Преди Бог да ни промени чрез благовестието, ние трябва да признаем,
че сме загубени. Божият закон е този, който ни помага да видим
че сме загубени, тъй като изискванията на закона са
много големи. Исус дойде заради грешниците
– такива, каквито сме ние.
Да признаем че сме изгубени, виновни, обвинени, безпомощни грешници. Това е,което трябва да признаем.
Не забравяйте, че не е нашата порочност, за която Библията казва, че е като“омърсена дреха“ а нашата правда (Исая 54:6). Има нещо, което трябвада се направи, преди да може да се отдалечим от греховете си и това е, да сепокаем от нашата правда, нашата собствена правда.
Прах във въздуха
Ако имате чувствителна съвест, следващите няколко параграфа ще са агонизиращи завас. Агония е да признаем, че ние сме паднали, безпомощни, виновни, обвинени, умиращи грешници. (След агонията ще приложим лековитият балсам.)
Ние всички сме били в тъмна стая и сме видяли лъч светлина да преминава презмалка дупка. Изведнъж ние виждаме нещо, което не сме видяли преди.
В лъча светлина ние виждаме хиляди прашинки. Изведнъж ние виждаме, че стаята, която смятахме че е чистаи хигиенична е пълна с прах. Без значение е колко прилежно сме избърсали праха, праха изпълва въздуха.
Светлината на закона
Скъпи приятели това е което се случва в стаята на сърцето, когато светлината на закона я освети.
Ако проповядваш твърде много за закона
Хората, излизат през вратата
Ако проповядваш твърде много вяра
Хората правят, каквото им харесва.
Но ние трябва да проповядваме относно закона, за да може хората да намерятспасителна вяра. Когато поставим двете, закон и благодат, в правиленфокус, ние ще имаме това за което Новият завет говори в началото и края накнигата към Римляните.
В първата и последна глава в Римляни ние четем относно „послушание отвяра“ (Римляни 1:5; 16:26)
Не вяра от послушание, защото това, което не произлиза от вяра е грях.
Превъзхождащо широка
Новата Английска Библия превежда Псалом 119:96 така: „Твоята заповед ебезгранична.“ KJV казва: „Твоята заповед е превъзхождащо широка.“
Позволете ми да илюстрирам, „превъзхождащо широка.“
Беше закон в Израил, ако видиш, чевола или магарето на съседа ти са се заблудили, вие няма само да си кажете:“Бедният Исак, вола му се е загубил.“ Вие ще сте виновен освен акозаведете вола обратно при стопанина му.
Сега, ако аз съм виновен, когато не искам да помогна на моят съсед, когато волаили магарето му се изгубят, колко виновен съм аз, ако оставя съседа ми да сезаблуди? Съм ли пазач на брата си? Не бъдете като маймуната в зоологическатаградина, която попитала. На моят пазач, брат ли съм? Това не е проблема.“Съм ли пазач на брата си?“ – това е проблема. И отговора е този, който не искам да чуя. Отговора е“Да.“
Най-трудната заповед, която аз познавам в Библията, след тази да обичам Бог сцялото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила и ближният си както себе си етази: „Не таи умраза срещу брат си в сърцето си. Изобличи съседа сиоткровенно, за да не участваш във вината му.“ (Левит 19:17 NIV)
Аз не харесвам тази заповед. Но ако аз съм отговорен за изгубено магаре иливол, колко повече ако брат ми се заблуди? А кой е моят брат? Всеки мъж. А коя емоята сестра? Всяка жена.
Смесени мотиви
След това, когато се вгледам в закона по от близко, той казва на едно място четрябва да служа на Бог като концентрирам погледа си само върху Него (виж Притчи 7:2 и Лука 11:34). С други думи, с цялостно, неограничено и неразделно сърце.
Но това е невъзможно. Всичко, което правим ние го правим със смесени мотиви, независимодали е проповядване или молитва или дарения. Никога не сме направили нещо вживота си концентрирайки се само върху него. Всяко нещо, което правим е със смесени мотиви.
Августин казва, че има елемент на грях в избора на всяко по-малко добро. Какво? Означава литова, че трябва да приема буквално изказването: „да запленим всяка мисъл вп
окорство на Христос.“ (2Коринтяни 10:5)
Трябва ли всяка моя мисъл и фантазия да бъдат толкова добри, колкото Адамовите предигрехопадението?
Аз съм застрелян. Аз се разпадам на парчета. Аз съм раздробен, когато взема подвнимание дъха на Божият закон.
Закона не може да спаси
Бог е този, който ми помага да признаятова. Бог не може да ме спаси, докато не призная.
Така че, закона е хирургическият нож, който отрязва, за да може да спаси. Той е мрежатана Рибаря, която довежда рибата при Рибаря. Той е Гърмотевицата в небето, коятоми казва че имам нужда от убежището на Канарата. Той е черното куче на Овчаря,което довежда овците при Овчаря.
Има едно нещо,което законът не може да направи; той не може да спаси. Друго нещо, коетозаконът не могже да направи е; той не може да прости. Законът обвинява иосъжда, но не прощава и не спасява.
Библията се опълчва срещу всеки, който представя своята правда. Правдата от закона еосъдена. „Всички, които се надяват на пазенето на закона, са подосъждане.“ (Галатяни 3:10 NIV)
Забавяне при правене на добро
Позволете ми да приложа закона дори по-остро.
Има безкрайна вина във всяка секунда в която аз забавям моето „Да“ за Бог и си играяс поканата от дявола.
Ние всички сме изкушавани хиляди пъти на ден да направим по-малка добрина. Може би няма да енещо възмутително, тъй като то ще нарани нашата гордост а всички ние искаме даизглеждаме добре и за това няма да направим нищо скандално.
Искушенията често ни харесват. Ние си казваме: „Живота е тежък. Аз имам нужда от малкопочивка, малко радост. За какво ми е апетита? Господи, ти си този, който ми годаде!“
Но има елемент на грях в избора на всяко по-малко добро. И всяко моментно закъснвение дакажем „Да“ на Божият дух е безкраен грях. Аз не си играя с червей. Азсе бавя с моето решение за моят Спасител и Създател.
Помислете за борбата, през която преминаваме, правейки нашият избор. И запомнете, чесекундно закъснение да кажем „Да“ на Бог е веченгрях.
Абсолютно и относително
Всеки момент е пълен с вечни последици,което не означава че всеки момент трябва да бъде изпълнен с религиозна дейност.Но всеки момент трябва да бъде прекаран както Бог би го искал. Това е таказащото правдата е абсолютно предаване на абсоютното и относително наотносителното.
Грях е когато разменим тази формула и свържем относителното с абсолютното и абсолютното сотносителното. Когато аз обръщам внимание на нещо, повече отколкото заслужават,това е грях.
Християнско настойничество
Също така съществува ужасната увереност,че аз не притежавам нищо. Библията ме уверява в тази ми отговорност всекимомент. Аз не притежавам „Дез Форд“, или употребата на талантите ми,възможностите ми и времето ми.
Колко изискващ е законът. Помислете върху доктрина за християнското настойничество! Защоначина по който използвам всяка стотинка показва дали аз обичам Бог на първомясто и моят ближен както себе си. Колко ужасна мисъл!
Истината естествено е, защото ние сме паднали, родени в грях, родени без Святият Дух,защото проклятието на Адамовият грях е върху нас от самото начало, защото ниене можем да се подчиняваме на свят закон.
Кораб с двама капитани
Представете си кораб. Господарят на кораба, капитана, пренебрегва изискванията на собственика на кораба. Капитанътизползва кораба, като че ли е негов. Той злоупотребява с екипажа, отива скораба, където си иска и прибира всичките пари от товара, който доставя.
Това е илюстрация какво означава обърнат грешник. Какво става при обръщането? Капитанаубит ли е? Не. Не.
Истината е, че старият капитан е все още на борда, въпреки че сега, той е обвинен капитанзаключен в трюма. (Ние няма да се освободим от него, преди да пристигнем впристанището.)
Стар кораб, нов капитан-битка на борда
Какво става когато аз се обърна? Аз съм все още същият кораб и моята стара природа, старият капитан е все още на борда.Екипажа, който предсталявя моите подсъзнателни мисли, апетит, мотиви, импулси и моите съзнателни импулси-са свикнали да се подчиняват на старияткапитан.
Въпреки че знам, че старият капитан е осъден и старата ми природа е осъденана смърт, отвреме на време това убито старо морско куче ме подлъгва да правянеща, които правех преди. Аз предполагам или зная, че те са погрешни и себунтувам срещи новият капитан, но това не променя посоката на кораба.
Новият капитане на кормилото и дори старият капитан да получи достъп до картите на кораба,той няма да може да ги прочете.
„Само някой, който притежава Божият Дух може да разбере духовни
те благословения.Всеки, който не притежава Божият Дух мисли, че тези благословения саглупави.“ (2Коринтяни 2:14 CEV)
Така че, дори след обръщането аз никога не изпълнявам нацяло Божият закон, дори и за единден. Това е така, защото аз все още имам старата природа.
Исус дойде за болните
Когато видя това, аз разбирам какво означават думите, че Исус не дойде за праведните но за тези, които са грешни и изгубени.Той не дойде за тези, които са здрави, но за тези, които са болни.
„А Исус, като чу това, каза им: Здравитенямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, ногрешниците (на покаяние).“ (Марко 2:17)
Има много хора, които мислят че са праведни и здрави. Те трябва да се сравнят с Божиитестандарти. Те трябва да признаят, че не съществува никой, който е цялостен иникой, който е праведен.
Copyright (©) Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.