Когнитивно несъответствие и ваксините
Под понятието когнитивен дисонанс или несъответствие може да разбирате идеята, че хората са свикнали да създават определено мнение за себе си и най-често избягват да се оказват в ситуации, които са в разрез с представата им за самите тях.
Ефектът на когнитивния дисонанс
Ефектът на музиката върху мозъка ни е тясно свързан с това, което е наречено „най-голямото откритие в социалната психология“ на ХХ век: когнитивния дисонанс. С тези думи се обозначава идеята, че хората изпитват неприятни чувства, когато притежават противоречащи си знания или се сблъскват с нова информация, която противостои на вече съществуващите вярвания.
Един от начините да облекчим дисонанса е чрез потискане или отхвърляне на това противоречиво знание. Баснята на Езоп „Лисицата и гроздето“ илюстрира тази често срещана човешка реакция. В приказката лисицата е в беда поради факта, че не може да стигне до грозд. Още по-неприятен е дисонансът, който изпитва: гроздето е толкова изкусително и толкова близко – но все пак недостижимо. В резултат лисицата се опитва да облекчи дисонанса, като рационализира: „О, ти още не си узряло! Нямам нужда от кисело грозде“.
През ХХ век стотици експерименти потвърждават тази обща психологическа реакция. Когато са изправени пред дисонансни мисли, децата, тийнейджърите и възрастните реагират по един и същ начин: ако не мога да го имам, значи нямам нужда. Проява на когнитивния дисонанс е и отхвърлянето на нови знания. Дори някои големи научни открития трябваше да чакат десетилетия за признаване и приемане, защото противоречаха на съществуващите вярвания и хората не искаха да се предадат. Например Айнщайн не получи Нобелова награда за своята Теория на относителността, сега считана за едно от най-големите открития в историята на човечеството, защото тя противоречи на нашите основни вярвания за пространството и времето.
Упражняването на натиск върху чужда воля е сред най-неправомерните и (по мое мнение) най-отвратителните деяния в нашата епоха. Обикновено това се карамелизира от тези, които го правят, с „благородно“ (само)убеждаване, че това, което изповядват и проповядват, служи на всички. И на личния, и на обществения интерес. Правят го фанатичните проваксъри. Но го правят и фанатичните гласуващи от някои партии (по лични наблюдения: специално симпатизантите на Възраждане), които гласуват и яростно агитират за гласуване (с охулване, обвинения и маргинализация на негласуващите). Защото само така сме щели да спрем похода на ваксинераторите.
Транскрипция на записа
Енциклопедичен пример за когнитивен дисонанс:
На гласуващите са им виновни негласуващите, въпреки че с недостатъчно „информирано съгласие“ (и изобилие от страх) гласуващите, за разлика от негласуващите, са съучаствали и дали рамо чрез външна манипулация да превръщат клетки на социалния организъм във фабрики за репликация на китайската социално-тоталитарна система, управлявана от суперкомпютри.
Точно както…
На ваксинираните са им виновни неваксинираните, въпреки че с недостатъчно „информирано съгласие“ (компенсирано от много страх) самите ваксинирани, за разлика от неваксинираните, са дали рамо чрез външна манипулация да превръщат клетките на собствения им организъм във фабрики за репликация на компютърно-генерирани части от лабораторен китайски грип.
Особено тежка форма на когнитивен дисонанс имаме тогава, когато „виновните“ неваксинирани са едно и също с „невинните и осъждащи“ гласуващи, след като са дали рамо чрез самата си избирателна активност да овластят и „легитимират“ (било и само с 30% „легитимност“) шепа компютърно-генерирани хора, които искат да превръщат и останалите в компютърно-генерирани хора. Със или без „информирано съгласие“. Със или без изобилие от страх.
Първата крачка за лечение на когнитивния дисонанс в леките и тежките му форми се открива в проблясъка на осъзнаване… Страхът е бяс! Религията на вината също е бяс! А религията за „невинните жертви“ е същината на ново-нормалния либерален бяс!
И когато когнитивният дисонанс намери окончателното си лечение в осъзнаването, че:
– „моето царство не е от този свят“; (Йоан, 18:36)
– тялото е само храм на това, което сме – нетленна душа; (Коринтяни I, 6:19)
– нашата задача е само да търсим и да се стремим към царството небесно, а всичко друго по Пътя ще ни се придаде и не е наша грижа; (Матей, 6:31-34)
животът претърпява коренна промяна.
И единствената грижа на такъв човек е как да разшири съзнанието на ближните си и да им помогне да се ПОВДИГНАТ САМИ, защото вече не са деца. Това е най-трудното нещо на света. То е по-трудно и от онова да заведеш 70% българи до избирателните секции и ваксинационните пунктове.
Животът на тия с когнитивния дисонанс не е лесен. Но не е никак лесен и за такива като мен. Животът е труден и точно това го прави… смислен… и прекрасен!