Съдебно решение (№ 751, т.VIII, с.114-115 ) по случая „Пастор в Хасково освободен от СЕПЦ“

35 comments for “Съдебно решение (№ 751, т.VIII, с.114-115 ) по случая „Пастор в Хасково освободен от СЕПЦ“”

1. Абсурдно решение. Длъжностната характеристика на еретика-пастор може спокойно да се изведе от факта, че организацията, която го е наела да работи е ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ. Както и от устава на вероизповеданието. И не са го наели да бъде заварчик или готвач а ПРОПОВЕДНИК НА ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД НОВИЯ ЗАВЕТ, което е същностна характеристика за съществуването на вероизповеданието СЕПЦ. И ако те преценят, че той е еретик, след като те са ръководството на вероизповеданието, значи той е еретик. В най-лошия случай, поне според тях. С решението си съдът се намесва в богословието на църквата в случая СЕПЦ. Това е недопостим държавен (в случая чрез намесата на съда) контрол на богословието на вярващите от вероизповеданието и нарушение на принципа за разделение на църква от държава. Надявам се СЕПЦ да обжалва в срок.

2. Пастирът имал леки наклонности към яховизма. Нека специалистите Костов и Еленков установят респективно юридическата и богословската страна на въпроса, но чисто практически до къде я докара това движение СЕПЦ? Пастори са обучавани в нетринитарни и еретически учения. Уволнявани са противозаконно и тихомълком от върховните ръководства. Други пък организират групи и форуми в които пишат всякакви словесни изпражнения само и само да си задържат малкото останал членска маса. А самите им членове ги изобличават за финансовите пирамиди. И накрая се съдят един друг в градския съд и по площадите което прилича на няма да казвам какво. СЕПЦ дори не е излязла с писмо по въпроса а трябва да ги четем по съдебните листовки. Никакви пастори и никакви апостоли не могат да бъдат а фараони от египетското робство. Стига сме пекли тухли в техните пирамиди докато те се правят на примадони пред спонсорите си на запад.
   Да сложим край един път и завинаги на бездуховната фараонщина в божият храм.

3. Без да оневинявам еретическия уклон на г-н Е. Ценов, срещу който уклон доста дискутирахме през миналото лято, трябва да кажа, че Ръкoводството на СЕПЦ само си предизвика тази плесница. И в този случай то показа некомпетентност и дори инфантилност.

   На първо място, ако прегледате Устава на СЕПЦ в частта му „санкции“, няма да видите никъде ясна формулировка за „проповядване на ерес“ и как се санкционира тя. Следователно от гледна точка на Устава не може да се докаже, че г-н Ценов е изпаднал в „ерес“. А това ми говори само едно – в богословски аспект Уставът на СЕПЦ е съставен от напълно некомпетентния Вирчевски антураж, който не е знаел и не е предвидил подобни издънки, за да се застрахова срещу тях овреме.

   На второ място, помните ли как се извършва „процедурата“ около „освобождаването“ на г-н Ценов. Председателят Ив. Врачев го бил „помолил“ устно да напусне хасковския амвон. Такава инфантилна постъпка е поредното недомислие на п-р Врачев! Ако назначаваш някого със заповед и попълваш други съпътстващи назначението документи, трябва също документално (но юридически защитено!) да го отстраниш. Въобще председателят Врачев живее в един измислен от самия себе си свят и щом направи гаф с обществен отзвук, сърба невероятно горчива попара. Така сгафи с агентурния проблем на СЕПЦ, със задължителните декларации за десятък на пасторите, с подведомствения си г-н Ценов и т. н.

   Ако п-р Врачев разбираше какви гафове реди по време на своя мандат, би трябвало да си е подал оставката досега. Препоръчвам му да вземе пример от правителството на ГЕРБ. Препоръчвам му да се опита да слезе на земята, а не да витае в своите розови облаци!…

4. ‎:) Шалом!

   Вие тухлари ли сте или водени от Божия Дух???

   Време е да се отречете от фалшиви заветни връзки с проповедници които действат чрез духа на фараон за да дойдат освежителни времена на въстановяване духовно, душевно и физически в вашите семейства, църкви, села, градове и нация!!!
   Горко на непокорните чада, казва Господ, Които се съветват, но не с Мене, И които сключват договори, но не чрез Моя Дух, Та притурят грях на грях; – Които отиват за да слязат в Египет Без да се допитват до Моите уста, За да се закрепят със силата на Фараона, И да прибягнат под сянката на Египет! Затова Фараоновата сила ще ви бъде за срам, И прибягването под египетската сянка за смущение. Защото началниците му отидоха в Танис, И посланиците му дойдоха в Ханес. Те всички ще се срамуват поради люде, които не могат да ги ползват Нито да бъдат помощ или полза, Но са за срам и дори за укор. (Исая 30:1-5 BG1940) Naiden Danchev Защото помощта от Египет ще бъде суетна и безполезна; Затова го нарекох: Рахав {Т.е., Самохвалец.}, който бездействува. Сега иди, напиши това пред тях на дъсчица, И забележи го в книга, Та да остане за бъдещото време за свидетелство до века, Че те са непокорни люде, чада лъжци, Чада, които не искат да слушат поуката Господна, Които казват на гледачите: Не гледайте, И на пророците: Не ни пророкувайте правото, <Но> говорете ни ласкателно, пророкувайте измами, Отстъпете от пътя, Отклонете се от пътеката, Махнете отпред нас Светия Израилев. Затова, така казва Светият Израилев: Понеже презирате това слово, И уповавате на насилството и на извратеността, И се опирате на тях, По тая причина това беззаконие ще ви бъде Като разпукната <част> издута във висока стена И готова да падне, Чието рухване става внезапно в един миг. И Той ще я разломи, строшавайки я безпощадно, както се чупи грънчарски съд, Така щото между частите му да се не намира черепчица, С която да вземе <някой> огън от огнището, Или да гребне вода от щерната. Защото така каза Господ Иеова, Светият Израилев: Чрез завръщане и почиване ще се избавите, В безмълвие и увереност ще бъде, силата ви; Но вие не искахте <това>; А рекохте: Не, но ще побегнем с коне; Затова ще бягате; И: Ще яздим на бързи <животни>; Затова, и ония, които ви гонят, ще бъдат бързи. Ще бягате, хиляда души от заплашването на едного Или от заплашването на петима, Догдето останете като разголено дърво на планински връх, И като знаме на хълм. По тая причина Господ ще чака за да се смили за вас, И по тая причина ще се превъзнесе за да ви пожали; Защото Господ е Бог правосъден; Блажени всички, които Го чакат. (Исая 30:7-18 BG1940)

   Юда продаде Исус Христос за 30€- въпроса днес към теб е ти за колко продаваш твоят спасител Исус Христос?
   Ти духовна проститутка ли си или духовен гей???
   Духовна проституция в „Църквите“-пирамиди на фараоните!!!
   Духа на Фараона днес се проявява чрез проповедници които употребяват техните членове на „църкви“ – пирамиди като роби тухлари за да си строят пирамиди за пари!!!
   Когато Християните не са водени от Святия Дух те са обречени да бъдат под контрола на Ваалфегор- богът на похотта и разврата!!!
   Възможно ли е Християнин да се превърне в мутант- гей или проститутка???
   Божието слово подтвърждава тази истина!!!
   Християни които не са покорни на Бог деградират чрез самонанесено проклятие което се нарича чародейство вид магйосничество!!! Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на <тялото> в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. (Римляни 1:19, 25-27 BG .
   Господното слово, което дойде към Осия, син на Веирия, в дните на Юдовите царе Озия, Иотама, Ахаза и Езекия, и в дните на Израилевия цар Еровоама, син на Иоаса. Когато Господ почна да говори чрез Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и <добий> чада от блудство, защото земята с многото си блудствуване се отклони от Господа. (Осия 1:1, 2 BG1940). Наричайте, <прочее>, братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.}, Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си, Да не би да я съблека гола, И я изложа както <бе> в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда. Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство. Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми. Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си. Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега. И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала. Затова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й. И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми. И ще прекратя всичкото й веселие, – Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници. Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат. И ще я накажа за дните, <които посвещаваше> на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ. Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й. И <още> от там ще й дам <ханаанските> лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя. В оня ден, казва Господ, Ще Ме наричаш: Мъж ми; И няма да Ме наричаш вече: Ваал ми {Т.е., Мой господар.}. Защото ще премахна имената на ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си. В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, <и ги махна> от земята, Ще ги населя в безопасност. И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости. И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята, И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела. И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат <всеки един>: Ти си мой Бог. (Осия 2:1-19, 21-23 BG1940)

   Шалом! Всяка основа която не е на Апостоли и Пророци е фараонска пирамида!!! Въпрос? – има ли такава основа в деноминацийте- пирамидите на фараоните? Къде са Апостолите и пророците? За огромно съжаление те са изгонени, понеже проповядват Истината Исус Христос в пълнотата на Божието благовестие!!!
   И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо; защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и <членове> на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище. (Ефесяни 2:17-22 BG1940)

   5 века са били роби Израел в Египет и единствената професия която са имали и са практикували е била ТУХЛАРСТВОТО- да правят тухли! Когато бяха на път към обещаната земя на тях им домъчня за Египет и за заплатата им която беше чесън, котли с месо и гробове!

   Време е да се отречеме от манталитета на роб, понеже има опасност да останем в пустинята и да се превърнем в сухи кости и никога да не влезем в обещаната земя!!!

5. „Вие тухлари ли сте или водени от Божия Дух???….
   ….Всяка основа която не е на Апостоли и Пророци е фараонска пирамида“
   Зашеметяващо изказване.
   Найдене, а ти какъв си – Апостол, пророк, пастир, равин? – питам, понеже те познавам още когато беше само музикант.
   Да беше коментирал нещо конкретно по темата а?!

6. И аз като г-н Софрониев се канех да питам: „Към КОГО ТОЧНО е адресирано горното емоционално слово?“

   Знаем от образците на библейските пророчества, че те са имали ТОЧНИ АДРЕСАТИ. Само два примера: прор. Исайя предава пророчество за Тир (Ис. 23 гл.), а Йоан пише поотделно до „ангелите“ (разбирай: пастирите) на седемте църкви (Откр. 2-3 гл.). В Библията няма пророчества без КОНКРЕТЕН АДРЕСАТ. Такива общи приказки са характерни за „пророци“ като Нострадамус, затова до ден-днешен се чудим как да ги тълкуваме…

   Ето защо бих запитал автора на това пророчество (не вярвам да е Св. Дух, защото Той знае отлично как се пишат и изговарят пророчества!), аджеба, КОГО трябва да разбираме под визираните „проститутки“, „гейове“, „тухлари“ и „любители на сребърници“?…

7. Шалом! Това слово е към Църквата днес и това визира всеки Християнин! Вениамин Пеев Святия Дух знае, но не и ти това е истина и съм съгласен с теб, че си невеж, понеже ти сам го каза! Внимавай да не похулиш Святия Дух като казваш, че това слово не е от него! Всеки да изпита себе си как стой пред Бог! Ти чувстваш ли, че това слово е за теб? Георги Софрониев аз съм призван от Бог а не от хора! Ако ти не си знаеш призванието това си е твой личен проблем и мен не ме засяга! Относно твоят въпрос ще те попитам ти кой си и за какъв се мислиш? Моля да бъда простен ако съм засегнал някой! Възможно е да съм публикувал на неправилно място! Шалом! Не искам да споря за глупости!

8. Найдене,много спам постави.И не приписвай своите „умотворения“ и злъчни излияния на Святия Дух.По-добре си намери някои полуолигофрени на друго място,които жадуват за такъф спам-тук няма такива.

9. Няма ли кой да му запее на това братче-музикантче песничката Тухличка си чадо – от писаните.

10. Лудостта на съда произтича от тоталната им религиозна неграмотност и най-вече от пълното им незачитане и неразбиране на правото на свобода на вероизповеданието. Неразбиране на вярата е извинително, но да не схващат правните категории, които дефинират що е вероизповадение е без извинение за съда.

    Цитат от решението:
    „Действително допустимо е уволнителната заповед да препраща към други документи, съдържащи изводи относно тези липсващи качества, но те трябва да са били известни на работника/служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В противен случай последният ще бъде поставен в положение на изненада и ще бъде затруднена неговата защита. В настоящия случай не само, че в самата заповед не са посочени конкретно и ясно качествата, чиято липса е довела до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, но и няма данни същата да препраща към други документи, в които да се съдържа нужната информация.“

    Тоест, трябвало е, според съда, СЕПЦ в трудовия договор да му цитират на кандитата Писанията или директно да му заявят: „Задължението ти е да проповядваш евангелието по Библията!“ Как може един проповедник да бъде поставен в „положение на изненада“, че не може да проповядва небиблейски учения не е ясно, от абсурдните мисли на съда; освен пасторът да си е мислил, че се записва да бъде имам, пък то се оказало, че трябва да пропровядва Евангелието.

    От горното изводът е следният: Съдът си приписва правото да назначава еретици във вероизповеданията въпреки несъгласието на последните и богословските им възражения. Ако това не е намеса на светската държава в църквата, то здраве му кажи. След като еретикът-пастор е спечелил делото СЕПЦ ще плаща заплата на пастира, за да може той да има средства проповядва лъжеучения на пасомите. Честит неототалитаризъм.

    Ако СЕПЦ не обжалва, то незаконното решение на съда ще има косвено въздействие върху всички други деноминации, изправили се пред подобни казуси, (като незадължителна съдебна практика).

11. Кашата в главата и в устата на самозванеца Найден Данчев е тотална! Той бил адресирал обърканите си „послания“ към „Църквата днес“ и „към всеки християнин“… Към коя „Църква“, прочее? Към Православната ли, където никой не иска да чуе за такива самозванци? Към Католическата ли, която въобще не признава такива объркани мозъци? Към някоя протестантска и евангелска деноминация ли? От написаните дотук коментари – пряко и косвено е видно, че никой не признава такива пошли „умотворения“! Ние дори се срамуваме като здравомислещи евангелски християни, че шепата самозванци често се изстъпват от наше име! Да се надяваме, че „Найденовците“ в някои крайни НЕцърковни групички не са толкова много, че да започнем да привличаме интереса на психиатрите към себе си!

    Българският евангелизъм няма нищо общо с „Найденовците“, които най-малкото КОЩУНСТВАТ СРЕЩУ СВ. ДУХ, като Му приписват своето неграмотно и нездравословно бръщолевене! А дори по приветствието „шалом“ си личи, че наш „Найден“ още не е открил новозаветното християнство, в което ние си казваме простичко на родния език: „Здравейте!“ А след това следват ясни и разбираеми слова, пропити с християнска любов!

    Предстои обаче да се върнем към ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ТЕМА на дискусията, към която ни връща адв. д-р Виктор Костов.

12. Няма нищо случайно, и 2 та случая си приличат, даже смятам че са подходящи да влязат в някой учебник.

13. Няма да се занимавам с религиозни фанатици! Съвремени фарисеи сте вие и нищо повече! Тухлари на Фараони! Строители на пирамиди и вавилонски кули на нечестие! Покаите се, понеже утре може да е късно! Вие имате проблем с Бог!

14. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм…

15. Нямах намерение да продължавам да уйдисвам на щуротиите на Найден Данчев, защото смятах, че е пострадал само от тухла-четворка, която се е „приземила“ върху темето му. Все повече обаче се убеждавам, че цялата Хеопсова пирамида се е сгромолясала върху него с многотонната си тежест! Ако беше го докоснал с крило Св. Дух, Който е Автор на Св. Писание, наш „Найден“ (който се е изгубил дълбоко в себе си), щеше да знае, че пирамидите НЕ СА СТРОЕНИ С ТУХЛИ. „Тухлите“, които са правели поробените евреи в Египет, са били за строежа на хамбари – „градове за житници“ (вж. Изх. 1:11-14). Евреите не са строили пирамиди, затова Найденовите фантасмагории не стават дори за метафори! Г-н Данчев, той и Ницше в определен период от живота си се е смятал за „Бог“ е „Христос“ и макар че е писал доста интересни неща, никой не му е вярвал и си е останал един от многото … „Антихристи“. Надявам се да проявите благоразумие и с молитва да се освободите от мнението, че Ви говори Св. Дух! Подобни внушения си отиват предимно с молитва!

    Обещавам в следващия коментар да се върна към темата за СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, което е издадено В ПОЛЗА НА ощетения от Ръководството на СЕПЦ г-н Е. Ценов. Има какво да се каже!

16. Вижда се поредното доказателство, че еретикът е по-опасен от ереста. Тя ереста, поне доколкото беше изложена в проповедта му „Животът се яви“, е толкова неясна, че е сравнително безопасна. Но въпреки неубедителната ерес, еретикът продължава да показва колко е опасен. Дисциплинарните мерки на ръководството явно не са сработили по възможно най-добрия начин, щом пасторът е решил да осъди ръководството. Да се чуди човек кое е по-големият абсурд в случая – пастор да се окаже еретик 3 месеца след ръкополагането му или това държавата да принуди СЕПЦ да го върне да проповядва проповеди с послания като: „Никога не съм казвал, че Исус не е Божий син. Казвам, че той не е Бог!“ Явно това да си еретик осигурява толкова „чудотворна“ подкрепа от страна на Сатана, че и най-абсурдни сценарии би трябвало да са в рамите на очакваното.

    На фона на случилите се два абсурда, развитата тук теория, че фараоните са правили ПИРАМИДИ ОТ КИРПИЧ, не прави впечатление. Но това, че не е просто теория, а част от пророчество, показва обезпокоителна връзка с темата за пастора еретик. В предишната статия за него пишеше, че е получавал „налудничави откровения“. За да не бъда обвинен, че имам проблем с Бог, давам връзка към снимка на тухли, при които се използва слама (както в Изход 5:12): http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/75/Milyanfan-adobe-bricks-8038.jpg

    Доколкото разбирам, обжалването на горното решение би трябвало да е било започнато през декември 2012 г. Дано се е случило.

17. Цитат: „Ищецът счита, че притежава необходимите качества за изпълнение на трудовите си задължения като религиозен служител. Това, че успешно се справял с възложената му работа се доказвало от факта на ръкополагането му в пасторски сан от Комисията за ръкополагане към СЕПЦ в България, за което имал издадено свидетелство.“
    …. „Ищецът иска да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност като последица от отмяната на процесната заповед.“
    Освен духовната заблуда , в която е изпаднал, наличието на СЕБЕЗАБЛУДА може да обясни поведението на този човек. Не мога да разбера нереалистичната себеоценка, или охотата да яде на чужда трапеза го карат да постъпва така.
    „Ищецът счита, че притежава необходимите качества” – При заимодействието между хората, особено при конфликтни ситуации като тази се включват така наречените защитни механизми. Обикновено човек иска да се представи в позитивна светлина. Поради това е атакувана способността му за реалистична себеоценка. Тя се състои в способността му да съотнася обективната реалност със субективната реалност (осъсзнаването на възможността: – това, което се случва да е различно от начина по който аз го виждам).
    Наличието на позитивна себеоценка при конфликтна ситуация може да се дължи на подсъзнателното бягство от вината, а поради нея бягство от тревожност и стрес: (ако не съм постъпил добре – това е повод за тревога и наличие на вина, следователно и проблеми, които да разрешавам).
    Друго възможно обяснение за наличие на позитивна самооценка в случая е задействането на ЕГО-защитата или не желанието да се понесе срам. Както при малките деца: „ако съм направил нещо лошо значи не съм добър, следователно не съм го направил и си оставам добър“.
    По обезпокояващото обаче в случая е искането му за възтановяване в длъжност, което ми е трудно да си обясня. Ако спрем само до първите предположения – лошо – но само за него. Ами ако се окаже че човекът иска да пакости осъзнато?!

18. „Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.“ Как да бъде обжалвано решение от ноември 2012г (тук адв. Костов нека сподели възможно ли е) и при условие, че пасторът е възстановен на работа от СЕПЦ и след това отново освободен? Или СЕПЦ се „примирява“ с положението, или не знае како да прави в подобна ситуация, или наистина признава вина за административно нарушение.

19. Последните коментари на г-дата В. Кисьов и Г. Софрониев са несъмнено много задълбочени.
    Надявам се също така моят приятел и колега адв. д-р В. Костов да се върне към дискусията, след като търпеливо е изчакал моите „нелирически отклонения“…

    Аз бих се фокусирал върху един аспект, който всички ние подминаваме – юридическата страна на Устава на СЕПЦ, който е база за одобряване, назначаване или нехаресване и уволняване на служител, какъвто имаме в този казус. Бих помолил адв. Костов, а и всеки друг от коментиращите колеги да се произнесе по този въпрос. На мен ми правят впечатление следните неща:

    Първо, в Устава изрично е посочено в чл. 76, ал. 4: „Наказанията на служителите, работещи по трудови договори, се оформят съобразно изискванията на трудовото законодателство“. Не е ли тази клауза предпоставка г-н Е. Ценов да се жалва пред гражданския съд, като се посочат несъответствия в уволнителната процедура, предприета от СЕПЦ, с „Кодекса на труда“?

    Второ, г-н Е. Ценов е обвинен в „ерес“. Като богослов, продължавам да твърдя, че неговата христология, отричаща божествеността на Христос, е ЕРЕТИЧЕСКА! Стоп, обаче! Подобно твърдение ДОКАЗУЕМО ЛИ Е В СЪДА според Устава на СЕПЦ? Лично аз не съм убеден! Ето фактите: терминът „ерес“ се споменава, доколкото виждам, само на три места в Устава: а) като общо църковно провинение, изразено в „проповядването и разпространяването на ерес“ (чл. 73, ал. 3); б) в частта за „прекратяване членството на местна църква към СЕПЦ поради „отклоняване на цялото общество в ерес“ (чл. 66, ал. 1, т. 4); в) по отношение на църковни служители, обвинени в „проповядване на ереси, богохулни и небиблейски светски учения“ (чл. 74, ал. 1). Тук обаче възниква един МНОГО СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ – никъде в Устава не е уточнено НА КАКВА БАЗА се дефинира понятието „ерес“ в структурата на СЕПЦ, за да може неговият управителен орган да се произнесе категорично, че г-н Е. Ценов действително се е провинил и трябва да бъде санкциониран за това. (Разбира се, аз мога да определя що е „ерес“ от гледна точка на други църковни организации, които имат ясна база за формулировка!).

    Трето, в чл. 76, ал. 3 на Устава са посочени дисциплинарните мерки за „ръководители на църкви“: 1) Забележка; 2) Предупреждение за отнемане правото за ръководене на църква; 3)Временно или постоянно отнемане на правото (на служителя) да ръководи църква. Чудесно, имаме постепенно утежняване на наказанията! Но спазени ли са ДОКУМЕНТАЛНО, не СЛОВЕСНО тези три степени? Съмнявам се. Ако това не е направено, опасявам се, че цялата процедура на „уволнението“ се оказва призрачна и лично аз не се учудвам на решението на съда на първа инстанция.

    Много бих искал евангелски юристи да се включат в дискусията! Има за какво да разменим гледните си точки!

20. Аз няма да коментирам РЕШЕНИЕТО на Хасковският районен съд – дали и доколко е правно издържано или не.

    Обаче искам да попитам СЕПЦ (и всеки, който може да ми отговори) кой, как и защо назначава за пастор някой, който само след четири месеца се оказва, че е недостоен? Какви са критериите за назначаване на пастори в СЕПЦ? Нима не знаеха какво вярва и проповядва този човек? Ако църквата, в която служи го е избрала, нима не са знаели какви възгледи има? Ако централата на СЕПЦ го е избрала, нима не е знаела в какво вярва? И този дето го е ръкоположил нима не го е познавал? Как аджеба се ръкополагат пастори в България?

    И ако този пастор е уволнен защото е еретик, то нека попитам защо в края на 2011 (или началото на 2012 г., не помня точно) бяха уволнени няколко пастори от СЕПЦ след въвеждането на задължителният десятък в системата на СЕПЦ – задължителен данък (десятък) сред пасторите и служителите?

    От една страна имаме пастор – еретик, който да речем, е уволнен правомерно, но от друга страна имаме пастори, уволнени неправомерно (според мен), очевидно поради една от двете причини (или и двете):

    1. Или не са били съгласни с небиблейската практика, която СЕПЦ насилствено им налага (да им удържа десятъците, без да им позволи те самите да решат дали да ги дават или не)

    2. Или СЕПЦ преживява финансов колапс, поради която и причина решава да се освободи от няколко свои служители за да спести някой лев (който лев така или иначе вероятно ще отиде в някой друг джоб – на по – висшестоящ служител).

    Не претендирам за кой – знае колко библейско познание, но поправете ме ако греша – в Новия Завет пасторите бяха призовавани от Бога и ръкополагани от църквата или от вече ръкоположени апостоли и служители. В Деяния 14:23 (доколкото разбирам пасажа) се казва, че църквата сама избра презвитерите си (гр. дума за „ръкополагам“ тук го доказва), а Павел им ги постави. Тит от друга страна ръкоположи презвитери в Крит очевидно добре известни за самия него. В Тит и 1 Тимотей има някои критерии за подобна длъжност в Новия Завет. Та доколко е библейска една практика централата на дадена деноминация да назначава пастори, който да може след това да уволнява когато си иска – със или без (библейско) основание? И защо в крайна сметка се назначават пастори без надзор очевидно без каквито и да е критерии (в случая богословски познания).

    И позволете ми братя да попитам и още нещо – кой и защо ръкоположи толкова много пастори в България? Кой и защо позволи евангелската църква в България да има толкова много деноминации, структури, алианси, християнски центрове. Кой не е рекъл той не е станал пастор. Все ще се намери кой да го ръкоположи.

    Не е чудно тогава, че ще има и уволнени.

    Впрочем, каква е новозаветната дума за „уволнен“ пастор?

    Поздрави в Христа

21. От дотук прочетените коментари с изключение тези на В.Пеев, разбирам, че дискутиращите не са разбрали ЗАКОНОВОТО основание на Е.Ценов да спечели делото срещу СЕПЦ и в тази връзка административният провал на Председателя на СЕПЦ в изпълнение на трудовото законодателство и в частност на Устава на СЕПЦ.

    Ако заповедта за уволнението по чл.328 ал.1 т.5 от КТ НЕ Е мотивирана, съдът я отменя само на това основание като незаконосъобразна.
    Заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание е задължително да съдържа конкретните липсващи качества на работника или служителя, необходими да изпълнява възложената му работа. Ако в заповедта е посочен само законовият текст, както е видно от случая с Е.Ценов и СЕПЦ, то тя е незаконна. Съдебната практика е единодушна, че отсъствието на мотиви не може да бъде преодоляно чрез представянето им при разглеждането на трудовия спор. Преценката за законосъобразност на уволнението се извършва към момента на прекратяване на трудовото правоотношение!!! Неизпълнението на задължението на работодателя да мотивира заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание води до незаконосъобразност на уволнението и до неговата отмяна.

    В съдебния спор Работодателят има задължението да докаже конкретно, че е установил липсата на качества. Но правото му да преценява ефективността на работата и в случая – липсата на качества на Е.Ценов не подлежи на съдебен контрол. Работодателят обаче носи тежестта да докаже в съда липсата на качествата, неефективно изпълнение на работата и причинната връзка между тях.

    Видно от представеното Решение:

    ПЪРВО: Съда не оспорва доказаната от Ответника липса на качества за заеманата длъжност на Е.Ц., защото процесно се доказва, че лицето Е.Ц. не ги притежава. СЕПЦ е в правото си като назначаващ орган да прецени на база Устав, изслушвания, лични разговори, протоколни решения и пр. Съдът не се е произнесъл за правилността относно богословската оценка на СЕПЦ, А се е произнесъл за НЕКОМПЕТЕНТНОТО административно освобождаване на лицето.
    Т.е. Съдът приема за незаконосъобразна заповедта, защото ТЕКСТОВО в нея НЕ са описани мотивите за уволнение. Както и липсва длъжностна характеристика/подписана лично от лицето, която характеристика е оспорвана в съда лично от Е.Ц.поради липса на негов подпис/ като съпровождащ документ при изпълнение на трудовите задължения и съпровождащ трудовото досие на лицето.

    ВТОРО: Съдът разглежда и приема доказаната виновност чрез свитедели и представените в съда доказателства от ответника СЕПЦ срещу Е.ЦЕнов/защото макар и да не се произнася относно богословската част, съдът по време на делото е бил убеден от представените документи на ответника и свидетелите, че е налице ВИНОВНО и НЕДОБРОСЪВЕСТНО изпълнение на трудовите задължения от лицето Е.Ц.-„проповядвал ерес“ и пр. и това още повече сочи, че основанието в атакуваната заповед, а именно разпоредбата на ЧЛ.328 Ал.1 т.5 от КТ , НЕ Е правилното законово основание за освобождаване от длъжност на лицето Е.Ц.
    Отбелязвам, че уволненията на основание чл.328 ал.1 т.5 – са свързани само с НЕВИНОВНО поведение на работника/служителя.

    ВИДНО от Решението Съдът е приел за основателни доказателството на Работодателя срещу Е.Ц./а НЕ както адв.В. КОСТОВ неправилно и подвеждащо твърди, че съдът се намесвал в църквата и т.н./
    И затова Съдът е посочил, че понеже ИМА нарушение на трудовата дисциплина, не СЛЕДВА да бъде освободено лицето на това законово основание- чл.328 ал.1 т.5, А СЛЕДВА освобождаването от длъжност на Е.Ц. да се осъществи по реда на дисциплинарната отговорност, т.е. в КТ са посочени ДРУГИ членове и друг ред за освобождаване от длъжност /чл.чл. 188-190 от КТ/бел. е моя/.

    Несъмнено слабите административни познания на Председателя на СЕПЦ и невникването в сериозността на отговорността като управляващ на СЕПЦ, както и на ръководството около него, също и на другите длъжностни лица изготвили и подписали заповедта, са направили така издадената заповед законно уязвима и фиктивна.

    А това, че някои се опасяват, че лицето искало да се върне на работа и твърдяло в съда , че притежава качества за отпреди изпълняваната длъжност- това е просто „задължителен пълнеж“ на Исковата молба за отменяне на заповедта като незаконна. Защото едновременно с искането като незаконното уволнение се иска И възстановяване на лицето на предишното му работно място, респ. длъжност.

    И така с фиктивна и административно неграмотно изготвената административна заповед за освобождаване на Е.Ц., Председателят на СЕПЦ е поставил СЕПЦ пред органите на съдебната власт в нарушение на трудовото законодателството на РБългария, за което е и бил законно атакуван.

    Относно администриране по Устава, дефиниране на понятието „ерес“ като термин съобразно вероизповеданието на Евангелските Петдесятни Църкви оставям на компетентните за това лица да изяснят в дискусията.

22. Лично аз съм удовлетворен от правното изяснение на „казуса Е. Ценов“ от г-жа Татяна Иванова, която предполагам представлява защитата на г-н Ценов пред съда като ищец.
    Некомпетентността на председателя Врачев и Ръководството на СЕПЦ в този случай в административен и правен смисъл е драстична! Проблемът е, че има немалко други служители на СЕПЦ, които са били „уволнени“ НЕПРАВОМЕРНО (макар и по други причини), но за съжаление не са си потърсили гражданските права КЪДЕТО ТРЯБВА!

    Що се отнася до КАНОНИЧНИЯ СМИСЪЛ на обвинението в „ерес“, отправено към г-н Е. Ценов, продължавам да твърдя, че за това ПРАВНА БАЗА НЯМА! Не знам дали съдът е призовал „вещи лица“ по този въпрос, защото в съюзното Ръководство такива няма, но на базата на Устава на СЕПЦ г-н Е. Ценов няма как да бъде обвинен в „проповядването на ерес“. Твърденията на Врачев, които съм изслушвал, че „на основание на Библията“ г-н Ценов проповядва „ерес“, са КАНОНИЧЕСКИ (разбирайте в правен смисъл) неиздържани. Защо ли? Защото „на основание на Библията“ римокатолическата Църква извежда възгледа за „филиоквето“, т. е. че Св. Дух е изпратен „и от Сина“. За православните представители този възглед е „ерес“, но за Ватикана той си е редовен догмат. Тогава кое прави даден възглед КАНОНИЧЕСКИ ПРАВИЛЕН, а друг – ЕРЕТИЧЕСКИ в рамките на една църковна структура? Отговорът е следният: ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ КАНОНИЧЕСКИ ПРАВИЛА. Това са догматическите решения на Събори. Такива Събори има в практиката на Православната църква, на Римокатолическата църква, на много протестантски формации. Такива съборни решения със статута на КАНОНИЧЕСКИ ПРАВИЛА в практиката на СЕПЦ няма. Няма да се изкуша да запитам колцина от Ръководството за запознати с каноническите решения на 7-те Вселенски събори, признати на Изток? Подозирам доста незадоволителен отговор!… А това е така, защото в ръководния орган на СЕПЦ (включително и председателят Врачев) квалифицирани богослови няма! Това е една от трагедиите на настоящото Ръководство. Нека прибавя, че под „квалифицирани богослови“ нямам предвид завършилите ВЕБИ, чиито сертификати, както знаем, не са конкурентноспособни на образователния пазар днес.

    С една дума, в началото на ХХІ в. не стига да ходиш по улиците и да влизаш в съда с Библия във вътрешния джоб. Има нужда от информираност в много други области и най-вече – от адекватност!

23. В детайлните обяснения на колежката (предполагам) адвокат Иванова, за трудови дисциплини, административни разподредби се губи изцяло истината за голямата картина. Ще я повторя отново. Тя е следната и доста простичка – светският съд казва на веризповеданието, че то не може да уволнява „пастири“, които проповядват в противоречие с докрината приета от вероизповеданието. Този казус е само поредната илюстрация на намесата на тоталитарната квазидемократична светска управа в живота на църквата. Светският съд казва – вие може да си го преценявате като некомпетентен този пастор да порповядва евангелието, но нашият закон тоест Кодекса на труда е по-голям от вашето богословие.

    Конституцията и Европейската ковневнция, както и залегналия в тях основнен принцип на разделение на църква от държава и СВОБОДА НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕТО касае именно забарната по отношение на държавата ДА РЕШАВА БОГОСЛОВИЕТО НА ЦЪРКВАТА.

    Не коментирам работата на Иванова като адвокат – тя е защитила клиента си. Но да твърди, че няма намеса на държавата в църквата в този казус е обръщане на приоритетите – по-ниският закон да предопределя по-високия. Моята препоръка е да не превръщате КТ и АПК в надконституционни норми.

    А кой е компетентен и защо въобще СЕПЦ наема пастири на „трудов договор“ и въобще подходяща ли е тази форма за „наемане“ на пастир, ако ще трябва богословието да се подчини на Кодекса на труда е друг въпрос. По-важният е че взирайки се в детайла не обращаме внимание на нарушените правни принципи и богословски изисквания към църква.

    А колкото за „допълнителния пълнеж“ на исковата молба – това е един абсурдите на правораздаването – буквата определя духа, вместо обратното. Грандиозен проблем на българското правосъдие и законтворчество а и на мнозина юристи. Правото е предназначено да обслужва хората, а не те – него. Ако преведем на библейска терминология – Съботата е за човека, а не човека за съботата. Когато обаче държавата е бог, а не Бог,

24. Богът от бюрократичната машина
    http://www.webcafe.bg/id_162413385_Bogat_ot_byurokratichnata_mashina

25. Коментар във връзка със срока за обжалване – възможно е срокът за обжалване привидно да е много повече от две седмици, с оглед датата на която е издадено съдебното решение. Това е така, защото срокът тече от датата на уведомяване на страната, а не от датата на решението.

26. Преди да продължа участието си в дискусията искам да уточня недоразумението относно адресацията към мен с „адвокатската титла“. Аз не съм адвокат, а по образование и професия съм икономист-счетоводител. И като професионалист в дългогодишната ми практика при заемане на съответните административни длъжности, а пък и по собствен интерес съм запозната много добре с проблематиката на трудово-правните взаимоотношения.

    В анализа ми по съдебно решение на Хасковският Районен съд се придържам към фактите, които са налице при изясняване на този трудово-правен казус.

    Имаме налице РАБОТОДАТЕЛ И РАБОТНИК , по смисъла на Кодекса на Труда/КТ/. Имаме извършено освобождаване от длъжност на лице, назначено по Трудов Договор/ТД/, като ТД и Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са въз основа на същият КТ. Заведеното дело за отмяна на Заповедта като неправомерна и незаконна е също въз основа на КТ. Съдът е бил водим от представените по делото доказателства на свидетели и документация, касаеща разпоредбите на КТ , и е дал своето решение единствено и само въз основа на същите тези разпоредби на КОДЕКСА НА ТРУДА.

    Сега, ако някой твърди и сочи, че в случая съда, който е светска инстанция, отсъждайки единствено правомерността на действията в изпълнение на разпоредбите на КТ на работодателя – богословската институция и нарича това акт на вмешателство в богословската дейност, то това е манипулация и неразбиране на правомощията на държавата чрез съда при нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство.

    Първо: моля вземете предвид, че богословската институция в случая СЕПЦ е отговорна пред държавата за своите действия или бездействия по трудово-правните взаимоотношения, защото осъществява действия като Работодател и влиза в трудово-правни взаимоотношения с назначените от нея работници и служители на основание на КТ. В същия смисъл богословската институция е отговорна пред държавата например И в лицето на НАП като Работодател-Данъчно задължено лице за изплащане на трудови възнаграждения, осигуровки, данъци и пр. Евентуално една извършена от НАП документална проверка с последващ Акт за нарушение за несвоевременно внесени законни задължителни осигурителни вноски от Платеца – богословската институция, прави ли съставеният Акт на НАП да е вмешателство в богословието на същата??? Или говорим за финансово административна дейност, която богословската институция като данъчно-осигурително лице е длъжна да извършва само в рамките на определенията за това Закон.

    Второ: Всяка намеса тук на Конституцията и на прочие европ.конвенции няма място, защото решението на съда в случая касае една законова административна дейност, която богословската институция, регистрирана като юридическо лице с единния идентификационен код по БУЛСТАТ издаден от НАП е Работодател и извършва действия по трудовото законодателство на територията на РБ-я, според Кодекса на Труда, КСО и др. закони.

    Подчертавам, че Съдът не се е произнесъл по богословската дейност на СЕПЦ, а се е произнесъл и то напълно компетентно относно АДМИНИСТРАТИВНИТЕ му действия като РАБОТОДАТЕЛ против упражненото неправомерно и незаконно действие спрямо освобождаване от длъжност на служител. Иначе казано: – СЕПЦ е изпратен на поправителен изпит относно вписване на правилното законово основание за освобождаване от длъжност. Нещо повече, дори съдът е подсказал на кое основание следва да бъде освободен въпросният служител поради доказана процесно от СЕПЦ вина на лицето Е.Ц. при изпълнение на трудовите задължения./проповядване на ерес/

    Трето: Видно от Решението, съдът никъде не се занимава с богословието на инстанцията-СЕПЦ, или на лицето ищец. Съдът обективно ги споменава като причина за предмета на спора. И видно от решението Съдът не се произнася по повод на богословската дейност, нито осуетява извършването на такава. Искам да ме разберете правилно: аз като вярващ човек съвсем не твърдя, че лицето Е.Ц. въпреки ерестта трябва да остане на работа като „религиозен служител“ и че СЕПЦ неправилно са го отстранили от амвона.
    Тук е налице административно действие, което е в разрез с Кодекса на труда в страната ни, и аз дотук показах, че СЕПЦ само неправилно са извършили документалното оформление на освобождаването на проповядващият ерес и в този смисъл твърдя, че е било правилно Решението на съда.

    Моля ви адв.Костов, не смесвайте богословието с извършване на административната дейност на СЕПЦ! Откога се нарича богословие работата с аминистративни документи Трудов договор, заповед за освобождаване, касаещи трудовият стаж, раб.време, заплата, срок на започване, срок на приключване на работата, придружено със зъдължителната Длъжностна характеристика с Клас и Код по НКПД?
    Да считам ли, че със същият успех ще кажете, че съдът се намесва в зеленчукопроизводството на селскостопанска фирма, която подобно на СЕПЦ неграмотно и незаконно отстранява свои работници от работа, че не стават за градинари, а са хлебари примерно?

    Но безспорно Вие сте прав адв.Костов за едно нещо, което е всъщност дълбоко в основата на този спор тук- когато задавате въпросите: „…защо въобще СЕПЦ наема пастири на “трудов договор” и въобще подходяща ли е тази форма за “наемане” на пастир… „? Подобно питане постави и бр. Рангел Младенов според новозаветната практика за ръкополагане на пастОри от апостолите и от църквата. Наистина какво общо има тази Новозаветна евангелска практика /Деяния 14:23, Тит и 1 Тимотей/с обвързването и с човешки, земни закони за трудов стаж, заплата, осигуровки, данъци,платени отпуски, работно време???

    Дали господата от СЕПЦ се притесняват от Вашите въпроси докато проповядват НЗавет?

27. Адв. д-р Костов е безспорно прав в твърдението си за върховенството на „духа“ над „буквата“ на закона. Не съм убеден обаче дали този (християнски и хегелиански) принцип се спазва в нашите съдилища. На Запад несъмнено е валиден!

    В нашата дискусия тук и през лятото остана неотговорен въпросът ДАЛИ преподавателите в Петдесятния факултет, който е завършил г-н Е. Ценов, ще поемат някаква духовна и интелектуална отговорност, че НЕ СА ИЗЯСНИЛИ ПРАВИЛНО същността и опасностите от изпадане в такава БАНАЛНА ЕРЕС, каквото е учението за „небожествеността на Христос“. Много любопитно би било да научим ДАЛИ по времето, когато се е обучавал г-н Е. Ценов в Петд. ф-тет, там са се подвизавали като „забележителни преподаватели“ сем. Станислава и Георги Ялъмови. Питам, защото г-жа Ялъмова тръби из цяла България, че те били „най-забележителните преподаватели“ във ВЕБИ, като г-жа Станислава се самонарежда като петдесятна учителка до … Донка Кинарева… Още би било любопитно да узнаем дали сем. Ялъмови нямат дял в поканата към Е. Ценов да поеме хасковската ЕПЦ преди тяхното забягване на Запад, оставяйки в Хасково няколко вида горчиви каши, които вярващите в града сърбат и досега.

28. Г-жо Иванова, изглежда няма да се резберем. И не само заради невъздържаните ви обвинения към мен в „манипулация“.

    Когато съдът назначава онтново на работа служител, чиято задача е да проповядва, а същият е освободен от вероизповеданието защото проповядва ерес, то това връщане на назначение, е директна, безпардонна намеса в богословието на вероизповеданието ПОД АДМИНИСТРАТИВНО-ТРУДОВ ПРЕДЛОГ. Това, че СЕПЦ не са изготвили документацията за уволнеине съгласно КТ НЕ ОТМЕНЯ намесата на светската държава чрез нейния съд в богословието на вероизповеданието. В какво се състои тази намеса? В решението си съдът не обръща никакво внимание именно на спецификата на организацията-работодател и специалният стотут на пастира-проповедник, наемна работна ръка в случая. Не отчитат и факта, че не Кодекса на труда определя богословието на вероизповеданието а БИБЛИЯТА, БОЖИЕТО СЛОВО. Ако КТ е основание за възстановяване еретика на работа, то КТ е и е основанието за незачитане на вярата и решението на ръководството на вероизповеданието. И в случая се налага наетият за Божията работа да бъде санкциониран чрез светския закон КТ, който в крайна сметка се оказва решаващ и доминиращ.

    Ето тук е и конфликтната точка между светския закон и свободата на религията. Административно решението на съда може да е правилно; богословски – недопустимо и в нарушение на основни законови принципи и права.

    Кой е върховен законодател? Бог или ТЕЛК и Министерство на труда и социалната политика?

    Когато обаче законите се пишат по стара атеистична традиция БЕЗ ЗАЧИТАНЕ НА СВОБОДАТА НА СЪВЕСТТА И ВЯРАТА, и докато в главите на законодателите все още „религията е опиум за народите“ тогава подобни конфликтни между светско законово администриране и богословие са неизбежни. Доказателства за нуждата от разяснителна работа сред вярващите по този въпрос е фактът, че вие вземате страната на Кодекса на труда, настоявате за буквата, и не виждате фундаменталните аспекти в този конфликт.

    Оттук и въпроса ми, трябва ли един служител на Бога да бъде назначаван сякаш е стругар в държавно-монополно предприятие? Следващия въпрос е – не се ли явява вероизповеданието, в случая СЕПЦ, точно такова държавно предприятие, ако администрира отношенията си с пастирите по КТ, който е писан от атеисти, за атеисти и с мисъл за окончателната победа на световния пролетариат? И това са въпроси не само пред СЕПЦ, а пред всички държавно-регистрирани и регистриращи се вероизповедания. Каква е най-подходящата правна форма, която да спазва светския закон, но да зачита и независимостта на богословието на църквата от ударите на формално-адимнистративни норми, като в случая с Ценов?

29. Моля адв. д-р В. Костов да ме извини и за моята упоритост (с което не се противопоставям на неговата правна компетентност!), но аз продължавам да твърдя, че СЕПЦ НЯМА НИКАКВИ КАНОНИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ ДА САНКЦИОНИРА г-н Е. Ценов с отнемане на „пастирските му права“ поради УЛИЧАВАНЕ В ЕРЕС. А това е така, защото СЕПЦ НЯМА КАНОНИЧЕСКА БАЗА и НЯМА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА „ЕРЕС“.

    Ще подчертая още веднъж, че Библията не е „каноническа база“ за „обвинение в ерес“. Ще дам още примери за това. Йеховистите, които също основават учението си върху Библията (макар и в собствен превод), за нас са „еретици“, но не можем да ги съдим за това. Св. Синод в пълен състав има КАНОНИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ „да вземе мерки“ срещу всеки свой клирик и християнин, който е попаднал под „влиянието на инославни … пропаганди“ (разбирайте католическа и протестантска) (Устав на БПЦ, чл. 58, 30). Св. Синод в намален състав може „да образува духовно съдебно следствие против провинени духовни лица“ (чл. 59, 7). Епархийският митрополит също може „да повдига служебно духовно-съдебно преследване против провинени клирици и християни“, като „временно отстранява обвиняемите от църковни длъжности“ (чл. 95, 18). Митрополитът може „да налага „аргос“, като лишава (провинилите се клирици) от свещенослужение за не повече от 15 дни“ (чл. 95, 19). Любопитното е, че дори Св. Синод не може да отмени наказанието „аргос“ на митрополита към свой подведомствен.

    Защо цитирам тези уставни постановки? Защото те имат ПРАВНА СТОЙНОСТ и няма нужда митрополитите и Св. Синод да търсят „услугите“ на граждански съд, за да санкционират „духовно провинени“ клирици и християни. Но Уставът на БПЦ има солидна КАНОНИЧЕСКА БАЗА за своите действия! Епархийският митрополит управлява духовните и финансови дела на епархията си „съгласно разпоредбите на свещените канони на Православната Църква, настоящия Устав и решенията на Св. Синод“. Т. нар. „свещени канони“ са решенията на Вселенските събори, с каквито нито СЕПЦ, нито която и да било протестантска формация в България е запозната и се съобразява. Библията не е компендиум от канонически правила и закони. Устав, който е основан върху субективни и деноминационни тълкувания на библейския текст, не може да бъде основание за духовни санкции поради „еретическо учение“ на свещенослужител.

    Дори съдът да бе отсъдил в полза на СЕПЦ, това щеше да бъде дълбоко КАНОНИЧЕСКО НАРУШЕНИЕ!

30. Д-р Пеев, основният ми аргумент по този казус е именно в съгласие последното Ви изречение. Както и да беше отсъдил съдът щеше да е намеса в работите на вероизповеданието. Съдът не може да се меси в делата на вероизповеданието по богословски въпроси, дори и по административно-правни причини. А той го прави, защото веризповеданието съществува като продължение на държавата, поради регистрационния режим. В случай няма значение дали е СЕПЦ или което и да било друго вероизповедание, а принципното разбирането на държава и вероизповедания, като цяло, че всъщност държавата е тази, която диктува живота на вероизповеданията, дори по въпроси, които са от вътрешно-уставно естество и с богословско съдържание.

    В същото време можем да отчетем, че въпреки че Бибилията не е компендиум от канонически правила, то свободата на вероизповедание изисква ако СЕПЦ решат, че Ценов е еретик, то те могат да го обявят за такъв именно на базата на СВОЕТО тълукавние на Библията. Разбира се, Ценов също може да ги обяви за „еретици“ и т.н. Това се е случвало в историята многократно и ще продължи да се случва. Но в тази свобода е законово недопустимо в демократичната държава съдът да казва на УС на СЕПЦ, че не може да отстрани еретика, защото трудовото законодателство на светската власт не позволявало. Това настояване на съда именно сочи, че светският съд се чувства комфортно да се разпорежда с богословието на вероизповеданието, в случая СЕПЦ тъй като според тях Кодекса на труда е ПО-ВАЖЕН ОТ богословските разбирания на СЕПЦ. Това е същността на спора. Кое има приоритет.

    Атеистичната държава е свикнала да налага един категоричен модел на отношения – тя може да се меси в църквата, но църквата няма глас в публичното пространство и процесите, които формират държавното управление. За мен горното решение е поредната блестяща илюстрация на тази теза.

    По-лошото е че вярващите приемат този атеистично-държване модел като даденост и библейски стандарт, видно от размяната ми с госпожата-икономист и от решението на СЕПЦ за уреждане на отношения с пастири по КТ. Но все пак този дискутиран казус сочи слабостите на КТ в уреждането на тези отношения.

31. Г-цата адвокатка или не адвоката е крайно време да разбере че църквата в България е отделена от държавата. Виновните за Хасково са много
    кой е назначил приходния пастор и по каква линия – СЕПЦ, има ги изброени които са го ръкоположили
    кой му е дал диплома в ръцете – факултета на СЕПЦ, декана и председателя му е подписал дипломата
    кой го е уволнил – СЕПЦ, има ги посочени поименно
    кой го назначил наново със съдебна заповед СЕПЦ, вижда се от подписа
    кой им е виновен на СЕПЦ тогава – мисля се вижда ясно

32. Да се молим за него, Бог да го изтръгне от ръцете на дявола.

33. Dase moli bog da my otkrie istinata

34. КОЙ ГО РЪКОПОЛОЖИ???????

35. който отрича това, да не се и споменава … е вече осъден