Социалното евангелие – друго благовестие

28 comments for “Социалното евангелие – друго благовестие”

1. Статията на Страхил Иванов е изключително актуална. Тя е богата на информация и библейски-критична. Това показва, че в сферата на българския евангелизъм вече е настъпил краят на безпринципността, беззъбието и бездушието на „официалната линия“ на ОЕЦ, която възприема безразсъдно всяка идея, дошла от Запад и всяко щракване на пръсти от страна на религиозно непросветени политици.
   „Политическият елемент“, който се натрапва напоследък върху евангелското богословие, ритуали и религиозна практика благодарение на някои непросветени лидери, е чужд на духа на Христовото учение за грях, окаяност, прошка, изкупление, оправдание и спасение на всеки човек.

   Поздравления за автора на горната статия!

2. Добре представена и аргументирана статия с точни в повечето случаи описания на изкривяванията на „социалното евангелие“.

   Някои твърдения обаче са пресилени и дори неадекватни. Това че реконструкционистите искали въвеждане на смъртно наказание за да наказват греховете със смърт не е подкрепено нито с примери от тяхното богословие нито с конкретни исторически примери. Не бива богословското несъгласие да води до изопачаване на тезата на другия. Сигурен съм, че самите реконструкционисти биха изразили несъгласие с тезата на автора.

   Втората ми критична точка е относно участието на хриситяните в политиката. Християните не участват в политиката за да вземат властта, а за да имат публично свидетелство за полза на църквата и на обществото. Без християнско влияние в публичния процес имаме победа на социализма и нещата стават по-зле за християните и за невярващите. Маргинализирането на вярващите и вярата е първата задача на марксистко-ленининистите и тяхната държава. И досега има законова забрана за „ползване на религията за политически цели“. НО няма забрана атеизма да се ползва за същите цели.

   Без съмнение обаче авторът е напипал много точно същността на АРЦ – богословски бедна, но политически гладна за власт култова органзиция имитираща евангелска общност. Да си представим сега Иво Койчев президент…Или защо не Г. Бакалов?

3. Г-н Виктор Костов в интернет все още се намира една статия която опровергава твърденията ви в блога на Валентин Велчев който пише че кодифицирания Моисеев Закон трябва да се прилага директно спрямо обществото. „Теономията в Християнската Етика“, спори, че Моисеевия наказателен закон трябва да се прилага в Американския Граждански закон. В едно Рекнострукционистко общество има петнадесет престъпления, които заслужават смъртно наказание като: убииството, изнасилването, содомията, отстъпничеството, магьосничеството, нарушаването на съботата, богохулство, и непоправими деца. За Бансен, един нахален тинейджър или такъв, който редовно се напива и е разсипник, или такъв, който нарушава гражданския закон заслужава да умре за греха си. http://kosmos-21.blogspot.com/2011/07/blog-post_22.html

4. Спартанци от всички страни, кво стана?!?

5. Благодаря ви за отзивите!
   За написването на тази статия, много ценна информация получих от книгата на д-р Пеев – “ Съвременни богословски системи“, така че коментарът му наистина е важен за мен.
   Относно коментара на Максим Максимов, казаното от него е много точно, само искам да добавя, че освен статията за реконструкционизма, Валентин Велчев има и други много полезни разработки,например монографията „Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма“

   Д-р Костов, при цялото ми уважение към вас, ще си позволя да не се съглася с мнението ви относно участието на християни в политиката. Ако Бог е дал на някой християнин позиция във властта, няма какво да кажа против това, но организираното участие на църквата, например чрез партия във властта, неизменно ще ги отклони от първоначалната цел. Опитах се да намеря поне един пример в историята на църквата, в който църквата да е спечелила някаква власт и да не се е покварила. Дали ще е лютеранската църква в Скандинавия или пуританите в Америка, винаги добрите идеи се превръщат в ужасяваща репресивна система.
   Ненапразно лорд Актън е написал прочутата си фраза „ Властта покварява, абсолютната власт покварява абсолютно“, не до някой случаен човек , а до лондонския епископ Мандел Крейтън.
   Но ако вие ми дадете подобен пример, ще ви бъда много благодарен и ще трябва да си коригирам мнението!

6. Г-н Иванов, напълно съм съгласен с написаното в коментара Ви. В никакъв случай не бива да ме разбирате, че подкрепям идеята за налагане чрез меча на светската власт на Божието царство на земята. За подобно дело и богословие няма никаква библейска обосновка нито, както правилно посочвате, исторически доказана полза. Ако църквата и държавата биха били едно то бихме имали религиозна комунистическа система. Както беше една партия една държава. Но няма как да не застъпвам ангажираността на християните с обществения живот и обществените проблеми. Християнската позиция е град на хълм, сол и светлина и т.н. вие знаете тези учения на Христос. Искейпизмът тоест бягството от действителността може понякога да изглежда като духовност, но често е страх от отхвърляне заради вярата и слабо разбиране за мисия.

   Как обаче да тълкуваме атеистичня подход на чл. 166 от НК? Или другите забрани за ползване на религята за политически цели? Да го приветстваме ли като едно богоугодно изражение на отделянето на църква (религия) от държава? Ако вие например се противопоставите на хомосексуалният брак, който след като държавата направи законен във Великобритания и Франция, ще дойде и тук, и Ви кажат, че е противозаконно да дискриминрате хомосексуалистите, като не искате да ги бракосъчетаете във Вашата църква, това занимаване с политика ли е от страна на църквата? Или апологетика и защита на свободата на съвестта и вярата? Когато кесрят заповяда на Божиите люде как да си четат Библията и задължи всички, включително вяраващите да приемат, че полът и бракът се предефинируеми категории, да се противопоставите на тези държавни изисквания е служение и евангелско свидетелство, но би ви било забранено, защото бихте „използвали религията за политически цели”.

   Така че, не бива да бъркаме публичния живот и зразяване на вярата, с опита за политизирането и ограничаване на вярата само като светски закон. Войнстващият атеизъм в продължение на години успя да убеди християните в комунистическите страни, че е редно публичния живот да се базира на атеизма, а религията да бъде просто разрешена от държавата, като проява на хуманизъм от нейна страна към странностите на хората, които все още държат на „тази отживелица”.

   Държавникът трбява да е наясно, че е само Божи служител, а нe самия бог. Иначе настава известната ни тирания, който води и до сегашната криза в личността, обществото и стветското управление. И кой да оповести това на държавника, ако не християнинът, който дава Божието Богу и касеревото кесарю и не бърка тези категории и даване?

7. Статията е с правилна насоченост за връзката между социалното евангелие, и реконструкцията и нео апостолите и тази връзка не е само в постмилениалната доктрина а в стремежа към светската власт. Доктрината играе много малко роля в тази йезуитска диктатура и може да бъде сменeна по всяkо време щом оправдава целта. Надяваме се г-н Иванов да продължи да пише още по този малко познат аспект на християнската диктатура в третия свят с която се налагат капитални промени в историята на общества и народи

8. Социалната тема може да бъде само един от аспектите на християнската доктрина – ние живеем в дадено общество и не можем да обръщаме гръб на проблемите в него. Но евангелската вест не може да бъде изцяло „социална“, защото тогава се задушава сърцевината на християнството, което носи вестта за спасение ЕДИНСТВЕНО чрез Исус Христос. Социални теми са разглеждали големи съвременни богослови като братята Нибур или Карл Барт. Един от най-видните съвременни богослови на постмодернизма, хърватинът Мирослав Волф, също се занимава със социална проблематика: ролята на труда, пораженията на войната, религиозно-етническите вражди и т. н.
   При богословите на освобождението в Латинска Америка обаче християнският фокус е напълно изместен и смесен със социално-икономическите идеи на марксизма. Това вече замъглява сърцевината на християнството на Христос и го превръща в идеология на Варава.

9. Статията ми хареса- не са стигнали до там до където е описано, но имат шанс да се превърнат в комунисти така или иначе! А когато Господният ден дойде, всичко това ще се срути, защото няма основа, пък е и хартиена кула!

10. Разбирам сентенцията на Страхил Иванов, но това което описва са социалистически доктрина които в България няма как да проработят дори въведени предимно от екстремни капиталисти. Освен ако разбира се тези които я въвеждат не заиграят като пастирски ченгета

11. koga vednaj za vinagi shte si otide toya proklet komunizam,zada ostavyat naroda svobodno dahvaly Gospoda.Amin

12. Напълно споделям мнението на д-р Костов,че Църквата трябва да е морален коректив на обществото с ясно изразени позиции по актуалните въпроси на това общество! Друг е въпросът доколко, хората, които би трябвало да изразят позициите на евангелските християни, имат смелостта да го правят! Явно не са като Йоан Кръстител, та да рискуват главите си!

    Г-н Грозев,и други хора смятат като Вас, че социалното евангелие не може да спечели позиции в България и Източна Европа. И имате своите основания. Но в случая не можем да пренебрегнем ориентацията на СЕ към малцинствата. В България и други страни виждаме как едно добре зомбирано и организирано малцинство, може да влияе на политиката на цялата държава!
    Другото нещо ,което малко ме притеснява е скоростта с която това евангелие се разпространява по целия свят. Арабската пролет го доказа. Вярно е, че няма общо с християнството като учение, но както Вие и д-р Пеев посочвате, социалното евангелие не се отличава с някаква доктринална принципност :).
    Ако следим събитията в САЩ, Южна Америка, Южна и Северна Африка,ще видим много интересни процеси. Точно тези процеси в световен мащаб, ще се опитам да покажа в следващата статия-продължемие на тази!

13. Стана ми интересно мнението на г-н Грозев и в частност какво е отношението към такива доктрини в най-голямата българска деноминация на СЕПЦ. Преди години в Бургас бe потушен опит за подобно социално реформиране на богослужението. Това има ли някакво отношение към статията?

14. Г-н Максимов, в оригиналната статия, която наистина добре е преведена от г-н Велчев, става ясно, че авторът-критика на реконструкционизма е пристрастен.

    Обвързването на реконструкционизма с антихрист и това, че реконструкционистите щели да преследват християни няма основание. Освен това „нова инквизиция“ има тогава когато има реално прилагане на мъчения срещу другомислещия. Гари Норт не ми е известно да държи някакъв управителен светски пост нито да е приложолин убиване с камъни към настоящия момент спрямо членове на своята общност. На следващо място, забележете, че има различия между Рашдуни и Норт – тоест не може да се извежда, че няма противоречия при самите реконттрукционисти. Не трето място, критиците на реконструкционистите не са само богословски несъглесни с тях, но и войнстващи атеисти (това знам от прочит на статия в списанието на атеистичната американска организация, която също представя богословието на Норт в „апокалиптична“ светлина Americans United for the Separation of Church and State. Те се борят за „разделяне на църква от държава“, като искат да придадат на Първата поправка от Американската конституция същото значение като „разделението“ в Европа и комунистическия и посткомунистическия свят – тоест църквата не може да влияе в политиката, но държавата може да се меси в църквата и да й дава ограничителни предписания, за да държи настарана от публичния дебат. Такава идея, пропита с фаворизиране на атеизма Първата поправка няма.

    Всяко включване на християните в политиката предизвиква неминуемо истерия у левите в САЩ, така наречените „прогресивни“ и „либерални“ групи и медии. Те искат този контрол и потискане на религията, която е налице при нас. Затова и реконструкционистите, с някои свои крайни виждания, доколкото са вярно предадени, са лесна мишена за критика, която се поема и продължава от християни на богословска вълна. Затова и политически фигури като Сара Пейлин, Мишел Бакман биват окарикатурявани в централните медии, поради моралните и консервативни политически позиции които заемат.

    С две думи – участието на християни в публичния процес и светското управление е недопустимо, според левите. Виж тук – http://www.au.org/

    Реконструкционистите могат да бъда държани отговорни за няколко неща: странна есхатология, интелектуална гордост, буквализъм в прилагане на Стария завет в новозаветната ера (поне частично). Но тяхната „ерес“ не е по-голяма от странните учения по нецентрални доктрини на много други християнски и християнстващи течения – православни, католици, адвентисти, харизматици и какви ли не, на които се делим.

    В същото време идеята, че именно хуманизмът е врагът на църквата, значението на образованието за запазване на семейството и Божия мандат, неодобрението срещу тиранични режими от социалистически и националсоциалистически тип са техни постижения. На Рашдуни се приписва следната мисъл: „Покажи ми какви са ти законите, и ще ти покажа кой е твоя Бог.“ Като юрист считам, че констатацията му е брилянтна.

15. Г-н Костов тук не става дума за класически постмиленианизъм или християнска реконструкция от американски тип. Всички помним когато тези идеи се представяха в България по един обоснован и ерудиран начин апостол Георги Бакалов и неговите протежета бяха против с двете ръце. Дори прокламираха за един милион спасени като контрареформация. С наближаването на срока за изпълнение на пророчеството обаче кормилото се завъртя. Днес агентите са виновни че в България няма един милион спасени a лъжепророците си почиват в мир и пророкуват ново политизиране за ролята на църквата в обществото. Опасността не е в заемането на дадена богословска или дори политическа позиция. Опасността за която г-н Иванов пише е безгръбначното подскачане от едно богословие в друго с цел удовлетворяване на богати спонсори. Чии интереси обслужва такова въртеливо богословие – във всеки случай не на църквата в България!

16. Г-н Грозев, с така направеното от Вас уточнение съм напълно съгласен. Представящия себе си за апостол Георги Бакалов, ако приемем, че е представител на християнската реконструкция и теорията за доминиращата църква, има завидните способности да направи отблъскващи идеите, които проповядва и за най-запалените привърженици на същите.

    Той успя да направи противни на обществото протестантите, защото наричаше себе си с това име, докато хулеше вместо да критикува градивно и принципно тоталитарната власт; на път беше да опорочи идеята за свобода на религията и съвестта, защото се представяше за борец и на тая нива (и аз почти му се хванах). Направи и процеса по осмисляне и очистване на църквата от ролята на комунистическата държава в нея чрез агентурния апарат карикатурен с безкрайните писъци колкото той е чист, колко всички други са маскари с жалби и доноси до адвокатски организации, премиер, САЩ и европейска комисия. Въпреки, че беше дал пълен списък с пасомите си на полицията през 1992 г. докато клейменият от него „агент“- Еленков нямаше дори в т. нар. агентурно досие данни да е докладвал на ДС за вярващи.

    Опортюнизмът, наглостта и безпринципното заимстване на ключови фрази, за да бъдат употребени за лична изгода рано или късно ритат обратно. Бакалов има фразеологията, с която да успи невнимателните си слушатели, но няма реалният потенциал, за бъде реформаторът (или реконструкторът), за който се представя.

    Просто човекът обича парите, вниманието, себе си, и собствените си измислици (лъжливи пророчества, например) и не се притеснява тия свои страсти да облече в библейска и високопарна политическа терминология. Много вярващи в България берат горчивите му плодове. Свързване на определено учение (или огранизация, като НЛФ) с името на Г. Бакалов води до несъмнено поставянето на това учение под съмнение за неговата истинност и искреност. Не е ли време да ги познаем по плодовете? Ако съм разбрал правилно, Вие застъпвате същата теза.

17. Разбира се, че социалното евангелие е друго благовестие. Но ограничаването на Божието царство и християнски живот само до личното оправдание е деструктивно, както и социалното евангелие. Църквата като институция не е натоварена с държавно управление. Но тя има роля в освещението и подготовката на вярващия за всяко добро дело, включително праведно управление и участие в политиката, включително и оказване на обществен натиск. Църквата насърчава, а не ограничава доброто дело и макар индиректно има политическо влияние.

    Също мисля, че некоректно са представени като учения на теономията долните твърдения. Добре е да има бележки от къде се цитират.

    “Да построят Царството Му тук на земята със собствени, човешки усилия.”
    Това с човешките усилия е пришито. Неприсъствието физически на Христос не означава, че граденето на Царството е с човешки усилия, защото Той е с нас до свършека на века.

    „ДА се обърне към гражданския закон на Стария Завет – като необходимо допълнение към спасението по благодат чрез вяра.”
    Теономия като средство за господство съм чувал, но като средство за спасение … или е тотална ерес или тотална клевета.

    „Налагане на царството от горе надолу с политическа власт.”
    Учат изграждане от долу на горе чрез евангелизиране и научаване на всички народи.

18. „Да бъдеш християнин, според тях, не е да имаш определена вяра в Бога и Неговия план за спасение на човека, а да живееш безкористен, набожен и активен християнски живот в услуга на другите.“

    Vaprosa mi e: „Vazmozhno li e da imash opredelena iskrena viara v Boga i Negovia plan, a v sashtoto vreme da zhiveesh koristen, bezbozhen, i neaktiven hristianski zhivot, kato ne si v usluga na drugite.“ Mislia che otgovora e iasen!

    Zashto triabva da se postavia alternativata: ili si viarvash ili si socialno angazhiran. Tova e logical fallacy narechana „false alternatives.“ Razbira se mozhe da si socialen bez da si viarvasht, no ne e vazmozhno da si viarvash bez da si socialno angazhiran.

    Niamam mnogo vreme da dalbaia v tazi tema zashtoto e mnogo dalga. I az sam bil dosta revnosten propovednik v minaloto shreshtu soc. evangelieto.

    Vazhnoto v Hristianstvoto e balans – ako sme anti-socialni i sektantski nastroeni po dobre da idem v manastir i da sme otdelni ot sveta. Niama kak hristianinat, koito ne e monah da ne e socialno angazhiran. Dori i istinskite monasi imat soc. deisnosti. Viarata se izraziava v obshtestvoto. Isus e kazal che ako ne ste go napravili na 1 ot malkite mi bratia, ne ste go napravili na men. (Mateia 25). Tova ne e li socialen aspekt da evangelieto? Koi shte othvarli Gospod ot prisastvieto si?

    Vazmozhno li e samo da viarvash bez da si socialno angazhiran – takova hriastianstvo niama. Razbira se az ne podkrepiam krainostite, no triabva balans. I ne smiatam che Bog blagovoli v tova da se kritikuva armiata na spasenieto, koiato nosi hristovata vest na tolkova mnogo nuzhdaeshti se hora po sveta.

    Za politikata: Sled kato Gospod e kazal da sme sol i svetlina na tozi sviat, tova po kakav nachin izkliuchva politikata? Ako ne mozhe hristiani da sa v politikata, to tazi sol i svetlina ima granitsi, a tova ne v Slovoto. I mozhe da ni dovede sled tova kam izvoda: znachi shtom ne mozhe da si hristianin v politikata, znachi ne mozhe i da pravish biznes ako si hristianin. Tova znachi li che vsichki hristiani triabva da uchat v seminarii i da stanat pastori i propovednitsi, togava kak shte sme svetlina i sol v sveta. Prosto niama da badem.

    Az lichno sam chuval Tony Campolo predi godini i sam govoril s nego, taka da se hvarliat kritiki sreshtu hora s koito avtora e po malko zaponat ne e umestno.

    Ili da kajem che David Wilkerson e sgreshil kato e sazdal Teen-Challenge za da rehabilitira narkomani. Te otivat tam ne zaradi viarata, no mnogo priemat viarata v posledstvie.

    Petdesiatni i harismatichni tsarkvi sa nai aktivnite socialno v razvivashtia se sviat. Taka izpalniavat i Velikata Povelia i velikata zapoved: Da se obichate edin drug.

    Razbira se pak kazvam, ima krainosti koito ne priemam, no sashto ne mislete che mozhe da si hristianin bez da si socialno angazhiran i da si malchish za nepravdite v tozi sviat. Pripomnete si Wesley, ili Willberforce, William Carey koito lobira spiraneto na obichaia Satee v India, i t.n. Tsarstvoto Bojie triabva da se razprostraniava ne samo v tsarkvata, no i v sveta. Ne samo s propoved no i na dela. (Vizh Deiania 6 – grizhata za vdovicite).

    Mozhem da go kajem po tozi nachin soc. evangelie e drugo blagovestie, no i nesocialno evangelie sashto e drugo blagovestie. Ednoto ne mozhe bez drugoto.

    Pozdravi i Blagoslovenia

    Miro

19. На разсъжденията на Миро, който може би коментира далеч извън България, би трябвало да отговори авторът Страхил Иванов. Но и аз съм изкусен да кажа туй-онуй.

    Явно Миро не е вникнал достатъчно задълбочено в статията. Там става дума не за „социални“ аспект и резултати на благовестието Христово, а за „социалното евангелие“ на Ричл, Раушенбуш, Гутиерез и др., което е осъдително. Става дума за „вмъкване“ на чужди идеологии като либерализма, марксизма и т. н. в Христовото учение за „спасение“ и „вечен живот“. Няма да опровергавам тезите на Миро с обем като неговия. Но неговото разбиране за „социално евангелие“ очевидно е размито с разбирането за „социален аспект“ на Евангелието. Първото е общо, а второто – частно понятие. Въобще това мнение на Миро е типично популистко.

20. Miro опитах се да разбера какво казвате но ще е нужно да обясните позицията си преди да направя заключение по написаното от вас. Това не е опит да дискредитирам мнението ви – дори обратно но това което вие сочите за социално евангелие е по скоро позицията на църквата в обществото като цяло. Защото сигурно не смятате че църквата трябва да подържа политически режими като този на Мусолини и Уго Чаевс?

    Същият въпрос важи за г-н Николов който не е наясно какво е социалното евангелие и либерационна теология и техните последствия за държавите от латинска Америка. Дори в България вече се вижда как подобно „социално” мислене отвръща вярата на ромите в Христа и я повежда към социалната политика на БСП, докато самите роми остават в периферията на обществения живот – без депутати и законово представляване.

    По първия въпрос трябва да сме абсолютно откровени че отричането на физическото присъствие на Христос е ерес за която Йоан пише че идва от антихриста и онези които не признават Христос в плът са антихристи. Според социалното евангелие църквата е вече живее в Милениума който е започнал на петдесятница но без Христос да е тук.

    Вторият ви въпрос г-н Николов е напълно нормален защото точно това е големия богословски гаф на теономията. Не може да сме спасени по благодат без дела а да живеем по принципи и дела изисквани на старозаветния закон. Това е фарисейски легализъм който отрича жертвата на Исус Христос заради което Павел писа на църквите в Галатия че онези които по благодат спасени а търсят да живеят под закон са чародейски омаяни и не гледат на Христа.

    Третата ви точка е просто грешна. Богословие което отрича свободната воля няма как да практикува евангелизиране и научаване на всички народи защото според него всички народи няма да се спасят а само предварително избраните. Както пише автора това автоматично би поставило по-голямата част от читателите на Pastir.org в графата „осъдени на смърт” Не може да има изграждане отдолу нагоре след като изграждането се ръководи от пророци и апостоли които седят като фараони на върха на църковната, политическа и финансова пирамида. Петдесятното движение затова се налага в бедни съсловия отхвърлени в политическата периферия защото когато Духът слезе над най-бедния и неукия, той получава власт и авторитет над най-учения и заможния. Тогава Божието царство е наближило наистина. Социалното евангелие то затова е и социално – не защото отхвърля социалната роля на църквата, а защото опитва да наложи царството политически чрез социален натиск вместо чрез реда и закона на Духа за който ви писах.
    Темата е важна и благодаря на автора и на Виктор Костов за балансираната позиция. Пресечната точка на политизирани богословия като социалното евангелие, християнска реконструкция и апостолска реформация трябва да бъде посочена много точно като опасност от ереси и политизиране на самата църква отвътре. Реформацията през средновековието не е дело на апостоли или пророци а на хабилитирани богослови и добре обучени вярващи. Както те така и истинските апостоли и пророци никога не са били в съюз с господстващия религиозен клир или на една маса с царе, крале, императори и президенти.

21. Извинявам се за късното ми включване в дискусията, но имах уважителни причини 🙂
    Благодаря на д-р Пеев и г-н Грозев, за коментарите им относно критиките и въпросите на Владимир Николов и Miro.
    Г-н Владимир Николов, наистина е  сериозен пропуск, че не съм споменал източниците на информация, които съм ползвал, но те наистина са много. Все пак в един от коментарите споменах,за най-съществените от тях. Но мисля, че съответно от ваша страна е сериозен пропуск, че не сте чели коментарите на другите участници. Не знам как разбирате кога нещо е пришито и кога не, но за мен когато някой авторитетен проповедник заяви „ Исус, няма да дойде скоро,защото още не сме построили напълно Неговото царство”,  е логично да го приема буквално! Изрази подобни на вече цитирания, можете да срещнете в десетки проповеди, статии и книги на проповедници на социалното евангелие и писатели-реконструкционисти.

    Miro, разбирам, че вие се познавате лично с Камполо , а аз не, но не разбирам къде видяхте в изречението <> някаква „хвърлена критика” по негова адрес.
    И малко е странно как след като доста години сте били проповедник срещу соц. Евангелието, не сте разбрали това , което толкова ви озадачава в <>. Явно е, че не съм успял да го обясня достатъчно ясно. Ще се опитам малко по-просто да го кажа: „За тях не е важно в какво вярваш, а какво показваш с живота си” . От това съответно налага  извода, че Спасението не е чрез вяра, а чрез добри дела.
    Именно това е основната заблуда на другото благовестие, наречено социално евангелие! От тук до Ню ейдж е по малко от крачка…

22. Камполо е еретик.

    Виж тук (англ.) http://battle4truth.wordpress.com/2008/05/05/heretic-quotes-from-tony-campolo/

    Превод на един цитат, за предястие:

    „Да отидеш на небето е като да отидеш до Филаделфия …. Има много начини …. Няма значение как ще стигнем там. Ние всички се озоваваме на едно и също място. “

    -Тони Камполо
    „Carpe Diem: Хванете на ден“, 1994, стр. 85-88

23. Вярно е, че Т. Камполо има немалко странни изказвания, но не бива да ги отделяме от характерния контекст на американската реторика. Доста американски „духовни“ водачи си позволяват импровизации, които или са под влияние на идеи на Ню Ейдж, или отразяват някакви социални и политически моди.

    Тъй като адв. д-р В. Костов ни кани с „предястие“ на американската реторична трапеза, съм изкушен и аз да предложа една „шопска салата“:

    Просперитетният ас Морис Серуло вика: „И когато се изправиш тук, братко, ти не гледаш към Морис Серуло; ти гледаш към Бога. Ти гледаш към Исуса“. Това, което твърдяха и Джим Джоунс и Муун, аз го наричам „чиста проба“ богохулство!

    Друг просперитетен ас, Робърт Тилтън, вика: „Аз няма да отида на кръста, аз отивам на едно хубаво място. Не на някакво прашно място като Йерусалим. Това място е само едно каменисто място“. Мистър Тилтън е намерил едно „по-добро“ място, което е неговата финансова пирамида и му донася доход от милиони долари годишно. Просперитетните асове се срамуват от новозаветния Христос, Който бе толкова беден, че „нямаше къде глава да подслони“.

    Но „шопската салата“ няма да бъде „шопска“, ако пропуснем ученията на такива ентусиасти като пасторите на СЕПЦ от Пловдив (Б. Симеонов) и Варна (Н. Кокончев) , които бодро тичат след сенките на Остин, Хегин, Копланд, Тилтън и пр. По-„друго“ благовестие от това едва ли може да се измисли в средите на онези, които се определят като „евангелисти“…

24. Koi e kazal che triabva da se privlichat hora chrez socialna deisnost? Tia se praktikuva zashtoto obichame Boga i obichame horata, izpalniavame velikata zapoved da obichame blizhnia kato sebe si. A, ako niakoi bade privlechen da viarva v hristos zaradi okazanata mu liubov vav vreme na nuzhda kakav e problema. po vsiakakav nachin da se spasiavat dushi e ugodno na Boga. Razbira se, saglasen sam s tova che evangelieto ne e samo socialno, no to ne e istinsko evangelie i palno ako ne vkliuchva socialni aspekti. Dori i sled spasenieto nie ostavame v tozi sviat za da badem sol i svetlina. Na niakoi harizmatitsi deto varshat chudesa i govoriat v Isosovoto ime toi shte im kaje che ne go poznavat. I tezi koito ne sa pomognali na blizhnia si v nuzhda, toi shte othvarli (Mat. 25).

    I sashto ne e redno da se izpada v krainosti kato se izhvarlia bebeto zaedno s mrasnata voda. Nima kogato Moisei izvede izrailtianite ot Egipet tova ne e primer za Liberation Theology. Ili Martin Luther King, Jr. koito se bori za ravni prava na chernokojite ne e izvarshil Bojie delo v Amerikanskia Iug. Tova e Black Liberation theology. Razbira se, takiva prorocheski dvijenia sa neobhodimi i naistina ako hristianite ne izbignat glas za socialna spravedlivost, to koi shte go napravi??
    Osven tova, kakvo znae avtora za obedinenieto na Romskite Pastori – ne sam im advokat, no otlichno se poznavam s tiah i ne znam kakvo tolkova problemno vizhda g-n Ivanov v tova obedinenia. Sashto taka ne e verno che te sa v koalitsia s BSP – tova e pogreshna informatsia. Ima romski pastori koito podkrepiat socialistite kakto ima i balgarski takiva.
    No ima i mezhdu tiah podkrepiashti i drugi partii kakto i balgarski pastori ima takiva. Ne mozhe da se slagat vsichki po d edin znamenatel.

25. Г-н Миро, не сте си казали цялото име,
    от това което пишете разбираме че етноса не се продава само на БСП а на всички партии които могат да го купуват т.е. не за пари а за много пари.
    Пропуснахте само да коментирате либерационeрската теология на Чавес.
    Да не би да го смятате за Мойсей?

26. Miro Atanasov
    Razbira se ima krainosti – socialnoto evangelie kakto i capitalisticheskoto evangelie , na prosperiteta. Az sam za tova da se izbiagvat krainostite, a da tarsim balansa. Razbira se tova ne oznachava che vsichki hristiani triabva da idat v manastir, no shte ima i takiva koito izdigat glas za social justice. Vazhna e kakto viarata taka i delata.
    Kato se govori taka za kupuvane i prodavane, parvo tova zvuchi discriminacionno. Tova ne go praviat samo te, no i balgarskia etnos. Zashtoto sme bedna strana i s mantalitet na bedna strana e normalno chovek da se nagazhda spored tova koi mozhe da mu okazhe pomosht. Ne kazvam che e pravilno razbira, prosto go konstatiram kato normalno iavlenie v takav context kato nashia. Kakvo e bogoslovieto na Chaves?

27. Latin America Imprisoned in Liberation Theology
    http://www.acton.org/pub/religion-liberty/volume-13-number-4/latin-america-imprisoned-liberation-theology

28. Дискриминационно е само автоматичното допускане че говорим за циганския етнос а не за турци и помаци. Но отговарям ви направо от София до Благоевград гласуваха за БСП срещу определен дивидент. В Пазарджик се гласува за ДПС, в Стара Загора лидер, в Стралджа поръчково атака и т.н. поправете ме ако греша. А Христов бе заместник на Евро рома в Евро левицата – не на евро десницата нали така?
    Ако Чавес смятате за Мойсей черната теология на Малком Х сигурно смятате за евангелие! Или лъжепророчествата за ромски президент на България? Нека не бъдем като децата и да се самозаблуждаваме. Всяко действие има противодействие. Къде отива края на вашите разсъждения? Социалистически преврат или диктатура на пасториата? По тази тема вижте дискусията тук http://jesuschrist.ru/forum/548558,,88.php А за социалните писа г-н Николов от протестите. И сега какво едно правителство падна и пак идва на власт. Истинския въпрос тук е кой има интерес църквата да се разиграва в театрални постановки на уж социални акции по площадите? Отговора го даде Вяра в другата тема:
    http://www.hristiqni.com/novini/1456-hristiyani-i-myusyulmani-podpisaha-miren-dogovor-v-erusalim