БЕСЕДА 26
Зная иуверен съм вГосподаИсуса, ченищо не есамо по себеси нечисто; стоваизключение,че за този,който считанещо занечисто, немуе нечисто(14:14).
1. Апостолътпърво спрялосъждащиябрат иотклонил го отпрезрение,след товапреминава къмнаставлениеи спокойнопоучавапо-слабия,показвайки и туквеликакротост. Тойне казва, четози ще бъденаказан, неупотребявадаже подобенизраз, но зада го убедипо-добре всправедливосттана думите си,само гоосвобождаваот страхаотносно товаи казва: знаяи уверен съм.След това, зада не моженикой отневярващитеда възрази: ”Икакво оттова, че ти сиуверен? Тивсе още не ситолковадостоверенза нас, че дапредпочитаметвоите думипред самиязакон и предтова, коетони е съобщеносвише.” – (апостолът)и прибавил: вГоспода,тоест, че азсъм научилтова отГоспода, ТойСам ме еубедил втова, значитова не еприсъда начовешки ум.Но кажи, вкакво сиубеден икакво знаеш? Ченищо не есамо по себеси нечисто.Няма нищонечисто поприрода,казва (апостолът),но ставанечисто поволята наупотребяващияго и само занего биванечисто, а неза всички. Затози, койтосчита нещо занечисто, немуе нечисто. Защо непоправишбрата, за дане счита тойнещо занечисто? Защоне употребицялата сивласт, за даго отклонишотпривичките имнението да признаванещо катонечисто завсички? Боя се,отговаря (апостолът),да не гоогорча,затова идобавил:
Защото,ако брат тисе оскърбипоради това, коетоядеш, ти вечене ходиш полюбов (ст.15).Забелязвашли как той отначалосе старае даго привлечекъм себе си,показвайки,че грижата мукъм него етолковаголяма, че, зада не гоогорчи, не серешава да музаповяда,даже напълнонеобходимото,но желаепо-добре даго привлечечрез снизходителности любов? Идаже следкато разсеялстраха му, гопривлича несъс сила и спринуждение,но мупредоставясвободна воля,защото не еедно и същода отклонишнякого отупотреба нахрана и дапричинишогорчение. Виждашли, колко сегрижи той зазапазванетона любовта?Той знаел, челюбовта можеда изправивсичко, а изатоваизисква тукот слушателяпо-голямото.За вас несамо не енеобходимода гидовеждате докрайности, ноако се наложида покажетеснизхождение,не трябва даго отказвате.Затовадобавил:
С яденетоси не погубвайонзи, зарадикогото еумрялХристос. Нимане смяташ, чебрат ти незаслужавачрез отказ отхрана дапридобиешспасениетому? Христосне отказалзаради негода стане роби да умре, а тизарадинеговотоспасение несе съгласявашда се откажешот храна? МакарХристос дазнаел, че нена всички щедонесе полза,все пакизпълнилделото Си иумрял завсички. А тизнаеш, чезарадихраната губишпо-важното,но без дагледаш натова, спориш,считаш за презрянтози, накоготоХристос оказалтолковаголямапочест, безчестиштози, когото Тойвъзлюбил?Христос умрялне само за слабитевъв вярата, нои завраговете, ати зарадислабия нежелаеш да севъздържаш отхрана?Христосизвършилтолковавелико дело,а ти нежелаеш данаправиш ималкото, макарТой да еВладика, а тибрат. Тезидуми садостатъчни,за да вразумяти слабия въввярата понежеяснопоказват, четой емалодушен,защотополучил отБога големидарове, нежелае да дадедори и малков отплата.
Дасе не хулитова, коетовие считатеза добро.ЗащотоБожиетоцарство не еядене и пиене (ст.16-17). Подимето добро,тук (апостолът)разбира иливярата, илинадеждата забъдещитеблага, илисъвършенотоблагочестие.Ти не само не помагашна братаказва (апостолът),но и го карашда хулисамотоучение, Божиятаблагодат идар. Всекипът, когатоспориш, упорстваш,огорчаваш се,разделяшцърквата,укоряваш братаи се отнасяшвраждебно снего,външнитехулят, понежеот това несамо, че нищоне се изправя,но и сеправинапълнопротивоположното.Вашето добро сесъстои в любовта,в братството,вединомислието,в съюза, вмирен икротък живот.След това (апостолът)отново, за даосвободиединия отстрах, адругия от упорство,казва: защотоБожиетоцарство не еядене и пиене. Нима стова ти можешда достигнешблагополучие?И на другомясто тойказва: Нитоако ядем,печелим нещо,нито ако неядем, губим нещо(1 Кор. 8:8). Тукняма нужда отдоказателство,а е достатъчносамо да кажемтова. Смисълътна думите на апостолае такъв: акоти ядеш, то ниматова тевъвежда вцарството?Укорявайки,че считаттова за важно(апостолът), споменалне само захраната, но иза питието. Итака, каквовъвежда в царството?Правда, мир,радост,добродетеленживот,братския мир,на когото сепротиви тазилюбов къмспора,радостта,произхождащаот съгласиетои нарушаванапо този начинот враждата.Това е казаноот апостолане на еднатаот дветестранни, но ина двете,понеже ималоблаговремиеда се кажетова и наедните, и надругите.
2.След това, следдумите: мир ирадост (а мири радост имаи в злитедела),прибавил: в СвятияДух. Погубващиятбрата енарушил мираи радостта иго е обидилповече, отколкототози, койтоби му открадналпарите. Икоето е ощепо-лошо, единиятспасява, а ти оскърбяваши погубваш. А понежехраната имнимотосъвършенствоне въвеждат вЦарството, тотака и неследва дапренебрегвамемалките с целда утвърдимвеликото.След това, понежепрезрениетоотчастипроизлизало иот тщеславие, (апостолът)прибавяпо-нататък:
Понежекойто такаслужи наХриста, биваугоден наБога и одобренот човеците (ст. 18). Всичкище сеудивяват натеб нетолкова насъвършенството,колкото на мираи съгласието.От последнототвое благо щесевъзползватвсички, а отпървотоникой.
Итъй, некатърсим това, коетослужи за мири взаимноназидание (ст.19). Първото(да сесъхранявамира) сеотнася къмнемощния, авторото къмсъблазняващиябрат, за да неразколебаетой вяратаму. Впрочем,(апостолът), казвайки:за взаимноназидание,отнася тезидуми общо – и къмединия, и къмдругия; ипоказва, чебез мир етрудно даназидаваш.
Зарадиядене, недейсъсипваБожиятаработа(ст. 20). Божиедело тойнаричаспасението иусилвастраха,доказвайки,чесъблазняващиятбрата правипротивнотона това, закоето сегрижи. Ти несамо неизграждаш,както си мислиш,казва(апостолът),норазрушаваш ипри това нечовешко дело,а Божие, незаради нещоважно, а замаловажно – зарадиядене. Следтова, за да неби такаваснизходителностда утвърдибрата в лошонастроение,той отновоизлага общоположение,казвайкитака:
Всичконаистина ечисто; но езло зачовека, койтос яденето сипричинявасъблазън, тоест слукавасъвест. Потози начин,ако тизапочнеш дагопринуждаваши той започнеда яде, то оттова не биимало никакваполза, понежене яденето гоправи нечист,а разположението,с което яде.Затова, ако неизправишразположението,целият титруд енапразен идаже вреден. Впоследнияслучай тигреши двойно,усилвайкисъс своетоупорствопредразсъдъкаи заставяйки года яденечисто; потози начин,ако не убедиш,по-добре незаставяй.
Добрее да не ядешмесо, нито дане пиеш вино, нитода сторишнещо, чрезкоето сеспъва брат ти(или сесъблазняваилиизнемощява) (ст. 21). (Апостолът)отновоизисква по-голямото- не само да непринуждават, нои да показватснизхождение.Той и самчестопостъпвалтака, аименнокогато обрязал(Деян. 16:3),остригал сикосата (Деян.18:18) и принесълюдейскажертва (Деян.21:26). Той неговори наслабия –прави го, нокато личномнение, за дане направишпо-слабия ощепо- небрежен.Какво казватой? Добре еда не ядешмесо. И защода говоря замесото? Въздържайтесе също отвино и отвсичко, коетослужи засъблазън,защото нищоне е равно наспасениетона брата.Това показали Христос,Който слязълот небето ипретърпялвсичко зарадинас. Гледай как(апостолът)вразумява идругия,казвайки: спъваилисъблазнява,илиизнемощява.Не ми говори,продължаватой, че това ебезразсъдно,но помни, четова може ида помогне набрат ти. Затебе е достатъчнооснованиетова, че типомагаш нанемощния, ана себе си невредиш ни наймалко, понежетвоятапостъпка не елицемерие, ноизграждане и грижа. Ако го принуждаваш,той щезапочне да сепротиви и дате осъжда, иоще повече щесе утвърди в това,да севъздържа отхрана, а акому покажешснизхождение,то тойотначало щете обикне, безвсякаквоподозрениеще слушатвоето учениеи накрая тище получишвъзможност неусетнода посееш внего вернитедогмати. Аако той бързотевъзненавиди,то ти сизатворилвратата засвоите думи.И така, непринуждавайбрата, но самсе въздържайзаради него,въздържай сене като от нечисто,но зарадитова, че брат тисесъблазняваилиизнемощява.
Вярата,която имаш,имай я засебе си[1] (ст.22). Струвами се, че тук(апостолът)намеква леконатщеславиетона по-съвършениявъв вярата.Смисълът надумите му етакъв: Желаешли да мипокажеш, чеси изправен исъвършен въввсичко? Не миго доказвайна мен, а се задоволявайсъссвидетелствотона съвесттаси.
3. Туктой не говориза вярата по отношениена догматите,а поотношение напредмета наразсъждение.За нея еказано: суста правиизповед (Рим.10:10); а също: койтосе отрече отМене предчовеците, щесе отрека иАз от него. (Mт. 10:33). Тяще те засрами,ако не яизповядаш, щете посрами и акоя изповядашне на време.
Блажентози, койтоне осъждасебе си втова, коетоодобрява[2]. (Апостолът)отновонанася ударна по-слабияи доказва, чеза него едостатъчносъвестта муда не гоосъжда. Макардруг човек ида не вижда в товаблаженство,то нека ниесами за себеси да бъдемдоволни всвоетоблаженство.Понеже(апостолът)казал: имай яза себе си, тоза да несметнеш тозисъд занезначителен,тойутвърждава,че той за тебе по-добър отприсъдата насвета. Макари всички дате обвиняват,ако ти сам несе осъждаш исъвестта тине те укорява,ти си блажен.Но (апостолът)не дал такъвотзив завсички безизключение.Има многохора, коитосами неосъждат себеси, макар и даса многогрешни; те санай – нещастнитеот всички; носега (апостолът)се придържакъм настоящияси предмет.
Атози, койтосе съмнява, осъждасе, ако яде (ст.23). (Апостолът)отновоувещава да щадятнемощните.Каква полза имада ядеш съссъмнение исам даосъждаш себеси? Азодобрявамтози, койтояде и яде безвсякаквосъмнение.Виждаш ли,как той говоди към товатой не самода яде, но и даяде с чистасъвест. Следтова,обяснявайкии причината,поради коятосе осъжда,прибавя: защотоне яде отвяра, т.е. осъждасе не защотояденето енечисто, азащото не ядее с вяра, понежене е уверен,че това ечисто носмятал, че седокосва донечистота. Ас това (апостолът)им показва каквавреда нанасят,принуждавайкидругите безпредварителнода са убеденида седокосват дотова, коетопо тяхното мнениее нечисто, ижелаейкипоне в това даги задържи отпрезрение поотношение нанемощнитевъв вярата.
Всичко,коетоне става отвяра, е грях. Когато,казва, той нее убеден и невярва, че е чисто,как да несъгреши?Всичко, коетоговори Павел,се отнасясамо донастоящияпредмет, а неизобщо. Ивиждаш ли,колко сегрижи той дане съблазнидругия.По-гореказал: акобрат ти сеоскърбизаради това,което ядеш,ти вече неходиш полюбов. А аконе трябва даогорчаваме,толкова повечене трябва дасъблазняваме.И още, зарадиядене недейсъсипваБожиятаработа. Акода разоришцърквата, епрестъпно инечестиво,много повече,ако разоришдуховнияхрам – човек епо-скъп отцърква,понежеХристос еумрял не застени, азаради тезихрамове. Итака, нека отсвоя страна дабъдемвнимателнивъв всичко и дане даваме наникого, доринай-малъкповод, да нинападне. Настоящиятживот епоприще ивинаги енеобходимода сеоглеждамевнимателно ине трябва дасмятаме, ченезнанието едостатъчноза защита. Възможно,напълно евъзможно и занезнание дасе подложимна наказание,ако то енепростително.Юдеите били вневедение ивсе пактяхнотонаказание небило простенопоради незнаниетоим. Иезичницитебили вневедение, ивсе пaк те няматоправдание.Когато незнаеш това, коетоне можеш дазнаеш, ти несе подлагашна обвинение,а когато незнаеш това,което е възможнода узнаеш, тосе подлагашна крайнонаказание.Въобще, аконе бъдеммногонебрежни, ноупотребимнапълновсичко, коетозависи от нас,то Бог ще ниподаде ръка ивнеизвестното.Така Павелговорел нафилипяните: аако мислитенещоразлично, Богще ви откриеи него (Фил.3:15). Когатоне желаем данаправимтова, което ев наша власт,то се лишавамеот товасъдействие.Така станалои с юдеите. Натях им сеговори спритчи,казва(Христос), такаче да гледати да невиждат (Мт. 13:13).Как така тегледали и невиждали?Виждали изгонванетона бесове иказвали бясима. Виждаливъзкресениена мъртви ине сепоклонили наХристос, ножелаели да Гоубият. Не такъвбил Корнилий.Понеже тойщателноправел всичко,коетозависело отнего то Бог муприложилиостаналото. Затова,не питай защопрезрял тозиезичник,който бил добъри справедлив.Първо, захората еневъзможнода знаят койе добър исправедлив, атова еизвестно наТози, Който е направилсърцето навсеки. Следтова можем дакажем и това,че тозиезичник честосам не се егрижел и несе стараел.Но как, щекажеш, тойможе да правитова, когатое човекпрост? Обърнивнимание натози прост искроменчовек, опознайго и ще видиш,че вжитейскитеси дела той употребявапо-голямо старание,и че ако онзиби пожелал даупотребисъщото и вдуховнитедела, не би сеоказал невеж,понежеистината епо-ясна отслънцето.Всеки, койтопожелае щедостигнеудобносвоето спасение,ако пожелаеда бъдевнимателен ине смята спасениетоза маловажнодело. Не самоПалестина еограниченаза такива дела,нима те сазаключени ведин малъкъгъл навселената?Нима не сичувал каквоказва пророкът:всички ще ме познаватот малък доголям (Ер. 31:34,Евр. 8:11)? Не виждашли, че действителносттадоказаланеговатасправедливост?Каквоизвинениемогат да иматтези, коитовиждат, чеучението наистината серазпространилонавсякъде инелюбопитстват,и не сегрижат да гонаучат?
4. Тище кажеш: нимаизискваштова от грубияварварин? Несамо от грубияварварин, нои от този, койтоби се оказалпо-груб отднешнитеварвари. Кажими, защо в житейскитеделаобижданиятумее давъзрази, подложениятна насилие дасе противопоставии изобщо, всекиправи и вършивсичко, за дане понеседаже и малкавреда, а вдуховнитедела ненаблюдавамесъщото благоразумие?Когато сепокланят накамъка,считат го забог и муправятпразненства,когатохарчат пари,обзети са отсилен страх, никойне е небреженпоради святапростота, акогато сеналожи дапотърсят истинскияБог, тогава минапомнят запростотата инезнанието?Това не етака, не, новиновна завсичко енашата небрежност.Кого тисчиташ запо-груб –съвременницитена Авраам илисвоите?Очевидносъвременницитена Авраам.Кога билопо-леко да се намериблагочестието- тогава илисега?Очевидносега. Сега навсички се възвестяваБожието име;пророцитепредрекли,събитиетовече се извършилоиезичествотое изобличено;а тогавапо-голяматачаст от хоратаоставали безучение, грехътвластвал,нямало закон данапътства,нямало нитопророци, ниточудеса, нитоучение, нито множествапознаващиБога и нищодруго,подобно натова, новсичкилежали като чели в дълбокмрак на безлуннаи зимна нощ.Но все пактози удивителени благороденмъж и притолковазатрудненияпознал Бога, упражнявалсе вдобродетелии възбудил мнозинакъм такаваревност, макарпри товасъвсем да небил опитенвъв външнатамъдрост. Да, и как,и къде тойможел да сенаучи, ако исаматаписменоствсе още небила измислена?Но понеже тойнаправил всичкоот своястрана, то иБог също него оставил.Не трябва дасе казва, чеАвраам заимствалрелигията ототците си,понеженеговиятбаща бил идолопоклонникВсе пак, произхождайкиот такивапредци,бивайкивъзпитансред варварии без да има никакъвучител по благочестие,той позналБога и надминалвсички своипотомци,ползващи се отзакона ипророцитетолкова, че еи невъзможнода се изрази.А защо?Защото непросто сегрижел зажитейското,но целият се посветилна духовното.А Мелхиседекне живял ли втези временаи не просиял литолкова, чебил нареченсвещеник наБога?Невъзможно, съвършеноневъзможно е някогабодърствуващиятда бъдепрезрян. Некатова да не висмущава, нознаейки, че всичкозависи от разположението,да бъдем внимателникъм самите себеси, за да нистанепо-добре. Дане изисквамеотчет от Богаи да не Гоизпитвамезащо Той едине оставил, адруг епризовал,защото в противенслучай ще сеоприличим нароб, който сизлишнолюбопитствосе бъркал вдомашнитеразпорежданияна господаряси. Жалък ибеден човек!Тогава,когато би трябвалода сезагрижиш, каксам ще даваш отчети щеумилостивишВладиката, тиискаш отчетот Него за това,за което самси длъжен да отговаряши оставяш безвнимание това,за което щепонесеш наказание.
Итака – питаш –какво да кажана езичника?Това, което бешеказанопо-горе. И тисе грижи нетолкова затова какво щекажеш на езинчика,но за товакак да гоизправиш.Когато той, изследвайкитвоя живот,сесъблазнява отнего, тозаради това исе загрижи каквоти говори. Нанего, макарда сесъблазнява, тиняма даваш отчет,а за своя живот,ако принасявреда, се подлагашна крайнаопасност.Когато тойвиди, че тилюбомъдрувашза царствотои при това сине по-малкопривързанкъм настоящето,боиш се отгеената итрепериш от днешнитебедствия,тогава и тисе загрижи.Когато виждайкитова, тойзапочне да теукорява икаже: акослужиш наЦарството, тозащо непрезирашнастоящето;ако очаквашСтрашния Съд,защо непрезираш тукашнитебедствия; акосе надяваш набезсмъртие,защо сестрахуваш отсмъртта? -когато тизададетакивавъпроси, тисе загрижикакво ще му отговориш.Когато види, чети очаквайки небето,се страхувашда не изгубишпарите си,радваш сетвърде много навсяка малкамонета и замалкатасребърнамонета продавашдушата си, тогаваси помисли:това, именнотова, съблазняваезичника. По тозиначин, ако тисе грижиш засвоетоспасение,доказвайтова не сдуми, а с дела.Заради тованикога никойне е похулил Бога,а в следствиена лош животнавсякъде са чувалибезчисленихули. Затовасе постарайда гопоправиш,понежеезичникътотново ще тепопита: откъде дазнам, че Бог езаповядалвъзможното?Ето, ти,бивайкихристиянин отсамото сирождение ивъзпитан впревъзходнарелигия, неизпълняваш нищоот това.Какво щекажеш затова? Безсъмнение, щезапочнеш даотговаряш: Азще ти покажа други,коитоизпълняват, аименно:монасите,обитаващи впустинята. Ноне те ли есрам данаричаш себесихристиянин ида препращашна другите, каточе ли ти неможеш дапокажеш, че исам вършишхристиянскидела? Езичникътведнага ще тивъзрази: Защоми е да ходяпо планинатаи да изследвампустинята?Ако еневъзможнода се философства,живеейки вградовете, тотова може дабъде голямо обвинениезахристиянскияживот, заосъществяването,на който енеобходимода се оставиграда и да се избягав пустинята.Но ти ми покажичовек, който имажена, деца идом, и все пакживееблагочестиво.Какво ще мукажеш? Нямали да ни сеприиска данаведемпоглед и дасе засрамим?Не това езаповядал Христос,но какво: Некада светивашатавиделинапред човеците(Мт. 5:16), не в планините, нев пустините,не внепроходимитедебри. Аз неказвам това катоукор за живеещитев планините, ноот съжалениекъмобитателитена градовете,коитоизгонили оттяхдобродетелите.Затова виумолявам дадонесетепустиннотолюбомъдрие ив градовете,за да станатте истинскиградове,понеже товаможе даизправи езичникаи дапредотвратибезчисленисъблазни. По тозиначин ако желаешда освободиши него отсъблазън, и засебе си, дапридобиешбезчисленинагради,изправиживота си иго направи блестящвъв всичко, зада виждатхората добритеви дела и да прославятвашия Отец, Койтое на небето(Мт. 5:16). Тогава ниеще сенасладим и набъдещатанеизречима ивелика слава,с която дано всичкиние да се сдобиемчрезблагодатта ичовеколюбиетона НашияГоспод Исус Христос,на Коготозадно с Отцаи Святия Духда бъде слава,царство, сегаи завинаги иво векивеков. Амин.
[1]Православнатаверсияпревеждастиха във въпросителнаформа: “Имаш ливяра? Имай яза себе сипред Бога.” – б.пр.
[2] Гръцкатадума е krinwn, а не katakrinwn “осъждам”,както ятълкуватЗлатоуст инякои други.Значението е:щастлив етози, който ненавличаприсъдавърху себеси, т.е. който етолковаубеден вправотата насвоитедействия, ченямаколебаниеили скрупулиза своитедействиядори и поотношение натакиваспорнивъпроси,които тойрешава.