Пастир Христо КУЛИЧЕВ: За сектите и за ересите

Кой е лъжец, ако не този, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който отри-ча Отца и Сина І Йоан 2:2

Тези размишления са предизвикани от проявилата се отново кампания за борба срещу сектите в България, която периодично избухва и затихва. Нямаме намерение да спираме вни-манието си върху публикуваните материали и цялото интервю на Пловдивския митрополит Николай, поместено във в. „24 часа” от 15.12 2008. А така също и на други, незапознати добре с този въпрос. Но да размислим върху тяхното отношение към тези християни, които не принад-лежат към Българската православна църква. С пълна убеденост още в самото начало трябва да кажем, че въпросът за сектите е един чисто църковен въпрос. Това не е юридически нито политически въпрос, за да се занимават с него политици и юристи, а също така и хора, които нямат никакво отношение към вярата. Отговор на този въпрос трябва да търсят представители-те на църквата и никой не трябва да им се бърка в работата. А най-правилен отговор ни дава Библията и сам Господ Исус Христос.

Според епископ Николай Представителите на православието не могат да се молят заедно с еретици каквито са католиците и протестантите, като посочва  правило на Светите Отци. „Епископ, презвитер или дякон,който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат“ (правило.45 на светите апостоли).  „ Уставът на БПЦ трябва да е в съзвучие със светите правила – каноните на Православието.  Апостолските правила са категорични по въпроса за съслужението с представители на други ве-роизповедания, като го забраняват, подчертава той.

Каква е истината, която е неразбрана и пренебрегната от Пловдивския епископ и с та-кова твърдение би отчуждил още повече църквата от народа.?

Когато са се провеждали съборите на Вселенската църква и са се приемали апостолс-ките правила и е приет символът на вярата от Никео-цариградския събор е имало само една Вселенска и апостолска църква. Не е имало православни, католици и протестанти. Имало е групи, които наричали себе си „Аз съм Павлов”, „Аз съм Аполосов”, „Аз съм Кифов, „А пък аз – Христов” (І Кор. 1:12). Но всички, които са приели учението на Господ Исус Христос били наре-чени „християни” (Деян. 11:26). Десет века по-късно (в началото на 11 век) тази църква се раз-деля. Тази част, която има за свое седалище Цариград започва да  се нарича Източно правос-лавна и приема за свой върховен глава патриарх. Другата, която има за свое седалище Рим започва да се нарича Западно православна (католическа или Вселенска) църква и приема за свой глава папа. Пет века по-късно (в началото на 16 век) възникват протестантските църкви. От тези исторически факти се разбира ясно, че правилата на апостолите, не се отнасят нито за православни, нито за католици нито за протестанти.

В първи век, преди още да са приети апостолските правила и преди да е приет Симво-лът на вярата, апостол Йоан пише на християните: „Кой е лъжец, ако не този, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина” (І Йоан 2:22). По-късно добавя: „много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист…този, който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца и Сина. Ако някой дойде при вас и не носи това учение, не го приемайте в дома и не го поздравявайте, защото, който го поздравява, става участник в неговите зли дела” (ІІ Йоан 1:7, 9 б, 10-11). Апостол Йоан отправя това предупреждение към своите съвременници защото още по негово време е имало хора, които не са приемали, че Исус е Месия и  Божии син, че той е Господ, дошъл в плът.  Знаем, че и сега има хора, които не приемат тези истини на Божието слово. Даже някои казват, че Христос не е живял, че не е историческа личност, а мит. Точно за такива хора апостол Йоан предупреждава християните да се пазят от тях и да не общуват с тях. Това предупреждение не се отнася нито за католици, нито за протестанти , нито за православ-ни, които вярват и изповядват Христос като Божии Син и свой Господ.

Може ли да се нарече еретик, този, който приема символа на вярата от Никео-цариградския събор,  изповядва своята вяра  в Исус Христос като свой Господ и Спасител; вяр-ва в Неговото девствено зачатие, в Неговата смърт и възкресение, в Неговото второ идване; старае се да води богоугоден живот според Христовото учение?

Ако такива хора са „еретици” тогава сегашните управници на България от президент на-долу, които не крият своето безбожие са най-искрените православни и затова ръководителите на БПЦ правят молебени заедно с тях.  Дали това е според апостолските правила?

Къде е здравото мислене на тези хора, които не искат да приемат един човек за парти-ен  или държавен ръководител, ако каже, че е християнин и го обвиняват, че е сектант, а съв-сем безгрижно приемат такъв, който е безбожник

Нека размислим върху въпроса какво е ерес и какво е секта?

Необходимо е да обърнем сериозно  внимание на значението на думите „секта” и „ерес”. Тогава ние ще разберем, че обвиненията, които се отправят към християните, които не са православни че са „сектанти” и „еретици” са неоснователни и са плод на невежество. Думата „секта” е от латински език и се употребява буквално, без никакви фонетични промени. В латинс-ко-българския речник са дадени няколко значения:  1) правило, принцип, направление, насоки, начин на постъпване 2) политически принципи, партия 3) философско учение, школа, секта .

В речника на чужди думи в българския език (проф. Стефан Младенов, София 1932) за „секта” се дава обяснението:  скупност от верски отцепници, люде, отделили се от господству-ваща вяра или наука (философска, политическа секта), в гръцки – ерес; в руски – разкол. От  секта произлизат думите „сектант” – верски отцепник, човек от някаква секта; преносно означа-ва тесногръд по убеждение. Има и по широко значение като „сектор” – отделена част от дадено място: сектор А, сектор Б и т.н.

В гръцки език вместо думата „секта” се употребява думата „ерес”. В старогръцко-българския речник за думата „ерес” се дава следното значение 1) за(вз)емане, завладяване, 2) избор, склонност, убеждение 3) партия, секта (религиозна или философска. Производна  от ерес е думата „еретик” – избиращ, а новозаветно значение – еретически, придържащ се към секта.

В новия завет, който е писан на гръцки думата „ерес” се употребява на седем места – Деян. 24:5, 14. Тук апостол Павел е представен за водач на назарейската ерес, а на благовес-тието се гледа като на ерес. Такова е отношението на фарисеите и садукеите км към новопоя-вилото се учение на християните. Но ние виждаме различие между учението на фарисеите и садукеите в юдеизма. Макар, че между фарисеите и садукеите има основни различия във вяра-та, те са съдии на апостол Павел в един синедрион. Освен различието, което има между право-славието, католицизма и протестантството, различия има и вътре в православната църква, има ги в католическата църква, има ги и между евангелските църкви. В нито една от тези църкви няма пълно единомислие. Във всяка от тях има група от хора, които мислят по-различно от останалите Но тези различия не са извън символа на вярата. Тези различия не засягат основ-ните истини на вярата, изложени в Библията, която се приема от всички споменати вероизпо-ведания като Боговдъхновено  Божие слово. Протестантските църкви може да не приемат някои обичаи, традиции, вярвания на православните и католическите църкви, но те не ги приемат понеже не са в Библията. Затова обвинението, че някоя църква е секта понеже не приема не-ща, които не са в Библията е неоснователно. По.скоро може да се каже, че вероизповедание, което приема неща, които не са в Библията и иска да ги „похристиянчи” са се отклонили от Биб-лейското учение и могат да се превърнат  в ерес.

Употребената дума „ерес” във  2 Петр. 2:1 има по-друго значение. Тука апостол Петър предупреждава вярващите да се пазят от лъжливи учители, които тайно въвеждат гибелни ере-си – учения, които са в противоречие с основните библейски истини и Символът на вярата. Ние няма да се впускаме в разглеждането на тези учения, но можем да споменем например мормо-ните. Те не приемат, че Христос е Господ и говорят за нов завет на Христос. Иеховистите също не приемат Христос за Господ, не приемат съзнателния живот на душата след смъртта и веч-ните мъки на грешниците. Такива учения са еретически и който ги проповядва разпространява ерес, а той е еретик.

Трябва да отбележим, че в гръцкия текст думата „ерес” е употребена и в Деян. 5:17, 15:5, 26:5, 28:22. В Синодалния превод само в първите две места „ерес” е преведена като „сек-та” а в останалите две – като „вяра” и „учение”.

От приведените случаи ние виждаме, че не става дума за учение, което противоречи на Божието слово, а проповядване на истините, които Христос разкрива. Книжниците и фарисеите, като представители на старозаветната църква са били в различни секти, но в един синедрион. Те гледат на Христовите ученици като на новопоявила се „секта”, друго учение на хора, които мислят различно от тях. Така ако разглеждаме духовния живот в първия век, можем да кажем, че е имало секта на фарисеите, секта на садукеите и секта на християните. В този смисъл ако погледнем на съвременното състояние на Христовата църква ние можем да кажем, че днес в нея има „секта на православните”, „секта на католиците „ и „секта на протестантите”. Отделно във всяко едно от тези поделения има различни групи.

Едни се молят на изток, други на запад, а за трети няма значение в каква посока ще за-станат, но всички те застават на молитва пред един и същи Бог.

Едни вярват, че църквата ще бъде „грабната” преди голямата скръб, други, че това ще стане след голямата скръб, трети приемат, че това ще бъде по време на голямата скръб, а чет-върти смятат, че изобщо няма да има грабване на църквата. Но всички те вярват и очакват Христос да дойде и ще бъдат  вечно с Него.

Едни приемат водно кръщение само като възрастни, само чрез пълно потапяне във во-дата; други приемат кръщаването и на деца и на възрастни чрез поливане. Всички те се кръща-ват в името на Отца и Сина и Святия Дух.

Едни употребяват квасен хляб и вино или гроздов сок, което символизира кръвта на Го-спод Исус Христос, други употребяват безквасен хляб и вино, което приемат, че е самата кръв на Христос.

Такива и други различия има много. Разбира се, те не са от полза за църквата. Но те не са „ерес” а „секта” – групи с различно мислене по дадена  истина. Те не отричат истината, но се опитват да я предадат по различен начин.

Когато апостол Петър пише за въвеждането в църквата на „гибелни ереси”, той има предвид не различно мислене по дадени Библейски истини, а отричане на определени Библей-ски истини.

Отричат Божествеността на Христос, че Той е Господ, равен на Отца.

Отричат Божието триединство, вечните мъки, всеобщата и всемирна изкупителна жерт-ва на Господ Исус Христос, възкресението на мъртвите и други.

Ерес е разпространяването на такива лъжливи учения, които отричат основните Биб-лейски истини, с които се събаря основата на вярата в живия Бог. Ересите и еретиците, които разпространяват каквито и да са ереси, са гибелни за църквата.

Но когато някой представя разбирането на своят църква за „най-правилно” и осъжда другите, той се изявява като сектант, нарушава братския дух и става вреден за църквата. Уче-ниците на Исус искаха да покажат голяма ревност в своята  вярност и служение. Йоан отива при Исус и Му казва: „Наставниче, видяхме един човек да изгонва зли духове в Твое име и му забранихме, защото не следва с нас. А Исус му каза: Не забранявайте, защото, който не е про-тив нас, е откъм нас (Лука 9:49-50). Едно самарянско село отказа да приеме Исус. Като видяха това, двамата братя Яков и Йоан възнегодуваха  и, за да покажат своята ревност в защита на авторитета на своя Учител, Му казват: „Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от не-бето и да ги изтреби?” Те бяха забравили съветът, който Христос им даде, когато ги изпрати да проповядват: „И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях”. Затова Христос ги изобличи: „Вие не знаете на какъв дух сте, защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси” (Лука 9:5, 52-55).

След денят на Петдесетница Святият Дух започна да действа с голяма сила и да изявя-ва Христос като Господ и Спасител. Святият Дух заведе апостол Петър в дома на Корнилий, за да доведе и езичниците до спасение. Но другите ученици почнаха да обвиняват апостола, че е влязъл при необрезани човеци, при езичници, и е ял с тях. По този начин и той се е осквернил, както и пловдивския епископ Николай приема нещата. Заслепени от своя сектантски дух,те не могат да видят чудното дело на Святия Дух и премахнатата преграда между юдеи и езичници.

Ръководени от този сектантски дух юдеите не приеха Христос. „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха” (Йоан 1:11).  Отхвърлиха Го. Обвиняваха Го, че има бяс, че бого-хулства и накрая Го убиха. Христос ни предупреждава, че хората, водени от този сектантски дух  в Божието име ще преследват Божиите чада. „Ще ви отлъчат от синагогите… всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога (Йоан 16:2). Тези Божии служители, които искат да се покажат много „правоверни” като книжниците и фарисеите, да помнят думите на Гамалиил да не се намерят богопротивници (Деян. 5:39).

Към която и църква да принадлежиш, дали си само член в нея, или пастир, или епископ, не забравяй, че и вярващите от другите църкви са твои братя и сестри. Бог не ни е изпратил да казваме, че ние сме най-прави и да раздаваме правосъдие над тези, които не мислят като нас. Бог ни е изпратил да кажем на хората, че те имат Спасител. Да се пазим от лъжливите учения, които довеждат до гибелни ереси. Да се пазим и от сектантския дух, който може да ни възгор-дее и да убие любовта към ближния, за когото Христос също е пролял Своята кръв.

И накрая нека си послужим с думите на апостол Павел, който казва, че няма юдеин, ни-то грък, няма роб, нито  свободен, защото ние всички сме едно в Христос Исус (Гал. 3:28). Хри-стовите ученици бяха наречени „християни” и нищо повече (Деян. 11:26) Можем ли и ние да кажем – ако сме в Христос Исус ние всички сме едно и няма православен, няма католик няма протестант, а само християни, които изповядват своята вяра в Исус Христос като свой Господ и Спасител и се стараят да му служат. Не можем ли да кажем това, значи ние сме в лоното на тази или на онази секта, но не сме в Христос Исус и в Неговата църква. И накрая да не се ока-же, че сме много добри протестанти, католици и православни, но много лоши християни и да чуем думите: „Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззако-ние” (Мат. 7:23)  Да не бъде за никого.

Христо КУЛИЧЕВ