БЕСЕДА XXIII
БЕСЕДА 23
Всекичовек да сепокорява на властите,които са наднего (13:1).
1. (Апостолът)разсъждавамного за тозипредмет и вдругипослания,когатоговори запокорствотона слугите нагосподаритеи наподчиненитена началниците.Той правитова, за да покаже,че Христос едал Своитезакони, не за даподкопаеобщотодържавноустройство, аза неговотоподобряванеи заедно с товажелае да ни научида незапочвамеизлишни ибезполезнивойни. Стигатни и козните,коитозаставатсрещу насзарадиистината иняма нужда даприсъединявамекъм тях излишнии безполезниизпитания. Забележиколкоблаговременно(апостолът)започнал даговори затози предмет.След катопредложил наслушателяразличните изискванияналюбомъдриетои гиразположилда живеят вмир сприятели иврагове,научил ги дабъдатполезни и защастливите, изанещастните,зануждаещитесе и, да кажемнакратко, завсички, следкато насадилжитие, подобнонаангелското,изтощилгнева, смирилвисокомериетои съвършеносмекчил сърцатаим – след всичкотова, той предлаганаставлениеза покорствона властите.На практика,ако трябва давъздавамепротивоположнотонаобиждащите,то още повечеследва да сепокорявамена вършещитедобро. Нотова подбуждение(апостолът)отлага закрая насвоетоувещание, асега неспоменава затова доказателство,а нипризовава даправим товакато осъзнатдълг. Ижелаейки давнуши, че всичкотова е заповяданоне само намиряните, нои насвещениците,и на монасите,той казалтака: всекичовек да сепокорява навластите,които са наднего. Макарти да си апостолилиевангелист,макар да сипророк илинякой друг,но подчинениетона властитене подронваблагочестието.И (апостолът)не казалпросто –дабъде послушен,но – да сепокорява.Първотооснование затаковазаконоположение,което дава и достатъчноразумнидоводи сесъстои втова, чевластите саучредени отБога.
Нямавласт, коятода не е отБога –казва(апостолът).Как така?Нима всекиначалник епоставен отБога? Неказвам това,отговаря(апостолът).Сега, аз неговоря завсеки началникпо отделно,но за саматавласт. Съществуванетона властите,при коетоедниначалстват, а другисе подчиняватиобстоятелството,че всичко сеслучва неслучайно ипроизволно,така ченародите да небъдаттласканинасам и натам,подобно навълни – етотова азнаричам делона Божиятапремъдрост.Затова(апостолът) ине казал, ченяманачалник,който да не епоставен отБога, норазсъждававъобще за съществуванетона властите иказва: нямавласт, коятода не е отБога, иколкотовласти има,те са отредениот Бога. Такаи Премъдрият,когато казва,че благоразумнажена е отГоспода (Прит.19:14), тукразбира, чебракът еучреден отБога, а нетова, че Богсъчетава всеки,койтовстъпва вбрак, понеже виждаме,че мнозинавстъпват вбрак с лошинамерения ине споредзаконите набрака и,разбира се,не можем давменим тована Бога. НокаквотоказалХристос: направилги е отначаломъжко иженско, и еказал:“Затова щеостави човекбаща си и майкаси, и ще сепривърже къмжена си; идвамата щебъдат еднаплът?” (Mт.19:4-5), същото имал предвид иПремъдрият.Понеже равенствоточесто води досвада, Бог еустановилразличните видовевласт иподчинениекато: междумъжа и жената,между сина ибащата, междустареца июношата,между роба исвободния,между началникаи подчинения,между учителяи ученика. Изащо сеучудваш натова в отношениятамежду хората,когатосъщото Бог еустроил и втялото? И тукТой не е направилвсички частиравни, но енаправиледни по-малки,а другипо-важни,едни зауправление,други заподчинение.Същото можемда забележими прибезсловесните:при пчелите,при жеравите,в стадатадиви овце.Даже и моретоне е лишеноот това благоустройство,и там многопороди рибисеуправляватот една, коятоводиостаналите иподначалствотона която тесе отправятнаопределенипътешествия. Алипсата навластнавсякъде езло и бивапричина забезпорядък.Апостолът,казвайкиоткъдепроизлизатвластите,прибавил:
Затова,който сепротиви навластта,противи се наБожиятанаредба (ст.2). Гледайнакъде тойводиработата, скаквозаплашва икак доказва,че да се покорявамее нашезадължение.За да не казватвярващите: тини унижаваш иправишпрезрени иподчиненипод началницитези, коитотрябва даполучатнебесното царство,(апостолът)доказва, че ив настоящияслучай той неги подчинявана началници,а отново наБога, понежеда се подчинявашна властта,означава дасе покорявашна Бога.Впрочем, (апостолът)не казва товас такива думи,например:който сепокорява наначалниците,той сепокорява наБога, нозаплашва спротивоположнотои потвърждавасъщото с ощепо-голямасила,казвайки:който не сепокорява наначалниците,се противи наБога, Който еузаконилтова. Инавсякъдетой се стараеда внуши, чение недаряваме навластите покорство,но изпълнявамедълг. С такиванаставления(апостолът)подбуждавярващитекъмпокорство иразполаганевярващитеначалници вполза (на християнското)благочестие.Тогаванавсякъде сеноселамълвата, обвиняващаапостолитевъв въстаниеинововъведения,а също и втова, че съсслово и делосе опитвалида подкопаятвсичкиобщественизакони. Адоказателството,че общиятВладиказаповядва дасъблюдаваметези закони,може дазатвориустата наклеветниците,обвиняващи внововъведения:и с голямасмелост дазащитаваистинското учение.
2. Итака, не сесрамувай оттаковапокорство,казва (апостолът).Този закон едаден отБога, Койтострашноотмъщава натези, коитого нарушават. Ако ти Мусе противиш,Той ще тенакаже не съсслучайнонаказание, ас най-строготои никаквиуговорки нямада те спасят,да, и отхората щепонесешнай-жестоконаказание,защото никойняма да сезастъпи затеб, а и Богаще разгневишсилно. Именнотова внушава(апостолът),казвайки: коитосе противят,ще навлекатна себе сиосъждение. Следтова, следстраха (апостолът)доказваползата отподчинениетои убеждава наоснование наразумнидоводи,казвайкитака:
Защотоначалницитенепричиняватстрах надобротовореца,но назлотвореца (ст. 3). Предитова той ни нанесълсилен удар идовел слушателядо страх, асега отновосмекчаватона си икакто мъдриятлекар давауспокояващолекарство,утешава иказва: откакво сестрахуваш, откакво сеужасяваш?Ниманачалникътнаказваправещиядобро? Ниматой е страшенза грижещиясе задобродетелите?Затова (апостолът)и прибавя:
Искашли прочее дане се боиш отвластта? Правидобро и щебъдешпохвален отнея (ст. 4). Началникътне само не естрашен затеб, но още ище те похвали,и не самоняма да типречи, но и щети съдейства.Ако в неговолице ти имашпомощник ихвалител, тозащо не сепокоряваш?Той прави по-достижимаза теб и добродетелта,понеженаказвазлите, а надобритеоказва благодеянияи почести, и стова съдействана Божиятаволя, затоваи (апостолът)го нарекълслуга.Гледай: аз тидавам съветиотносноцеломъдрието,а той изискватова споредзакона; аз теувещавам, чене трябва даси алчен и дапохищаваш, атой зарадитова епоставенсъдия надтеб. По тозиначин той енашсътрудник ипомощник, за товатой е иизпратен отБога. Значи,той е достоенза уважениепо двепричини – изаради това,че е изпратенот Бога, изаради това,че е поставенза еднакво снашето дело.
Ноако вършишзло, да себоиш. Потози начин неначалникътсъздавастрах, нонашатапорочност.
Защотото ненапразноноси сабята.Забелязвашли как (апостолъта)представянеговотовъоръжение,подобно нанякой воин,за да гонаправистрашен загрешниците?
Понежее Божий служител,мъздовъздавателза докарванегняв върху този,който вършизло. А зада непобегнеш ти,чувайки за наказание,отмъщение имеч, (апостолът)отновопотвърждава,че началникътизпълняваБожия закон.Какво, ако самтой не знаетова? Но Богтака еустроил нещата.И така, аконачалникътнаказва илинаграждава,той е Божийслуга, защотозащитавадобродетелтаи преследвапорока, коетои сам Богжелае, тозащо сепротивиш натози, койтоправитолковадобро и помагаза успеха наделата ти?Мнозинаотначало навикналида следват добродетелитезарадиначалника, аслед това сеприлепиликъм тях порадистрах от Бога.На по-грубитехора не въздействатолковабъдещето,колкотонастоящето.Затова той,както истрахът, ипочестите,предразполагадушите нахората, за дабъдатспособни да възприематсловото научението, справедливое нареченслуга наБога.
Затовае нужно да се покорявамене само порадистрах отгнева, но ипорадисъвестта (ст. 5). Каквоозначава несамо порадистрах отгнева? Титрябва да сепокоряваш,казва(апостолът),не самозаради това,че ако не сепокоряваш, сепротивиш наБога и отБога, ихората синавличашголямобедствие, нои зарадитова, ченачалникъткато пазителна мира и награжданскотоустройство енай-големияттиблагодетел. Отвластта задържаватапроизлизатхиляди блага;ако гиотхвърлим,всичкозагива и нямада устои нитоград, нитосело, нитодом, нитотържище, и нищодруго, новсичко ще сеобърка,защотопо-силните щепогълнатпо-слабите. Потози начин,дори ако занепокорствотоне следвашегняв, то итогава ти битрябвало дасе покоряваш,за да не сеокажеш безсъвестен,а също така инеблагодаренпо отношениена благодетеля.
Порадитая причина иданъкплащате, –продължава(апостолът): Защотовладетелитеса Божиислужители, коитонепрестанносе занимаватс тая работа (ст.6). Без да изброявав частност всичкиблагодеяния,коитодържавата получаваот своитеправителства,като:благополучие,мир и другиуслуги,произлизащиот военнатавласт и отзавеждащитеобщественитеработи, (апостолът)за всичко товапривеждаедноследващодоказателство.Плащайкиданък направителството,казва той, стова и самиятти свидетелстваш,че получавашоблага отнего.Забележимъдростта иблагоразумиетона блаженияПавел. Това,което изглеждалотягостно иобременително,тоест данъците,той обръща вдоказателствоза грижата навластта.Защо, питатой, ние давамеданък нацаря? Не е ли,защото той сегрижи за наси не давамели ние тазинаграда науправителязарадинеговатагрижа? Разбирасе, ние небихмеплащалиданъци, акоотрано незнаехме, чепокровителствуващатани власт ще еполезна занас; затоваотдревността собщо съгласиенавсякъде еприето правителстватада сеиздържат занаша сметка,защото те,оставяйкисобственитеси дела, сегрижат заобщественитеи през цялотовреме сестараятнашатасобственостда бъде неприкосновена.
3.Но, казал завъншнитеподбуди (впризнаниетокъм властта),апостолътотново севръща къмсвоетопредишнодоказателство,защото по тозиначин той е всъстояние по-удобнода привлечена своястранавярващите иотновопоказва, четова е угоднона Бога, скоето изавършвасвоетоувещание,казвайки: владетелитеса Божиислужители. Следтова, изобразявайкигрижите итрудовете наначалника,той прибавя: коитопостоянно сезанимават стая длъжност,т.е. на това епосветенцелият имживот, къмтова саотправенивсичките имгрижи, за дасенаслаждавашти на мир.Затова и вдруго послание(Павел)заповядва несамо да сеподчиняваменаначалниците,но и да се молимза тях, прикоето,показвайкиобщата ползаот това,прибавил: зада прекараметих и спокоенживот (1 Тим. 2:2).Началникът нипомага немалко вустройванетона настоящияживот с това,че действа соръжие,отблъскванеприятеля,усмирявакрамолницитев градовете,разрешававсякаквикараници. Неми казвай, ченякойуправлявазле, нообърнивнимание наблагочестиетонаустройствотои ще видишвеликатамъдрост на Този,койтоотначало го еузаконил.
Отдавайтена всичкидължимото: комутосе дължиданък -данъка,комуто мито,митото;комуто страх- страха;комуто почит,почитта. Неоставайтеникому длъжнив нищо, освенедин друг дасе обичате,защото, койтообича другиго,изпълнявазакона (ст.7, 8). Апостолътпродължавада говори засъщото изаповядва дапринасяме наначалника несамо пари, нои чест, истрах. Какпо-горе казал:Искаш ли дане се боиш отвластта, асега казва: отдавайтестрах? Тук подстрах тойразбирависша степенна почит, а нестрах,произхождащот лошасъвест, кактоимал предвидпо-горе. И неказвалдавайте: но отдавайте(т.е. “връщайтеобратно“ apodote),при товадобавил: навсекидължимото, понежеизпълнениетона това не едар, нозадължение, иако не гоизпълнявашще бъдешнаказан катонеблагодарен.Не смятай, чедостойнствотона твоетолюбомъдриесе унижава итърпи загубаако вприсъствиетона началникати станеш илистоиш гологлав.Ако (апостолът)узаконилтова, когатоначалницитебили езичници,то толковаповече смезадължени даправим товасега, когатоимаме заначалницивярващи. Акокажеш, че насамия теб еповереноповече, тознай, четвоето времеоще не едошло, ти всеоще систранник ипришълец, аще дойдевреме, когатоще се окажешпо-светъл отвсички. Сега,нашият животе скрит сХриста вБога. Акогато Христоссе яви,тогава ще сеявите и вие сНего в слава (Кол 3:4). И така,не търсивъздаяние засебе си въввременнияживот, нодори акотрябва съсстрах да сеизправишпредначалника, несмятай, четова енедостойноза твоето благородство.Така е угоднона Бога -началникът,който приемаот Него властда има своятасила. Акодори този,който несъзнава нищолошо за себе си,застава предсъда съсстрах, томного повечетрябва да сестрахувавършещиятзло. А от товати ще получишоще по-голямачест, защотоунижениетосе състои нев това, че тиоказвашпочит надруг, а в това,че не яоказваш. Иначалникътще започне дати се удивяваоще повече, имакар да еневерен, щепрославитвоя Господ. Неоставайте никомудлъжни внищо, освенедин друг дасе обичате. (Апостолът)отново сеобръща къммайката навсички блага,къмнаставницатана всичкоказанопо-горе, към тази,коятосъздававсякаквидобродетели;и казва, че илюбовта е нашдълг, но не такъвкакто даванетоили обрека,но постоянен.Той желаетози дългникога да небъдеизплатен, ада кажем по-добре- винаги да сеизплаща, ноне напълно, атака, че не постояннода оставаме вдълг. Това етакъв дълг,че винаги гоизплащаме ивинаги оставамедлъжници.Казал кактрябва даобичаме,(апостолът)посочва иползите отлюбовта,казвайки: койтообичадругиго,изпълнявазакона. И несчитай товаза милост,защото и товае задължение;ти сизадължен даобичаш братси според духовнотородство и несамо зарадиродството, нои заради това,че ние смечасти един надруг, и аконашата любовизчезне, товсичко ще се разруши.И така,обичай брата.Ако от любовкъм него типолучаваштази полза,чеизпълнявашзакона, то тиси задълженда го обичаши заради това,че сеоблагодетелствашот него.
Понежезаповедите“Не убивай”, “Непрелюбодействай”,“Не кради”, “Непожелавай” икоя да билодругазаповед сезаключават втия думи: “Даобичашближния сикакто себе си.”(ст. 9). (Апостолът)не казалпросто –изпълнява се,но – сезаключава,т.е.съкратено ина краткоизлагацялото съдържаниена заповедта,понеженачалото икраят надобродетелитее любовта; тяе и коренът, инеобходимотоусловие, ивърха на добродетелите.Ако любовта еначалото ипълнотата, токакво е равнона нея?
4. Впрочем,(апостолът)изисква непросто любов,но най-висшалюбов, понежене казалпросто: даобичашискрено своя ближен,но иприбавил: катосебе си. ИХристосказал, чевърхулюбовта еутвърденцелият закони пророците(Мт. 22:40), ипоказвайкидва видалюбов, вижкакво високомясто определилна любовтакъм ближния.Казвайки: давъзлюбишГоспода, твояБог е найголяматазаповед – Тойпродължил: автората – итук немлъкнал, априбавил: подобнана нея, е давъзлюбишближния катосебе си.Какво може дасе сравни стаковаголямочовеколюбие,с такавакротост?Макар ниебезкрайно да отстоимот Бога, всепак Той поставянашата любов долюбовта къмСамия Него иеднатанарича подобнана другата.Затова и заедната, и задругаталюбов Тойопределилпочти равнамярка, и залюбовта къмБога казал: сцялото сисърце и сцялата сидуша, а залюбовта къмближния –като себе си(Мт. 22:37-39). А Павелказва, че аконяма любовкъм ближния,то нямаголяма ползаи от любовтакъм Бога. Кактоние, когато обичаменякой,казваме, чеако го обичаш,то обичаш и мен,така иХристос,изразявайкитова, казал: подобнана нея, а наПетър: Ако Меобичаш, пасиовцете Ми (Йоан21:16).
Любовтане върши зло,следователнолюбовтаизпълнявазакона(ст. 10). Забелязвашли, че любовтаима и едното,и друготосъвършенство– ивъздържаниеот зло(казано е, невърши зло) иправи добро(казано е, тя изпълнявазакона), не самонакратко ниучи каквотрябва даправим, но иправи лесноизпълнениетона доброто.Тя не само сегрижи за товада разберемкакво еполезно занас (товаправи и законът),но и много нипомага визпълнениетона задълженията,извършвайкив нас ненякаква частотзаповедите,но цялатадобродетел вцялата йпълнота.Затова некада се обичамеедин друг и потози начин давъзлюбимБога, Койтони обича. Прихората ставатака, чекогатообикнеш някого,то другият,който гообича, севъоръжавапротив теб;но Богизисква и тида сеприобщиш къмлюбовта иненавиждатози, койтоне разделялюбовтазаедно с Него.Човешкаталюбов е изпълненасъс завист излоба, аБожияталюбов есвободна отвсяка страст.Затова и Богтърси хора,коитосподелятлюбовта Му.Обичай заеднос Мен, казваТой, тогава иАз ще теобичамповече. Етославата наобичащиябезпределно!Ако ти обичашМоя любим,тогава Азвиждам, чеобичашусърдно иМен. Богсилно желаенашетоспасение идоказал товаот самотоначало. Чуйкакво казваТой, когатосътворилчовека: Дасътворимчовека по Нашобраз и по Нашеподобие (Бит. 1:26),и още: не едобре зачовека дабъде сам, даму направимподходящпомощник(Бит. 2:18). И следтова, когатопървиятчовекизвършилпрестъпление,забележи, какБог кротко гоукорил. Тойне му казал:нечисти итвърдебеззаконни,получавайкиот Ментолковамного благодеяния,ти след товавсичкоповери на дявола,и оставяйкиБлагодетеля,послушадемона! Нокакво казва? Койти каза, че сигол? Да не бида си ял отдървото, откоето тиказах да неядеш (Бит. 3:11)? Такаби казал ибаща на синаси, на коготозаповядал дане докосвамеча, и който,като не послушал,ранил себеси: от каквоси ранен? Оттова, че не мепослуша.Забелязвашли какво етова – думиповече наприятел,отколкото наВладика, надругар,подложил сена обида, но койтопри всичкотова непрестава даобича? Нека иние даподражавамена Бога, и към когатоукоряватдругите дасъхраняваметакавакротост. Съссъщата снизходителностБог укорява ижената, а дакажем по-правилно,думите,отправеникъм жената,били не укор,а съвет,вразумлениеипредупреждениеза бъдещето.Затова и Богне казал нищона змията,понеже тябилаизмислителятна злото и неможела дапрехвърливината надруг. ЗатоваБог силно янаказал идаже не сезадоволил стова, но исамата земяподложил на еднаквос неяпроклятие.Макар Той даизгонилчовека и гоосъдил да сетруди, то найвече зарадитова трябвада сепокланяме наБога и да Мусе удивяваме.Понеже животът,протичащ вудоволствия,прави човека небрежен,то Богпресичарадостта занего и съсскърбитекато съсстена гоотделя от небрежността,за да се върнемкъм Неговата любов.А какпостъпил Тойс Каин? Не е лиотново със същатакротост?Бивайкиотновооскърбен отнего, Той неотговаря на обидата,но увещава иказва: Защо е помрачнялолицето ти (Бит.4:6)? Макарпостъпкатана Каин да незаслужаваланикаквоизвинение,както идоказвапо-малкиятбрат, при всичкотова Бог него укорява,но казва: Акоправиш добро,не ще ли бъдеприето? Ноако не правишдобро, грехътлежи навратата и къмтебе се стреми;но ти трябвада го владееш(Бит. 4:7). Ако себоиш, казваБог, чезаради тазижертва Аз завинагище те лиша отправата напървородството,то ободри се:Аз ще дам връката типълнатавласт над братти, който с нищоне те еобидил. Аз сегрижа и задвама ви. ИМен повече отвсичко мерадва това,че вие невраждуватеедин с друг. ТакаБог, подобноначовеколюбивамайка, използвавсичкисредства иначини, за дане бъде нитоедин човекразделен отдруг.
5. А зада можеш ощепо-ясно даразберешказаното отмен чрезпримери,помисли заРебека, кактя сетревожила иприбягваладо различниспособи,когатопо-големият йсинвраждувал спо-малкия. Макарда обичалаЯков, тя не се отвращавалаи от Исав,затова иказвала: да неби да се лишаи от дваматав един ден (Бит. 28:45). Подбужданот същото, и Богказал на Каин:Ако правишдобро, не щели бъдеприето? Носега грехътлежи навратата и къмтебе се стреми;но ти трябвада говладееш,желаейки да предотвратиубийството истараейки дасе да въдворимир междубратята. Дажекогато Каинубил братаси, Бог не голишил от Своятапромисъл, но отновос кротост сеобръща къмбратоубиеца иказва: Къде е братътти Авел (Бит. 4:9),за да гонакара потози начин даосъзнаепрестъплениетоси. Но Каин,както ипреди, и дажес ощепо-голямо игрубобезсрамие,упорства. Нои след товаБог не гооставя, а с думина оскърбен ипренебрегнатприятел муказва: Братоватати кръв викакъм Мене отземята (Бит. 4:10). Изаедно субиецаотновопоразява спроклятиеземята, изливана нея гневаСи и казва:проклета да еземята,понежеотвориустата си иприе кръвтана брат ти (Бит.4:11) –подражавайкив този случайна плачещ поумрял. Тиугасинеговияживот, казваБог, защо неугасишвраждата? Нокакво ощеправи Господ?Той обича иКаин, и Авел,понеже есътворил идвамата. Какда постъписега? Даоставиубиеца без наказание?Но от товатой може дастане още по-лош.Или да гонакаже? НоБог епо-човеколюбивот всекибаща. И така, гледайкак Тойнаказва Каини в самото наказаниепоказвалюбов, или да кажемпо-добре, ненаказва, асамо поправя.Той не гопредал насмърт, но мудал страх, зада може дазагладивината си, зада може, ходейкипо този път,да се върне влоното наБожияталюбов и да сепримири сАвел, макар имъртъв,понеже Бог нежелаел Каинда си отидеот този святс вражда противсвоя мъртъвбрат. Такапостъпватобичащите,които, когатоне могат да възбудяткъм себе силюбов чрезблагодеяние,прибягват достроги меркии заплахи,подубжаданикъм това неот своятаволя, но отлюбовта, зада могат стакивасредства дапривлекаткъм себе ситези, коитоги презират.Разбира се,подобналюбоввъзниква вдругите, подвлияние напринуждението,но все пак тесе утешават иот неявследствие насилната силюбов. Потози начин инаказаниетобиваследствие налюбовта,защото тези,които не сеоскърбяватот тези,които ги ненавиждат,не желаят ида наказват.За същото Павелговори и в Посланиетокъмкоринтяните,казвайки: Койще развеселимене, ако нетоя, който ебилнаскърбен отмене (2 Кор. 2:2)? Потози начин,всеки път,когатонаказаниетосе увеличава,това едоказателствоза любов.Така иегиптянкатав следствиена силналюбовнаказалажестокоЙосиф. Но тяго наказалапоради лоша подбуда,защотолюбовта йбилабезсрамна, аБог наказва сдобра цел,защото Неговаталюбов едостойна заобичащия. Иза даразберешсилата наНеговаталюбов, Бог несе отказва даизползва ипо-груби изрази,приписва сичовешкистрасти инарича Себе Сиревнив. Азсъм Бог ревнив(Изх. 22:5) – казваТой.
Затовада възлюбимБога, такакакто Тойжелае – товаТой счита завелико дело.Ако и ние да е отвращавамеот Него, Тойне преставада ни вика, аконе желаем дасе обърнем,Той ни наказва,защото обича,а не за даподлага нанаказание.Чуй каквоказва Той чрезЕзекиил награда, който обичаи който Гопрезира: Порадитая причинаАз ще съберавсички Твоилюбовници, скоито си сенаслаждавала,и ще тепредам в ръкатаим; и ще теубият скамъни, и щете прободатсъс сабитеси. Така ще сеуталожияростта мипротив тебе иревнуваниетоми спрямотебе щепрестане. (Езек.16:37-42). Може ли дакажем, ченякой е билобичанпо-силно отпрезиращияго, който, безда гледа това,още повечегори от любовкъм него? Богправи всичко,за да нисклони къмлюбов; зарадинас не пощадилдори СвояСин. Но ниесменепреклонниижестокосърдечни.Нека накрая дастанемкротки и давъзлюбимБога, кактотрябва даобичаме, зада можем спълноудоволствиеда се наслаждаваменадобродетелите.Ако този, койтоима любимажена, никакне чувстваежедневнитеогорчения, топредстави сина какво удоволствиеще сенаслаждаватози, койтообича сБожествена и чисталюбов. В това, именнов това сезаключаванебеснотоцарство, втова сесъстои наслаждението,благата,удоволствията,веселието,радостта,блаженството,а по-вярно –без да казвамнищо – нищоняма да е всъстояние даизобразитова, ноединственоопитът можеда ни научи нанего. Затоваи пророкътказал: наслаждавайс в Господа(Пс. 36:4) и надруго място: вкусетеи вижте, че Господе благ (Пс. 33:9). Итака, дазапочнем дасепокоряваме, ида сенаслаждавамена Неговаталюбов. И тогаваоще тук щевидимцарството, щезаживеем ангелскиживот; ипребивавайкина земята,няма да имамепо-малко,отколкотообитаващитена небето, аслед като сепреселимоттук, щезастанемпо-светли отвсички предпрестола наХристос и щесе наслаждавамена неизречимаслава, даучастваме вкоято дано дани бъдедадено навсички насчрез благодаттаичовеколюбиетона нашияГоспод ИсусХристос, наКоготозаедно с Отцаи Духа дабъде слава,царство, чест,сега изавинаги, иво векивеков. Амин.