато казва:
ПоздраветеФилолога иЮлия, Нирея исестра му, иОлимпана, ивсичкитесветии, коитоса с тях (ст.15). Етонай-високотодостойнство,неизречимовелика чест.
След това,за да не дадеповод за разпрас това, чеедни приветстватака, а другипо другначин, еднипо име, адруги общо,едни сголеми, адруги с малкипохвали,(апостолът)отновоизравнявавсички с ревносттана любовта ивръзките на целувката,казвайки: Поздраветесе един другсъс святацелувка (ст.16). Стози мир тойотдалечаваот тях всякапомисъл,която може даги смути ивсеки поводза малодушие,за да непрезираголемиятмалкия; инисшият да незавижда напо-големия,нопрезрениетои зависттабилиотдалечени, асвятатацелувка всичкоумиротворилаи приравнила.Затова не самоим заповядвада сеприветстватедин друг, нои им изпращаприветствиетона всички църкви,казвайки: Поздравяватви, не самотози илидругият вчастност, ноизобщо всичкиХристовицъркви.Забелязвашли каква немалкаползаполучавамение от тезиприветствия?Покрай колкосъкровищабихмеподминали,ако неизс
ледваметази част напосланието свнимание,разбирайкитолкова, колкотое възможно занас? А ако човекътсе окажемъдър и духовен,то той бипроникналпо-дълбоко иби видял повечеот бисер. Нопонеже някоинееднократнопитаха защо,(апостолът)многоприветства втовапослание -нещо, коетотой не правив другитепослания, томожем дакажем, че(апостолът)прави това,понеже всеоще никога небил виждалримляните. Ноще отговорят,че той не билвиждал иколосяните, ивсе пак неправи това.Но римлянитебили по-знаменитиот всички; и вРим, катопо-безопаснов столиченград, живеелипреселилитесе тук отдругиградове. Итака, теживеели в чуждастрана иимали нуждаот голямопокровителство,и понеже някоиот тях билиличнопознати наПавел, а други,намирайки сев Рим, все пакмногослужилизаради него,то билоестествено(апостолът)да ги похвалив посланиетоси. И тогаваславата наПавел не биламалка, атолковаголяма, чеудостоенитев неговотопослание всамото товаписание намирализа себе сиголямазащита. Павелне самоуважавали, нои се бояли отнего. Иначетой не биговорил така:тя епомагала намнозинакакто и намен[3] (ст. 2) и още: Молясе самият азда бъдаотлъчен(Римл. 9:3). Той и впосланиетокъм Филемонказал: Аз,който съмстарец, асега изатворник заИсуса Христа (Филемон9), а впосланиетокъмгалатяните Ето,аз, Павел, виказвам (Гал. 5:2),и: Приехте мекато ИсусаХриста (Гал. 4:14).Така и в Посланиетокъмкоринтянитеказва: Нонякои севъзгордяха,като че линямаше дадойда при вас (1 Кор. 4:18),и още: Товаприспособихкъм себе си икъм Аполос,за да сенаучите да непрестъпватеграниците написаното (1Кор. 4:6). Отвсички тезиместа евидно, че заПавел всичкиимали високомнение.Затова,желаейки теда бъдат в безопасности уважавани, (апостолът),доколкото евъзможно,приветства иотличававсеки поотделно. Единнарекълвъзлюбен,друг роднина,един сподвижник,друг изкусен,друг избран.По същияначин и относножените тойпосочвазванието;така Фиванарекъл не простослужителка (тойтака нарекъли Трифена, иПерсида), ноказва, че тяималаръкоположениеза дякониса,една наричасъработничкаи сътрудница,друга майка,относно третаспоменаватежестите, коитотя понесла. Къмдруги сеобръща спохвални думиза дома им, другиприветства симето братя исветии, едниотличава стова, че сеудостоили сприветствие,а други стова, чеприветствапо име, другис това, че ги наричапръв плод, адругиотличава постаршинство;повече отвсичкивъзхваляваПрискила иАкила. Макарвсички те дабили верни,но не билиравни помеждусебе си, различавалисе един другпо подвизитеси. И затова(апостолът),подбуждайкивсички къмголеми трудове,не пропусналда похвалиникой. Акоповече трудещитесе неполучаватпо-голяманаграда, томного бихастанали по – небрежни.
4. Затоваи в небеснотоцарство невсички иматравна част имеждуучениците наХристос невсички билиравни, нотрима превъзхождаливсички, дажемежду тезитрима отновоимало многоразличния,понеже приБога въввсичко сесъблюдава точноствъв висшастепен.Казано е – Извезда отзвезда серазличава поблясък. Макарвсички дабилиапостоли,всичкидванадесетда трябвалода седнат напрестоли,всички оставилисвоето ипоследвалиХристос, всепак Тойизбрал трима.Отново, затези триматаТой казал, ченякои ще заематпо-нискомясто, адругипо-горно. Тойказал: Ада седнетеотдясно Ми иотляво Ми нее Мое да видам, а ще седаде на ония,за които ебилоприготвено (Mк.10:40). На Петъротдавапървенствопред тях,казвайки: Обичашли ме повечеот тия (Йоан 21:15)?А Йоан Гообичалповече отвсички. Иизпитванетона всички щебъде строго:макар ти самос малко дапревъзхождашближния си,макар товапреимуществода е съвсем малкои даженищожно, Боги него нямада го оставибез внимание.Това можемясно да видимв Стариязавет. И Лотбил праведен,но не така кактоАвраам, същои Езекия, ноне колкотоДавид; ивсичкипророци, ноне толкова,колкото Йоан.И така, къдеса тези,които и притакова Божиеправосъдиене допускатсъществуванетона геената?Ако не всичкиправеднициполучаватеднакванаграда,макар и смалко да сапревъзхождалиедин друг (звездаот звезда,както еказано, се различавапо блясък), токакгрешницитеще получатвсички еднаквои същото катоправедниците?И човек не допускатаковасмесване, аколко повечеБог. Но ако вие угодно, азще ви докажатова различиеи строгоправосъдие поотношение насамитегрешници наоснование натова, коетовече се еслучило.Гледай:съгрешил Адам,съгрешила иЕва, и макар идвамата дапрестъпилизаповедта,все пак несъгрешили вравна степен,защото не санаказаниед
накво.Различието билотолковавелико, чеПавел казал: Адамне се излъга, ножената сеизлъга ипадна впрестъпление(1Тим. 2:14). Макар подлъгванетода било едно,все пак,споредстроготоизпитване наБога се оказало,чесъществуватакаваразлика, чеПавел могълда каже това.Отново, Каине наказан, аЛамех, който следнего извършилубийство, непонесъл подобнонаказание,макар, че итук, и тамимамеубийство,дажеубийствотона Ламех да емногопо-ужаснозащото Ламехи под въздействиетона примера нестаналпо-добър. Нопонеже той неубил брат си,след като билвразумен за това,нямал нуждада отговаря ине отговарялс безсрамиена Божиявъпрос. Напротив– без да бъдеизобличаванот някого, тойсамизобличил иукорил себе,и получилпрощение засебе си, а Каин,койтопостъпилсъвършеноразлично, билнаказан.Забележи, скаква точностБог изпитвавсяко дело.Защо Тойнаказал поразличенначинживеещитепреди потопаи содомците,иизраилтяните?Той наказалразлично ивъв Вавилон,и при Антиох,показвайки,че Той строгопретегля нашитедела. Едниработилиседемдесет, другичетиридесетгодини, едниялисобственитеси деца ипонеслихиляди другиужаснибедствия и привсе това неполучилиизбавлениекатоизраилтяните,както и тези, коитоизгорелиживи в Содом.Казано е: По-лекоще бъденаказаниетонасодомската игоморскатаземя в съднияден,отколкото наонзи град (Mт.10:15). Ако Бог ненаблюдавашедали ние сме грешниили правимдобро, томоже би биималонякаквооснование дакажем, ченяманаказание, ноако Той такамного сегрижи да негрешим иизползватакива силнисредства, зада ни поправи,то очевидное, че Той инаказвасъгрешаващите,и увенчававършещитедобро. Обърнисъщо такавнимание нанепостоянството(в присъдите) на повечетохора. Тук сежалват наБога, че Тойчесто бивадълготърпеливи равнодушен,така че многозлодеи, разпътни,притеснителиостават безнаказание; тамотново силнои високороптаятзаради това,че Бог гизаплашва с наказание,макар,разбира се,акопоследнотоги застигне,то първите биследвало давъзхвалят иодобрят. О,безумие! О,скотско и магарешкоразсъждение!О, греховна ипредадена напорока душа!Всички тезиразсъжденияпроизлизатот любовтакъм удоволствията,а акоразсъждаващитепо такъвначин биха пожелалида сеприлепят къмдобродетелта,то скоро бихасе убедили вгеената и небихазапочнали дасе съмняват.
Питашкъде и на каквомясто ще бъдегеената? Нозащо ти е дотова? Нужно еда знаеш, че яима, а не къдеи на каквомясто ескрита. Някоипустословяти казват, четя се намиравЙосафатоватадолина, основавайкисе на това, четам имало някаквадревна войнаи сега епревърната вгеена. В Писаниетотова не секазва. Типиташ: накакво мястоще бъдегеената? По моетомнениенякъде извънтози свят.Както царскитетъмници ирудницибиватнадалеч, такаи геената щебъде някъде извънтази вселена.
5. И така,да започнемда питаме неза това къдесе намира тя,но как да яизбегнем. Нитопък порадитова, че Богне наказвавсички тук,ти не трябва давярваш в бъдещотонаказание; понежеТой ечовеколюбивидълготърпелив,затовазаплашва и нехвърля веднага(в геената). Неблаговолявамв смъртта нанечестивия(Езек. 18:32) – казваТой. Ако нямасмърт загрешника, тотова е казанонапразно.Зная, че завас е по-неприятноот всичко даговорим загеената, ноза мен няманищопо-приятно оттова. О, ако виеи за обяд, и за вечеря,и в банята, инавсякъдеговорехте загеената!Тогава не бихмечувствалисегашнитебедствия и небихме сенаслаждавалина земнитеблага. Да, икаквонаричаш ти нещастие:нищетата,болестта,плена, лишаванеот телесничасти? Всичкотова едостойно засмях всравнение сбъдещото наказание.Макар да бими посочил топящитесе от глад,лишените отзрение от младосттаим, живеещитев нищета итова не е нищов сравнение сбъдещото мъчение.Затованепрестанноще говорим загеената, споменътза която нямада ни оставида паднем внея. И нечуваш ликакво казваПавел: Тия щеприематвечнонаказание отлицето наГоспода (1 Сол.1:9)? И не си личувал какъв билНерон, коготоПавел наричатаенантихрист? Тайнатанабеззаконието- казва той. Итака какво?Нима Неронняма дапретърпинищо? Нима антихристътняма дапретърпи нищо?Нищо дяволът?А следователноантихристъти дяволътвинаги ще гиима, защотоостанали безнаказание нямада оставятзлобата си.Да, казваш ти,на всеки е известно,че има наказаниеи геена, но вгеенатапопадат самоневярващите.Защо, кажи ми?Защото, щеотговориш,вярващите сапознали свояВладика.Какво оттова? Акоживотът им е нечист,то зарадитова те сеподлагат напо-голямо наказание,отколкотоневярващите. Защототези, коитоса съгрешилибез зак
она,без закон щепогинат, атези, коитоса съгрешилипод закона,споредзакона щебъдат съдени(Римл. 2:12). И още: Ионзи слуга,който е знаелволята нагосподаря си,но не еприготвил,нито епостъпил поволята му, щебъде многобит (Лк. 12:47). Ноако това е казанобез цел и нямада ни сеналага дадаваме отчетза живота си,то и дяволътняма да бъденаказан,защото тойпознава Богаповече отмного хора ивсичкибесовепознаватБога, треперятот Него и Гопризнават заСъдия. Значи,ако не ни сеиска отчет заживота ни иза злите дела,то и бесоветеще избегнатнаказанието.Не, това не етака! Нелъжете самисебе си, възлюбени.Ако нямагеена, как апостолитеще съдятдванадесеттеколена наИзраел? КакПавел казва: незнаете ли чеще съдитеангели, аповечежитейскитеработи (1 Кор. 6:3)?Защо Христосказал: Ниневийскитемъже ще сеявят в деняна съда и ще виосъдят (Mт. 12: 41); иоще: По-лекоще бъде насодомскатаземя в съднияден (11: 24)? И така,защо се шегувамес това, с коетоне трябва дасе шегуваме?Защо сам лъжешсебе си ивъвеждаш взаблуждениедушата си?Защо сесражаваш противБожиеточовеколюбие? Боге направилгеената изаплашва снея за това именно,за да можем ние,станали по-добриот страх, дане паднем внея. По този начин,който непозволява дасе говори загеената. той незабелязаноправи недруго, а стезизаблуждениятласка ихвърля другитев геената. Неотслабвайръцете,подвизаващисе вдобродетелите,не усилвай небрежносттана хората,паднали всън. Ако повечетоот хората повярваха,че няма геена,то кога те щесе отделят отпорока? Къдеще се явиправдата? Неговоря заправдата поотношение нагрешните иправедниците,но в отношениятанагрешницитекъм грешници.Защо един туке наказан, адруг не енаказан заедни и същигрехове ли замногопо-тежки? Аконяма геена,ти не можешда отговориш натаковавъзражение. Азатова и вимоля да изоставитетази смешнамисъл и с товада затворитеустата навъзразяващите.И най-малките дела,кактодобрите, такаи лошите, щебъдат строгоизпитани. Изанескромния погледние сеподлагаме нанаказание, щедаваме отчетза празната дума,за смеха излата реч, запомислите ипиянството, ав еднаквастепен и завсички добридела – зачашатастудена вода,за ласкаватадума, за еднатавъздишка щеполучимнаграда. Казаное: Тури белегвърху челатана мъжете,които въздишати плачат (Езек.9:4). Как смееш даговориш, чеБог който с такавастрогостизпитванашия живот,напразно ибез причиназаплашва сгеената? Моляте, непогубвай с такивасуетнинадежди исамия себе си,и тези, коитоти вярват. Аконе вярваш нанашите думи,попитай юдеите,елините,всичкиеретици – ивсички те,като че седни уста, щети отговорят,че ще има съди въздаяние.Но на теб неса ти достатъчничовешки свидетелства?Тогавапопитайсамитебесове и ще чуеш,как те викат Предивреме ли сидошъл да нимъчиш (Мт. 8:29)? Съобразявайкивсичко това,убеди душатаси да не се предавана суетнимисли, за дане повярва вгеената отопит, анапротив,станалацеломъдрена отразмишлениетоза геената,да може несамо даизбегнебъдещотомъчение, но ида получибъдещитеблага, чрезблагодатта ичовеколюбиетона нашияГоспод ИсусХристос, наКоготозаедно с Отцаи Духа дабъде слава,царство,чест, сега изавинаги, и завечни векове.Амин.
[1]Протестантскиятпревод от 1940,Библейско общество2000 иСъвременен2004 добавятдумата“някога”,която липсвав оригинала,приемайки, чеАндроник иЮний са билизатворени вминалотозаедно сПавел. ЙоанЗлатоуст, следвайкигръцкияоригинал,предлагадруго,алтернативнозначение натекста – б.пр.
[2] ТакаспоредЦариградскияиСъвременния(2004) преводи.Протестантският(1940),Православният,Библейскообщество (2000) иВерен (2002)превеждат думатав миналовреме – б. пр.
[3] autou emou, – дори и намен.