Минко Казаков
„Заради мен остави славата Си в небеса,
Заради мен дойде да страдаш във света …“
Евангелска есен
Винаги съм обичал песента „Заради мен…“. В нея, в представите си, виждаме Исус Христос като Бог, който се жертва за нас, отказвайки се от божествената Си същност, за да се роди в човешки образ, да пострада жестоко, да бъде убит, погребан, след което да бъде възкресен от мъртвите от Неговия Отец, за да ни изкупи и спаси. Предвид всички тези събития, наистина изглежда, че Исус се е отказал от божествената Си слава, защото как може един Бог да бъде убит? Поради тази причина за древните гърци историята за Исус Христос е звучала глупаво. Те не можели да възприемат идеята за съществуването на такъв Бог, който би приел греховна човешка плът, а камо ли да умре.
Какво всъщност се е случило и защо? Дали Божият Син временно се е отказал да бъде Себе Си, за да се превърне в човек и след това отново да стане Бог? Не мисля! Църковните отци в продължение на четири столетия са разсъждавали на тази тема, за да може днес ние да си отговорим на тези на пръв поглед лесни, но всъщност доста сложни въпроси. В следващите редове ще се опитам да хвърля светлина върху тази тема, за да бъде величието Му още по-голямо, както казва и Св. Атанасий Велики към Макарий: „Сега, Макарие, който си възлюбил истинно Христа, ще трябва да сторим крачка по-напред във вярата на нашето свято изповедание и да разгледаме още как Словото е станало Човек, а също и Неговото божествено Явяване сред нас, което евреите злословят, гърците подиграват, но ние превъзнасяме; за да може въпреки привидното принизено състояние на Словото, твоята собствена любов и преданост към Него да се увеличат.“ (Цитирано от: “За Въплъщението” , Атанасий Александрийски).
Наистина Бог се ражда в онази Витлеемска нощ от Мария, приемайки в Себе Си човешко естество. Вероятно Той е имал същите нужди, като всяко друго човешко същество и дори, както всяко друго бебе се нуждаел от майка Си, за да може да живее, да се развива нормално, да порасне в мъдрост пред Бога и човеците. Той Сам е избрал това. Както казва и апостол Павел (Филипяни 2:6,7), Христос е решил да не e вкопчен (според New Living Translation) в Своето равенство с Бога, но се е отказал от него, приемайки образ на слуга и ставайки (Той) подобен на хората. Защо Му е било да прави това? Нямало ли е някакъв друг начин да се изкупи човешкият род от примката на греха и на смъртта? Не е ли била достатъчна Божията прошка? Не! Прошката не е достатъчна, за да се изкупи греховното човешко естество и да се победи смъртта, под чието робство попада човекът след грехопадението си.
Необходимо е, както Адам е покварил човешката природа с грехопадението си и е приел смъртта, в резултат на своето непокорство, така и Човешкият Син, Исус Христос, да се роди в същата човешка природа, да я освети, живеейки живот в покорство на Бога, за да я изкупи. За това Св. Атанасий Велики казва: „Защото Нему се падало както да приведе отново тленното към нетление, така и да запази непокътнато онова, което е истинно у Отца във всичко, понеже бидейки Слово на Отца и превъзвисен над всичко, Той единствен по природа е бил в състояние както да възсъздаде всичко, така и да е достоен да пострада за всички и да бъде посланик за всички пред Отца.” (Цитирано от: “За Въплъщението”, Атанасий Александрийски).
За да стори това изкупление, Словото приема досущ като човешкото тяло, което предава на смърт, с което в Него умират всички смъртни и впоследствие чрез благодатта на възкресението Той прави смъртта да изчезне от тях, като „слама в огъня“. В тази връзка пише и Ириней Лионски: „ Както в началото на нашето създаване в Адам този дъх на живота дошъл от Бога и обединен с това, което било направено, оживотворил човека и го изявил като надарен с разум, така също във времето на края, Словото на Отца и Божия Дух, обединявайки се с древната субстанция на Адамовото създание, направило един жив и съвършен човек, приемащ съвършения Отец, за да може така както в естествения (Адам) всички умираме, така и в духовния всички да оживеем (I Коринтяни 15:22)“( Цитирано от: „Против Ересите, книга 5”, Ириней Лионски).
И така, тъй като единствено Бог е имал способността да живее съвършен живот, бидейки напълно Бог, но и напълно човек, Неговият Син, който е съществувал още преди създаването на света, се ражда чрез Светия Дух от девицата Мария, приемайки в Себе Си човешко естество, за да може да го изкупи с бъдещото Си възкресение. Така и всички, които вярват в Него и станат едно тяло с Него, бидейки част от Неговата църква, имат надежда за същото възкресение, с което и Той е бил възкресен. Единствено поради въплъщението на Божия Син, авторът на Посланието към евреите може да каже, че Исус е бил във всичко изкушен като нас (но пак е без грях), защото човешката природа е различна от Божията, която не се изкушава от зло, според апостол Яков.
Апостол Йоан свидетелства за Него в евангелието си: „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“(Йоан 1:14). Според думите на Йоан, апостолите са видели Неговата слава. Именно тя, която е физическото проявление на Божието естество, е причината да повярват в Него. Исус е проявявал същността Си през цялото време на Своето служение, а и преди това, тъй като е знаел кой Е (Лука 2:49). Именно божественото естество, което в личността на Исус е неразривно свързано с човешкото Му естество, е причината за един съвършен живот. Бог толкова много обича човека, че приема в Себе Си човешко естество. Бог стана като един от нас, за да може да ни спаси, но едновременно с това Той никога не е престанал да бъде Бог. Йоан, любимият ученик на Исус записва в евангелието си чудото, което извършва Господ на сватбата в Кана Галилейска (превръщане на вода във вино), с което Той явява славата Си пред учениците Си.
Думата „слава” означава външна проява на Бога, а делата и животът на Христос са изявявали именно Него. „Който е видял Мен, видял е и Отец”, казва Исус. Той е ходещото Божие присъствие. В Него е изявена Божията слава. Докосвайки се до Него, човек се докосва до Бога. И въпреки, че единствено Петър, Яков и Йоан видяха пълната Му слава на планината на преображението, където Той се преобрази пред тях, всички видяха Божията слава, чрез проявленията на Божия характер в човека Исус Христос.
Затова, като имаме предвид огромната Божия милост и любов към нас, изявена в детето Исус, въплътеният Бог, който заради нас стана като един от нас, с още по-голямо благоговение трябва да стоим пред Него и с благодарност да Му предадем себе си, както и Той предаде Себе Си за нас. Трябва да помним тази Любов, Която не се спря пред нищо, за да ни възстанови до образа, който Той винаги е искал да имаме – Неговият образ и подобие. Нека имаме в себе си същото съзнание като Него и да се смирим подобно на Христос, Който остави равенството Си с Бога, за да ни изведе по пътя към спасението.
Честито Рождество Христово!