Ние сме спасени по благодат.
За да илюстрира това Павел
използва три метафори.
Една от съдебната зала, една от пазара за роби и една от храма.
Исус е нашият истински Първосвещенник
и Той направи завършено умилостивение на Голгота.
Спомняте си от предишните ни разсъждения, че книгата до Римляните е систематично построена. Първите три глави приличат на прокурорско обвинение.
Три обвинителни глави
Първата глава казва: “Виждате ли тези нерелигиозни хора? Всички те са изгубени. Погледнете техния живот и ще разберете защо Бог ги предаде. Те са пълни с умраза, нечистота и лъжа.”
Втората глава фокусира върху религиозните, които не познават благовестието. Те ходят на църква, пеят химни, плащат десятък. Те са много религиозни външно, но те не познават благовестието. Павел им казва: “Вие също сте изгубени, защото в сърцата си вие все още обичате греха. Вие сте религиозни, но тъй като не изпитвате радост от познаване на благовестието, вие сте изгубени.”
Бог гледа сърцето. Бог иска послушание, което не е само външно. Бог иска послушание, което е вътрешно. Той изисква послушание, което е доброволно, пълно и съвършенно, ревностно и без недостатък.
Когато имате религия, която казва: “Ако аз не правя това и това аз ще отида в небето,” вие имате отвратителна религия. Това е робска религия, религия на задължения вместо на привилегия, на тежест, вместо на крила. Това не е религията на Новия завет.
Религията на Новият завет е такава, че те запленява с любовта на Бог и радостта те изпълва със задоволство. Това е религията на Новия завет.
Третата глава изброява 14 изявления от Старият завет, които казват: “Няма кой да прави добро, няма ни един.”
След това Павел казва: “Ето ви всички. Чрез моралния си закон, Бог е заключил всички осъдени в затвор.“
Ние всички сме на едно място. Няма разлика между нас, защото всички съгрешихме.
Като че ли сме по времето на Френската революция, когато аристократите бяха смесени с уличниците и дуковете с чистачите. Бог е заключил всичките ни и е хвърлил ключа.
Появява се един адвокат
Изведнъж се появява един адвокат-велик адвокат! Но за наше очудване, той пада и умира. Точно когато трябва да се намеси, той умира.
Ние чакаме и чакаме. Ден след ден, ние чакаме и тогава на третия ден нашият Адвокат възкръсва. Той казва: “Татко, аз претендирам за тях. Те са мои. Аз ги изкупих. Те са мои.”
Това са първите три глави, които ни водят до Акропола на Новия завет. Този Акропол на спасението емного важен! Това е славния храм на Новия завет. Ето го:
“А сега и независимо от закона се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разликат. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше.“ (Римляни 3:21-25)
Спасен по благодат
Източникът на оправданието е благодатта на Бог. Средството на оправданието е кръвтта на Христос. Инструментът за притежаване на оправданието е вяра. Плода на оправданието е добри дела.
Вие сте спасени самочрез вяра . Вярата, която спасява никога не е сама. Вие не сте спасени чрез вяра плюс добри дела, но чрез вяра, която върши добри дела. Но основата е благодатта, изявена в кръвтта на Христос.
Карл Барт казва: “Религията е благодат а нравствеността – благодарност”. Това е много добро заключение. Религията е благодат. Всяко от писмата на Павел започва и завършва с благодат. Последната дума на Новия завет е благодат. “Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с всички вас.” (Откровение 22:21)
Благодат е името за преливащата любов на Бог за тези, които е трудно да бъдат обичани. “Ние сме спасени чрез Божията благодат”-казва този пасаж, “чрез пролятата кръв на Христос, която може да бъде приета чрез вяра.”
Три метафори
В този известен пасаж, Павел използва три метафори. Той използва метафора от залата на съда (Римляни 3:24). Това е мястото, откъдето взимаме съдебния термин, “оправдание.” Когато човек, обвинен в престъпление е оправдан (презнат за невинен), този човек е обявен за невинен и пуснат на свобода. Това е първата метафора.
След това Павел използва метафора от пазара за роби-изкупление. (Римляни 3:24) Мъж или жена, които бяха роби, можеха да бъдат изкупени чрез плащането на езвустна сума. Ние бяхме изкупени от робство, за което бе заплатено с пролятата кръв на нашия Господ.
След това Павел използува трета метафора, метафора от храма в Ерусалим –умилостивителна жертва(Римляни 3:25).
Умилостивителна жертва
Всекидневно бяха принасяни жертви в храма. Веднъж годишно бе принасяна специална жертва, кръвта на която се занесяше в Пресвятото място. Това се случваше само веднъж годишно и сочеше към Голгота.
Веднъж годишно Първосвещеникът премина през завесата, която разделяше Святото от Пресвято място. Той носеше със себе си топлата кръв на жертвата и с нея попръска омилостивилището върху закона. (Умилостивилището бе златния капак на ковчега, който съдържаше десетте заповеди). Този закон е престъпен и нарушен от всеки един от нас.
Бог гледа на нарушения закон под умилостивилището. Бог гледа на него през кръвта на жертвата попръскана върху умилостивилището.
Умилостивилището е символ на Христос и неговатаумилостивителна жертва. Бог гледа на закона, който ние нарушихме, но Той гледа на него през пролятата кръв на Христос.
Страстната седмица
Когато Новия завет бе написан, цялата история на Христовите страдания-последната седмица от живота му на тази земя-бе включена също, защото е много важна.
Ако Новият завет съдържаше цалият живот на Исус, на същата скала, както страстната седмица, то той щеше да бъде 1 000 пъти по-голям отколкото е сега.
От една трета до половината от Матея, Марко и Йоан са относно последната седмица от живота на нашия Господ. Това е така, защото тази седмицае много важна. Както казахме преди, Исус не каза: “Не забравяйте моите прекрасни думи.” Той не каза: “Не забравяйте моите удивителни чудеса.” Исус не каза: “Не забравяйте моя забележителен живот.” Той каза: “Не забравяйте моята смърт.”
Това е защото, аз не съм спасен чрез Христовите чудеса. (Има много извършители на чудеса.) Аз не съм спасен от Исус, като добър учител. (Има много добри учители.) Аз съм спасен чрез смъртта на Божия Син, който ме обичаше и даде себе си за мен. (Има само една смърт на умилостивение.)
Когато Новия завет представя тази смърт, той използва древния ритуал в Деня на умилостивението.
Деня на умилостивението
Всеки Ден на умилостивението, жертвата бе избрана няколко дни преди това. След това, първосвещенникът, който щеше да принесе жертвата, бе държан буден през цялата нощ преди деня, в който жертвата трябваше да бъде принесена. Той бе разпитван непрекъснато от Синедриона. Неговите дрехи бяха сменяни няколко пъти, тъй като да са сигурни, че той не е опетнен.
Когато петелът пропя и те принесоха първата от жертвите за деня, тогава доведоха жертвата за умилостивението. Първосвещенникът лично извърши работата в Деня на умилостивението. Само той. Той нямаше помощници.
Този човек-който бе буден цяла нощ, който беше разпитван от ръководителите на страната, този, чиито дрехи бяха сменяни непрекъснато – само той е този, който принася жертвата. Когато петелът пропя и огньовете бяха запалени, той взима жертвата и я принася. След това той взима топлата кръв в златен съд и я занася през завесата в пресвятото място. Никой не беше влизал там, през цялата година. Той взима топлата кръв и попръсква с нея омилостивилището където е Божията славата-Божието присъствие.
Исус – нашият първосвещенник
Новият завет бе написан за да покаже, че Исус е нашия първосвещенник. Докладът за страстната седмица открива,Христос като първосвещенник, извършващ умилостивение за човешката раса. Той бе държан буден през цялата нощ. Първо Той е в Гетсимания, след това е доведен пред Анна, след това пред Анна и Каяфа, след това пред Сенедреона.
Всяка година, през стотиците години, първосвещеникът бе държан буден през ноща преди Деня на умилостивението. Той бе разпитван през ноща от ръководителите на Израил. Също така, през ноща, преди Деня на умилостивението, Исус бе държан буден през цялата нощ, както първосвещеника. Исус бе разпитван непрекъснато през времето на седем процеса от религиозните и цивилни водачи на Израил. (Всички тези “процеси” бяха нелегални, защото беше нелегално да има процес през ноща.)
Дрехите на Исус, както на първосвещенника, всяка година през изминалите стотици години, бяха непрекъснато сменяни. Те са свалени от Него, за да бъде бит. Те са свалени от Него, за да бъде прикован гол на кръста. Непрекъснато дрехите му бяха сменяни, точно както на първосвещеника.След това Исус принася жертвата. И когато неговата плът е разкъсана, завесата е раздрана (Евреем 10:20).
Разкъсването на завесата
Исус влезе през завесата-Той влезе в присъствието на Бог-чрез Своята собствена жертва. На Голгота един от войниците прободе страната на Исус. Когато Исус умря: “В този момент завесата на храма се раздра от горе до долу.“ (Матея 27:51) Това ни казва, че пътя до сърцето на Бог, сега е отворен. Няма бариери между нас и Бог в Христос. Всеки може да дойде до Бог в Христос.
Спомняте си, че Еврейската религия бе религия на ограничения. На езичниците, които искаха да служат на Бог, им бе позволено да правят това само в един от дворовете на храма. Това бяха мъжете езичници. За жените езичници имаше отделен двор. Еврейките бяха ограничени до отделен двор, а мъжете евреи до друг.
Обикновените свещеници можеха да служат замо в първата част на светилището. Само на първосвещеника бе разрешено да влиза в Пресвятото място където Божията слава сияеше. Беше му позволено да влиза там веднъж годишно и то само, ако имаше кръвтта на жертвата и само за късо време.
Когато нашият Господ умря на кръста, завесата в храма бе разкъсана. Завесата между нас и Бог бе разкъсана, а също така бариерите между хората, расизъм и класово разделяне бяха също разкъсани.
Христовото умилостивение завършено
Затова ние четем, че на третия ден след разпятието Петър и Йоан тичаха към гроба на Исус. Те видяха. “След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.”(Йоан 20:6,7)
В Левит 16 четем: “Тогава да влезе Аарон в шатъра за срещане, да съблече ленените одежди, в които се е облякъл, когато е възлязъл в светилището, и да ги остави там;” (Левит 16:23) След това, първосвещенникът облече своите церемониални дрехи, за да покаже че умилостивението бе завършено.
Нашият Господ Исус остави свещеническите ленени дрехи в гроба. Когато Петър и Йоан погледнаха и видяха дрехите му лежащи там, те видяха символа, че Христовотоумилостивение е завършено.
Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече. Дрехите на Христос са там. Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече. Той е място на ангели. (Йоан 20:12) Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече. Сладката миризма на Христовите аромати е там (Йоан 19:40,41) Ти не трябва да се страхуваш от смъртта повече. Поради Христос тя сега е ароматична. Тя не е повече безжалостен противник. Христос победи смъртта.
Може би ние всички ще заспим в Христос, но ние никога няма да умрем. “Този, който вярва в Сина има вечен живот” (Йоан 3:36.)
Никога не забравяйте, старозаветният Ден на умилостивението сочеше към Голготския кръст. Неправилно е да се отдаваме на календарни пресмятания, опитвайки се да доведем изпълнението на Деня на умилостивението в деветнадесети век.
Древният Ден на умилостивението не сочи към деветнадесети век. Той сочи към кръста на Христос. Там е, където финалното, зъвршено умилостивение, бе извършено. Голгота е единственото място на съвършенно умилостивение. Ние гледаме само към Голгота, не към случай или дата измислена от човек.
Това е важен и основен пункт.