РИМЛЯНИ 33

Джон Калвин използваше Римляни глави 9-11, за да учи индивидуално предопределение.
Когато този пасаж е изтълкуван на основата на благовестието, се вижда,
че е относно Божият избор на определена нация, за Негова служба.
Павел пита: „Защо Израил отхвърли техният Месия?“
Павел отговаря: „Защото Израил предпочиташе собствената си правда, пред Божията.“

Сега ние ще направим бърз преглед на следващите няколко глави от Римляни. С това азнямам намерение да бъда непочтителен към Павел.

Не индивидуално предопределение

Позволете ми да започна с глава 9.

Джон Калвин използваше тези глави и по-специално глави 9-11, за да учидоктрината за индивидуално предопределение. Според тази доктрина, някой хора сапредопределени от Бог за вечно страдание и някои за да се радват на вечноспасение. Тези хора нямат участие в това решение. Това е, което Бог е решилпреди много време.

Това не е за което глави 9-11 говорят. Те са относно избор за служба.

В глави 9-11 Павел говори за това как Бог избра Израил за служба на Бог.Също, той търси отговор на въпроса: „Защо по-голяма част от избранатанация отхвърля благовестието?“

Национален избор за служба

Когато Павел пише относно Яков и Исав (Римляни 9:10-14) , той цитира от Малахия 1:2-3: „Яковвъзлюбих а намразих Исав.“ (Римляни 9:13) Ако прочетете пасажа вМалахия, вие ще разберете, че пророка не говори относно Бог обичащ или мразещличности. Пророкът използва личности, за да представи чрез тях цяли нации -Израил и Едом.

Фараона беше издигнат за да прослави Бог. (Римляни 9:17-18). Фараона направитова чрез освобождаването на Израил или  противопоставяне на тяхнатасвобода. Бог щеше да накара Фараона да Го прослави независимо от неговоторешение!

Трябва да запомним, че ако разберем глави 9-11 правилно, ние ще знаем че тене са относно индивидуално спасение. Те са относно избор за служба. ( сравнис 3:2)

Защо Израил отхвърли Месия

Проблема с който Павел се бори тук е: „Защо Евреите, като нация отхвърлиха благовестието?“Когато Калвин написа своят коментар върху тези глави, той смяташе че темата,която Павел разглежда е защо едни са спасени а други загубени. Не, не. Темата втези глави е защо избраната нация отхвърли Месия.

Нека видим вдъхновеният отговор:

„И тъй, какво да кажем?Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда,която е чрез вярване; а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, нестигна до такъв закон. Защо? Затова, че не го търси чрез вярване, а някак сичрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; „(Римляни 9:30-32)

„Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля. Защотосвидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълнотознание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставятсвоята, те не се покориха на правдата от Бога. Понеже Христос изпълнява целтана закона, да се оправдае всеки, който вярва.“ (Римляни 10:1-4)

Моля ви забележете Павловата дума „покориха.“ Изисква се смирение, зада получите Божият подарък. Израел не пожела да се покори на Божията правда,предложена в Исус.

Защото Христос е краят на закона, като метод за спасение. Тези, които вярват вХристос, се доверяват на Неговата правда. Те не се доверяват на тяхната правдаили тяхното усилие, да пазят Божият закон.

Нищо в ръката ми

В тези стихове Павел отговаря на въпроса си: „Защо Израил като нация отхвърли Месия?“Поради тяхното законничество. Поради това, че гледаха в собствените си успехи.Защото не вярваха в благодатта, до степента да я приемат като подарък. Защото искахада изработят собствен път до Бог, смятайки, че са достатъчно добри.

За да бъда спасен, на мен ми трябва противоположният на този дух. Аз трябва дазнам, че автора на песента беше прав, когато написа: „Нищо в ръката си азне донасям.“  Спърджън цитираше тази мисъл толкова често, че единден, някой му изпрати бележка: „Ние сме уведомени достатъчно, относнопразнотата на вашата ръка.“

Чудя се дали небето мисли, че ние сме достатъчно имформирани относнопразнотата на нашите ръце.

Нищо в ръката си аз не донасям

Просто за кръста аз се хващам

Така че, виждате че Павел не се е отклонил от благовестието към това, което енаречено предопределение! Той все още пише относно благовестието, както в пораншните глави.

Покори се на Божията правда

„Те не се покориха на Божията правда.“

Скъпи приятели, ние трябва да бъдем на мястото на просяка. Ние трябва да бъдемна мястото на сляп човек. Ние трябва да бъдем на мястото на прокажения. Ниетрябва да признаем нашата недостатъчност, нашата инвалидност и нашето духовнозаболяване. Като грешници ние сме недостатъчни пред Бог и виновни.

В покорност ние трябва да кажем: „Господи, ти си единствената ми надежда. Единственатами надежда, Господи.“ Това е покоряване на Божията правда.

Забележете причината, поради която Павел казва, че ние трябва да се покорим:“Защото Христос е краят на закона, така че всеки който има вяра да бъдеоправдан.“ Христос е краят на закона като средство за добиване на правда.

Христос не е краят на закона. Вие не можете да анулирате вечните десет заповедии това, което те ни учат относно живота. Вие никога не можете да гипремахнете. Те са вечни.

Павел използва „краят на закона“, м смисъл на придобиване на правдачрез закона.

Христос е краят на закона за правда, само за тези, които вярват. Това е начина,по който Христос става край на закона.  Единствено Той, чрез рождение енашата правда.

Отхвърляне чрез неверие

Забележете, чеПавел говори отново за това в глава 11. Той обобщава защо Израил, като нацияотхвърли Месия.

„Добре,поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, нобой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж,прочее, благостта и строгостта Божии: строгост към падналите, а божественаблагост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.“ (Римляни 11:20-22)

Няма „веднъж спасен, за винаги спасен“ доктрина тук, както доктринатаза предопределението изисква. Позволете ми да перефразирам Павловата покана зарешение: „Иначе вие също ще бъдете отсечени. Дори другите, ако те непродължават в тяхното неверие ще бъдат присадени отново.“

Всичкият Израил ще бъде спасен

Писанията ни обещават, че накрая всичкият Израил ще бъде спасен.

„Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяванесполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целиятИзраил ще се спаси, както е писано:-„Избавител ще дойде от Сион; Той щеотвърне нечестията от Якова.“ (Римляни 11:25-26)

Запомнете, че същият този Павел, който написа това, по рано каза: „Невсички, които са Израил, принадлежат на Израил.“ (Римляни 9:6) Засъжаление е, че хората забравят тези думи.

Повечето християни всред фундаменталистите в САЩ мислят, че обещанието,“Цялият Израел ще бъде спасен“ е свято обещание и че всеки Евреин щебъде спасен. Това не е така.

Няма дори и намек, никъде в Библията, че всеки един във някоя определена нацияще бъде спасен. Със сигурност не и Австралийците!

Избраните

Библията не обещава че всеки Евреин ще бъде спасен. „Обачене всички хора в Израил са истински Божии последаватели.“ (Римляни 9:6 CEV) С други думи:

„Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата родени според обещанието се считат запотомство.“ (Римляни 9:8)

Това, което Бог казва чрез Павел тук е (и аз перефразирам): „Всички тези Евреи, които идват при Бог чрез вяра вИсус Христос, стават част от физическият Израел е ту са тези, които  щебъдат спасени поради благовестието. Те са избраните във всяко поколение, тези,които чуват благовестието и идват при Христос чрез вяра.“

Забележете, че тук няма нищо относно Палестина, новият храм, жертвена система или антихриста. Метода наБиблейско изследване, който открива всичко това в Римляни 9-11 е без каквато и да е тълкувателна помощ. Позволете ми да кажа, че такива думисигнализират  твърдо неодобрение.

Няма нищо тук относно Палестина и храма. Тези стихове просто казват, че древният Израил загуби поради неверие вмесия. Но тези, които повярват, ще бъдат присадени обратно и в последните дни много ще дойдат при Христос, чрез вяра. Те ще съставят целият Израил.Но, запомнете, че не всички, които са родени в Израел са израиляни.

„Не всички, които са Израил, принадлежат на Израил.“ (Римляни 9:6)

Запомнете това. Не случайността на рождението, но благородният отговор напоканата от благодат е което донася спасението.

< назадсъдържаниенапред >

Copyright (©) Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.