Франсис Шефър – един съвременен Йеремия

д-р Вениамин Пеев

“Църквата е изоставила дълга си
да бъде сол на земята” (д-р Франсис Шефър)

Джеймс Сайър много сполучливо сравнява големия евангелски философ Франсис Шефър с древноеврейския пророк Йеремия. Това сравнение предава много точно както бурния му и драматичен характер на големия евангелски мислител и служител, така и неговата успешна апологетична роля в съвременния живот. Йеремиевият дух, характер и дейност личат във всеки момент от живота на Шефър. Но този пророчески дух е приложен адекватно в модерната епоха.

Семейната среда на Франсис Шефър
Франсис Шефър (1912-1984) е четвъртият потомък на германски преселници в Новия свят, които се отличават с изключителната си трудоспособност и умение да са справят с най-суровите житейски несгоди. Роден е на 30.01.1912 в Джърмантаун – немската част на Филаделфия (Пенсилвания) в занятчийско семейство. Баща му Франсис (Франк) Шефър ІІІ е с лутерански произход, а майка му Беси Уилиамсън принадлежи към евангелска свободна общност. Така от малък Франсис (Фран) Шефър ІV е възпитаван в духа на евангелската изповед на християнската вяра, но също така и на толерантност към другите вероизповедания. В семейната среда се изграждат у него редица добродетели, свързани с практичния начин на живот: трудолюбие, високо съзнание за лична отговорност и готовност за помощ на всеки, който има нужда. Той помага на баща си в редица строителни дейности: зидане, коване на дървен под, канализация и др. Франсис продължава родовите традиции и се записва в техническо училище, където усвоява дърводелство, металознание и електрознание, проявявайки особен интерес към рисуване и чертаене. По-късно той ще сподели, че учителката му по рисуване е оказала най-трайно влияние върху интереса му към изобразителното изкуство. В юношеската възраст на Шефър се заражда особеният начин за художествено възприемане на действителността, който ще премине в зрелия му живот в “обратната перспектива” на духовността. Шефър разказва едно свое ранно преживяване, когато попада на стар кораб близо до филаделфийския бряг, чийто корпус бил наклонен под остър ъгъл. Поглеждайки океана през една от вратите на каютите, малкият Фран осъзнава, че необозримата водна шир може да има друг, непознат, метафизичен смисъл като символ на тайнствеността и мощта на света, простиращи се извън материалната реалност (Schaeffer, Fr. Sin Is Normal. Walker, IA: Bible Presb. Press, 1940; a pamphl.). Това е първото философско откровение на бъдещия християнски мислител, което актуализираАвгустиновото прозрение за “морето-Бог”. Като юноша Шефър обиква с цялата си душа класическата музика. Първата искра за това получава, след като чува “Увертюра 1812” на Пьотър Чайковски. Така към изобразителното изкуство се прибавя за цял живот и трайната любов към музиката. Франсис Шефър ще “чува” съвършената хармония на света като Божие творение.

През 1923 младият Шефър посещава Първа презвитерианска църква в Джърмантаун заради компанията на свои приятели от клуба на скаутите. Той няма още трайно формирано верую и на 18-годишна възраст преживява първатаси криза във вярата. По това време презвитерианската църква се намира под осезаемото влияние на либералното тълкуване въпросите на вярата. Презвитерианите поставят под въпрос боговдъхновеността на библейските книги и божествеността на Христос, без обаче да се подсигурят отговори, които да успокоят терзанията на човешката душа. По същото време с него се случва нещо, което за други би изглеждало незначителен епизод, но за себе си той гоприема като провиденциално събитие. Един от неделните учители в презвитерианската църква му предлага да учи на английски език руски аристократ, който е емигрирал в САЩ след Октомврийската революция. Търсейки подходяща книга за изучаване на английски език, Фран купува по погрешка История на гръцката философия. Зачитайки се в нея, младият учител веднага разбира, че за него се отваря втора врата (след изкуствата), през коятосъдбовно е навлязъл неговият живот. Във философията Шефър открива същите въпроси, поставяни често на презвитерианските проповедници. Там има и впечатляващи със своята категоричност отговори, които обаче неудовлетворяват напълно търсещия ум на младежа. Тогава Франсис Шефър достига до разтърсващото лично откровение, че ще намери отговори на всички вълнуващи го философски и теологични въпроси, ако започне сам да изследва книгите на Св. Писания. Четейки Библията книга по книга в продължение на половин година, той се убеждава постепенно, че всички съдбовни за човека отговори са заключени между първата и последната декларация: “В началото Бог сътвори небето и земята” (Бит. 1:1) и “Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин” (Откр. 22:21) (“Interview with Prisca and John Sandri” (2007). Изразено на съвременен философски и теологичен език, Франсис Шефър открива за себе си отговори на въпроси, свързани с космологията и антропологията, сотериологията и есхатологията. Впечатлението от самостоятелния прочит на Библията е толкова силно, че както споделя по-късно неговият зет Джон Сандри, Шефър е успял още в тази крехка възраст да осъществи евангелската симбиоза на философия и вяра: “Той (т. е. Фр. Шефър) дошъл до извода, че по начало Библията отговаря по някакъв начин на дълбоките философски въпроси, поставени от гръцките философи” (Schaeffer, E. The Tapestry. Nashville: Word, 1981. 52). Преживявайки лично обръщение на 19.08.1930, Шефър отбелязва две седмици по-късно основополагащата мисъл за своята гносеология: “всяка истина е от Библията”. От този момент неговата съдба придобива ясна посока – той трябва да се отдаде на всеотдайно служение на човечеството в името на християнския Бог.

Богословско обучение
Въпреки категоричната съпротива и на двамата родители, които очакват Фран да завърши инженерство, младежът копнее за пастирско служение. Той посещава вечерни курсове, с които компенсира липсата си на хуманитарно образование. Изучава също така усилено латински и немски езици. През есента на 1930 записва предварителен курс в Теологичния колеж Хямпден-Сидни във Фармвил (Вирджиния) – едно от старите и реномирани учебни заведения в САЩ. Тук изпъкват силата на неговия характер и ревността за молитвено служение на Бога. Не случайно Фран, въпреки забележимо дребния си ръст (ок. 150 см), успява да спечели уважението на своите преподаватели и особено на по-големите състуденти със своята непреклонност в християнското си служение. Запазени са редица случаи, които свидетелстват за абсолютнотолично смирение и Павлова верност на Христовото дело, които впечатляват всички, които го познават. При един случай един от по-възрастните студенти, който бил висок ок. 190 см, заявил, че ще отиде на молитвеното събрание, водено от Шефър, ако последният го пренесе на долния етаж на ръце. Без да се колебае, Фран го понесъл към молитвената стая и така привлякъл и други студенти, впечатлени от смирената му непоколебимост През 1935 Шефър завършва курса си на обучение във Фармвил с отличие и бакалавърска степен, но мечтае да продължи в Уестминстърската богословска семинария, за да получи сериозно образование. За Фран се откриват “нови врати” за неговия християнски мироглед. Под вещото ръководство на едни от най-изтъкнатите теолози в САЩ през 30-те години на миналия век Франсис Шефър придобива солидно богословско образование.

През 1937 Шефър се прехвърля във Фейт Теолоджикал Семинари, която завършва с отличие на следната година. По време на следването си Фран среща Едит Севил, дъщеря на мисионерско семейство в Китай, която го впечатлява с острия си интелект и непоклатима вяра. Техният съвместен живот е отличен пример за взаимно допълване и постигната пълна хармония в брака. Едит ще му помага в много драматични моменти, когато Франсис преживява духовна криза. Неговите биографи разказват, че понякога той не успявал да преодолее “несъвършенствата” на този свят. Едит дори посочва, че разочарованията му от несъвършения свят (космос и човечество) понякога преминавали в пристъпи на гняв, а в един особено критичен момент – дори в опит за връщане към безверието на ранната му младост.

“Заслон” срещу съмненията и неверието
След като завършва семинарското си обучение, Франсис Шефър бива ръкоположен за пастир и през 1938 започва 10-годишният му период на служение. При неговото всеотдайно пастируване и активното участие на Едитцърковните общности се разрастват и двамата привличат много деца и младежи. По този начин те трупат опит за работата с млади хора, която ще бъде характерна за тяхната дейност в L’Abri. Франсис Шефър прилага успешно всвоето служение и строителните си умения, с което дава отличен пример на човек, за когото физическият труд не е нежелан. Така той разбива съществуващия мит, че свещенослужителите обикновено са хора, които не обичат физическата работа.

През 1948 семейство Шефър заминават за Швейцария, където в Алпите основават през 1955 прочутия център L’Abri, чието име “Заслонът” e удачна метафора за техните философски и теологични цели. Идеята за тази инициативае свързана с тяхното лично водителство от Библията в някои трудни моменти. Дървената хижа, обитавана от сем. Шефър, едва не е затрупана от лавина, а малкият им син Франк боледува от полиомелит. При тази бедствена ситуация Едит чете есхатологичното обещание в Исая 2:2 и го приема за своето семейство. Това е лично откровение за контекстуализацията на библейските обещания във всеки човешки живот. Едит изповядва: “Разбрах, че Бог слага ръка на рамото ми по един реален начин и ми казва, че ще имаме работа, която ще бъде Негова, а не наша и която никой човек не би могъл да спре. Аз почувствах, че тази работа ще бъде L’Abri” (Schaeffer, Е. L’Abri. Wheaton, Il.: Crossway Books, 1992; rev. ed. 75). Франсис Шефър обаче уточнява в писмо до приятеля си Джим, че дейността в “Заслона” няма да има евангелизаторскихарактер, а ще бъде белязана от философско-теологично търсене на отговори, които да доказват на неговите съвременници “съществуването и характера на Бога, Който съществува” (Fr. Schaeffer, “Letter to a Close Friend, Jim”. March 2, 1959” in L. T. Dennis, ed., The Letters of Francis Schaeffer. Eastbourne, UK: Kingsway, 1986. 79). Двамата съпрузи продължават да изучават Библията, търсейки християнски отговори за предизвикателните въпроси намодернистичната епоха. Главното предназначение на тази дейност е работата с млади и интелигентни хора, които са претърпели някакви разочарования и сътресения в своя мироглед. В “Заслона” гносеологическите търсения на Шефър стават още по-интензивни, защото за него като християнски философ няма по-важна цел от откриването на истината. Тук Франсис Шефър успява да реализира и най-важните си проекти, набелязани още през студентските му години. През 1968 публикува първите си фундаментални философски творби: “Бягство от разума” и “Богът, Който е там”. Основната идея в тези философски творби е неотложната необходимост да се мине по онези пътища на философско изследване, които показват неспособността на много мислители да решат проблемите на реалния свят. Затова в една от следващите си книги How Should We Then Live? (“Тогава как да живеем?”)(1980) Шефър се заема с философско-теологичен анализ на проблемите, свързани с аборта. Критикувайки аборта като детеубийство, Шефър предупреждава, че узаконяването му ще отвори вратата и за евтаназията. Една от най-значителните философско-теологични творби на Франсис Шефър е неговият “Християнски манифест” (1981). Той има силна социална насоченост. Идеята на Шефър е да отговори адекватно на “Комунистическия манифест” (1848) на Маркс и Енгелс и “Хуманистическия манифест” (1933; 1973) – документи, разделили болезнено света във философски и социален аспект. Категоричното убеждение на християнския философ е, че в основата на бедите, застигнали Европа и света през първата половина на ХХ в., стои отдалечаването от християнския мироглед, който е законно културно наследство на съвременната цивилизация. На второ място Шефър посочва като причина факта, че “Църквата е изоставила дълга си да бъде сол на културата” (Schaeffer, Fr. “A Christian Manifesto”: проповед, изнесена през 1982).

Философското и пастирското служение на Франсис Шефър в САЩ и Европа получава заслужено признание, за което свидетелстват трите почетни доктората, които му присъждат различни висши учебни заведения в щатитеКалифорния и Масачузетс. Неговият динамичен живот показва, че епохата на модерността може да бъде посрещната с пророческо служение, но не такова, което папагалски е прекопирано от прашните страници на древността, а такова, което отговаря адекватно на предизвикателствата на нашата съвременност. Франсис Шефър умира на 15.05.1984 в Рочестър (Минесота, САЩ).