БЕСЕДА 22
Благославяйтетези, които вигонят, благославяйтеи не кълнете (12:14).
1. Научилримлянитекак трябва дабъдат разположениедин към други тясносвързвайки частите(наХристовототяло), апостолътнакрая гиизвежда навъншната битка,облекчавайкиги със своитепредишнинаставления.Както ако неси изправилсвоите личнидела, е много труднода устроишчуждите, такапостигналитеопитност вуправлениетона своитедела, многолесно сесправят с външните.Затова иПавел вървипо такъв пътии задължениятакъм своитеизлага след задължениятакъм чуждите иказва: благославяйтетези, коитови гонят. Неказал: непомнетеобидите, неси отмъщавайте,но поискалмного повече:първото е свойственои на мъдриячовек, апоследното есвойственоединственона ангелите.
2. Иказвайки: благославяйте,прибавил: ане кълнете,за да неправим иедното, идругото, асамо даблагославяме.Гонителитеза нас ставатпричина занаграда. Аакободърствуваш,то освен тазинаграда, приготвяшза себе сидруга. Той щети даде наградаза гонението,а ти сам япридобивашчрезблагословениетона гонителя,представяйкитова катонай-вярнодоказателствона свояталюбов къмХристос.Кактопроклинащиятгонителяпоказва, чене търпи гонениетос голямарадост зарадиХристос, такаи благославящиятчрез това показвасилната силюбов. И така,не укорявайгонителя, зада получишсам голяманаграда, анего да научиш,че това сеслучвапорадижеланието, ане порадинеобходимост,че това затеб етържество ивеселие, а небедствие иунижение.Затова иХристос казал:радвайте се,когатоговорятлъжливо завас всякаквозло заради Мене(Мт. 5:11-12). Затова иапостолитесе връщалирадостнизаради това,че не самочули заплахи,но и се подложилина бичуване.Освен това,типридобиваш идруга, не малкаизгода,понежедовеждаш доизумлениепротивницитеи със своитедела импоказваш, чесе готвиш задруг живот.Веднага щом такъвгонител забележи, чети с радост иохотнотърпиш злото,то порадиделата ясноще разбере, чев теб имадруганадежда,превъзхождащавсичконастоящо. Аако започнешда се държишиначе, акоплачеш искърбиш, тооткъде тойможе да разбере,че ти обичашдругия живот?И заедно стова ти ще сеизбавиш и отгонението,защото твоятгонител щевиди, че ти не самоне сеоскърбявашот обидите,но ощеблаговоляваши обиждащия,и той щепрестане дате гони. Итака, етоколкодобринипроизлизатоттук:наградата тисе увеличава,изкушениятанамаляват, гонителятпрекратявагонението,Бог се прославя,а твоетолюбомъдриеставазабележителенурок,ръководещкъмблагочестие. Затова,не само на оскърбяващия,но и нагонителите, ипритеснителите(апостолът)заповядал давъздавамепротивоположното.И сега той заповядвада гиблагославяме,а по-рано ни убеждавада имоказвамеблагодеяния.
Радвайтесе стези,които серадват,плачете стези, коитоплачат(ст.15). Такакакто евъзможно даблагославямеи да непроклинаме,но да правимтова не отлюбов, то(апостолъта)желае, дабъдем сгретиот дружбата.Затова той иприбавил, четрябва несамо да благославяме,но и дасъстрадавамеи съчувстваме,когато видим,че другите саизпаднали внещастие.Добре, щекажеш: (апостолът)справедливозаповядва даплачем сплачещите, ноза какво едругатазаповед, коятоне съдържа всебе синикакваважност? Напротив,за да серадваме срадващите се,на душата енужнолюбомъдрие,повечеотколкото за даплаче сплачещите.Към последнотони привличасаматаприрода и няматакъв човекот камък,който не бизаплакал привида на нещастния;но за да може,виждайкичовек вблагополучие,не само да нему завиди, нооще и дасподели с негорадостта, енужна твърдеблагороднадуша. Затоваи (апостолът) говорелза товапо-рано. Нищоне нипредразполагатолкова къмлюбов,колкото когаторазделямеедин с друградост ипечал. Неставай чужднасъстраданиетопоради това,че сам стоиш далечотнещастието.Когато твоятближен търпизло, ти сидлъжен дасчиташнеговотонещастие заобщо.Разделяй снего сълзите,за да облекчишпечалта му,разделяй радостта,за даувеличишвеселието, даукрепишлюбовта ивъзможно най-ранода получишполза от нея,понежепосредствомплача тиставаш милостив,а чрезрадостта сеочистваш отзавист инедоброжелателство.Виж необременителносттана заповедтана Павел. Той неказал: избавиот беда, за дане можеш давъзразиш, чев многослучаи товане е възможно,но заповядалпо-лекото,което е съвършенов твоятавласт. Ако неможеш дапремахнешнещастието,то проливайсълзи и самос това ще помогнешмного; ако неможеш да увеличишблагополучието,то принесисвоятарадост и с товати вече щедонесешголямооблекчение.Затова (апостолът)заповядва несамо да незавиждаме, нокоето е многопо-важно – и дасъстрадаваме;товаозначавамного повече,отколкото дане завиждаме.
Бъдетеединомислениедин къмдруг; недавайте умаси на високинеща, нопредавайтесе на скромнинеща; несчитайтесебе си замъдри (ст.16).
2. Апостолътотново, кактои в началото наречта, многосе грижи за смиреномъдрието:за римляните,поради местожителствотоси и по другипричини, билоестественода бъдат изпълненис гордост,затова и апостолътпостоянно сестарае даизцелиболестта и данизложинадменността.Нищо нераздиратялото наЦърквата,така кактовисокомерието.Каквоозначаватдумите: бъдетеединомислениедин към друг?Дошъл е низш човекв дома ти?Бъди единомисленс него, неприемайнадменен вид,вследствиена твоетобогатство,защото в Христосняма нитобогат, нито беден.Не сесрамувай отвъншнатадреха, а приемайспоредвътрешнатавяра. По същияначин, аковидиш плачещ,не го считайза недостоенза утешение, аковидишблагоденстващ,не сесрамувай дасеприсъединишкъм неговото удоволствиеи да се зарадваш, нокакто мислишза себе си,така мисли иза него. Бъдетеединомислениедин към друг,казваапостолът. Например,ти считашсебе си заважен човек?Считай и негоза такъв.Подозираш, четози човек енищожен ималък?Произнеситакава присъдаи за себе си, и отхвърливсяконеравенство.А как евъзможнотова? Акоотхвърлиш високомерието.Затова (апостолът)и прибавил: недавайте умаси на високинеща, нопредавайтесе на скромнинеща, тоестслез, променисе,приспособисе къмнеговата нищожност.Не самосподеляйчувство на смирениепо отношениена него, но и мупомагай,подавай му ръка, нечуждата, носвоята, такакакто баща сегрижи за синаси и главатаза тялото.Същото (апостолът)казва и надруго място: Помнетезатворените,като че стезаедно с тяхзатворени(Евр. 13:3). Подиметосмирени(апостолът)разбира тукне самосмиреномъдрите,но унижаванитеипрезираните. Немислете себеси за мъдри, т.е. не мислете многоза самитесебе си. И надруго мястоПисаниетоказва: горкона тези,които самъдри всвоите си очи(Ис. 5:21). Затова(апостолът)отново събарявисокомериетои низлагагордостта.Нищо не ниразделя такаотостаналитехора, кактоако някоймисли, че едостатъченсам на себеси, затова иБог ни епоставил взависимостедин от друг.Макар и да сиумен, ти всепак имашнужда отдругия, а акомислиш, че несе нуждаеш тоси станал по-неразумени по-слаб отвсеки. Койтосмята така,сам лишавасебе си отвсякаквапомощ, и акосъгреши внещо, то нямада търсиникаквопоправлениеи извинение,ще разгневиБога съссвоетовисокомериеи ще извършимножествогрехове.Често, много честосе случваумният да невиди това,което трябва,а по-малкоумният даоткрие нужното.Това сеслучило с Мойсейи неговиятъст, съсСаул и синаму, с Исаак иРебека. Итака, не смятайза унижениеза себе ситова, че имашнужда отприятел.Напротив,това тевъзвисява повече,прави тепо-силен,знаменит и впо-голяма безопасност.
Невъздавайтезло за зло (ст. 17). Акоупреквашдругия взломислие, тозащо правиш исамия себе сиотговорен затази вина?Ако той еизвършил зло,защо не сеотклонявашотподражаниетому? Забележи,че (апостолът)тук не правиникакворазграничение,но дава общзакон. Той не казал:невъздавайтезло за зло навярващите, ноказва: невъздавайтезло за зло,макар да езлодей ивъобще койтои да е. Търсетедоброто навсички. Ако евъзможно, доколкотозависи от вас,живейте в мирс всичкитечовеци т.е. – некада светивашатасветлинапред човеците(Мт. 5:16). Ние смедлъжни даживеем не затщеславие, ноза да недавамеповод да ниукоряват тези,които ни желаятзлото. Затова(апостолът) ина другомясто казва: Неставайтесъблазън нина юдеи, ни нагърци, нитона Божиятацърква (1 Кор. 10:32).(Апостолът) добреказал иследващото: акое възможно,доколкотозависи от вас.Понякога еневъзможнода живеем вмир, когатостава дума заблагочестието,когатовъзникваборба заобижданите. Икоето еудивително,ако не е възможновинаги дабъдем в мир свсички хора, защо(апостолът) бързоотстранилнуждата оттова междумъжа и жената,казвайки: аконевярващиятжелае данапусне, неканапусне (1 Кор.7:15)? Смисълът надумите (наапостола) етакъв:доколкото зависиот теб,никога недавай поводза вражда иобида – нитона юдея, нитона езичника;ако видиш, ченякой нарушаваблагочестиетои не желае дае съгласи систината, тостоймъжествено занея, даже досмърт; но и втози случайне враждувайс душата, ненарушавайдоброторазположение,а въставайсамо противпостъпките. Етокаквоозначаватдумите: доколкотозависи от вас,живейте в мирс всичкитечовеци. Акодругият несъблюдавамира, то неповдигайбуря в душатаси, новътрешнобъди неговприятел, безвсе пак даизменяш нинай-малко наистината,кактоотбелязахпо-горе.
Несиотмъщавайте, възлюбенимои, нодавайтемясто на гнева<astyle=’mso-footnote-id:ftn1′ href=“#_ftn1″ name=“_ftnref1″ title=““>[1]:както еписано: Наменепринадлежиотмъщението,Аз ще сторявъздаяне (ст. 19). На какъвгняв трябвада давамемясто? НаБожия. Понежеобидениятповече от всичкожелае да видии да сенаслади навъзмездиетоза своята обида,то Бог давасъщото впо-голямастепен: акоти сам не сиотмъстиш, Тойще бъде твоятотмъстител. Итака,(апостолът)казва дапредоставимотмъщениетона Него. Етокаквоозначаватдумите: давайтемясто на гнева.
3.След това запо-голямоуспокоение (апостолът)привелсвидетелствоот Писанието;и с това ощеповечеободряваслушателя и изискваот неголюбомъдрие,казвайки: акое гладеннеприятелятти, нахраниго, ако егладен, напойго. Защотоако сториштова, щенатрупаш жарна главата му(Пр. 25:22-23). Не сеоставяй да тепобеждавазлото, но ти побеждавайзлото чрездоброто (ст. 20-21).Защо казвам, продължава(апостолът),че трябва даживеем в мирс враговетеси? Аз визаповядвам ида им правитеблагодеяния.Казано е, нахраниго, напой го. Апонеже тойзаповядалнещо многотрудно и велико,то прибавил: защотоако сториштова, щенатрупаш жарна главата му.Апостолътказал това,за да смирисъс страхобиждащия, ада поощриобидения снадежда завъздаяние.Когатообижданиятотслабва(духом), то него поддържаттолковасобственитеблага,колкотонадеждата завъздаяние.Нищо не етолковаприятно,колкото давидим враганаказан. Акаквотожелае човекът,това и(апостолът)му давапърво, а когатоотровата еизвлечена, мупредлагапо-възвишеноувещание,казвайки: несе оставяй дате побеждавазлото. (Апостолът)знаел, чеврагът, макарда е звяр, бивайкинахраненняма даостане враг,и че обиденият,макар да етвърде малодушен,нахранвайкии напоявайкиврага си, нямада продължида желаенеговото наказаниеЗатова,бивайкиуверен взначението наделата, тойне само незабранява, нои щедропредлага наказание.Не казва, чети ще сиотмъстиш, но – щенатрупаш жарна главатаму. А следтова и музаповядал,казвайки: несе оставяй дате побеждавазлото, но ти побеждавайзлото чрездоброто. И стова тойкакто че лилеконамекнал, чене трябва дапостъпваме такас такиванамерения,понеже дапомнимобидата,означава дабъдемпобедени отзлото.Отначало (апостолът)не казалтова, защотооще не билоблагоприятновреме; нокогато изтощилгнева наслушателя,тогава иприбавил: побеждавайзлото чрездоброто.Това е ипобедата.Борецътуспешноудържапобеда, некогато сеподлага наударите напротивника,но когатоостава втаковаположение, чепротивникъте принуден дахаби силитеси напразно,биейкивъздуха. Потози начин,не само четой сам сеспасява отударите, но иизтощавацялата силана противника.Същото е ипри оскърбленията.Когато ти насвой реднанасяш обида,тогава тепобеждава нечовек, акоето е многопо-срамно,низкатастраст,защото те еобладал гневът;когато мълчиш,ти сипобедил, безтруд въздигашна себе ситрофей и щеимаш хилядихора, готовида теувенчаят исъзнаващилъжата назлословието.Койтовъзразява,със своитевъзраженияпоказва, че еуязвен, а койтосе уязвява,внушаваподозрение вказаното занего. Но акоотговоришсъс смях, тосъс самиясмях ти вечеси отхвърлиллошата мисълза себе си. Иако желаеш даполучиш яснодоказателствозасправедливосттана моите думи,то попитайсвоя врагкакво е по-болезненоза него: товаче серазгорещявашзарадиоскърблението,плащаш му соскърблениеили това, чесе присмивашнадобиждащия? По-скороще чуешпоследното.Той не серадва толкована това, че несе подлага насвой ред наоскърбление,колкото еуязвен оттова, че неможе да теизвади оттърпение.Нима не сивиждал, чеизпадналитев гняв несчитат занищонанасянитеим удари, но сцялата сисила сехвърлятнапред и по-злиот див бик сестараят несамо дананасят ранина ближния,но само наедно обръщатвнимание и сегрижат за това,повече отколкотода се предпазятот болката? Итака, когатоси лишилврага именноот това, коетотой особеножелае, то сиго лишил от всичко,унизил си гои си показал,че той едостоен запрезрение, чее дете, а немъж, а самиятти,получавайкиизвестностна човеклюбомъдър, щенакарашдругите дамислят занего като занепотребензвяр. Такатрябва да постъпвамеи когато нинанасят побоии когато не желаемда се бием ине плащамеудар за удар.Но желаеш лида нанесешсмъртоносенудар? Подайна ударилия теи другата буза– с това ти мунанасяшхиляди рани.Тези, коиторъкопляскати сеудивляват, щестанат занего по-лошиот замерващиго с камъни, апреди това щего осъдят ище го доведатдо ужаснонаказание насъвестта итой ще си отидесъс срам,както осъден насмърт. Ако сегрижиш и захорскатаслава, то инея ще достигнешв по-голямастепен стакивапостъпки. И въобще,към тези, коитосе подлагат нанещастия, ниеимаменякакво състрадание,а когато видимхора, коитоне само не сесъпротивляват,но и самипредаватсебе си, то несамо гисъжаляваме,но и им сеудивяваме.
4. Именнотова сега мекара да плача– това, че ние,имайкивъзможност даполучимнастоящитеблага и дадостигнем добъдещите, акосепокорявамекакто трябвана Христос,губим иедното, идругото,защото неследваметова, коетони езаповядано имъдрувамеизлишно.Христос езаповядалвсичко по подобаващначин и епоказалкакво служиза наша славаи какво запозор. И,разбира се,Той е заповядалтова, не за данаправисмешниучениците си,но за да незлословиш,когато чувашзлословие ида не вършишзло, когатотърпиштакова – товани възвеличавапред всички.А ако това етака, томногопо-добре е даотговаряменазлословиетос добро, дахвалим оскърбяващияни и давършимблагодеянияна тези,които ни мислятзлото. Затоваи Христос далтакавазаповед. Тойщади Своитеученици изнае яснокакво правичовека малъки велик. А акоТой щади изнае, то защоти упорстваши желаеш давървиш подруг път? Дапобеждавашчрез зло еедин от дяволскитезакони,затова и потакъв начинпобеждаватучастващитеволимпийскитеигри, тези,които сапосветени надявола. Нетакъв, носъвършен ипротивоположене порядъкътна наградитена Христовотопоприще: тамсе увенчаванепоразяващият,но поразеният.Такова еХристовотопоприще, вмоето всички наредбиса съвършенопротивоположни,и където несамопобедата, нои самиятначин запобедавъзбужда ощепо-голямо удивление;това, коетона другомясто сесчита запоражение,тукпредставлявапобеда. Товае Божията сила,това енебеснотопоприще, товае ангелско зрелище.
Зная,че вашитесърца сега сасгрети, че исамите виесега стестаналипо-меки отвосък; но виесе лишаватеот всичкотова, веднагащом сиотидете оттук.Затова и азскърбя,защото неизпълнявамена дело казаното,макар и да можемчрез него да получимголяманаграда. Акобяхме приеликротостта, тобихместаналинепобедими иникой човек,нито малък,нито голям,не би бил всъстояние дани причинивреда. Аконякойзапочне даговори зло затеб, той нямада ти навредини най-малко,а на самиясебе си щенанесеголяма вреда;ако някой типричиняваобида, всичкопада върхуобиждащия.Нима не сивиждал и всъда, че обиденитеса спокойни,стоят смело,а обиждащитестоят снаведенаглава, със срам истрах? Нозащо даговоря зазлословие и обиди?Ако някой еизострил мечсрещу теб иобагрисвоята ръка вкръвта ти, тоняма да тинанесеникаквавреда, а щеубие самиясебе си. Товаможе да засвидетелстватози, койтопръв падналот ръката набрат си. Тойотишъл вбезметеженпристан, получилбезсмъртнаслава, абратоубиецътпрекаралживот по-лошот всякасмърт,стенейки итреперейки, иносейки натялото сибелега насвоето злодеяние.Разбира се,ние няма дапожелаем последното,а първото.Който търпизло, в него неживее злото, защототой не го епроизвел, аго е приелотвън и чрезтърпение го епревърнал вдобро. Акойто правизло, в негооставаязвата назлото. Не билли Йосиф втъмницата, аженатаблудница,намислящазло за негоне живяла лив светлия ивеликолепендом? Все пак,кого отдвамата ти бижелал дабъдеш? Не ми говориза въздаянието,но изследвайделото самопо себе си итогавахиляди пътищепредпочетештъмницата наЙосиф предтози дворец,който имал всебе сиблудница. Аако сезагледаш вдушата наединия идругия, то щевидиш, чедушата наЙосиф сеползвала отвсичкияпростор и свобода,а душата наегиптянкатасе намирала вутеснение исрам, вунижение и встрах, вголяма тревога;макар даизгледало, четя победила,но това небило победа.И така,знаейки това,да приготвимсебе си зазлословие, зада можем и дасе освободимот злословие ида получимбъдещитеблага, докоито дано дани бъдедадено навсички нас дадостигнем,чрезблагодатта ичовеколюбието,и проч.
[1] Някоипреводидобавятдумата Божия,която е всъгласие смисълта наЗлатоуст, нолипсва воригиналниятекст – б. пр.