Джон Лок е английски философ и лекар, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и наричан Баща на класическия либерализъм. Той е първият, който обобщава в смислена форма основните идеи на конституционната демокрация.
Въздействието на неговата философия върху политическата мисъл в целия англоезичен свят е много дълбоко. Лок твърдо вярва, че всеки човек притежава естествени права, които включват не само право на живот, но и на лична свобода, автономия и право на собственост.
За да разберем правилно политическата власт и за да изведем нейния произход, ние трябва да разгледаме в какво състояние са всички хора по природа; това е състояние на пълна свобода да определят действията си да се разпореждат със собственото си имущество и личност така, както намерят за добре в границите на закона на природата, без да искат разрешение и без да зависят от волята на друг човек.
В естественото състояние има закон на природата, който управлява и който е задължителен за всеки; и разумът, който е този закон, учи всички хора, които пожелаят да се съобразят с него, че понеже всички са равни и независими, никой не трябва да накърнява живота, здравето, свободата или имуществото на друг човек. Тъй като всички хора са били създадени от един всемогъщ и безкрайно мъдър Творец и като слуги на един суверенен Господар са изпратени в света по негова заповед и за негова угода, те са собственост на онзи, който ги е създал, и са създадени, за да живеят толкова дълго, колкото пожелае Той, а не някой друг.
Понеже всеки човек е задължен да съхранява себе си и да не напуска по свое желание това състояние, то поради същата тази причина той трябва, доколкото може, да съхранява останалата част от човечеството, стига това да не застрашава собственото му съществуване.
Ние имаме естествената склонност да търсим взаимност и съдружие с другите хора, за да поправим недостатъците и несъвършенствата, които носим в нас, когато живеем сами и единствено за себе си.
Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.
Новите мнения често са подозирани и критикувани само защото не са разпространени.
Тези, които са слепи, винаги ще бъдат водени от тези, които виждат, инак ще паднат в рова: и този, чийто разсъдък тъне в мрак, несъмнено е най-големият роб и най-зависимият измежду всички хора.
Свободата е трудна; трудно е да се осланяш на себе си, за да следваш своя собствен мисловен ход.
Винаги съм мислил, че действията на човек описват най-добре неговите мисли.
Робската дисциплина създава робски характер.
Колкото по-рано започнете да се отнасяте към своя син като към мъж, толкова по-рано той ще стане такъв.
Родителите, поощрявайки капризите на децата си и глезейки ги, докато са малки, съсипват даденото им от природата. А след това се учудват, че водата, извора на която сами са отровили, има горчив вкус.
Ние сме като хамелеони – приемаме цвета, морала и характера на тези, които са около нас.
Възпитанието създава различие между хората.
В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата — в недодяланост, добродушието – в ласкателство.
Често може да се научи повече от неочакваните въпроси на детето, отколкото от дискурсите на възрастните.
Логиката е анатомията на мисленето. Да мислиш правилно е много по-ценно, отколкото да знаеш много.
Четенето оформя ума само чрез знанието. Мисленето прави това, което четем, наше.
Нищо не е така прекрасно за очите, както истината за ума; нищо не е така безобразно и непримиримо с разума, както лъжата.
Да обичаш истината заради самата истина е принципна част от усъвършенстването на човека и в основата на всяка друга ценност.
Нашата работа не е да знаем всичко, а само това, което засяга нашето поведение.
Истинското мъжество се изразява в спокойствие и самообладание и в невъзмутимо изпълнение на своят дълг, въпреки бедствията и опасностите.
Порокът не е в това, да имаш желания, а в неумението да ги подчиниш на правилата на разума; работата е не в това, изпитвате или не изпитвате самите влечения, а в способността да ги управлявате и да се отказвате от тях.
Основата на всички добродетели и всички достойнства се заключават в способността на човек да се отказва от удовлетворението на своите желания, когато разумът не ги одобрява.
Ако взискателността води до изцеление от скверни наклонности, то резултатът често се постига за сметка на друг, още по-лош и по-опасен недъг – душевен мрак.
Силата на духа пази и подкрепя всички останали ценности.
Щастието или нещастието на всеки човек всъщност е дело на собствените му ръце.
Успехът в боя се съдържа в това да не се изправиш срещу опонента си по начина, по който той иска.
Създайте не толкова много закони, колкото следете за това, те да се спазват.
Наставникът по-лесно командва, отколкото учи.
Единствената защита срещу света е да го познаваш добре.
Бунтът е право на човека.
Когато законодателите се стремят да отнемат и унищожат имуществото на хората или да ги сведат до положението на роби на една произволна власт, те се поставят в състояние на война с народа, който тогава вече не е подчинен никому и му остава само обичайният изход, който Бог е дал на всички за борба против силата и насилието.
У народа все още остава върховната власт да отмени или измени законодателството, когато реши, че даден законодателен акт влиза в противоречие с доверието, оказано на законодателите.