Национален цифров регистър на молитвените домове (рег. 2009)

Проектът “Развитие и утвърждаване на духовните ценности чрез опазването на култовото културно-историческо наследство в България” се изпълнява от Фондация “България Младежка Превенция”, гр. София и е одобрен за финансиране с Постановление на Министерски съвет № 149/2009 г., обнародвано в Държавен вестник бр.46/2009 г..

Основната цел на проекта е създаването за първи път у нас на Национален цифров регистър на молитвените домове /храмове/ на традиционно представените вероизповедания в страната – християнство /всички деноминации/, мюсюлманското и юдейското вероизповедания.

След извършените в хода на проекта проучвания за текущото състояние на регистрацията на култовите културни обекти у нас естествено се наложи извода за отсъствието на каквато и да е систематичност, методология и изчерпателност при извършването й от страна на отделните структури – както религиозни, така и светски. Събраните до момента данни за храмовете у нас се съхраняват разпокъсано от отделните деноминации, няма и единна систематизация на критериите /номенклатурата/, по които те са събирани. Наред с това, дори и наличната информация се характеризира с голяма непълнота, неточности и грешки, като до нея не е осигурен и никакъв публичен достъп. Повечето от данните са под формата на хартиени списъци, което не позволява обработката им и по-нататъшния им анализ. В такъв вид практически не е възможно и използването им за реставрационни, културологични и други научни цели. Всичко отчетено дотук естествено доказва необходимостта от създаването на съвременен, уеб-базиран цифров регистър и събирането в него на съществуващите до момента данни, коригирани, допълнени и актуализирани с всички промени, настъпили през последните години. Този единен дигитален регистър позволява максимално пълното и коректно събиране на информация за молитвените домове, което от своя страна ще доведе до положителни развития в много направления – по-ефективна поддръжка и съхраняване на храмовете, по-задоволен обществен и научен интерес относно тях и повече миряни и туристи, посещаващи културните обекти с култов характер. Същевременно създаването на този първи по рода си у нас Регистър ще направи възможно оперативното допълване и коригиране на данните, както и безспорно ще улесни отстраняването на грешки от всякакво естество.

В хода на проекта изненадващо бе установена липсата на подобни публични национални регистри на храмовете дори и в пан-европейски мащаб. Поради това в конкретния случай не бе възможно следването на някакъв определен “модел на подражание” при съставянето на набор от критерии за регистрацията на храмовете в Регистъра. Затова в неговото изготвяне сме се ръководили предимно от съображения за изчерпателност, логическа подреденост, вярност и практичност на събираната информация. Основното затруднение при определянето на единна номенклатура от критерии за регистрацията на храмовете се състоеше в това, че в обща база данни следва да бъдат обхванати разнородни обекти, чиито характеризиращи ги признаци невинаги са съотносими един към друг – например в католическите храмове няма иконостаси, в джамиите и синагогите няма стенописи и икони, и т.н. Вследствие на това бе изготвен комбиниран набор от критерии, отчитащ както общите характеристики на храмовете от различните вероизповедания, така и техните специфики.

Модерното комплектоване в цифров вид на специализираната база данни с храмове, съдържаща разнообразна информация за въпросните обекти и културно-историческото наследство, намиращо се в тях, е допълнено от “картирането” им на територията на страната. Основният текстови вид на Регистъра е “подкрепен” от аналогична информация в графичен вид – чрез представянето на он-лайн базирана географска карта на България с точното местоположение на обектите.

По проекта се предвижда и производството на двуезичен мултимедиен диск като своеобразен “оф-лайн” вариант на тематичния сайт. В съдържанието на диска наред с основните продукти по проекта – Националният дигитален регистър и тематичната географска карта, ще бъдат включени клипове, снимки и музика, характерни за културата на традиционните вероизповедания у нас.

Събраните обобщени информационни резултати в Регистъра ще позволят да се изготви анализ на актуалното състояние на култовото културно-историческо наследство в България, както и да се направят прогнози за развитието му. Тези изследвания се очакват да бъдат представени в публикувания сборник по проекта, предназначен за професионалните научни и културни среди, работещи по въпросната тематика.

Проектът следва да завърши с провеждането на заключителен форум – Кръгла маса, на която ще бъдат поканени представители на заинтересованите по темата професионални кръгове и на медиите. На форума се очаква да бъдат представени основните резултати и продукти от проекта и да бъде проведена дискусия, която да очертае постиженията и проблемите пред опазването на културно-историческото наследство, свързано с традиционните вероизповедания в България.

След завършването на проекта, Националният цифров регистър бе предложен за поддържане от страна на специализираната държавна администрация в тази сфера – Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет, която обаче и досега не проявява интерес за това. По тази причина понастоящем  Националният регистър се поддържа от Фондация „Корона и Кръст“ с управител Стефан Ст.Савов.