Д-р Десислава Панайотова [Пулиева], богослов: СЕКТИ ЗАРИБЯВАТ С МАГИИ И ХИПНОЗА

Телеграф | Младена ГЕРМАНОВА | 2008-08-01

Родена е в София. Специализирала е в Кеймбридж и Оксфорд. Занимава се с проблемите на сектите като директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Кирил и Методий“ при храм „Св. Кирил и Методий“. Помогнала е на стотици хора да се справят със зависимостта от секти.

Д-р Панайотова, прокуратурата започна проверка на вероизповеданията в страната. Колко са те у нас по неофициални данни?

– Зависи по какъв признак ги групираме. Едно е, ако броим мюсюлмани, друго – ако ги разделяме по течения, например сунити, шиити. Затова предпочитам да отговоря, че в момента у нас регистрираните вероизповедания са около 96, но общият брой на религиозните групи, в които се включват и нерегистрираните, са близо 160. В това число влизат фондации от всякакъв тип – християнски, ислямски, източни култове. Трудно е да се каже точната бройка. Тя е динамична, защото едни възникват, други изчезват.

– От какви движения трябва да се притесняваме най-много?

– Опасни общности има във всяка една религия. Например в исляма имаше проблем с „Обединението за ислямско развитие и култура“, както и с някои от емисарите в България на „Ахмадия“. От протестантските общности имаме опасни както сред регистрираните, така и сред нерегистрираните. Някои от тях са обезпокоителни с това, че подменят религиозния живот с чисто екзалтирани състояния на духа, само имитират вяра и религиозност и са всъщност автотерапия, т.е. човек отива в неделя на служба и пее, забравя за проблемите си и така си повдига самочувствието, за да издържи на стреса до следващата седмица. Това обаче не е вяра. Сред протестантските общности някои от по-притеснителните са „Свидетелите на Йехова“ и „Църквата на Исус Христос на светиите от последния ден“, т.е. мормоните. Имаме и опасни тоталитарни общности като бившите „Слово на живот“, които са се прелели в други религиозни групи, като някои от тях гравитират около името на пастор Георги Бакалов. Той беше основното лице на „Слово на живот“ някога.

– Постъпвали ли са при вас оплаквания?

– При нас в центъра са идвали родители да се оплакват, че детето им се намира в пълна зависимост, в частност от християнския център „Прелом“, който е неправителствено сдружение. Центърът всъщност е свързан с името на пастор Георги Бакалов. От Габрово също сме имали оплаквания, свързани с практиките на подобни общности. Получихме сигнали, че са правени внушения и са се отправяли заплахи към хора, които искали да се откажат от едно от протестантските движения там. Тези, които не са се завърнали към групата, дори са били подложени на проклятия от страна на лидерите на сектата.

– Какви са тези проклятия, само на думи ли?

– Проклятията не са съчетани само с думи, но с конкретни действия – събирания на общността, така да се каже се е извършвала мисловна атака на човека от разстояние. Например някои от пострадалите са изпитвали силна мигрена в продължение на няколко месеца, вследствие на стреса, който са преживели, докато са били в групата. Имаме сведения и за много смущаващи практики при нехристиянски култове като трансцедентната медитация, която е регистрирана като фондация, но не и като вероизповедание. Бивши последователи на Кришна обществото са ни се оплаквали за крайности те в хранителния режим за някои от медитациите, с които така се изпразва съзнанието, че се достига до пасивност във всекидневието и проблеми в личния живот. В България има и клонове на различни руски секти като „Църква на последния завет“ на Висарион. Тя обаче не е регистрирана у нас. Същото се отнася и за култа „Звънтящите кедри“ или още известно като учението на Анастасия. Нейни последователи са си направили дори екоселище до с. Славейково в Странджа.

– Учението на Анастасия отрича всички елементи на цивилизацията.

– Да, разказвали са ми дори, че при тях няма елементарни хигиенни условия. Последователите им се къпят в леден вир, ходят боси, няма ток. Ако се роди дете там, за него няма да има здравни грижи и училище примерно.

– Как сектите привличат своите последователи?

– Това става чрез няколко внушения. Първо се обяснява, че този свят е зъл и греховен и трябва да заживееш по нов начин. Следващото внушение е свързано с това, че ти си специален и Бог трябва да те заобича. Обещава се финансова и лична подкрепа на човека, като му се казва, че в групата знаят истината за света. Понякога се изтъква и личността на водача на групата. Тя обикновено символизира божието благословение и всеки се стреми да е по-близо до гуруто, за да получи благословението. Следват и отрицателните моменти, когато човек се отчуждава от близките си, напуска работа, спира да учи, за да бъде по-близо до общността. Не са редки и случаите на психически разстройства като примера с художника Руси Русев, подложен на хипноза от една от сектите, след което напуска семейството си с две деца и днес никой не знае къде е.

– Използват се хипноза и магии като методи, така ли?

– Разбира се, хипноза, било чрез личен контакт – гледане в очите, заповеден тон, внушения и до някакъв тип магически сеанси, за които можем да гадаем. Използват се дори и много езически ритуали, например имаме си една чисто българска секта- „Воини на Тангра“. „Дъбова порта“ пък възраждат келтските ритуали и вярвания.

– Кои хора са податливи на внушенията на сектите?

– По принцип никой не е застрахован от тях в някои от житейските си периоди. Например, ако човек загуби свой близък или изпадне в социална изолация при загуба на работа, може да стане жертва на внушенията. Той има нужда от общност, топлина, самочувствие.

– Какво трябва да се направи, за да намалим риска от попадане в такова деструктивно вероизповедание?

– На първо място трябва да се направят някои промени в Закона за вероизповеданията, като се ограничи режимът за регистрация на вероизповеданията. Добре е да вземем пример от Румъния. Там има около 6-7 вероизповедания, които са традиционните. След това се нареждат религиозните фондации, които нямат правата на вероизповедания. Накрая стоят сдруженията с нестопанска цел. В Румъния под 25 000 последователи не могат да регистрират вероизповедание, а у нас и трима могат. Тук не става дума за репресиране на някои от религиозните групи, а за законово уреждане на статута им според няколко критерии. Първо, членска маса, второ, исторически корени в нашата страна и приносът им към културния и социалния живот на нацията. Не на последно място трябва да се гледа и досието на религиозната общност, има ли съдебни производства срещу нея, смущаващи примери или забрана за регистрация в други страни.