Ако някой желае да ви отнеме нещо и да ви стори зло, вие трябва да позволите това да се случи, като че ли това е съвсем правилно. Понеже без съмнение това е правилно пред Бога. Дори ако някой ви онеправдава, това все още нe е несправедливост. Понеже е без значение дали Бог ще използва добър или зъл човек за да ви отнеме нещо. Вместо да се противите кажете: “Да бъде Твоята воля.” Това е вярно както за физическите така и за духовните неща. Понеже Христос казва: “Ако някой се съди с теб, за да ти вземе ризата не отказвай и горната си дреха” (Матей 5:40). Твърде необходимо е да позволим нашата воля да бъде напълно победена, така че единствено Божията воля да се изпълнява. ~Мартин Лутер
Всички събития предвидени в разгледания анализ са вече реалност с изключение на една обновена позиция на Обединени евангелски църкви, предвид изнесените архивни документи, която тепърва предстои. Без отговор остават и няколко предварителни опасения:
1. Достъп до пълните досиета по примера на досието на еп. Еленков: https://pastir.org/?p=6365
2. Публикуване на частична информация само за 10 от предварително посочените 18 служители на ДС в евангелските деноминации, като към днешна дата въпреки многобройните уверения и публикации, цялостно оповестено е едно единствено досие
3. В сянка остават досиетата на свалени от деноминационно управление в периода 2010-2012
4. В сянка остават досиетата на имигрирали деноминационни служители в периода 1990-2012
5. В сянка остават досиетата на ДС агенти действащи като неслужители, миряни и обикновени посетители в евангелските църкви
6. Заличени са имената на служителите на ДС отличили се в пастирските процеси 1948-1949: https://pastir.org/?p=6272
7. И последно, но неминуемо най-важно от позицията на християнска етика и духовност, остава правото да се минимизира, спекулира и интерпретира със съдби и хора единствено на базата на странични препратки и частични документални доказателства. За това последната дума има историята…
Този редакционен анализ е публикуван на 11.02.2012 месец преди отварянето на досиетата:
ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 3): Какво ще се случи?
Официалното публикуване на досиетата на (някои) религиозни водачи в България вече е факт. Докато това съвсем не е изненада за официалната религия в страната, за евангелските църкви изнесените документи са повече от шокиращи. Хиляди вярващи се чувстват засегнати от това, че техни пастори и духовни водачи са докладвали срещи, богослужения и посещения на чужденци в рапортите си до службите на ДС (респективни МВР).
И въпреки, че агентурната принадлежност на пастори и служители от евангелските църкви като цяло е част от миналото, тя е факт който продължава да оказва влияние върху живота на църквата днес и въздейства на това което предстои да се случи. А то засяга директно самите служители, вярващите в църквата и не на последно място самата държавна структура, която не само иницира посочените агентурни действия (в това число времето и начина на тяхното публично „себе-разкриване“), но и продължава да „направлява“ църковния живот чрез подобни и настоящи активни мероприятия. Какво ще се случи е предмет на настоящия анализ и следващите го рекации.
СЛУЖИТЕЛИ:
Агентурното минало на пастори-агенти които са заемали водещи длъжност, но са пенсионирани, имигрирали или починали преждевременно, няма да бъде разкрито по силата на закона към момента.
Оттеглянето на някой служители от водещо позиции в деноминацията, ще предотврати публикуването на техните досиета само временно. В исторически план, досиетата ще бъдат разкрити и публикувани рано или късно.
Подаването на молби декларации за спиране на досиетата по подобие Православната църква, ще забавят само минимално разкриване на досиетата предвидено от закона.
Само малцина служители, които нямат какво да крият, ще публикуват публично своите досиета. В по-голямата си част, тяхното съдържание ще се окаже безпредметно за историята на църквата и не би предизвикало нужния ефект за публикуване на всички досиета.
По-тревожно е, че водачите на деноминациите няма да заемат открита позиция по-въпроса, което недвусмислено показва, че църковните структури продължават да бъдат инфилтрирани и манипулирани от бивши и настоящи служители системата и техните държавни господари.
Но най-болезненото е, че мнозинството от служители, отново просто ще замълчи по една тема, която е била и продължава да бъде причина за разделението на евангелското движение в България отвътре. Защото, смелост да говорят днес, могат да имат само онези, които са имали смелостта да говорят и по време на гоненията.
А онези, които наистина са били гонени и репресирани в по-голямата част ще откажат да говорят за съдбата си не желаейки да овластят спомена като го възкресят със свидетелството си. За тях, тази страница на историята е наистина затворена. Но техните гласове никога не бива да останат забравени, защото дори ако не говорят в този свят, те са чути във бъдещия.
ВЯРВАЩИ:
Погледнато съвсем административно, класическите евангелски деноминации, които исторически търсят регистрация от държавата, няма да успеят да заемат друга позиция оcвен държавната.
Деноминации, които исторически са отказвали регистрация от държавата, най-вероятно няма да излязат с официално становище или ще се присъединят към едно общо и уклончиво такова, за да избегнат гонения от страна както на държавата, така и на регистрираните от нея вероизповедания.
Отскоро регистрирани деноминации, не биха взели директно и открито отношение по въпроса предвид легитимния си статут, а и дори да заемат такова, то няма да бъде меродавно поради краткото им историческо присъствие на сцената на Българския евангелизъм.
Обединени евангелски църкви (като официален представител) ще се принудят да излязат с ново становище, предвид изнесените документи и архивни факти.
Докато Комисията по досиетата цели разкриване на пастори-агенти, в сянка ще останат забулени стотиците, ако не и хиляди, редови вярващи, които безцеремонно са докладвали на службите за живота на църквата в много случаи дори без нужда и без да е изисквано от тях. Мнозина от тях ще се изявят като старателни гонители на разкритите пастори-агенти, чиито постове с години са блeнували да заемат
Публичното покаяние на о. Генадий от Торонто, години преди да стане ясно, че досиетата ще бъдат разкрити, показва един сериозен факт. А имено, че църквата в България (без значение деноминация или ориентация) не е готова нито да прости, нито да забрави греховете на своите водачи. Докато всеки има ПРАВО на ПРОШКА, църквата в България ще разбере, че Библията не ни дава право да съдим. Само да простим. И това право на църквата има власт и авторитет да създаде социален ефект, който да възстанови правдата на Божието царство на земята, независим от светската държава. Но за това се иска истинска вяра и доверие в Божия план и роля в историята. Защото призивите за пост, молитва и помирение не могат да станат дар на Божия олтар, ако не са придружени от доброволна и предварително дадена прошка (Матей 5:23)
ДЪРЖАВА:
Законът, и комисията субсидирана от държавата, няма за цел да извади на бял свят досиетата на всички религиозни служители, които са били водени на отчет в ДС. Ще бъдат публикувани само онези към които държавата вече няма интерес.
Не е изключено, други служители (дори такива, които са останали незасегнати от системата), с личен интерес или амбиция в дадената ситуация, да бъдат манипулирани и използвани при осветляването на досиетата, за да бъдат компрометирани в един по-късен удобен момент.
Съществуващото вярване, че истинските сътрудници ще бъдат запазени в тайна, за да продължат да бъдат използвани и за в бъдеще е възможно. С което, службите ще продължат със своите активни мероприятия, а Църквата ще оцелее.
Отлично обобщение. Особено вярна а следната констатация:
„Докато Комисията по досиетата цели разкриване на пастори-агенти, в сянка ще останат забулени стотиците, ако не и хиляди, редови вярващи, които безцеремонно са докладвали на службите за живота на църквата в много случаи дори без нужда и без да е изисквано от тях. Мнозина от тях ще се изявят като старателни гонители на разкритите пастори-агенти, чиито постове с години са блeнували да заемат“.
Не е вярно обаче следното твърдение: „Библията не ни дава право да съдим. Само да простим.“
Как можем да простим нещо, ако не знаем какво е то? Затова разкриването на истината за работата на ДС в църквата трябва да се случи. Но не като църквата приеме държавния модел на „очистване“, а библейски прецизиран такъв. На второ място, църквата е призвана да съди членовете си, тези, които твърдят че са вярващи, но живеят нехристиянски живот (1 Кор. 5:9-11), църквата трябва да преценява и съди доктрини и лъжеучители (Римл. 16:17, Откр. 2:2), църквата обсъжда обвинения срещу църковни лидери при наличие на двама или трима свидетели. Като съденето трябва да бъде справедливо (Йоан 7:24).
Именно защото се е отказала да съди, в областта на власт, в която й е дадено да съди, църквата е раздирана от противоречия и недоумения по въпроса за „пасторите-агенти“ и следва държавната и светска политика и критерии по въпроса. В това объркване и вакуум се явиха популистки и използвачески настроени „очистители“ на църквата и допълнително задълбочиха проблема.
Вероятно господин Виктор Костов знае много като адвокат,ама изказванията му са на „moro-machista“т.е арабин,или с арабски манталитет.Гадно за четене.
Не се ли прекалявам с този лов на вещици? Много досиета бяха известни а чак сега се повдигна кампанията. докато въпроса кои са по-опасни пасторите или миряни-агенти не се засяга. Със сигурност определени кръгове имаха интерес да се отклони темата с кавги. Някои от тях близки на ръководствата получават заплата като звенови и те могат да кажат кой нареди да накарат цели групи да изсипват коментарите си на талази докато точно тази тема остана в сянка.