БЕСЕДА 30
А сегаотивам вЕрусалим дапослужа на светиите.ЗащотоМакедония иАхаяблаговолихада дадатизвестнапомощ за беднитемеждусветиите вЕрусалим.Благоволиханаистина, нои длъжни имса, защото,акоезичницитеучастват стях и вдуховнитенеща, длъжниса да импослужат и втелесните (15:25-27)
1.Понеже(апостолът)казал: Нямавече място замоетоработене потия страни и: Отмного годинисъм желал дадойда при вас,а заедно стова билонужно да сезабави, за дане помислятримляните, чеим се присмива,той обяснявапричината,поради коятосега не можеда дойде притях и казва: асега отивам вЕрусалим. Носегаприбавил ипричината затова пътешествие:Отивам –казва, – за дапослужа насветиите.Даже и сеспира на тезидуми,привеждайкидоказателства,казвайки: Благоволихада дадат иоще длъжниим са, защото,акоезичницитеучастват стях и вдуховнитенеща, длъжниса да им послужати в телесните– за да сенаучат иримляните даим подражават.Тук трябваособено да сеудивим намъдростта (наапостола) втова, че тойизмислилтакъв начин дададе съвет,понеже с товамогъл даповлияе наримляните повече,отколкото спрякоувещание. Тебиха били почтиоскърбени,ако (апостолът)представилкоринтянитеилимакедонците катопример заподражание.Затова коринтянитев посланиетоси към тяхтой увещавапо тозиначин: Притова, братя,известявамви Божиятаблагодат,дадена нацърквите вМакедония (2Кор. 8:1). Заедно стова, примерътнакоринтяните повлияли намакедонците: понежезная вашетоусърдие, закоето сехваля с васпред македонците(2 Кор. 9:2). Веднаквастепен тойсъщо така сеползва и от примеранагалатяните,когато казва:А колкото засъбиранетона милостиняна светиите,правете и виекактонаредих вгалатийскитецъркви (1 Кор. 16:1).Но с римляните(апостолътпостъпва) подруг начин,по-внимателно.Така тойпостъпва и поотношение напроповедта,когато казва:От вас ли еизлязлоБожиетослово? Или довас първо едостигнало? (1Кор.14:36), защотосъревнованиетое по-силно от всичко.След това (апостолът)многократноповтаря това.Така и надруго мястоказва:Заповядвамвъв всичкитецъркви (1 Кор.7:17). И още: Кактопоучавамнавсякъде (1Кор. 4:17); и казванаколосяните: Кактоблаговестиетопринася плоди расте поцелия свят (Колос.1:6). Така постъпваи тук,говорейки замилостинята.И гледай скакво величиетой използваизраза. Тойне казал – идвамза милостиня,но – идвам дапослужа. Аако Павелслужи, торазсъдиколко важно етова, когатосам учителятна вселената поемавърху себе сигрижата даотнесеподаянието, имакар давъзнамерявалда пътува доРим и дажелаел силнода се види сримляните,все пак тойпредпочитапървото предпоследното. ЗащотоМакедония иАхаяблаговолиха,тоестпризналиделото задобро ипожелали да дадатизвестнапомощ. Отновоне казалмилостиня, но- помощ. Той неизползва безцел същодумата някакво, ноза да неприематримляните казанотокато упреккъм себе си. Ине казал просто– за нуждите,но за нуждитена светиите,подбуждайкипо двоякначин и къмпомощ какточрез нуждата,така и чрездобродетелите.Даже и с товане сеограничил, априбавил: Нои длъжни саим: След товадоказва защоса длъжни. Ако, казва,езичницитеучаствуват стях и вдуховните неща,длъжни са даим послужат ив телесните. Товаозначава: затях е дошълХристос, натях, обърналитесе от юдеите,принадлежатвсичкиобещания, оттях е и Христос,затова казал:Спасениетое от юдеите(Йоан 4:22). От тяхсаапостолите,от тях са пророците,от тях савсички блага.И вселенатастаналаучастник въввсичко това.И така, казва (апостолът),ако вие стестанали участницив по-важното иако, споредевангелскатапритча,вечерята билаприготвеназа тях, а виесте дошли и стевкусили отпредложеното,то вие стедлъжни да гидопуснете доучастие втелеснитеблага и даотделите затях. Но(апостолът)не казал – дадопуснете доучастие, а – дапослужите,поставяйкиги като че ли садякони иликатопринасящиподаръци нацаря. Неказал същотака във вашитетелесни неща,а както(казалпо-горе) – в технитедуховни неща.Защотодуховнитеблага сатехни, но невсички телеснипринадлежат наезичниците,но са общи. И(апостолът)заповядал паритеда принадлежатна всички, ане само на тези,които гипритежават.
Прочее,когатосвърша това,като имосигуря тояплод (ст.28), тоест, каточе е положенв царскатасъкровищница,внепристъпнои безопасномясто. И не казал– милостиня,но отново – плод,показвайки,че даващитемилостиня исамиполучаватпечалба.
Ще минапрез вас заИспания. Отновоспоменава заИспания,показвайкисвоята грижаиразположениекъм жителитей.
Зная, чекогато дойдапри вас, щедойда с изобилноблагословениеот [благовестванетона] Христа (ст. 29).Какво значи изобилноблагословение?Тук (апостолът)говори или заимуществата ,иливъобще завсяко добродело. Тойсмята заобикновенода наречеблагословениетомилостиня, кактои много другинеща.Например,когатоказва: Катомилостиня, ане като изнудване(2 Кор. 9:5).Даже и вСтария заветбилообичайно милостинятада се нарича така.Но понеже(апостолът)добавил тук <istyle=’mso-bidi-font-style:normal’>благовестването,то ниетвърдим, чепод думата благословениетой разбиране самоимуществото, нои всичкоостанало. Тойкато че ликазва: аз зная,че идвайкипри вас, ще ви намеряблагополучнивъв всичко,изобилстващив блага идостойни замного добрипохвали,съгласноЕвангелието.Ето удивителенначин да седаде съвет -да гипредупреди спохвала. Апонеже(апостолът)се отклоняваот това, за дапродължимисълта сивъв вид наувещание, тои пристъпвакъм тозиначин наизправление.
А моля висе, братя,заради нашияГоспод Исус Христоси зарадилюбовта на Духа<astyle=’mso-footnote-id:ftn1′ href=“#_ftn1″ name=“_ftnref1″ title=““>[1] (ст. 30).
2. (Апостолът)отново споменаватук заХристос и заДуха, новъобще неговори заОтца. Азотбелязвамтова, защото,когато(апостолът)споменава заОтца и Синаили само заОтца, ти да неизключвашнито Сина,нито Духа. И(апостолът)не казал –Духа – но любовтана Духа.Както Отец иСинътобикналисвета, така иДухът. Но закакво семолиш, Павле,кажи ми?
Да мепридружаватев усърднамолитва къмБога за мене, тада се избавяот противницитена вярата вЮдея (ст.31). И така, (наапостола) мупредстоялавелика борба,затова и тойги моли да семолят. Неказал – дазапочна, но – дасе избавя, кактозаповядваХристос: Молетесе да непаднете визкушение (Мт.26:41). С тези думи(апостолът) отедна странапоказва, ченякакви зливълци и въобщезверове, а нехора иматнамерение даго нападнат,а от другастрана, четойсправедливое поел върхусебе си трудада служи насветиите,понеженевярващитеса толковамного, че биланужна молитва,за да сеизбави оттях. Живеещитесред толковамногобройниврагове бихамогли дазагинат отглад, затовабилонеобходимода им седостави препитаниеот другомясто.
И моятауслуга заЕрусалим дабъдеблагоприятнана светиите, т.е. дабъде приятнамоята жертваи подаяниетоми охотноприето. Виждашли, как тойотнововъзвисявадостойнствотонаприемащитемилостиня,когато просимолитва отмного хора,за да бъдепосланиетому приятно? Аот другастрана с товани показва,че за него енедостатъчнотова милостинятада бъдеприета.Когато някойдава отпринуждениеилипридобито снеправда,тогава плодътсе губи.
С Божиятаволя да дойдарадостен приВас(ст. 32). Кактоказал вначалото: Дано сБожията волядаблагоуспея,сеганай-после дадойда при вас(1:10), така итук прибягвадо същатаБожия воля иказва: затова бързам исе моля наБога да се избавяоттук, за дамога по-скорода ви видя ида се видя с удоволствие,без да сеподлагам наникаквискърби.
Ида си починамежду вас. Гледай, кактой отновопоказва, чете също сеподвизават исе трудят, чев него няманадменност.Не казал – дави науча и дави наставявъв вярата,но – да сипочина междувас. Но как,когато самият(апостол) сеподвизавал исе борел,казва: да си починамежду вас?Той казватова, за да угодина римляните,правейки гиучастницивъв венцитена победителите;и показвайки,че и те същосеподвизават исе трудят.След това,както правиобикновено,присъединявакъмувещаниетосвоята молитва,казвайки:
Богна мира дабъде с всичкивас. Амин(ст. 33). Препоръчвамви нашатасестра Фива,която е служителкана църквата вКенхрея (16:1). Виждашли колко уважава(апостолът) Фива,ако споменалза нея преди всичкии я нарекълсестра, а дасе наричашсестра на Павелне е малконещо. Споменали за нейнатадлъжност,наричайки яслужителка.
Да яприемете вГоспода,както еприлично на светиите(ст. 2),тоест зарадиГоспода да яприемете счест, защотоприемащият яГоспод даже инезначителниячовек приемас грижа.Понеже Фивабила свята,то сам разсъдис каква грижатя има правода се ползва.Затова(апостолът)прибавил: Кактое достойно засветиите,тоест, кактоследва даприематесветиите. Виетрябва да яуважавате подве причини –защото яприематезарадиГоспода, изащото тя есвята.
И да йпомогнете вкаквото биимала нуждаот вас. Виждашли как товане еобременително?Не казал – да яизбавите отвсички нейнинужди, но – даснабдите, скоето можете,да подадетеръка за помощв каквото биимала нуждапри вас; и притова говорине завсичките йнужди, но затези, коитоби имала привас, тя бимогла да сенуждае оттова, което и виеимате. Следваотновонеизказанапохвала:
Защото итя е помагалана мнозина,както и на самиямене.Забелязвашлиблагоразумието(на Павел)? Напърво мястотой поставилпохвалата, всредатаувещанието, аслед товаотново похвала,защитавайкис похвали иот дветестрани нуждитена блаженатажена. Как нямада е блаженаФива, когатосе удостоилас такова свидетелствоот Павел ибила всъстояние даоказва помощна самияПавел, учителяна вселената?Този венец еповече отвсичките йсъвършенства,затова(апостолът)го поставил вкрая,казвайки: ина самия мен.Каквоозначава – ина самия мен? Натози, койтобилпроповедникна вселената,претърпялбезчисленистрадания исам струвалколкотодесеткихиляди. Итака, мъже ижени, даподражавамев това на тазисветица, азаедно с товаи на хората, които(Павел)споменаваслед Фива.Кои са те?
Поздраветемоите съработницив ХристаИсуса, Прискилаи Акила (ст. 3). За технитедобродетели свидетелствуваи Лука когатоказва: Ипонеже имашесъщотозанятие,седеше у тяхи работеха (Деян.18:3), икогато казва,че Прискилаприела присебе сиАполос и муизложиха по-добреГосподнияпът (ст.26).
3. Ноколкото и даса великитези неща,многопо-важно етова, което еказал Павел.Какво казватой? Първо,той ги наричасвои сподвижници,показвайки,че теразделяли сапостола неизречимитрудове иопасности.След това казва,че те замоя живот си подложихавратоветепод нож (ст.4).Виждаш ли, чете билисъвършенимъченици? ПриНерон, кактобило иестествено,опасноститебили безбройни,когато тойзаповядалвсички юдеида излязат отРим.
Накоито не самоаз благодаря,но и всичкитецъркви междуезичниците. Тук (апостолъта)разбиралюбовта къмчужденците ивзаимнатапомощ с пари исе удивява натова, че тепроливалисвоята кръв иотдаливсичко, коетоимали, заобщата полза.Виждаш ли, чеи немощта наестествотоне възпрепятстваблагороднитежени да следватдобродетелите?И напълноестествено, защотов ХристаИсуса няма мъжкипол, нитоженски (Гал. 3:28). Итова, което (апостолът)казал за Фива,същотоговори и заПрискила.Както заедната еказано Тя епомагала намнозина, кактои на менесамия,така и задругата: Несамо азблагодаря, нои всичкицъркви междуезичниците.И за да непомислят, четова е казаноот ласкателство,представя многодругисвидетели затези жени.
Идомашната имцърква. Тебили толковадобродетелни,че обърнали домаси в църква,така чевсичкидомашнистаналивярващи и домътим билотворен завсичкистранници.(Апостолът)нямал навикабезоснование данарича домоветецъркви ако втях нямалоголямоблагочестиеи не бил утвърденособен страхот Господа.Затова иказал накоринтяните: ПоздраветеПрискила иАкила заеднос домашнатаим църка (1 Кор.16:19). И за Онисимказва: Павел,до Филимон и Апфия,и до твоятадомашнацърква (Фил. 1:2).Разбира се, исъпружескиятживот може дабъде достоенза удивлениеи благородство.Прискила иАкила живелив съпружествои многопросияли, макартяхнотозанятие да билонезабележително:те правелипалатки, новсе пакдобродетелтапокрилавсичко и гипоказалапо-светли отслънцето. Нитотърговията,нито брачниятсъюз гиповредили, ноте показалитакава любов,какватоизисквалХристос,казвайки: Никойнямапо-голямалюбов от тазида дадеживота си заприятелитеси (Йоан 15:13). Теизпълнилитова даслужат запризнак наХристовиученици,взели кръстаи последвалиХристос икактоправели товаза Павел, ощеповечепоказвали таковамъжество заХристос. Некада чуят това ибогатите, ибедните. Акоживеещите оттруда наръцете си иупражняващисвоятапрофесияпоказалитолковащедрост, честаналиполезни замного църкви,то каквоизвинениеиматбогатите,които презиратнищите? Богне пощадил икръвта си, а типазиш ималкотомонети, честопрезирайки исобственатаси душа. Но,може биусърднитекъм учителяне билитакива къмучениците? Нетрябва даказваме итова, понежена тях имблагодарили,казва (апостолът),дори иезическитецъркви. Макарда били юдеи, всепак тевярвалитолковаискрено, чеслужели съссвоетоусърдие и наезичниците.Такива итрябва дабъдат жените,които трябвада еукрасяват нес плетене накоса или съсзлато, илисъс скъпидрехи, но сдобри дела (1Тим. 2:9-10).
Кажими, коя царицае толковазнаменита итака сепрославя,както тази женана майсторa напалатки? Тя ев устата навсички и такаще бъде недесет илидвадесетгодини, но допришествиетона Христос. Ипри товавсички япрославят затова, което яукрасяваповече отцарска диадема.Да, и какво епо-важно,какво е равнона това дабъде застъпницана Павел и въпрекиопасност засебе си даспасиучителя навселената? Разсъдиколко царициимало иимената им сазабравени, аимето нажената намайстора напалатки и нанейния мъж серазнасятнавсякъде иколкотослънцето осветяваземята, толковаи нейнатаслава серазнася въввселената: иперсите, искитите, ифранките, иживеещите вдалечнитепредели наземята прославяти уважаватблагочестивияживот на тазижена. Каквобогатство, колкокорони ицарскибагреници тиби дал с удоволствие,само за даполучиш засебе ситаковасвидетелство!Не трябвасъщо дакажем, че те,подлагайки сена опасностии не щадейкиимуществотоси, нерадеели и запроповедта.Затоваименно апостолътги наричасъработнициисподвижници.Избраниятсъд не сесрамува данарече еднажена своя сподвижница, даже сехвали с това,защото негледа на природата,а увенчавадобрата воля.Какво е равнона такова украшение?Къде е сегавашетобогатство,пръскано навсичкистрани? Къдее почитта нахората? Къдее суетнатаслава?Разгледайвнимателно дрехатана тази жена,която необличатялото, ноукрасявадушата, коятоникога не сескътва и несе прибира всандък, новъзлиза нанебето.
4. Погледнина труда ипроповедитеим, на техниямъченическивенец, натяхната щедростпо отношениенаимуществото,на тяхнаталюбов къмПавел, наусърдието имкъм Христа исравни с товасебе си,своята грижаза парите,своятапривързаносткъм блудниците,своитеразпри за купсено и тогаваще видиш коибили те и койси ти. Илипо-добре,недей само дасе сравняваш,но започни дасе състезавашс жената – и слагайкинастранатревата (xlohj),(това етвоятадрагоценнадреха), вземисвоетонебесноукрашение исе научи отПрискила иАкила как теса станалитакива. Как?Те две годиниживели в домана Павел. Акакво немогат данаправят сдушата тезидве години?Ти ще кажеш –какво данаправя аз –Павел не епри мен? Акопожелаеш, тище имашповече,отколкото те.Не гледанетона лицето наПавел, а неговитедуми гинаправилитакива. Итака, ако ти еугодно, с тебнепрекъснатоса готови дабеседват иПавел, иПетър, и Йоан,и целият сномпророци иапостоли.Вземикнигите на тезиблажени мъже,постоянно сезанимавайтехнитеписания и темогат да тенаправятподобен нажената намайстора напалатки. Изащо даговорим заПавел? Акопожелаеш,можеш да имашпри себе сисамияВладика на Павели Той ще беседвас теб наезика наПавел. Има идруг начин даприемеш всебе сиГоспода – когатозапочнеш даприемаш светиитеи служиш навярващите вНего. Тогаваи при тяхнотоотсъствие втеб щеостанатмного паметницина благочестие.И масата, накоято се ехранилсветията, истолът, накойто е седял,и леглото, на коетое лежал, дажепри неговотозаминаванеса способни дадоведат дочувство наумилениетози, който гое приемал присебе си. Скаквоумиление мислишвлизала сунамкатав горницата,къдетоживеелЕлисей и севзирала вмасата и влеглото,където спялтози свят мъж?С каквиблагочестивичувства тя севъодушевявалапри това? Аако това небило така,ако тя непочувствалаот товаголяма полза,то не бизанесла в тазигорницамъртвия сисин. А ние,които втечение намного времеидваме тук,където живялПавел, къдетобил вързан,седял ибеседвал,окриляме лимисълта си иот видимитеза нас места,пренасяме лисе,представяйкиси самототова време,това, коетоестественоставало вдушите на тези,които сблагоговениего приемали вдома си,когатосъбитиятабили ощемного свежи?И така,знаейки това,да приемамепри себе сисветиите, зада просияенашият дом ида се очистиот тръните,за да станежилището нипристан, да гиприемаме и даим мием нозете.Ти не сипо-добър, по-благородени не сипо-богат отСара, макарда си ицарица. Тяимала 318домашни,когато даимаш двамаслуги сесчитало забогатство. Икакво говоряаз за 318-тедомашни? Впотомствотои обещаниятатя владеела цялатавселена,имала засъпруг Божияприятел, запокровителсамия Бог, атова е повечеот всякоцарство. Всепак, притакавазнаменитости слава тясама приготвилатестото,изпълнилавсичкидомашнизадължения иприслужвалана гоститекато робиня.Ти не си по-благороденот Авраам, атой вършелзадължениятана слугите следсвоитезнаменитидела, следпобедите, следчестта,оказана му отегипетския цар,след катопоразилперсийскитецаре и издигналза себе сизабележителнипаметници. Негледай натова, чеидващите притеб светии сабедни навъншен вид ичесто сапокрити с дрипи,а помниказаното отХристос: Понежесте го направилина един оттия малките,на Мене стего направили( Мт. 24:40); и: Да непрезиратенито един оттия малките,защототехнитеангеливинагигледатлицето наОтец нанебето (Мт. 18:10). Приемайс усърдиетези, коитоти носят безчислениблага съссвоя поздравна мира. Заедносъс Сараспомни си иРевека, която,отхвърлилавсякагордост, самаизвадилавода инапоила ипоканила в домаси странника,а затова ипоучилавеликинагради засветогостолюбие.Но ти, акопожелаеш, щеполучиш ощеповече. Натеб занаграда Богще ти даде несамо Сина, нои самотонебе,небеснитеблага, избавлениеот геената,прощение нагреховете. Велик,толковавелик, е плодътнагостолюбието.Така и Йотор, бивайкидажеиноплеменниксе удостоил даима за зеттози, който стакава властзаповядвал наморето и уловилтози добърлов за дъщеряси в своятамрежа. И ти,размисляйкиза това ипредставяйкив ума симъжеството иблагочестиетона тези жени,постарай седа отхвърлиш земнатагордост,хубавитедрехи, скъпитезлатниукрашения иблаговонията;отхвърлилеността, разкоша,и отхвърляйкитазиразточителност,обърницялата грижана душата сии възпламенив сърцето систраст към небесното.Ако тазилюбов тезавладее, тище видишнечистотатаи гнусотата нанастоящото исам ще сесмееш надтова, коетосега теудивява. Зажените,украсени сдуховносъвършенство,не есвойственода седомогват дотакива смешнинеща. Затова,отхвърляйкивсичко това ипридобивайкичест,по-голяматаот тази на търгуващитежени, а същотака и от занимаващитесе с плясканеи музика, украсисебе си сблагочестие,гостолюбие, грижаза светиите,умиление,честимолитви. Товае по-добро от златнитеодежди,по-скъпо отскъпоценнитекамъни и огърлиците,това и предхората теправи почтен,и пред Богати носиголяманаграда. Товае украшениетона църквата,а другото еза театъра,това едостойно занебето, а другото– законете имулетата. Всъщите одеждиобличат дори имъртвитетела, а тезисияят само в добритедуши, в коитоживееХристос. Итака, да започнемда придобивамеза себе ситаковаукрашение, зада нипрославятнавсякъде ида угодим наХристос вовеки веков.Амин.
[1] ВПротестантскияпревод от 1940 едобавено, “коятое плод на”.ЙоанЗлатоустследваоригиналниятекст ипо-нататъкпредлагадруго, малкопо-различнотълкуваниена тези думи, коетоне може да сеизвлече приналичието напояснителнатадобавка – б. пр.