РИМЛЯНИ 42

Ключовите думи в Римляни откриват естеството на книгата.
Тя е относно два вида правда: Правда от закон и правда от вяра.
Ние можем да се доверим само на Христовата правда, която ни е придадена,
това е оправданието. Не бива никога да се доверяваме на
нашето освещение, защото греха все още се бори в нас.

Ние сумирахме спасението като:

Признай че си изгубен, виновен, безпомощен и обвинен грешник.

Вярвай в Господа Исуса Христа. Това означава да вярваме със сърцата си,не само с ума си. Дяволът вярва с ума си. Вярвай, означава да вярваш с цялотоси сърце, с всичкото си доверие, всичката си надежда, с всичко което притежаваш- вярвай в Господа Исуса Христа.

Изповядай Христос. Да Го изповядаме пред мъже и жени с нашата уста, снашият живот. С всяко нещо, което правим-трябва да Го изповядваме.

Предай се на Бог.

Има друг начин по който можем да сумираме и изразим основата на спасението:Признай, Придай, Повери и Предай.

Забележете трети стих в Римляни 10. Говорейки за непокорните Павелказва: „Те не се покориха на Божията правда.“ (Римляни 10:3)

Те не се покориха! Не можем да бъдем горди и да влезем в Божието царство. Това еневъзможно.

Когато се вгледаме в Божият закон, ние виждаме себе си толкова малки, че не трябва даотваряме вратата за царството, ние сме толкова малки, че можем да само влеземпод нея.font-family:

Признай, Предай, Повери и Предай

Повери всичко на Бог. Всичките ни тревоги, всичките ни притеснения, всичките ни надежди, всичките ни амбиции ивсичките ни оплаквания. Ние трябва да ги поверим на Бог, защото те са твърде големи за нас.

След това ние трябва да предадем. Този който пирува сам, не пирува наистина. Да си мисионер означава, как един просяк, казва на друг, къде имахляб.

Ние трябва да признаем, да придадем себе си на Христос, след това да Му поверим всичко, коетоимаме и да предадем. Да предадем благовестието на други.

Два вида правдаОтново Римляни 10:

„Братя, моето сърдечно желание и молбата микъм Бога е за спасението на Израиля. Защото свидетелствувам за тях, че те иматревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаятправдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха направдата от Бога. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдаевсеки, който вярва. Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която ечрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. А правдата, която е чрез вяра,казва така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч,да свали Христа?“ (Римляни 10:1-6)

Забележете, че има два вида правда. Едната е правда от закон а другата е правда от вяра(стихове 5 и 6).

Правда от закон

Правдата от закона са нашите добри дела.Правдата от закона е тази, която идва от нашите най-добри стремежи. Това енашата религиозност, ходенето на църква, пазенето на съботата. Това е нашатаздравна реформа, даването на десятък, старанията ни на мисионското поле,пеенето на химни. Всичко това е правдата от закона и всичко това е прекрасно,но тя няма да ни заведе в Божието царство, тъй като не е достатъчно добра.

Ако можехме давлезем в Божието царство чрез правдата от закона, нашето послушание трябва дабъде винаги безупречно, винаги с желание. Много от нещата, които правя не гиправя с желание. Аз ги правя, защото те са прави, а не защото аз искам да гиправя. Аз трябва да съм ревностен за правдата, а не да я върша насила.

Аз казвам:“Добре Господи, ако искаш може би ще е по добре да го направя.“ Товане означава да си ревностен.

Аз трябва дасъм постоянен. Сутрин, на обяд и вечерта, аз трябва да бъда ревностен за това,което е право. Когато съм болен и когато съм здрав, когато съм обезсърчен икогато съм в добро настроение, когато преминавам през тежко изпитание или съмна върха на славата си. Ако искам правдата от закона да ме заведе в царството,тя трябва да е такава-безупречна, с желание, ревностна, постоянна, абсолютна.

Тя трябвя дазапочне с поемането на първата глътка въздух. Тя трябва да започне от момента,когато моята майка каза: „Моето малко ангелче.“ (Тя не знаеше чеопределението е погрешно. Майка ми научи това в по-късни години.)

Правда чрез вяра

Така че, има правда от закона, която съдържа много добри неща, но не може да ни спаси, защото не е достатъчно добра.

И след това има правда, която е от вяра.

Цялата книга към Римляните говори относно това. Думата „вяра“ се среща на 64места в Римляни. Това е книгата относно вяра.

Не забравяйте, думата вяра означава доверие. Това не е само съзнателно „Да“. Тя едоверие, лично упование в Бог.

Доверие в Бог за вчера, днес и утре. Доверие относно всичко мое-моят дух, моето тяло иразсъдък. Моите деца, моите амбиции, моето богатство и моето здраве. Доверие вБог за всичките тези неща.

Това довериезапочва с доверието за вечен живот, но след това продължава в доверие завсичко. Вяра е голяма дума.

Правда = Оправдание

На гръцки, думата, която е преведена на английски като оправдание, е също така думата, която е преведена като правда.

Това е проблем само за английско говорящите. Когато чете Библията на други езици вие няматепроблема който, ще имате, ако я четете на английски, където една дума епреведена по два различни начина.

Много хораспорят относно тази правда от вяра, за която Римляни пише.

„Сега, какво е това? Каква е тази правда, която идва от вяра? Това оправданието ли е?Или е оправдание и освещение? Или е само освещение?“

Тези, които знаят гръцки никога не задават тези въпроси. Те знаят че „правда чрезвяра“ винаги означава оправдание.

Христос нашата правда

Оправдание е 100% правда, която ми е придадена. Това е правда, която е извън мен, тази, която е постигната отХристос, която е в Него, тази, която ми е придадена, това е правдата, коятоспасява.

За щастие, понеже моята друга правда, правдата от закона е толкова разпокъсана,непълна, дефектна и помрачена. „Мръсни парцали“ е начина, по койтоБог определя всичката ми правда. (Исая 64:6)

Не е моята неправда това, което Бог нарича мръсни парцали, но моята правда. Твърде трудное да преглътнем това. Аз се гордеех с тези добри дела. Бог ги нарича“мръсни парцали“.

Ключови думи в Римляни

Това са ключовите термини в Римляни:“Вяра“ (спомената е 64 пъти). „Оправдание“ или правда чрезвяра (50 пъти). „Свят“ и „оправдан“ (4 пъти).“Живея“ (15 пъти).

Нека не пропуснем още една ключова дума: „Грях“или „грехове“.

Първите пет глави от Римляни, които са относно оправдание, говорят на широкоотносно грях. Глава първа изброява много грехове и осъжда всеки от нас когаточетем този списък.

Глава трета ни напомня, че на всички от нас не ни достига Божията слава. „Понежевсички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“ (Римляни3:23)

Всички съгрешиха (минало време), и не заслужават да се прославят от Бог(настояще продължително време).

Предишните глави в Римляни обясняват, как можем да бъдем в правилни отношения сБог и казват много относно грях и грехове. Те дори изброяват много грехове.

Но трета глава ни казва как можем да бъдем в прави отношения с Бог. Тази главами казва, че Бог ме произнася оправдан, 100% оправдан, в Христос и това енаправено в един момент.

Има живот в един поглед. Каещият се разбойник трябваше да каже само едноизречение: „Господи спомниси за мен, когато дойдеш в царството си“(Лука 23:42) и той получи вечен живот. Съвършената правда беше негова. Раят.Вечният живот.

Оправдание и освещение

Оправданието чрез вяра е мое в момента в който погледна с доверие към Христос.

След като ми е подарил оправданието чрез вяра поради това, което Той е извършилза мен, сега Христос започва работа в мен.

Бог не прощава на бунтовника и не го оставя да продължи да носи пистолет.Бог не може да произнесе прокаженият чист и след това да му позволи да умре отпроказата си. Така че, след като ме е обявил за праведен (това е, което“оправдан“ означава), Бог започва да ме прави праведен.

Тук повечето от нас, християните, бъркат-ние продължаваме да гледаме в нашиятпрогрес. Ако сме честни, ще признаем, че няма много за виждане. Другите хорамогат да видят повече отколкото ние, но те не познават нашето сърце.

Оправданието зависи от това, което Христос направи за мен, и това е 100%правда. Тя става моя чрез вяра. Освещението е това, което Христос прави вмен чрез Святият Дух.

Освещение и прославяне

Относно първият вид правда Исус каза: „Свършено е“ (Йоан 19:30) Вторият видправда не е завършена в този живот.

Ако аз доживея до старост като Матусал, Святият Дух и ангелите ще кършат ръце ище казват: „Ох, ние все още имаме много проблеми с Дез. Ние се опитвамевече хиляда години и виж го ти него!“ Освещението не може да се завърши втози живот.

Освещението е завършено в това, което ние наричаме прославяне. При второтоидване на Христос, всяка клетка на тялото и ума е променена и трансформирана вмиг на око (виж 1Коринтяни 15:52) и всичката сила на греха в нашият живот еотнета.

Вижте,ние сме продукт на всичко това, което някога сме видяли, което някога сме чули,всичко, което някога сме прочели, всичко, което някога сме направили и всичко,което ни е направено-ние сме продукт на всичко това. И ние не можем да сеотървем от тези рани до второто идване.

Никога не се доверявайте на освещението

Поради тези рани и тъй, като грехът донася некадърност, а също така и вина азне мога никога да се доверя на моето освещение. Аз вече съм пропилял част отталанта който ми е даден по рождение по време на годините прекарани безХристос.

Дяволът ще отклони вниманието ни. Той ще насочи вниманието ни върху нас самите.“Как се справям?“-питаме ние.

Ако сме честни, отговорът ще е: „Патетично.“ Патетично, когато есравнено с това, което трябва да правим. Законът може да се сумира в една дума:Любов. Обичай Бог нацяло, обичай съседа си колкото себе си. Как се справяме стова? Не много добре.

Какъв настойник съм аз на моментите, на парите, наталантите и възможностите? Аз се опитвам да бъда добър настойник, но в Божиитеочи аз имам повече неуспехи, отколкото успехи. Дори моето най-добро не е достатъчно.

Грях, великият проблем

Сега можем да видим защо трябваше да добавя „грях“ или“грехове“ към списъка с ключови думи в книгата към Римляните. Греховее темата на първите пет глави. Следващите глави (освен 9 и 10) се занимават сосвещението и са също така относно грях.

Моят истински, дълбок, продължителен проблем не са моите престъпления преди дасе предам на Христос. Моят продължителен проблем е, че грехът е все още в мен.Старият капитан е все още на палубата. Въпреки че е обвинен, той все още сеопитва да управлява кораба. Той познава всичките членове на екипажа многодобре. Той се опитва да ги завладее всичките, моите способности, моят апетит -да се разбунтуват срещу новият Капитан.

Така че Римляни 6,7 и 8 са относно грях, грях, който живее в мен. Това е моятголям проблем.

< назад съдържание напред >