д-р Вениамин Пеев
“Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ?
Не сте ли вие моето дело в Господа? На други ако не съм апостол,
то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът
на моето апостолство” (І Кор. 9:1-2)
Тривиална истина е, че не можеш да се легитимираш пред обществото с документ, който не е оторизиран от съответната институция. Преди известно време у нас бе оповестено, че има лица, които нямат законосъобразни документи за самоличност, следователно де факто ги има, но де юре не съществуват. Знаем за хора с фалшиви дипломи за образование, които губят своята позиция в обществото, губят авторитета си, губят доверието на хората. Някой трябва да се подпише на твоя документ, трябва да се постави печат там, трябва да получи правна тежест, за да стане документът истински.
Когато чух за първи път, че в средите на българския евангелизъм някои новоизлюпени служители преди двайсетина години са се самотитулували като “апостоли”, “пророци” и “реформатори”, погледнах на това с усмивка. Е, млади хора, не достатъчно образовани както в граждански, така и в богословски смисъл – защо да им обръщам внимание. Ще поостареят, ще поизтрезнеят, ще поумнеят. С течение на годините обаче, тези псевдоапостоли, псевдопророци и псевдореформатори започнаха дотолкова да си вярват на самозванството, че видимо вече се изживяват като “пълномощници на целия български евангелизъм”. Въпреки че зад тяхното псевдолидерство стоят едва шепа силно измапулирани момчета, които в друга деноминация въобще не биха се котирали, те започнаха да се виждат в духовната си слепота като единствените “легитимни водачи”. И кацнали като млади петли върху селски плет, те започнаха да извисяват кресливи гласчета, започнаха да огласят целия свят с некомпетентни мнения по сериозни проблеми, започнаха да пръскат като пера доноси срещу авторитетни хора. Когато някой – дори и в християнските среди – тръгне от самото начало на служението си с лъжа, той скоро изгубва усета си за истината и правдата. Лъжеапостолът говори, проповядва и пише лъжливо. Лъжепророкът не различава Божия от човешкия и дяволския авторитет. Лъжереформаторът не само че не извършва никаква революционна дейност, но той руши революционните постижения и предизвиква пълен хаос с контрареволюционните си действия. Не можеш да бъдеш Павел, ако си Юда или Димас. Не можеш да пророкуваш като Йеремия, ако си Валаам. Не можеш да маршируваш победоносно като Лутер, ако си цезаропапист.
В наше време има български евангелисти, определящи себе си като “апостоли”, които всъщност са лъжеапостоли. Това може да се потвърди на основание на новозаветните писания, на основание на реформаторската практика и на основание на днешното им поведение в публичното пространство. А това означава, че те са “апостоли без печат”, което ги прави самозванци.
Ап. Павел ясно формулира кой може да се нарече “апостол”. Почти във всяко свое послание той защитава правото си да бъде титулуван като такъв, въпреки че не е бил сред Дванайсетте. В апологията си Павел си служи с методите ad hominem и ad rem. Най-напред той казва защо смята, че има право да бъде наречен “апостол” като Петър, Йоан или Яков. Това е неговият метод ad hominem. Павел заявява, че му е дадена от Бога “благодат” (Римл. 15:15). Той използва тази благодат като “служител Исус Христов между езичниците” (ст. 16). Но дори когато има “за какво да се похвали” (ст. 17), Павел го прави не в свое име, а “в Христа Исуса”. Той не би се осмелил да говори за нищо друго, освен “онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата” (ст. 18). Павел е “апостол”, защото говори, проповядва и действа не в свое име или в името на своята религиозна организация, а като “пратеник” на Исус Христос. Ако апостол Павел беше жив днес, той никога нямаше да стане член на АРЦ! Той не би включил глас в самохвални изявления за придобиването на 1 милион българи за евангелската кауза! Него не биха го интересували финасови операции и проекти на финансови пирамиди! Той не би манипулирал своите подведомствени! Той не би писал доноси за своите колеги нито пред църковни организации, нито пред римския император, както правят това днешните български лъжеапостоли! Ап. Павел познаваше само Христа и служеше само Нему! Чуйте изповедта му: “но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях – не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене” (І Кор. 15:10).
Апостол Павел знае прекрасно, че само неговите претенции за “апостолство” не са достатъчни, за да се нареди достойно в апостолската редица в Новия Завет. И тук той използва своя argumentum ad rem, което трябва да му гарантира обективност, признание, печата на достоверността. На първо място, неговото апостолство е инициирано от възкръсналия Христос: “не видях ли Исуса, нашия Господ?” (І Кор. 9:1; срв. Деян. 9:3-5). Виждали ли са днешните самозвани български псевдоапостоли възкръсналия Христос? Ако го бяха виждали, щяха да пръскат в светлината на Неговото явяване живот, надежда и насърчение, а не клевети, заплахи и духовна смърт! Човек може да критикува недъзи и опущения – самият ап. Павел го правеше. Но не може безогледно да се пръска чернилка срещу всеки брат, който има различно виждане и мнение от самозванците. В една битка за истина и правда има съюзници, а не само врагове. Християнската стратегия и тактика е плод на мъдрост и дипломатичност, а не на хунско втурване напред с меч в едната ръка и с огън в другата.
Но забележете – ап. Павел не се позовава само на Христовия авторитет за своето служение. Мнозина биха казали, че е достатъчно да им се стори, че са упълномощени лично от Христос за дадена инициатива. Такива примери виждаме в цялата история на християнството. Симон магьосникът претендираше, че извършва велики дела от името на Христос и чрез силата на Св. Дух. Папи сребролюбци и военолюбци са се перчели с авторитета на Христос. Култови лидери чудовища като Джим Джоунс и Дейвид Кореш са претендирали за пълномощия от Христос. Самият Ницше в миговете преди окончателното си обезумяване се е виждал като “въплъщение на Христос”. Да си наумиш, че Христос те е повикал и те праща в служение, никак не е достатъчно! Нужно е това да се докаже на дело. Нужно е другите да го разпознаят. Затова ап. Павел прибавя реторичния въпрос: “Не сте ли вие моето дело в Господа? На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство” (І Кор. 9:1-2). Признанието на вярващите за даден служител е “печатът” на неговия документ за самоличност, на неговата диплома за пастир, на неговото досие. Кой признава днешните лъжеапостоли в АРЦ? Една шепа силно зависими финансово и психологически момчета, които нито познават историята на българския евангелизъм, нито имат визия за неговото бъдеще! Форумите, измислени от тях, са като плевни, зидани с кирпичи. Нито някой от мнозинството евангелски вярващи ги е одобрил, нито някой от това мнозинство ги подкрепя. Дори бивши служители и членове на АРЦ бягат от тези кирпичени плевни, защото сами са отрезвели от тяхната несигурност и духовна смрад. Те бягат за живота си към Христос, както се втурна към него самият ап. Павел.
Ние, днешните български евангелски служители на различни нива – в църкви, на мисионерското поле, в затвори или в областта на просветата, заявяваме високо, че не гледаме на себе си като на “апостоли”, защото не сме и не можем да бъдем! Не сме автори на новозаветно писание или пророчество. Не сме евангелизирали провинции и държави. Не сме реформатори от ранга на Лутер, Цвингли, Калвин или Меланхтон. Няма с какво да се похвалим, освен с Христос, Който ни е дал според волята Си от Своята благодат. Но можем да кажем като ап. Павел: “за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка” (Филип. 1:21). Не в човешко име сме повярвали и не на човешки претенции сме се доверили! Защото това е действителното “апостолско служение” – да бъдеш пратеник Христов, без да осъзнаваш това като титла и привилегия пред другите.
НАРИЧАТ ги СВЕТ(ск)АТА ТРОИЦА
Балкански сонет в 14+1 строфи по мотиви от филма 300.
Поезия заради която могат да ви бият.
1. Леонид, Маджун, Рахит
2. всички до един бандит
3. от духовния елит
4. дето е изчезващ вид
5. стар църковен ретро-хит…
1. Вождът им архимандрит
2. гръмовит и ледовит
3. малко даже сталактит
4. монолитен бабаит
5. бакалит от бакелит
6. с братята е деловит
7. със сестрите духовит
8. имат го за бележит
9. чатка гръцки и иврит
10. пее псалми гласовит
11. и танцува кат’ Давид
12. винопийства ненапит
13. от десятък без дебит
14. лапайки със апетит
15. под мустачки тип Брат Пит.
1. С него е метро-полит
2. странен малко индивид
3. непокаян афродит
4. като малък бил е свит
5. днес е пастор преоткрит
6. нищо че с конюктивит
7. а в корема и с колит
8. често сменящ се с рахит
9. с възпален апандисит
10. вечно гледа като бит
11. с твърд предмет от текстолит
12. от което с апатит
13. е духовен инвалид
14. с мозък два път промит
15. но с претенции на кит.
1. Третият е сателит
2. и на всичко е навит
3. с фарисейския ширит
4. остаряващ прозелит
5. сменя айфон с андроид
6. малко пада дяволит
7. със духовен целулит
8. но пък с гордост-стероид
9. не признава габарит
10. пали се като кибрит
11. със духовен динамит
12. и на всички е сърдит
13. пратили го чак на Крит
14. дето правил геноцид
15. с не един църковен сплит.
1. И във този колорит
2. на църковния гамбит
3. Маргарит и Маргарит
4. си остава неразкрит
5. кои убива – кой убит
6. агентурно поприкрит
7. кой зарит – кой незарит
8. само да сме после квит
9. след църковният одит
10. дом молитвен е закрит
11. членска маса с нос натрит
12. мех съдран и незашит
13. и в световния зенит
14. гробен камък от гранит
15. с надпис: „ЦЪРКВА във ФАЛИТ”!
Книга Откровение 2:1-2
1 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника;
2 Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си (((апостоли))), (((а не са))) , и си ги намерил лъжливи“
Слава на Бог ! Познавам един божи човек българин който е основал преди години църкви в
Индия и всяка година ходи да ги наглежда както апостол Павел , никога не съм го чувал да се нарече апостол или да иска да го титолуват като такъв . От 2-3 години насам църквите в Индия минаха през големи изпитания и дадоха няколко жертви убити от фанатизирани ислямисти , този човек не се уплаши и пак ходи да служи на братята и сестрите в Индия.Ходи там където повечето от нас не биха искали да отидат . На едно събрание в БГ преди години той говори в една църква, преди да му даде думата пастора го представи и хората му ръкопляскаха, той обаче каза: “ не ми ръкопляскайте “ хората казаха :“ ние на Бог ръкопляскаме,така поздравяваме гостите “ : а той отговори :“ не на Бог а на мен ръкопляскате а това не е угодно на Бог “
Ще се върна на Откровение 2:2 …..които наричат себе си (((апостоли))), (((а не са))) , и си ги намерил лъжливи“,
правя сравнение , лъжеапостола обича похвалите и държи да го наречеш апостол иначе ти поставя етикета бунтар ,а другия си гледа работата, работи смирено и преди да тръгне на мисия се моли “ Боже нека се върна жив и здрав но не моята а Твоята воля да бъде „
Основателят на АРЦ ли въвежда за пръв път в евангелските среди у нас титлата „Апостол“?
Доколкото виждам, за съжаление, сред някои от ромските вярващи това с титлите доста добре се възприема и много от тях вече отдавна не мечтаят да са обикновени пастори. Вече това не ползва особено, понеже ако ти в твоята деноминация си пастор, правилно ориентираният ти съслужител в махалата е произведен в чин Апостол и всички, дори от твоята църква, вече са дочули, че това е по-висока титла, което при българите може да не значи нищо, но в ромското общество изглежда не е така.
Всъщност, трябва да признаем, че така е обхваната „важна“ ниша – пасторите (и просто отцепниците), които искат само да се големеят, но не са особено богословски образовани, нито с особен призив, лесно могат да бъдат разпознати като бъдещи пастори и апостоли, понеже най-малкото симпатизират на каузата да се реформира българският евангелизъм. Вероятно най-важната част от реформацията му е въвеждането на самата титла „Апостол“. Втората част от реформацията изглежда е очерняне по всички възможни начини на всички християни, които са срещу тази съществена реформа. Ако някой знае още съставни части от тази реформация, ще съм му благодарен ако допълни или поправи познанията ми.
Имам спомен, че за първи път чух идеята за петстепенното служение от Кийт де Майо. В неговата книга „Святия Дух“ той обяснява, че апостолите са най-висшите служители и след тях следват останалите по чин – пророк, благовестител, пастир и учител. Това беше през 90-те години на миналия век и много вярващи от петдесятните църкви възприеха тази идея и много млади служители мечтаеха да станат апостоли. Един голям проблем на учениците на Кийт, който съм забелязал, е, че прекалено много го въздигат, прекланят му се (макар да не го признават) и всичко, което е казал и написал го считат за дадено от Бог и равнопоставено на Библията. А ако някой по какъвто и да е начин каже нещо негативно по отношение на Кийт веднага този някой се превръща в техен враг. Сега тези младежи пораснаха и в момента именно те са носителите на идеята за апостолството като най-висше служение. Друг е въпроса, че ако трябва да дефинират същността на това служение са много объркани и нямат единно мнение.
Марк 10:35. Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.
36. А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?
37. Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава….
41. А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.
42. Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
Желанието за власт и господство, кето Христос изобличи – това е корена и на сегашния стремеж у мнозина.
Учението на Кийт де Майо бледнее пред „новото прозрение“, което можете да видите тук http://www.youtube.com/watch?v=ecszOPc95s8 , за съжаление само на английски. От тук са вкусили съвременните идеолози на апостолското движение. Основната им „поучение“ се върти около думата „dominion“ (World English Dictionary
dominion (dəˈmɪnjən) — n
1. rule; authority
2. the land governed by one ruler or government
3. sphere of influence; area of control
4. a name formerly applied to self-governing divisions of the British Empire)
Тези буквално се опитват да ни завладеят, и понеже не успяват затова се пенят толкова.
Каква стана тя сега нашата църковна история. Д-р Пеев против който толкова лаехте ви свърши мръсната работа и то изключително интелигентно и дипломатични. Групата на Пилев, Бакърджиев и сие могат само да се учат от тази статия модел. А тайно четящите пастори Симеонов, Койчев, Добрев и Кокончев сега трябва да целуват ръка. Това стихче под статията е малко ни в клин ни в ръкав със сериозния тон, но пък работата май наистина наклони към християнска сатира и затова ВЪН ЛЪЖЕАПОСТОЛИ, ЛЪЦЕПРОРОЦИ И ЛЪЖЕУЧИТЕЛИ ОТ ХРАМА!
Има някои (от големите ромски квартали), които са сметнали че в евангелизма има голяма далавера. Със придобити по престъпен начин средства, сами са си построили „молитвени домове“ в които са се саморъкоположили за пастири и пророци, събират десятъци и кандидатстват за европейски средства. Някои от тях са свързани с българските апостолореформатори и успяват да се легитимират. Макар да знам, че Бог може да използва и неправилните им мотиви за постигане на правилни цели (покаяние и вяра в Бога), с личния си живот те повече вредят на евангелизма в България. Не споменавам адреси и имена, съмнявайки се в „братолюбието“ на гореспоменатите лъжебратя. Пък и „Словото“ Е категорично:“Който търси намира…“ Ако реши някой да търси, разбира се. Тимо
„Ние, днешните български евангелски служители на различни нива…“ Вие днешните български служители трябва да се покаете, че сте търпяли 60 години българската църква да бъде управлявана от атеисти, комунисти и техни слуги. А относно апостолството – тази статия би имала претенция за обективност, ако бе писана преди една две години. Сега тя е просто опит за изместване на фокуса от вече поставената тема – агентите в ДС и техните съратници. Тоест г-н Пеев използва именно назования от него похват argumentum ad hominem – реторически похват, при който не говориш по основната тема на дискусията, а се насочваш към личността на отсрещната страна. Относно апостолството, няма да влизам в конкретика, понеже не виждам добронамерено търсене на знание по темата, а както казах по-горе това е просто един агумент ad hominem в по-големия дебат, който се води в последните месеци.
Господин Авджийски, като верен ученик на своя лъжеапостол със своя коментар доказва верността на аргументите на д-р Пеев изложени по-горе. Господин Авджийски прочетете още веднъж тези думи от статията и кажете, ама честно, не припознавате ли вашият герой Бакалов и себе си в тази толкова прозорливо описана картина: „И кацнали като млади петли върху селски плет, те започнаха да извисяват кресливи гласчета, започнаха да огласят целия свят с некомпетентни мнения по сериозни проблеми, започнаха да пръскат като пера доноси срещу авторитетни хора. Когато някой – дори и в християнските среди – тръгне от самото начало на служението си с лъжа, той скоро изгубва усета си за истината и правдата.“
Благодаря на д-р Пеев, че като един от най-ерудираните български протестантски мислители, с ясната си позиция твърдо стои на страната на истината и правдата.
Поздравления за язвителна глупост, която си казал, г-н Я.Костов. Ще те оставя да й се радваш.
Отново въпросът ми е към многоуважаемия г-н Пеев – Защо сега излиза тази статия за апостолството и АРЦ? Сега, когато АРЦ изкарва наяве всички документирани изяви на пасторите-агенти и сега, когато АРЦ и много други казват на Вашия съмишленик г-н В.Костов, че има двоен стандарт и че работи с и защитава агенти и корумпирани служители?
Авджийски вие или сте твърде млад, или просто се изказвате от любов към кавгата. Питате как сте търпели, отговаряме – за да не се намесва държавата в църквата, е трябвало въобще да се премахне социализма. Ама не става лесно ,когато никой не иска да го премахва, нито от изток, нито от запад. Такава беше ситуацията ,в такова време мина живота на повечето днешни и вчерашни лидери. Това не можете ли да го осъзнаете. Вие като че ли питате: Абе защо не отидохте по затворите за по двадесетина години или пък не умряхте. Вие защо не идете да поевангелизирате талибаните, идете, станете герой.
Георгиев, въпросът ми е и за последните 20 години, а не само за социализма.
Заедно с това, пасторите много добре са знаели кои са от ДС и кои не още тогава. Да, извинявайте, че изискваме от лидерите на църкви да не правят компромис с вярата си? Имаме примери като п-р Куличев и Харалан Попов, които не ни обясняват как е било трудно да не слушаш агентите, нали така? Но отново повтарям, въпросите са най-вече за последните 20 години, и още повече за сега.
Любочо, приятелю, въпросът който трябва да зададеш е защо точно сега Бакалов и Пилев решиха да изобличават агентите? Защо работиха с тях през последните 20 год? И двамата са били регистрирани при Еленков, срещу когото сега джафкат. Защо не се включиха в капанията анти-агенти когато започна през 2008 а чакаха докато не се изпълни пророчеството за 1 000 000 през 2010. Прегледай малко хронологията на събитията и ако си честно момче ще признаеш че задаваш правилните въпроси но нанеправилните хора. Въпросите които задаваш са за Бакалов и Пилев!
Добре, Гошко. 🙂
АРЦ 4 години няма регистрация. Регистрацията не е „ПРИ ЕЛЕНКОВ“, а е към една от деноминациите към, които си длъжен да се регистрираш, ако искаш въобще да можеш да правиш събрания. В този смисъл „При Еленков“ не е добродетелния хан, а едно законово изискване по онова време. Още едно доказателство за ограниченията на свободата на вероизповеданията и за участието в това ограничение на самите агенти. Разбира се, че ще започнеш да изобличаваш някого като агент, след като бъдат отворени досиетата и като имаш конкретни данни за престъпленията му, така че въпросът за времето на изобличаване на агентите е глупав.
Господин Авджийски, дали твърдите, че за да упражнявате вярата си сте длъжен да се регистрирате пред държавата? Такова в било времето казвате и такива били законите, а в същия момент неглижирате времето, в което са живяли агентите на ДС, (за които трябва допълнително да се установява какъв точно е грехът им съгласно техните индивидуални действия). Твърдите, че Бакалов е трябвало да се регистрира някъде, за да може да си прави събранията и тук се налага един извод: Когато говорите за времената, не прилагате ли двоен стандарт. Не ми отговаряйте, а помилслете малко. Със съжаление мога да отбележа, че сте много объркан господин Авджийски, и за да го установите, прочетете Деяния на Апостолите, (в споменатата книга от Библията става въпрос за истинските апостоли, които по поведение и мотивация са доста различни от квази-апостолите, чийто байрактар е вашият любим вожд Бакалов) където бихте могъл да установите какво е било отношението на истинските апостоли към разпознаването им от държавата и практикуването на вярата им. Но… вие сте над тези неща, нали апостол Бакалов е непогрешим, той може и стандарта на Словото да смени…
Любо,
аз виждам две отделни теми:
първата поставана от Бакалов, за разобличаване и „изгонване“ на т.нар. „пастори-агенти“
втората поставена от „обществения интерес“ – звучаща горе-долу така: Има ли моралното право Бакалов да прави това, което се опитва да прави?
Тебе, Любо, ако те вълнува първата, мене и основната група пишещи тук ни вълнува втората. За нас, ако имам правото да обобщя, актуалната тема не тази, чиито камертон Бакалов е отсвирил…
И мен и не само ни вълнуват:
Защо „Прелом“* от 1000 души стана под 200?
Защо първите, които основаха навремето Сион избягаха от Бакалов?
Защо една плеада от пастори напуснаха Бакалов?
Защо са крахна делото във Видин, Варна и Велико Търново?
Защо се крахна делото във Виена, Лондон и тн.?
Защо не се сбъдна „пророчеството“ за 1 000 000 спасени до 2010 г.?
Защо не се сбъдна видението за достигане на 15 нации, чрез ХЦП още от 2002 г.
Защо не му се сбъдна пророчеството от 1997-98 г. за растеж на прелом на година с по 1 000 души ( 98 г. -1 000 души; 99 г. 2 000 души; 2000 г. 3 000 души – нещо подобно)
Защо не понесе отговорност Бакалов след фалита на някои от бизнесмените от Соломонова мрежа – нали той покриваше апостолски техните бизнеси?
Защо не понесе отговорност за това, че през 2009 г. каза пред целия Прелом – че „Соломонова мрежа е проект, който тепърва предстой да се развива“, а 3- години по-късно резултата е едно голямо нищо!?
Защо не пое отговорност за това, че „под носа му“ са се случвали финансови операции, заради, които сега братя се съдят?
Защо не пое отговорност за това, че с проповядването си и не само – подведе хора да инвестират във фирми и бизнеси, а сега „ги остави“ с дългове, а някой и без жилища?
Защо не пое отговорност за това, че назначи толкова слабо лидерство на Прелом; следствието- пропаднаха една дузина проекти; в офиса останаха да работят под 1/3 бройките навремето…от прелом са напуснали за предните няколко месеца почти 10 семейства -много от тях посещаващи от 90 -те години.
Защо и какво направи Бакалов, та принуди една голяма част от СИЛНО разочарованите от него хора да му пишат името без главна буква?
Защо си позволява да прави тайни и незаконни записи на разговори с хора?
Защо и как се е сдобил с чужди лични комуникации, с които е шантажирал?
Защо се е обаждал на работодатели, за да топи свой опоненти?
Защо обижда хора? да не израждам сега епитетите
Защо не позволява явни отчети?
Защо и на какво основание взима десятък? и тн.
Любо – млади момко – приятелю, не познаваш историята. Малък и наивен си все още и не знаеш какво се крие зад този когото защитаваш. Със загриженост ти пиша не от друго.
Кой дефокусира дискусията? Бакалов които не ще да носи отговорност и да дава конкретни отговори, или пак Бакалов, който вади нов „значим проблем“?
Иво Янев се е намесил отново адекватно защото за разлика от мнозина пишещи в този форум той и неговите съмишленици, бивши членове на АРЦ познават нещата от кухнята. Любомир Авджийски представя някакъв спарадичен отговор но избягва важните въпроси
Защо Бакалов се включва в кампанията срещу пасторите агенти едва през 2010 веднага след като изтича срока на лъже пророчеството за 1 000 000? Защо не се включва през 2008 когато кампанията започва или дори по рано през 2002 когато книгата на д-р Стефан Банков осветлява досиетата. Авджийски наистина не познава историята, но досиетата бяха отворени преди десетилетие и мнозина твърдят че са ги виждали и чели и то в пълнота, а не в трохите които ни подхвърля Ангел Пилев. Единственото обяснение е, че Бакалов се включва в кампанията с досиетата за да прикрие собствения си провал.
В същото време обаче, ние нямаме доказателство, че самият Бакалов не е агент или не е използван от службите. Единственото доказателство което ни е показано до момента е служебна бележка от комисията издадена на лицето Георги Бакалов регистриран в деноминацията на Васил Еленков. Защо? И как това е някакво доказателство когато самият Бакалов твърди, че тази регистрация е фиктивна и всеки документ включващ Еленков е агентурен. Тогава как да вярваме на Бакалов, когато се легитимира с документ от адреса на Еленков? Има сериозно противоречие.
И не на последно място остава свидетелството на самата църква, защото Библията ни казва, че от двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа. До момента бяха посочени много повече свидетели против фалша в АРЦ: Емил Старейшенски, Цветомир Генчев, Петър Иванов, Явор Райчев, Калин Крумов,
Милко Цонов, Иво Янев, Емил Шиков и още много други хора.
Ние тук не ги познаваме тези хора с изключение на Старейшенски, който бе главен пастор, Милко който пее и Иво и Калин които пишат в този форум. Но това са бивши ваши хора на АРЦ. За да се споменават, явно са били във водещи служения. Какви са причините те да напуснат и да не са част от АРЦ вече? Отговорът на този въпрос е явно неприятен, но в него се съдържа приятелската критика която може да промени това движение отново към библейска духовност или да го обрече на още един нов в поредицата на много стари провали.
Малко история от кухнята. Атаката на Бакалов срещу Еленков започна точно преди първата конференция „Бог и Цезар” през октомври 2010 г. Целта на конференцията е да подготви християните за адекватно публично свидетелство. Тогава той публично нападна Тони и Васил пред двама говорители, и отказа единия; опита се да ме застави да избирам – (1) да клекна пред апостолския меч на правдата и да наритам отношенията си с Тони и еп. Еленков и да се присъединя към главния обединител на народите или (2) да му кажа да си гледа работата, след като се държи като махленски гамен. Избрах второто.
След като стана ясно, че няма да може да провали събитието млъкна за известно време и отново наду свирката, този път с Пилев и то срещу Еленков. Във възможно нарушение на Закона за досиетата обявиха, че Еленков е „ченге” преди Комисията да го обяви за такъв.
В последните си атаки от август, вече срещу мен, след като изманипулира немислещи форумци и подопечни пастори, с НЕДОКАЗУЕМАТА ЛЪЖА, че съм защитавал „пасторите-агенти“, атаката му директно се насочи към семинара „Бог и Цезар 2012”. Той заяви, от пиедестала на незнайно какъв авторитет, че не съм можел да обучавам пастори и християни за правата им и отношенията църква-държава. В главите им тече следното: Ако дискредитира организатора, дискредитира събитието; ако дискредитира събитието, хората няма да го посетят и то ще остане маловажно; така той ще бъде важен и ще обедини църквата за последен поход към доминиране, а той ще бъде апостол-цар обединител самодържец. Дали работи със службите е трудно доказуемо. Че обслужва службите, които искат християните да си останат контролируема маса, която страхливо се оглежда, щом се спомене името на Господа, (или името на Бакалов) това е почти очевидно.
Авджийски е младо пиле, щурмоваче на „апостола“ по форумите. Допускаме, че има аспект на юридическо образование, очевидно неодостатъчно, съдейки от нескопосаните му коментари за регистрации и вероизповедания. Но засега се старае да блесне пред бащицата. Типично по „апостолски“ -некомпетентен, нахален и гласовит. Така че, г-н Авджийски въпросът за времето на изобличаване не е глупав. Глупави са Вашите коментари.
Самия лъжеапостол сега чете, гризе нокти, и се чуди каква нова отрова да сипне в нета и как да укрие мискинлъците си, които все повече излизат на показ; чуди се как да ги представи като дело на „новата реформация на чистата и неопетнена църква начело с чистия и неопетнен апостол-обединител и търговец-инвеститор“. И как да формира някой нов „принципен“ донос срещу опонентите си.
До г-н Любомир Авджийски.
Не Ви познавам лично, но смятам, че дължа отговор на въпроса Ви защо съм започнал да пиша така (имайте предвид, че само съм ЗАПОЧНАЛ). Реакцията ми е предизвикана поради факта, че малката групичка лъжеапостоли, останали все още в АРЦ, са подписали донос до авторитетната международна организация ADF. Доносът е срещу адвокат д-р Виктор Костов. Последният много ясно обяснява по-горе откъде е тръгнала истерията на Бакалов – от това, че не е поканен да свири първа цигулка на първата международна конференция „Бог и Цезар“. Чел съм полуграмотните изстъпления на Бакалов и Иво Койчев в интернет пространството и съм бил склонен да не им обръщам внимание – самозванци днес у нас колкото щеш, с цяла ескадра багери не можеш ги изрина от интернет. Но написаният донос ми показа, че е крайно време да се каже на разумните и почтени хора, че тези самозванци НЯМАТ НИКАКВИ КРИТЕРИИ – нито богословски, нито етически, нито социални.
Надявам се, г-н Авджийски, да съм задоволил любопитството Ви. Имайте предвид, че е крайно време да се посочи огромният фалш, върху който е раздувал балона на егото си лъжеапостолът Бакалов!
Г-н Я.Костов, в един принципен спор, та било то и силно поляризиран, не е нужно да обясняваш, на човека отсреща дали е заблуден. Нали се сещаш, че и той мисли същото за теб, но понеже има етика на водене на спор, не ти го казва,а говори по същество, надявайки се да се сетиш сам. Между дрогото да сравняваш задължителна регистрация в деноминация през 1998г. с действията на В.Еленков и останалите агенти преди 90-те е или липса на знание по темата или явно нежелание истината да бъде показана.
За бабаитските подмятания на другия брат, няма да влизам в конкретика. Ще му припомня да ми ги повтори лично следващия път като се видим на някоя от конференциите във връзка с проектозакона за детето.
Г-н Пеев благодаря Ви за отговора, макар да сме на доста различна позиция. В статията си говорите негативно за моята църква и деноминация. Аз не оспорвам това Ваше право, а изразявам противоположна позиция и атакувам минали действия на Ваши съмишленици, доколкото засягат християнството по принцип, без да се впускам в лични квалификации.
Вдигнете малко летвата на трибуна си. Освен, ако не искате да се чува само Вашето високоерудирано мнение.
Г-н Авджийски, няма нищо лошо в това, да сме на различни мнения. Не сте прав обаче да твърдите, че „искам“ да се чува само моето „високоерудирано мнение“. Ако беше така, щях да си говоря сам в интернет пространството, както прави това Бакалов. В Пастир.орг, както виждате, се чуват различни, често конфликтни мнения. Не обръщаме внимание само на спорадични изстъпления, в които има ненавист към личности, а не критика на мнения и становища. Аз нямам възражения към личността на Бакалов.
Не нападам също и формацията, която наричате деноминация. Критикувам (и то предизвикано!) поведението на Бакалов, който от името на АРЦ е изпратил ДОНОС. По начина Ви на писане оставам с впечатлението, че сте интелигентен човек и не е нужно да Ви обяснявам какво означава „донос“, нали така? Със своя донос Бакалов и потвърдилите доноса му показват пред целия свят, че ПО НИЩО не се различават от т. нар. „агенти“ в българския евангелизъм. Някои от тях са писали доноси – Бакалов и сие също пишат доноси. Де юре и де факто Бакалов е същият доносник като тях.
Следователно – поради тази причина – той трябва да бъде изобличен ПУБЛИЧНО. Това правя аз, това правят и останалите коментатори тук. Разбира се, това не означава, че с Вас не можем да правим дебат от нивото на тази летва, което за мен е достатъчно високо!
Д-р Пеев, г-н Авджийски, ако позволите една поправка тук. Доносът изпратен от Бакалов не е само от името на АРЦ а от лидерско форум, който безправно се опитва да представлява и няколко други юридически лица официално регистрирани с законите на територията на РБългария и СГС. Кой дава това право и до къде ще стигне тази безправност? Бакалов е длъжен да се извини публично на деноминациите които е подписал в доноса си без никой да му е дал това основание!
Благодаря, г-н Георгиев, за корекцията! Това беше много важно да се уточни!
Следователно тежестта на доносничеството Бакалово приема огромни размери.
Виждам, че все още не сте ми отговорили адв. Костов . Продължавам да чакам.
Г-н Авджийски, опитвам се да разбера огромната трагедия на хора като Вас, които най-вероятно имат голям потенциал, но са се заели с обречената кауза да защитават със зъби и нокти един лъжеапостол, донесъл с арогантното си поведение, доноси и финансови машинации повече вреда за протестантсвото в Българи от доста агенти на ДС. Съчувствам ви, но ако сам не искате да си отворите очите, няма какво да се направи по въпроса. И още нещо – видяхте ли досието на п-р Еленков? Прочетохте ли за натиска оказан върху този човек във времето преди 1990-та година? Натиск, за който Вие и себеправедния Ви и крайно нахакан лъжеапостол не сте и сънували. Не мислите ли?
Според библията на Бакалов функциониращият апостол играе на борси и пирамиди, а който апостол не играе и не се интересува от бързо умножаване на пари, е дисфункционал. Който не си е осигурил доживотна рента от пет-шест години активна дейност е лузър и маргинал. Който критикува този вид апостолство, е хейтър. Агентството се разпознава по следното: Кой не скача /не е съгласен с Бакалов / е червен.
Я.Костов, спести ми личното си театралничене – „опитвам се да разбера огромната трагедия на хора като Вас“.
Г-н Пеев, само Вие виждате високата летва на това място – истината е, че Вие, а още повече Вашите съмишленици имате слаби аргументи по същество, а ги допълвате с лични квалификации. Няма да ги цитирам, съберете ги по-горе. Повтаряте до припадък изрази като „некомпетентни“, „лъжеапостоли“, „лъжепророци“, „заблудени“,“манипулатори“, „лъжци“ и т.н. 🙂 Повярвайте ми това няма да даде стойност на позицията Ви. Вашата теза е заблуждаваща и защитава абсолютни гонители и рушители на църквата. Каквото и да говорите това няма да се промени. В момент, в който ДС трябва да излезе от църквата, вие подемате кампания срещу онези, които конфронтират ДС.
И поради съдействието към агенти-ръководители на деноминации и поради арогантното говорене сме изпратили жалба до АДФ? Защото смисълът на търсене на отговорност е именно такъв, г-н Пеев. Когато лице или орган разполагащ или претендиращ за компетентност, започне да сипе словесен „бълвоч“, ти изпращаш писмо до неговата организация. Защо ли? Понеже бълвоча е добил сравнителна сериозност заради това, че тази организация е приела автора за нейн член и по този начин е сложила името си зад неговия бълвоч. Правите ли разлика между жалба/търсене на отговорност/ и донос? Или може би именно понеже не правите разлика, се налага да ви обяснявам защо доносникът В.Еленков и неговите защитници са врагове на църквата.
Г-н Авджийски, до този момент тук виждам 28 коментара, сред които Вашите 6 изяви са вариации на едни и същи общи приказки. Дори символчетата, с които си служите, са едни и същи. Всичко това е свидетелство за нивото на Вашата „летва“. Видимо е, че АРЦ-истите тъпчете на ниво киндергартен. Прочетете другите коментари по-нагоре. Ако Ви болят очите, прочетете поне коментара над Вас на г-жа Д. Михайлова. Той е кратък и сумира както позицията на лъжеапостола Г. Бакалов, така и Вашата!
“Кой не скача /не е съгласен с Бакалов / е червен.” или казано по простичко kой’т не скача АГЕНТ!!!
[…] християнска организация 05.10.12 Вениамин Пеев: “Апостоли”, “пророци” и “реформатори” без печат 09.10.12 Досието на еп. […]
Немога да забравя времето когато направи евангелските църкви омразни и отвратителни за цяла България мисля че беше 1992,1993 година ,когато показаха по телевизията лигавщините на Георги Бакалов, това е заслугата му хората да ни мислят за ненормални сектанти.
Е, крайно време е, брате, да се разграничим от Бакалов и бакаловщината! Божието и истината може да се забавят, но никога не трябва да се забравят. А когато ясно и гласно се разграничим от лъжеапостоли, лъжепророци и лъжереформатори, хората ще ни уважават, защото сме християни с принципи.
Принципът на „мълчанието“ не е нито Христов, нито Павлов, нито християнски изобщо!
Авджийски, за „доносите“ на еп. Еленков няма нито писмени, нито устни доказателства до момента. За вашия донос има – и то национални и международни такива – и вие се горедеете с него.
„Жалбата“ всъщност е донос ако е изпълнена с лъжи, полуистини и подвеждащо представяне на фактите и е предназначена да бъде средство в кампания по личностно очерняне. Това е вашата „жалба“.
Много добро сравнение с Хитлер . А мисля и още едно е много подходящо , каквото е явлението АЗИС в Българската култура и музика , такова е и явлението Бакалов във Българският Евангелизъм.
Най-пошлото събрано увеличено и заплеснато в лицето на Българина .
Какво ли не се случва напоследък в християнското ни пространство. Лъснаха едни не съвсем почетни части на лидерски съдове с агентурно минало; разлетяха се едни отворени и затворени писма; оптимисти стартираха движение за чиста църква…
Зададе се сега и една словесна канонада, в която говорещите са няколко и са едни и същи. Всеки от тях владее словото. Хора с положение, образовани, знаещи и можещи, размахват оръжието на думите пред погледа на една не толкова знаеща и образована публика, която се чуди какво става. Чуди се кой е прав и кой – крив и докъде ще стигнат в своите съждения авторите на тази словесна престрелка.
А колко хубаво би било словото, което владеят така добре, да бъде пренасочено в един по-съзидателен план.
Аз нямам слово относно словесните етюди, разигравани на сцената на Нета. Нямам и титли – не съм богослов, нито пък съм юрист, не защитавам, нито пък мога, каквито и да било свободи, не съм апостол, нито пророк, нито лъжетакъв…Бих могла поне да извикам: За Бога, братя, не плювайте, но и това нямам право да правя. Затова ще ви предложа едно слово, изречено в аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 24.05.1995 год. За изпускане на парата. То няма нищо общо с коментарите в този форум. Но си струва да се прочете. Авторът е един достоен човек. Името му е Петър Увалиев. Нямам представа дали е бил християнин, но доноси със сигурност не е писал. Словото му се нарича
Похвално слово за българското слово
„Простете ми. Пръв аз съзнавам – и признавам, че съм донякъде натрапник в този дом на духа, закрилял и окрилял рой мислители, ревнители за културния възход на България – странна страна, в която ръст и възраст, крепка духовност и крехка държавност не се съвпадат и така озадачават стъписаните чужденци, че те просто не проумяват с какъв аршин да мерят нашата мяра.
Но кой съм аз да си въобразявам, че очилатото ми късогледство ще види по-далече от втренчения им поглед? Българското не ми е занаят, то ми е инат. Но точно поради това упорство цял живот съм гледал на България от упор, па било то понявга и с укор. Така е било в софийската ми младост, така е и в лондонската ми самост.
Затова ви моля да вярвате, че не заговарям в пристъп на най-всекидневно, неоправдано и необуздано самомнение, което никне под път и над път и е толкова жилаво, че дори и на камък вирее. Изправям се тук с някакъв особен примес от смирение и задоволство, отлика на длъжник, комуто честта да бъде сред вас позволява да се отплати поне малко от малко за най-многото и най-милото, което род и родители са ми дали:езика, на който ви говоря. Защото не аз говоря език, на който сега ви говоря, а езикът, на който сега ви говоря, ме говори!
Тази усукана игрословица не е трикратен словесен смъртен скок, зрелищно филологическо потомче на нявгашното постижение на Лазар Добрич – главозамайващо, но все пак цирково. Вярно е, че хитрините на неуките науки край нямат. Но не по-малко вярно е, че тази предизвикателна прогласа на предимството на езика ствол пред мисълта вейка, е честен стремеж на обичайно самодоволния разсъдък да прекоси самоналожените си граници, за да признае и правата на отвъдразсъдъчното и едва ли не да насили съзнанието да изповяда, че подсъзнанието му е рода.
А и това подсъзнание, което постоянно подозираме, а рядко прозира¬ме, и то самото е устроено като своеобразен език, който търпеливо очаква да бъде проговорен, за да стане достояние на все по-разведряното и затова все по-отзивчиво съзнание.
И българският говор се зачева като предговор, после прераства в отчетлив преговор със слушателя и най-сетне се установява като договор и едва ли не като заговор с онзи, който е посветен в паролата на неговите потайности. И тогава, вдъхновено и проникновено, из пашкула на езика излита пеперудата на мисълта.
Това преображение повлича крак. Друго чудо очаква българският род, домашно и вселенско: чутото се превръща във видяно, звукът става знак. Букви хукват през страниците, духовни бранници, които напредват във строен строй и провалят прокобата на времето, брава на всяка забрава. Така се ражда книгата, паметник на паметта.
А ето че ние, нехайни наследници на този победоносен поход от мина¬ло към бъдеще, почти не си даваме сметка за него и дори не се вълнуваме, че тук, сега, сме окръжени от величави хартиени тухли, с които се гради вечността, която е българска, защото ваши и мои са буквите, в които тя е въплътена.
А всяка книга, която се издава, ни издава тайната на тази вечност: тя е вечност на езика, който никога не се застоява и с един и същ дьх ни отграничава от другите и ни приобщава към другите.
Това е така, защото отекне ли гласът ни, той от само себе си се наглася към желания отглас на онзи, който го слуша. С тази нагласка езикът така се урежда и подрежда, че повежда слушателя-послушник към благодатта на съмислието, а запрашва непослушника в мъртвилото на безмис-лието и без-смислието. И Философският трактат в Симеоновия сборник, и Шестодневът на Йоан Екзарх са преноси от подсъзнанието до съзнанието още преди да бъдат приноси към езикознанието. Още навремето нашите предци са прозрели, че който назовава, па било то и вещественото, той призовава същественото, което прави човека човек.
И защо един техен невзрачен потомък да не се съблазни да покаже, че е научил някоя и друга тежка дума, и да каже, че щом на старогръцки мета значи и „отвъд“, очовеченият от езика човек може да бъде наречен мета-човек, проводник на Отвъдното. И грях да ни е на душата, че днес ние само преживяме онова прозрение, което прародителите ни са преживяли и преживявали: езикът е отвор на съществото към същественото.
Затова не е ли чинно и редно, поне за изкупление грехов, да се запитаме какво точно значи за този мета-човек да говори български? То значи: да осъществяваш най-своето си. Езикът, който ни говори, е глас на тази наша съдбовна сьщественост.
И нека ми простят многоуките филолози, които са изучили от игла до конец где-що има да се научи за езика, обект на познанието. Аз съм само словоохотлив самоук, за когото самият език е субект на особено по-знание, което се отнася към знанието, както по-доброто надвишава доброто. Меракът по това по-знание ме увлича и повлича, и превръща в иманяр-самец, тръгнал да се рови из езиковите ни подмоли, пришпорван от налудничавата надежда, че може пък да му се случи в тъмна доба да изрови нашенско съкровище, зарито някъде по мъгловитата бразда от моето ограничено съзнание до българското неограничено подсъзнание: от Стефан Младенов до Карл Густав Юнг, побратимени в еднаква посмъртна почит. И така тихомълком аз крача ли крача все по синора на това двулико единство, може би защото на езиковия мета-човек, който се замисля, е писано да обмисля и премисля все една и съща темелна мисъл.
И навярно затова като бедния наивен Дон Кихот, който мечтал за подвиг цял живот, че дори вятърни мелници му се сторили кралимарковски исполини, и на мене май се е сторило, че и самият Философски трактат в Симеоновия сборник е донякъде своеобразен иманярски докладен дневник, който изважда на бял свят заровени дотогава скъпоценни философс¬ки означения и определения – какво е например същност и какво е естество. Мислил е езикьт ни и още мисли, макар и който драговолно му се отдава, често се озадачава. Който си заговори, невинаги е готов веднага да си отговори. Но макар и тромав, този отговор го спуска до глъбината на глъбините: до прозрението, не че човек е такъв или онакъв, а просто че е.
Друга такава иманярска находка е смисълът, скътан в звука. И който се е зарекъл да слуша езика, той понявга чува чудеса. Например: безобразният, безизразният звук ,,’ЬТ“, орисан да остане навеки глухоням в романските езици, изригва със страшна сила – и то не у друг, а у най-изтънчения, най-паяжинено изнежения Николай Лилиев: На страшен съд вървят тълпи. А в мощна гръд там мрът мечти. Не спи – кипи Градьт. Ът, ът, ът, ът. ът. Не е ли този громол ек от конски тропот, който може би кънтял е из крайдунавските равнини? Ние сме го забравили. Езикът го помни.
В лабиринта на тази потомствена езикова памет, стигнала един Бог знае как до прековременния слух на поети прорицатели, дебне потулен и друг самопродвижен, ритмичен и метричен подтик, който изтласква изпосталелия потребително-осведомителен брътвеж на всекидневието ни:
С враг врагувам – мяра
според мяра.
С благ благувам – вяра
според вяра.
Като пищните двери на олтара на Свети Йоан Кръстител в Арбанаси, набъбнали от златогрейни резби, тържествено се разтваря този симетричен изказ. Изведнъж тази правна обрядна съразмерност, осъществена сякаш по образ и подобие на двукрили митични мостове, в които уста майстори са вграждали най-милото си, неочаквано се разтърсва, разсечена от внезапен вик и повик, без следа от последователността, предписана от какъвто и да било логичен канон:
Леле моя, сабя халосия!
Море люта одринска
ракия!
Избуял в първичната си подсъзнателна стихия, езикът се е отърсил от игото на опитомената граматика и е лумнал напук на благовьзпитаната логика. Пред този вулканичен взрив е безсилно дори и най-взискателното лабораторно раздвоение на езика на знак и значение. Тук знакът се самоозначава. Съдържанието се самосъдържа. Формата се самооформя. И при все това съдържанието се сдържа във формата и формата се дооформя в съдържанието.
С тази категориална ерес нашият размирен език би смутил не един окъснял позитивист. Но затова пък би възхитил подранилия Хайдегер, който обича да чопли думите, за да сцежда из тях смислов сок, сгъстен в отделни срички или разместени ударения. За най-далновидния съвременен рентгенолог на езика би било радост велика да се наслади на познавател¬ната ценност на познание и по-знание, завет и завет, лек и лек. Най-вече за него би могло да се повтори казаното отколе за Симеон: „Той извади на показ мислите, скътани в дълбочината на трудно прозримите книги“.
А да извадиш наяве, значи да осветиш повърхностното различие, което не противоречи на дълбинното единоречие на езика – да възкресиш стародавната аллотрион фос – загадъчното сияние на Другото, което озарява Същото. А това е така, защото дори и строгият рационалист Лайбниц, ако би заговорил на езика, който сега ви говоря, положително би казал: „Език е онова, поради което съществува нещо, а не нищо“.
Но къде се таи това нещо, без което всичко би било нищо? Не в съсухрените речници и още по-малко в заимствани чуждици-етикети, лепнати на празни буркани. То е в самите нас.
И ако е така, къде сме ние? Ние сме в единственото си езиково месторождение. А где е то? – тревожно пита Яворов и покъртително си отговаря:
Къде си ти, родино моя?
Във този хълм и онзи дол,
които днес един, друг
утре ще насели ?
Не, ти си в мен, родино
моя.
И радостта е скръб.
Скръб е, защото ние весден усещаме, че около нас все повече се разраства гибелна езикова пустиня. Преди век и повече Ницше бе предугадил угрозата от такава грозна духовна суша. И затова сега посред горди книги, които не търпят вериги, из едно гърло бликват два гласа: неговото негодувание и нашето порицание:
Проклет да е онзи, който полива пустинята.”
http://prophetictower.posterous.com/61
Драги колеги във форума!
Уважаеми г-н Сунай Маджуров!
Горният адрес е на г-н Сунаевите 61 опасни еретически „тезиси“. Защо смятам така?
Обърнете внимание на словосъчетанието prophetictower (пророческа кула), което е ехо на йеховистката watchtower (стражева кула). Това съвпадение с „кулите“ не е случайно, а характерно за религиозните култове явление. Култовите представители се самозатварят във военни обекти и оттам атакуват истинското християнство. Спомнете си за Дейвид Кореш и неговата „Давидова клонка“.
По-горе посочих еретизма на „тезис“ 1, където лъжепророкът г-н Сунай обявява своето „Трибожие“, което е в разрез с християнския възглед за Св. Троица.
Тук ще се спра на неговите „тезиси“ 5 и 7.
„Тезис“ 5: „Искаме църквата в България да не бъде на деноминационна основа, а на основата от Исус крайъгълен камък и апостоли и пророци“. Това „искане“ явно е насочено против основните евангелски ДЕНОМИНАЦИИ: конгрешани, методисти, баптисти, петдесятни и Божии църкви в България. С други думи, АРЦ-истите са против ОЕЦ. Отново питам: къде са председателите и богословите на тези деноминации и къде е г-н Н. Недeлчев (председателят на ОЕЦ), та мълчат пред тази претенция, с която се цели РАЗРУШАВАНЕТО на традиционния български евангелизъм?!
„Тезис“ 7: „Призоваваме края на богословието и обявяваме началото на ново време: Времето на словото на Бога“. Няма да се спирам на неграмотното използване на глагола „призоваваме“ тук, защото се призовават живи лица, а не абстрактни понятия като „край“. Но това звучи като боен и нападателен вик срещу ХРИСТИЯНСКАТА ДОКТРИНА, защото култът АРЦ официално скъсва с тази доктрина. Що се отнася до „обявяването“ на новото време, когато Божието Слово става водещо, това са го направили преди 5 века реформаторите Лутер, Цвингли и Калвин. Следователно лъжеапостолите, лъжепророците и лъжереформаторите от сорта на г-н Сунай Маджуров са плагиати на чужди заслуги и узурпатори на евангелските традиции. Нещо повече, те са ВОИНСТВЕНО НАСТРОЕНИ ПРОТИВНИЦИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ! Ще мълчим ли по този проблем?
Написаното от Сунай срещу богословието звучи все повече и повече като отворен канон, който в е основата на папската непогрешимост. Това е анти-протестантска доктрина и от времето на Лютер то днес, всички протестанти и богословски школи застават зад боговдъхновенаостта на Библията и против отворени канони към които да могат да добавят лъжепророчествата си лъжеапостоли и папски наместници.
Без да променям темата на разговора искам да отбележа две много важни изречения на д-р Вениамин Пеев, които хвърлят (за кой ли път от началото на годината досега) ръкавицата за отворен дебат към активистите от АРЦ. Този път въпросите бяха поставени прямо и затова ги цитирам отново:
“Защо, г-да АРЦ-исти, се изживявате като “терминатори” на традиционното християнство в България?”
„Нещо повече, те (АРЦ) са ВОИНСТВЕНО НАСТРОЕНИ ПРОТИВНИЦИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ! Ще мълчим ли по този проблем?”
Г-да от АРЦ, пред вас стои сложната дилема да изберете дали ще продължавате да се криете по секретните си групи във Фейсбук където умело изтривате всеки въпрос който ви е неудобен? Или ще имате доблестта на истински Божии мъже да се включите лично в настоящата дискусия с конкретни отговори на зададените към вас въпроси?
Лъжепророкът Сунай Мажуров ясно показа че не умее и не иска да обясни противоречията в богословието на своите 61 лъжетезиса, надлежно изобличени от д-р Пеев. За Сунай е по-важно да атакува хората които са му помогнали да стигне до тук. Ред е на Иво Койчев да се надигне от червения стол и да обясни лъжеученията си, които маскира с Библейски стихове и грандомански позивни съставени от думи, които и самият той не разбира.
Г-да да приемем ли че вашето толкова продължително мълчание е единствения отговор който можете да дадете в тази толкова важна за българския евангелизъм богословска тематика? Наистина ли сте безсилни по казуса на собствената си вяра? Койчев, вашето пасивно смълчаване е признак на откровена интроверсия!
Г-н Грозев, какво очаквате да ви отговорят Сунай, Иво, и другите папагали? Тези хора нямат богословска система на която да се опрат и да водят дебат! Те дори нямат богословски търсения, камо ли да са способни на анализ и дебат! Койчев се подготвя за неделна проповед като чете Джонатан Дейвид! От висчките тези християнски тарикати, само Бакалов знае какво прави. Той е опортюнист и сменя богословските си възгледи в зависимост от последните модни тенденции! Той знае, че богословските му възгледи са не библейски, но това явно не го притеснява. Въпросите които д-р Пеев задава ще отстанат риторични такива!