БЕСЕДА 28
Защотоказвам, чеХристосзарадиБожията вярностстанаслужител наобрязаните,за да утвърдиобещанията, дадени набащите (15:8).
1.Апостолът,продължавайкипредишнатареч, отновобеседва за грижатана Христос ипоказваколко многоТой направилза нас и как неугодил наСебе Си. Азаедно с товадоказва също,чеповярвалитеот езичницитенай-много сазадължени наБога. Ако теса най-многозадължени, тотяхнозадължение еда носятнемощните отюдеите.Понеже (апостолът)нанесъл напоследнитесилен удар,то за да не се възгордеятпървите, тойотновосмиряватяхнотовисокомерие,доказвайки,че благата наюдеите са имдаренипоради обещанията,дадени натехните бащи,апризваниетонаезичниците е самопорадиеднотомилосърдие ичовеколюбие,затова тойказва: за дапрославятезичницитеБога, зарадиНеговатамилост (ст. 9).Но за да бъдеказанотопо-ясно занас, чуй отноводумите (наапостола) итогава щеразберешкаквоозначаваизразът: Христос,зарадиБожиятавярност,стана служителнаобрязаните,за да утвърдиобещанията,дадени набащите. Итака, каквосе има впредвид тук?Обещанието,дадено наАвраам, сезаключавалов следнитедуми: На тебеще дам земятаи напотомствототи след тебе(Бит. 13:15) и: Втвоетопотомство щесеблагославятвсичкинароди (22:18). Нослед товавсички,произлезлиот потомствотона Авраам, станалидостойни занаказаниепонеже нарушениетона законанавлякловърху тяхгняв и накраяги лишило отобещанията, даденина технитебащи. ЗатоваСинът,идвайки наземята, съдействална Отца даоправдаетезиобещания и даги приведе визпълнение.Когато Той изпълнилцелия закон,а в него иобрязването,и когато и стоваизпълнениена закона, асъщо и чрезкръстаосвободилхората отпроклятиетонапрестъпванетона закона, тоне допусналобещаниятада паднат. Итака, когато(апостолът)нарича (ИсусХристос) служителнаобрязването,то разбира,че със Своетопришествиеизпълнениетона целия закон,приемането наобрязванетои с това,коетонаправил запотомствотона Авраам,снелклетвата, избавилхората отБожия гняв инакрая тези,които билиготови даприематобещанията,направилспособни натова и веднъжзавинаги гиосвободил от тяхнотоотчуждение. Аза да некажатобвиняемите: “КаксамиятХристос бил обрязани изпълнилцелия закон”?,(апостолът)оттукизвеждапротивоположнотозаключение.Христос гоизпълнил,казва той, неза да останезаконът всила, но за даго отмени, дате избави отлежащотовърху тебепроклятие инапълно да теосвободи отвластта назакона. Понежети сипрестъпилзакона, тоХристос гоизпълнил, неза да гоизпълняваш ити, но за даутвърди затебобещанията,дадени наотците, коитозаконът погубилза теб,показвайки,че ти си гонарушил и синедостоен даги наследиш.По този начини ти сиспасен поблагодат,защото преди товаси билотхвърлен. Итака, невъзразявай, неупорствай,придържайкисе не навремекъм закона,който би телишил отобещанията,ако Христосне бешепострадалтолкова многоза теб. Тойпострадалтолкова, незащото ти сибил достоенза спасение,но за да покажеБожиятавярност. Следтова, за да несевъзгордеятот товапризованитеотезичниците,(апостолът)продължава: и за дапрославятезичницитеБога за Неговатамилост (ст.9). Товаозначава: юдеите,макар и дабилинедостойни,все пак ималиобещанията, ати нямаш итова, но сиспасенединствено порадичовеколюбие. Наистина,ако Христос небеше дошъл,обещаниятане биха далиникаквопреимуществои на юдеите,но (апостолът)споменаваобещанията,за да сесмирятезичниците ида не нападатслабите. Заезичницитетой казва, чесе спасилиединственопо милост изаради това особеноса задълженида прославятБога. А славана Бога севъздаватогава,когато ниеживеем в съюзи единство,когатоединодушноблагославямеБога,понасяметези, коитоса по-слабиот нас и непрезираме отпадащатачаст. Следтова (апостолът)привеждасвидетелства,от които евидно, че вярващитеюдеи садлъжни дабъдат вединение спризванитеотезичниците иказва: както еписано: -„Затова ще Техваля международите и наимето Ти щепея“. И пакказва: “Развеселетесе, народи, с людетеМу“. Ипак: „ХвалетеГоспода,всичкинароди, И даГо славословятвсички люде“ (ст. 9-12). Всичкитези (апостолът)привеждакатодоказателствоза това, четрябва да бъдемединни с всичкии да славимБога, а заеднос товасмирява и юдеите,за да не сепревъзнасятнад езичниците,защото всичкипророципризовават иезичниците; ивнушаваскромност наезичниците,показвайки,че те повечесевъзползвалиотблагодатта.
2.След това,отновозавършвайкиречта си смолитва,казва: АБог нанадеждата дави изпълни спълна радости мир въввярването,тъй щото чрезсилата наСветия Дух дасепреумножаванадеждата ви(ст. 13), тоест, дасеосвободитеот взаимнотоогорчение ида не падатенякога подвлияние наизкушенията,а това щестане, когатопреизобилстватев надеждата. Упованиетое причина завсички блага.То се дава отСвятия Дух,но не само отДуха, но ако иние добавим нещоот своястрана. Затоваи (апостолът)казал: въвврата. Виеможете да сеизпълните срадост, аковярвате, акосе надявате.Но той неказал – ако сенадявате, а – когатосепреумножинадеждата ви,така че несамо да намеритеза себе си утешениев бедствията,но и да серадвате вбогатствотона вярата инадеждата. Стова виепривличате иСвятия Дух, икогато Тойдойде,съхраняватевсички блага.Както вашияживот сеподдържа отхраната, така,ако имамедобри дела,ще имаме иДуха, а акоимаме Духа,ще имаме идобри дела.Вярно е иобратното: аконямаме добридела, Духътотлита отнас, а ако селишим от Духа,то ще нилипсват идобрите дела.Веднага щомСвятият Духотстъпи отнас, идва духътнанечестието,както сеслучило и съсСаул. Икакво от това,ако той не нимъчи, кактомъчил Саул?Той ни души<astyle=’mso-footnote-id:ftn1′ href=“#_ftn1″ name=“_ftnref1″ title=““>[1]по друг начин– с лоши дела.Затова ни енужна арфатана Давид, зада пеем сдушата сиБожественитепесни, тоести песните наДавид, ипесните надобрите дела.А ако правимсамо еднотоот двете, ислушайкипеснитепротивоборствамена псалмопевецасъс своитедела, кактонякога Саул,то самотолекуване щесе обърне наосъждение занас ибезумието щестане ощепо-опасно. Предида започнемда слушаме,злия демон сестрахува, ние,чувайкипеенето, дане сепоправим, акогаточувайкиоставамесъщите, товагоосвобождаваот страха.Затова да изпеемпесните наделата, за даизхвърлим отсебе сигреха, който е по-лютот демона.Демонът не нилишава напълноот небето, апонякогадажесъдейства набдителния човек,а грехътрешително ниотдалечаваот небесното Царство.Грехът едоброволендемон,самоволнобезумие, а понеженикой нескърби занего, никой ине гоизвинява. Итака, задушата,лежаща вгреха, даизпеем песни,заимстваниотостаналото Писание,както правелблажениятДавид. Некада пее устата,нека да сепоучава умът.И еднотопеене не е маловажно.Ако обучимезика си напеснопение,то когатоезикът пее,душата ще сесрамува дажелаеобратното. Иние щепридобием несамо товаблаго, но идруго, т.е. щенаучим много неща,полезни занас. Впсалмите тисе говори иза настоящето,и за бъдещето,и за видимото,и за невидимототворение. Акожелаеш дазнаеш далинебето завинагище пребъдва,таковакаквото есега, или щесе измени,Давид ясно тиотговаря,казвайки: Небесатаще изчезнат… Да!Те всички щеовехтеяткато дреха;като облеклоще ги смениши те ще бъдатизменени (Пс.102:26). А акожелаеш дачуеш завидоветенебе, слушайотново: Простирашнебето катозавеса (Пс. 104:2). Илиако желаеш дазнаеш повечезаповърхносттана небето,той отново щети каже: устройвашвисоките сиобиталищанад водите (Пс.104:3). И той нямада сезадоволи стова, ноописва и широтата,и височинатана небето, ипоказва, чете саравномерни. Защотоколкото евисоконебето отземята,толковаголяма емилостта Мукъм ония,които Му себоят. Колкотоотстои изтокот запад,толкова еотдалечил отнас престъплениятани (Пс. 103:11-12).Любопитен лиси да научишза основитена земята итова няма дабъде скритоза теб, но чуйкак Давид пееи казва: Основалси земята върхуморетата (Пс.24:2). Желаеш ли дазнаеш откакво сепричиняватземетресенията,той ще теосвободи от всяконедоразумение,казвайки: Когатогледа наземята, тятрепери (Пс. 104:32).Попиташ ли заползата отнощта и затова щенаучиш от Него,че в нея серазхождатвсичкитегорскизверове (ст. 20). Попиташли за каквоса полезнипланините, тойще ти отговори:Високитепланини са надивите кози (ст.18). За какво сакамъните щети каже: Канаритеса прибежищена дивитезайци (ст. 18). За каквосабезполезнитедървета –знай: тамптиците сисвиватгнезда (ст. 17).За какво саизворите впустинята: напояватвсичкитеполскизверове; притях небеснитептициобитават (ст.11-12). За какво евиното? Несамо за утоляванена жаждата –за това едостатъчна иводата – но за да севесели идушата ти: Винотовеселисърцето начовека (ст. 15).Разберем литова, щезнаем в каквамярка трябвадаупотребявамевиното. Откакво сехранятптиците иполскитезверове? Слушайкакво казваДавид: Всичкития от Тебеочакват да имдадеш навреме храна (ст.27). Или щепопиташ: закакво е работниятдобитък – тойотговаря, чеи той е за теб. Правишда никнетрева задобитъка, -казва той, – изеленчук запотреба начовека (ст. 14).Каква еполата за тебот луната?Слушай каквоказва Давид: Тойе определиллуната дапоказвавремената (ст.19). И че Бог есътворилвсичкосъществуващо,видимото иневидимото, иза това тойясно те енаучил,казвайки: ЗащотоТой каза истана; Тойзаповяда изатвърди се(Пс. 33:9). И че щеимаосвобождениеот смъртта,той те енаучил,казвайки: Бог щеизкупидушата ми отсилата напреизподнята,защото ще меприеме (Пс. 49:15).Откъде едошло тялотони? И за товаговори: помни,че ние смепръст (Пс. 103:14).Къде ще отидето? Връщат сев пръстта си (Пс.104:29). За какво есътвореновсичко? Затеб. Съсслава и честси гоувенчал;поставил си гогосподар надделата наръцете Си (Пс.8:5-6). Имат лихората нещообщо сангелите? Ина това отговаря,пеейки така: Тиси гонаправилсамо малкопо-долен отангелите (ст. 5).За Божияталюбов казва: Кактобаща жаличадата си,така Господжали ония,които му себоят (Пс. 103:13). Иза това,което ниочаква следживота, затазибезметежнаучаст чуй: Върнисе, душе моя, вуспокоениетоси (Пс. 116:7). Защое такаобширно небето?И за това щекаже: НебесатаразказватславатаБожия (Пс. 19:1).Защо има дени нощ? Не самоза да свети ида давапокой, но и зада назидава: Безговорене, бездуми, без дасе чуе гласътим (ст. 3). Какморетообличаземята? Покрилси я сбездната катос дреха[2] (Пс.104:6). Така секазва в еврейскиятекст.
3. Азапочвайки стова, коетобеше казанодосега, виеще научите иза всичкостанало, заХристос и завъзкресението,за бъдещияживот и зауспокоението,за мъчението,за нравоучението,за всички догмати- и по тозиначин щенамерите, чекнигата на Давиде пълна сбезчислениблага. Ако паднешв изкушение,то от нея щепочерпишголямо утешениеза себе си;ако паднеш вгрях, то ще намеришв неямножестволекарства;ако паднеш в нищетаили скръб, щевидиш в неямногопристани засебе си. Акоси справедлив,ще намериш внея твърдаопора; ако сигрешен, то отнея щепочерпишвеликоутешение. Аако си праведени търпишбедствия, точуй каквоказва Давид: Ниесме убиванизаради Тебецял ден,считани смекато овце заклане. Всичкотова дойдевърху нас; обачение не тезабравихме (Пс.44: 22, 17). Ако твоитедобри дела теподбуждаткъм надменност,чуй казанотоотпсалмопевеца:Не влизай всъд съсслугата си;Защото пред Тебеняма да сеоправдаенито един живчовек (Пс. 143:2) иведнага ще сесмириш. Акоси грешник исе отчайваш всебе си,често сиповтаряйпесента му: Днесако чуетегласа Ми, незакоравявайтесърцата сикато в деня,когато Меизпитахте(Пс. 97:7-8) и скороще станеш.Ако носиш наглавата си венеци мислишмного за себеси, научи сеот него, че Никойцар не сеизбавя чрезмногочисленавойска. Силенмъж не сеотървавачрез голямоюначество (Пс.33:16) и ще станешпо-скромен.Ако си богати славен, чуйотновопесента му: Горкона ония,,коитоуповават наимота си и сехвалят сголямото сибогатство(Пс. 49:6); и: Днитена човека сакато трева;като полски цвят,така цъфти(Пс. 103:15); и: Нитоще минеславата муподир него<astyle=’mso-footnote-id:ftn3′ href=“#_ftn3″ name=“_ftnref3″ title=““>[3] (Пс.49:17) и няма дасмяташ завелико нищоземно. Ако етакамалоценнотова, което епо-желателноот всичко,славата и могъществото,то какводруго на земятаможе да бъдедостойно за твоетовнимание? Ноти изпадаш вуниние? Чуйкакво казваДавид: Защоси отпадналадуше моя? Изащо сесмущавашдълбоко вмене? Надейсе на Бога, азоще ще гославословя. (Пс.42:5). Но ти виждашдаблагоденстваттези, които неса достойни?Кажи: Не сераздразнявайпорадизлотворците,нито завиждайна ония,които вършатбеззаконие.Защото катотрева скороще се окосяти като зеленатрева щеповехнат (Пс.37:1-2). Виждаш, че иправедните, игрешните сенаказват? Познай,че причинатаза това не еедна и съща: Многоще бъдатскърбите нанечестивия (Пс.32:10), казваДавид. Нокогато говориза праведните,той неспоменал заязви[4],но: Много саневолите направедния, ноГоспод гоизбавя отвсички тях (Пс.34:19); и още: Злощастиетоще затриегрешника (ст.22); и: Скъпоценнае предГосподасмъртта насветиите Му(Пс. 116:15).Повтаряйтова постояннои оттук щеполучишнаставление,понеже всякоот тези словазаключава в себесинеизмеримоморе мисли.Ние само лекоседокоснахмедо него, а акопожелаете свнимание даизследватеказаното, щеоткриетеголямобогатство. Нои вечеказаното едостатъчноза нас, за дасе освободимот държащитени страсти.Ако Давид тизабранява дазавиждаш, даскърбиш и даунивашбезмерно, учите дапрезирашбогатството, бедствията,нищетата исамия животне счита занищо, то товате избавя отвсяка страст.Даблагодаримза това наБога и да се възползвамеотсъкровището,така че чрезтърпение иутешение, почерпениот Писанието,да съхраним внаснадеждата ида сенасладим набъдещитеблага, докоито дадостигнем дани бъде даденона всички насчрезблагодатта ичовеколюбиетои пр.
[1] 2 Царе 26:14, LXX. epnigen, A. V.притеснява:виж Мт. 8:32.
[2] Акила иТеодоретизползватженски род,коетопредполага,че става думаза морето.Виж Теодоретза Псалма.
[3] Израза “надруг,” който едобавен внякои българскипреводи неприсъства воригинала – б.пр.
[4] Воригиналаспоред Римл.ст. 4 Tribulatio proprie sanctorum est. impiorum autem…flagella appellantur.“Изпитаниятапринадлежатна светиите,нещата откоитострадатнечестивитеса наречениязви”