„Това каза Иисус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти, както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил.“ (Йоан 17:1-3)
Понякога човек постига нещо, което го издига в очите на околните. Дали ще е добра бележка в училище, добре взет изпит, добре изпълнен проект във фирмата, красиво произведение на изкуството, добре изпята песен или изпълнено музикално произведение на изкуството – това са неща, които прославят човека. За него се разчува, започва да се говори.
Учудващо, след всички чудеса, които е извършил, Христос говори за Своето прославяне, когато е изправен пред прага на смъртта. И то много мъчителна и позорна смърт. Часът на Неговата прослава е бил дълъг – съд, унижения, малтретиране, агония, смърт, погребение, докато най-близките Му ученици, не са разбирали в какво се състои Неговото прославяне. Напротив, били са крайно разочаровани и отчаяни. Но точно това, което е изглеждало като опозоряване и провал, се оказва най-голямата слава на Христос. По този начин Той изпълнява предвечната воля на Бог Отец и отваря пътя за спасение на човешките същества. Неговата смърт е изкупителната жертва за нашите грехове. Неговото възкресение е гаранция за вечен живот на всеки, който реши да бъде Негов.
Но тук се казва и нещо повече. Дадена е дефиниция на вечния живот. Различните религии имат различни представи за рая. Някои са доста елементарни, като изобилие от храна и секс. За други пък крайната цел е изчезването на личността. Христос казва, че вечен живот означава познаване на Неговия Син. Бог е източникът на всяко добро, на всяко истинско удоволствие. Самоцелното удоволствие, отделено от своя духовен извор, губи смисъла си и бързо се превръща в нещо зло. Опознаването на Бога, на Неговата любов, на Неговото добро носи на човека радост и щастие. Това е животът, за който човек е предвиден, и който Христос прави отново възможен за него чрез Своята жертва. Човек не само няма да угасне или да остане да витае в някаква неясна духовна мъгла, но ще получи ново безсмъртно тяло, с което ще може по съвсем нов начин да преживява многостранната добрина и любов на Бога, както Адам и Ева са живели в Божието присъствие в Едемската градина.
Часът на смъртта е часът на прославата на Божия Син. Той е дал живота Си доброволно. Имал е цялата власт над света и сега, възкръснал и възнесен на небето, продължава да я има. Той не е използвал Своята власт за унижожение на света, а за да даде вечен живот на всички, които желаят да отидат при Него. Това е триумфът на най-голямата слава, която не може да се сравни с никоя друга слава на тази земя.
Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден. Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.
Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’
Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.