http://www.apostolos.bg/arc/nachalo.php?id=3929236421070027268
7 начина да се запалиш вместо да изгаснеш
„И така, той седеше там под смриката (какво ли пък е това дърво?) Той беше преуморен, критикуван…прегорял! След всичките велики победи и бляскави моменти на вяра в живота си, Илия беше стигнал до предела на силите си. Той искаше да се откаже. Не можеше да види по-надалеч от смриката!” Той каза: “Доволно е, сега, Господи, вземи душата живота ми.” (3 Царе 19:4).
Кое докара Илия до това положение?
Той беше преживял едни от най-запомнящите се и ефектни “моменти на служение”, описани в Библията. Помните ли, Бог спря дъжда, докато Илия не изговори слово за това? Или – Бог осигури неограничено количество масло и брашно за вдовицата. Бог употреби Илия да възкреси сина на тази жена. След три години, прекарани в пустинята в упование на Бога, Илия се върна и се изправи лице в лице с един от най-нечестивите царе на земята – Ахав и неговата съпруга Езавел.
Накрая, изумителна победа над пророците на Ваал, след което Илия трябваше да бяга за живота си. На врага, в този случай царица Езавел, й беше дотегнало от Илия, и тя искаше да го залови. Накрая Илия стигна до положение, в което поиска да се откаже. “Сложи край на всичко, Господи” беше самосъжалителната му молба. Той беше прегорял в служението си на Бог.
Били ли сте някога в такова положение? Като лидери на детско служение, служещи като платен персонал или като доброволци, понякога стигаме до положение, в което просто искаме всичко да свърши. Започваме да търсим начин да “излезем от живота си на служители”. Въпреки победите – дете от нашия клас, което е дошло при Христос, тийнейджърът, в когото сме инвестирали толкова много в детските му години и който сега води живот на вяра, семействата, в чиито живот сме имали привилегията да влияем – нашият враг (или пълното изтощение) ни е хванал. Чувстваме се изолирани, сякаш сами водим битката и затъваме все повече. Илия каза на Бога: “Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите…[но] само аз останах” (3 Царе 19:10). Подобно на Илия, ние мислим, че не можем да продължим. Просто искаме всичко да свърши.
Това ли е начинът, по който Бог иска да свършим? Разбира се, не. Галатяни 6:9 казва: “Да не ни дотегва да вършим добро.” Но как да постигнем това? Как да не допуснем обезсърчението да надделее над нас? Как да се предпазим от “служене” до точката на изтощението – физическо, умствено или и двете, когато понякога го правим в свои сили? Нека ви предложа възможността вместо да прегаряте да останете ЗАПАЛЕНИ! Ето седем начина, по който да направите това.
Фокусирай се върху взаимоотношенията
Служението е най-тясно свързано с взаимоотношенията. На първо място, служението е свързано с взаимоотношението ни с Бога. Когато се чувстваш малко прегорял, се запитай: “Как върви моето взаимоотношение с Бога?” Прекарваш ли необходимото време в Божието слово? Прекарваш ли време в молитва, споделяне на сърцето си с Него и вслушване в Божието сърце?
Направил ли си ходенето на цъква свой приоритет? Твърде често в детското служение допускаме нашето присъствие на службите да страда, за да можем да служим на децата. Понякога това е разбираемо, защото детското служение съвпада със самата служба. Но ти трябва да се обновяваш чрез хвалението, поучението и общението. Не отсъствай от службите твърде често.
Взаимоотношенията в семейството са друг важен приоритет. Ние можем да изливаме толкова много от себе си в служението, че семейните ни взаимоотношения да пострадат. Твоето семейство е твоята първа арена на служение и макар да се налага да го молиш за някои промени, за да се вместят и твоите ангажименти към служението, нека фокусирането ти върху детското служение да не става за сметка на семейството ти.
Накрая, не забравяй, че служението към децата е взаимоотношение с децата. Понякога усещането за изтощение може да дойде в резултат на това, че се фокусираме твърде много върху това да накараме децата “да направят” това, което искаме, вместо да инвестираме в това да им помогнем да “бъдат” това, което Бог иска да бъдат.
Идентифицирай призванието си
Защо правиш това, което правиш? Дали, защото Бог те е призвал, или защото си изпитал състрадание към някой, който отчаяно се е нуждаел от учител за неделното училище? За определен период ти можеш да помагаш в сфера на голяма нужда, но в дългосрочен план ти би трябвало да правиш това, което Бог те е призвал, иначе твоето служене ще доведе до прегаряне.
Какво представлява призванието? Това е просто “Божествено повикване” То може да бъде за цял живот или може да бъде “задача”, възложена от Бога за по-кратък период. Това винаги е нещо, от което се чувстваш подтикнат да станеш част, да го изпълниш и да му се посветиш. Ако не го правиш – това ти носи неудовлетворение. За да запазиш “свежестта си” в детското служение, трябва да имаш усещането, че Бог те е призвал да си там.
Разпознай дарбите, способностите и ограниченията си
По същия начин, по който разпознаваш това, за което Бог те е призовал, ти трябва да разпознаеш какви са дарбите ти, за какво те е подготвил миналият ти опит, както и кое не ти се удава толкова добре.
Като детски пастор моите дарби и способности са в сферата на администрацията, воденето и обучението на други и преподаване на големи групи деца. Това, което не ми се удава, е преподаването на малки групи деца. Ако трябваше да го правя, бих прегорял само за няколко седмици.
Съобразяването на твоите силни страни с изискванията в сферата ти на служение не само ще ти помогне да се предпазиш от прегаряне, но ще ти вдъхне енергия да изпълниш служението, за което си призван. Първо Петрово 4:10 казва: “Бог е дал дарби на всеки от Своето голямо разнообразие от духовни дарби. Управлявайте ги добре, за да може Божият щедрост да протича през вас.” (буквален превод от версията NLT)
Упражнявай ума и тялото си
Физическите упражнения ни помагат да се справим с ежедневния стрес. Затова, планирай време, в което да излезеш и да спортуваш. Излез на разходка, посети гимнастически салон или се присъедини към отбора по софтбол (любимото ми).
Психическото и емоционалното благополучие също са много важни за избягването на прегарянето. Упражнявай ума си чрез четене, изучаване и други упражнения за стимулиране на ума и допринасящи за по-добро емоционално здраве, които ще ти донесат по-голяма гъвкавост във всичко, което правиш. Както Ричард Свенсън изтъква в своята книга “Предел”: “Когато сме емоционално гъвкави, ние можем да се изправим срещу проблемите си с чувство на надежда и сила. Когато физическите ни резервоари са изчерпани обаче, това сериозно ни отслабва. Емоционалното претоварване изсмуква силата ни, парализира нашата решителност и ни прави по-уязвими.”
Развивай уменията си за служение
Твоето израстване е от съществено значение, за да останеш в служението и да не прегориш. Разбира се, ти зависиш от Бога, за да може наистина да постигнеш Неговите цели, но когато знаеш как да направиш онова, което са те помолили, това те избавя от голяма доза стрес и раздразнение. Има много начини да израснеш и да развиеш уменията са за служение като:
– Участвай в обучение на служители в детското служение под формата на различни семинари.
– Чети книги и материали на теми, свързани с детското служение, общуване, лидерство и междуличностни взаимоотношения.
– Абонирай се за електронни нюзлетъри.
– Помоли по-опитен човек да те обучи и да бъде твой ментор.
– Намери мрежа за детско служение и започни да участваш в нейните събрания.
– Разбери какво е мястото на твоето служение
Твоето служение заема изключително важно място в живота ти, но то не е единственото нещо, в което да инвестираш времето си. Освен да се грижиш за изпълнението на различни отговорности, намери време за забавления, други сфери на интереси и отдих.
Известният архитект Франк Лойд Райт веднъж разказал случка, която оказала голямо влияние върху него до края на живота му. Една зима, когато още бил на 9 години той вървял през едно покрито от сняг поле заедно с вуйчо си, който бил хладен и доста прагматичен човек. Когато двамата стигнали до другия край на полето, вуйчо му го спрял. Той посочил своите следи в снега, които били в права линия, а после посочил следите на младия Франк, които криволичели навсякъде из полето.
“Забележи твоите следи, които лъкатушат безцелно от оградата до гората и обратно”, казал той. “А сега виж моите следи, които вървят право към моята цел. Това е много важен урок.” Години по-късно световно известният архитект обичал да разказва как това преживяване допринесло изключително много за изграждането на неговата житейска философия. Той казвал: “Още тогава реших да не пропускам повечето от нещата в живота, както направи моят вуйчо.”
Моли се
Когато Исус отиваше в уединение, какво правеше? Неизменно Той се молеше. Молитвата може да направи всичко, за да ни помогне да “вентилираме” емоциите си (да, ние можем да споделим раздразненията си с Господа) или просто да седим тихичко сами със себе си. (колко често се случва това?)
Молитвата е инструментът, който Бог ни е дал, за да имаме двустранна комуникация със Създателя на Вселената и въпреки това ние я пренебрегваме.
Бог казва: “непрестанно се молете” и въпреки това когато приближи точката на прегаряне, ние често “преставаме да се молим”. Бог желае да ни помогне, да ни даде сила за това, за което ни е призвал да извършим. Исая 64:4 казва: “Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог освен Тебе да е извършил такива дела за онези, които Го чакат!” Да, Бог желае да “работи за нас” и един от основните начини, по които можем “да Го чакаме”, е чрез молитва.
Накрая, нашият приятел Илия беше прегорял, но оцелял човек. Когато дойде при Господа, Бог нежно го поведе към следващата крачка в служението му. Всъщност Бог благослови Илия с помощник, Елисей (което е друг чудесен начин да се избегне прегарянето – намери си помощник. Но това е тема за друга статия.) Докато вярно служиш на Бог в твоето служение към най-малките, остани запален, вместо да прегаряш.
Индикатори за прегаряне
Обърни внимание на тези симптоми за прегаряне в Псалм 22.
Усещане за отдалеченост от Бога – “Боже мой, Боже мой, защо Си ме оставил? Защо стоиш далеч от мен и не ми помагащ, нито внимаваш на думите и охкането ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих” (стихове 1 и 2).
Усещане за понижена стойност – “Аз съм червей, а не човек, укоряван от човеците, и презиран от хората. Всички, които ме гледат, ругаят ме, отварят устните си, кимват с глава.” (стихове 6 и 7)
Усещане за разпиляване на енергията – “Разлях се като вода, и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се всред вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като черепка, и езикът ми прилепна за челюстите ми.” (стихове 14 и 15)
АБВ на изгасването
Внимавай за прегаряне, ако са налице следните катализиращи фактори
– Чувството, че има твърде много за правене
– Да си недостатъчно подготвен, за да поемеш дадени отговорности
– Стрес в личния и семейния живот
– Лични и семейни проблеми
– Недобро съгласуване на дарбите и способностите
– Неспособност да кажеш “не”
– Здравословни проблеми
– Недостатъчна помощ или липса на помощ от хората над теб
Грег Баирд, основател и директор на “Деца на фокус”, служение, което обучава работници в детското служение.( HYPERLINK „http://www.kidsinfocus.org“ www.kidsinfocus.org)