Д-р Теол. Доний К. Донев
През последните две десетилетия посветени на изследване по темата за Българската Библия, паралелно със шестте години прекарани в списване на авторската публицистична поредица „За Библията” в Евангелски вестник (2004-2010) и множество презентации в научни конференции, университетски лекции и лични дискусии, един архивен център постоянно се появяваше и изчезваше като препратка към множество документи и събития свързани с българската протестантска история. Това е архивът на Британското и чуждестранно библейско дружество (BFBS), който заема специален отдел в централната библиотека на кеймбриджкия университет.
За разлика от архива на Американския борд (ABCFM), който е предмет на множество изследвания от българска страна дори по времето на социализма, архивът на BFBS остава второстепенен за изследователи и историци. Но за българската протестантска история, и в частност историята на Българската Библия, той е остава безценен със съдържанието от подробна кореспонденция, не само относно превода на Цариградската Библия (1871), но и за последвалото ревизирано издание на Придворна печатница от 1924г., наред с няколко по-късни частични библейски преводи и преработки.
Най-близкият цялостен достъп до този архив архива бе осъществен през 2005-2007г. във връзка с Евангелието от Матей преведено от Теодоси Бистрицки. Само две копия от този текст са запазени до наши дни – едното в Санкт Петербург (с циклостилен микрофилм в Библиотеката на Американския конгрес), а другото не къде да е другаде, а имено в архива на Британското и чуждестранно библейско дружество в Кеймбридж. В последствие, и двете копия бяха придобити и изпозвани за прототип при направата на Новия български превод от 2007г.
Богатството на архива, обаче, не свършва само с преводът на Теодоси Бистрицки. Британското и чуждестранно библейско дружество е съхранило почти едновековна, многотомна колекция от документи и кореспонденция свързани с дейността на протестантските мисионери в България. Каталогизирането на тези документи е изключително трудно, защото в различни исторически периоди те спадат към различни географски локализации: Европейска Турция, Западна Турция, Нова България, царство България и Балканите като цяло. Затова, толкова дълги години тези архиви остават скрити за българските изследователи. Но само до днес, когато историята от техните страници може да бъде разказана отново.
Покана във връзка с честването на 400 годишнината на превода Кинг Джеймс в Кеймбридж през месец май 2011, даде възможност за първи път да бъдат изследвани детайлно всички документи отнасящи се за България в архивната библиотека на Британското и чуждестранно библейско дружество. Следният материал е малка извадка от работния каталог на откритите там документи. Публикува се на български език за първи път:
Каталожната серия BSA/E3/1/4 съдържа поредица цялостни и частични преписи на писма и документи подвързани в 30 тома. Поради липсата на копирни машини през 19в., архивът се е изготвя с преписване на ръка на цели писма или избрани параграфи и сортиране по теми и хронологичен ред. Осемнайсет тома от тази поредица съдържат информация за България, както следва:
BSA/E3/1/3 (стр. 23, 54, 69, 70, 107, 185, 190, 211-12, 229) – писма от 1859 на преп. д-р Шауфър, Бенджамин Баркър (в Бабек), д-р ВанДайк, д-р Ригс, и др., предимно относно ревизията на българския Нов завет.
BSA/E3/1/4/2 (стр. 60, 75, 96-99, 107-109, 160-166, 272, 305) – писма от 1862-63 на преп. Баркър, Томсън и др., относно превода на книгите от Петокнижие. От изключителна важност е и индексът на промените в българския превода на Новия завет започващи на стр. 162.
BSA/E3/1/4/3 (стр. 48, 64, 102, 111, 114, 149, 160-1, 172, 185, 222, 227) – писма от 1861-62, 1865 на Бенджамин Баркър, д-р Ригс, Дж.У. Мюлър, Томсън и др. Важна в тази кореспонденция е дискусията за разграничаване на различните диалекти в българския език (най-вече източен и западен) и избирането на този, който ще бъде използван при отпечатването на новия превод на българската Библия.
BSA/E3/1/4/4 (стр. 3) – писмо на д-р Томсън относно работата на д-р Ригс по превода на българската Библия.
BSA/E3/1/4/5 (стр. 302, 311) – писма от 1867 относно работата на д-р Лонг по превода на българската Библия
BSA/E3/1/4/6 (стр. 150) – писмо на д-р Ригс до д-р Томсън от 3-29 октомври 1868, относно мерните единици в българския превод на Библията.
BSA/E3/1/4/7 (стр. 127, 136, 156) – писма от 1870.
BSA/E3/1/4/8 (стр. 21, 24-25, 78, 102, 124-25, 129, 238) – писма от 1870-71 на Ригс, Томсън и др. Съдържа и пълна таблица на мерните единици в Библията.
BSA/E3/1/4/9 (стр. 275-76) – писмо на д-р Томсън относно работата на д-р Ригс по превода на българската Библия.
BSA/E3/1/4/10 (стр. 150) – писмо от 1874.
BSA/E3/1/4/11 (стр. 66, 129, 199, 213, 237) – писма от 1874.
BSA/E3/1/4/12 (стр. 40, 185, 248, 253, 260-61, 265) – писма на Томсън от 1876 и молба за изпращането на 200-300 бройки от българското издание на Псалми. Колекцията завършва с примерeн паралел на няколко превода в печатно издание за ревизионната комисия завършващ с подробен пост-скрипт (стр. 265ff).
BSA/E3/1/4/13 (стр. 13, 63, 73, 90, 304-05) – писма на д-р Томсън от 1877-78.
BSA/E3/1/4/14 (стр. 113) – писмо на д-р Томсън.
BSA/E3/1/4/16 (стр. 181, 279) – писма на д-р Томсън.
BSA/E3/1/4/20 (стр. 232-35) – писмо то д-р Томсън от 29 август, с предложение за издаване на Четвероевангелието и Деяния на апостолите в паралел на български и църковнославянски в тираж от 3000 бройки.
BSA/E3/1/4/25 (стр. 196, 333) – писма от 1887-90.
BSA/E3/1/4/30 (стр. 16-17, 51, 350) – писма от 1892.
Отделно от подвързаните многотомни поредици, две отделни папки, съхранявани в кутия с кореспонденция от началото на 20в., са маркирани с надписа „Български”. Те носят каталожен номер 3SA/83/3/67/1-2 и съдържат пълната кореспонденция с всички писма и документи с дейността на Британското и чуждестранно библейско дружество отнасяща се за България. Сред страниците с циклостилни копия на писма и документи има и такива, които са собственоръчно написани от авторите. Други са писани на пощенски картички отпечатани в България, а някои дори върху специално издадени картички от печатницата на мисионерското училище в Самоков. Сред архивните документи са и няколко изключително важни извадки от българската история, като например: плакат със съобщение за специална вечерна възпоменателна служба при погребението на д-р Робърт Томсън (много наподобяващ некролога на Стоян К. Ватралски запазен в Харвард) и кореспонденцията на BFBS с Придворна печатница – София, заедно факсимилето на заглавната страница на ревизията на Библията от 1924г. издадена от същите. Интересно е, че и при двата документа, ревизираното българско издание е наречено „преработено”, а комисията която го изготвя и чийто дългогодишен председател е д-р Томсън „Комисия за преработка на Българската Библия”.
Архивът на Британското и чуждестранно библейско дружество в Кеймбридж съдържа и други важни за България документи класифицирани в поредицата: BSA/E3/2/19-20, BSA/E3/2/23 и BSA/E3/2/24-26. Следващата стъпка в каталогизирането на документите ще разглежда най-съществената част от архивната документация отнасяща се за ранно-мисионерския период в България 1800-1850г. За съжаление, по молба на директора на архива, наличният снимков материал не е придружава настоящата публикация до официалното му изготвяне във висока резолюция в самата кеймбриджка библиотека.