Англо-келтски ревизии на Библията

Д-р. Теол. Доний К. Донев

Седми век е златният век на Ирландската църква. Благодарение на школата изградена от св. Патрик, Ирландия е не само християнска държава, а християнска държава, която изпраща мисионери в други страни. Между ранните ирландски ръкописи запазени до днес е известната със своите типично декоративни мотиви Книга на Келс, направена в Йона в началото на 8 век. Текстът на този английски ръкопис идва от Италия, а богатите орнаменти са в типичен английски стил. Друг подобен пример е Codex Amiatinus, датиращ от 716 г. Предполага се, че е копиран в Уеърмаут или Джарой от ръкописи донесени от Бенедикт Бископ.

Според преданието, друг важен книжовник е св. Колумба. Той се установява в Йона на брега на Мул и започва евангелизация на Шотландия. При него намира прибежище младият принц в изгнание, Освалд, който след като възстановява кралството си изпраща мисионери да проповядват в Северна Англия, основавайки за тях книжовен център в Линдисфърн.

Именно там, около 700 г. в чест на св. Кътберт е изработено, Линдисфърнското Евангелие. То е типичен продукт на англо-келтската книжовна школа и е най-старата ирландска ревизия на Библията запазена до днес. Съдържа четирите евангелия в удебелен унциален шрифт с орнаменти в началото на всяка книга. Главният използван текст е този на латинската Вулгата, но по-късно между редовете са нанесени перифразирани вариации в примитивен английски, известен като англосаксонски.

Краят на ръкописа съдържа кратка история, която разказва, че е написан от Едфрит, епископ на Линдисфърн. Записано е, че самият епископ изработва корицата, а фините метални орнаменти по нея са изработени от ковачът Билфрит. Историята е написана от Алдред, подписал се като „най-недостоен и клет свещеник”, който е и автора на английският превод между редовете.

Четвероевангелието е запазено заедно с тялото на св. Кътберт до 875 г., когато нашествието на Даните кара монасите да пренесат книгата и тялото, пътувайки с тях из цяла северна Англия в следващите няколко години. В своето отчаяние, монасите решават да преминат в Ирландия. Разгневен от напускането на родината му, светията изпраща буря, която спира прехода им. В бурята е изгубено четвероевангелието, но светията ги насърчава в съновидение да търсят книгата по брега и в един от дните с нисък отлив, монасите намират четвероевангелието неповредено от водата. Легендата е разказана от историка Симеон от Дурхам около 1104 г.