Ерм, епископ на Филипопол [80 сл. Хр.] (един от 70-те ученика на Христос, споменат в Рим. 16:14)
“Какво да направи съпругът, ако жена му продължава в това положение [блудство]? Нека се разведе с нея и съпругът да остане сам. Но, ако се разведе със съпругата си и се ожени за друга, той също извършва прелюбодейство.” (Пастирът 4:1:6 [80 г. сл. Хр.])
Св. Юстин Мъченик (Философ) [151 г. сл. Хр.]
“Във връзка с непорочността, [Христос] има да каже това: ‘Ако някой гледа жена с пожелание, той вече е извършил пред Бога прелюбодейство в сърцето си.’ И ‘Който се омъжи за жена, която е била разведена от друг съпруг, извършва прелюбодейство.’ Според нашия Учител, както са грешници тези, които влизат във втори брак, дори да е съвместимо с човешкия закон, така са също грешници тези, които гледат с похотливо желание към жена. Той отхвърля не само този, който действително извършва прелюбодейство, но дори и този, който желае да извърши такова; защото не само делата ни са явни пред Бога, но дори нашите мисли.” (Първа апология 15 [151 г. сл. Хр.]).
“И също, тези, които правят втори брак според човешките закони са грешници пред лицето на нашия Учител.” (Първа апология 250: http://www.ccel.org/ccel/richardson/fathers.x.ii.iii.html)
Климент Александрийски [208 г. сл. Хр.]
“Това Писание обсъжда брака, обаче и в закона изрично е казано, че никога не се разрешава никакво освобождаване от съюза: ‘Да не се развеждаш със съпругата си, освен по причина на неморалност.’ И гледа като прелюбодеяние към брак на единия от съпрузите, докато другият, от когото се е разделил, е все още жив. Казва се: ‘Който вземе разведена жена за своя съпруга извършва прелюбодейство’, защото ‘ако някой се разведе със съпругата си, той я покварява’; това е така, защото той я принуждава да извърши прелюбодейство. И не само този, който се развежда с нея, става причина за това, но също така този, който вземе жената и ѝ даде възможност да съгрешава, защото ако той не я взел, тя би се върнала при нейния съпруг.” (Сборници /Стромати/ 2:23:145:3 [208 сл. Хр.]).
Тертулиан [около 200 г. сл. Хр.]
“И причината, поради която Той е отменил развода, че ‘в началото не е било така’ е, за да усили това, която е ‘било в началото’ – постоянна свързаност, (а именно) на “двама в една плът”, поради страх, че необходимост или възможност за трето обединяване на плътта може да направи прекъсване (в Неговото господство); като не е позволил развод по никаква причина, но по една – ако, (е така), въпреки че предварително са били взети предпазни мерки срещу това да се случи (злото).” http://www.ccel.org/ccel/schaff/anf04.iii.vii.ix.html
Ориген [248 сл. Хр.]
“Както жената е прелюбодейка, дори когато изглежда, че се е омъжила, докато бившият и съпруг е още жив, така и мъжът, който изглежда, че се е оженил за нея, когато е била разведена, не се жени за нея, но според изявлението на нашия Спасител, той извършва прелюбодейство с нея.” (Коментари върху Матей 14:24 [248 сл. Хр.]).
Съборът /Синодът/ в Елвира [300 г. сл. Хр.]
“По същия начин, жена от вярата, която е напуснала съпруга си прелюбодеец от вярата и се омъжи за друг, нейният брак по такъв начин е забранен. Ако тя се омъжи така, тя не може да участва в Господна трапеза /евхаристия, свето причастие/– освен, ако този, когото е напуснала, не напусне този свят.” (Правило 9).
“Ако такава е била напусната от некръстен, запознаващ се с вярата мъж (но още некръстен), и се е омъжила, тя може да бъде допусната до водно кръщение. Това може да се каже и по отношение на случая, ако жената е била некръстена. Но, ако жена, която е от верните, бъде взета от мъж, който е напуснал невинна жена, и ако тя е знаела, че той е имал жена, която е напуснал без причина, решава се на нея да не се дава Господна трапеза (евхаристия/причастие) дори до смъртта.” (Правило 10).
Св. Василий Велики [375 сл. Хр.]
“Мъж, който се ожени за жената на друг мъж, от когото е била отнета, ще бъде обвинен в прелюбодейство във връзка с първата [тази] жена; но в случай на втора [след първата], той ще бъде невинен.” (Второ канонично писмо до Амфилохий 199:37 [375 сл. Хр.]).
Амвросий Медиолански, епископ на Милан [389 сл. Хр.]
“Никой няма право да познава (има сексуална връзка с, бел. прев.) друга жена освен неговата. Затова ви е дадено брачното право, за да не паднете в примка и грях с чужда жена. ‘Ако си свързан с жена, не търси развод’; защото не ти е разрешено да се жениш за друга, докато е жива жена ти.” (За Авраам 1:7:59 [387 сл. Хр.]).
“Ти затова напускаш жена си, сякаш това е правилно и няма да бъдеш обвинен във вършене на нищо грешно; и предполагаш, че е правилно за теб, защото никакъв човешки закон не ти го забранява; но божественият го забранява. Всеки, който се подчинява на хора трябва да застане в страхопочитание пред Бога. Чуй закона на Господа, на който дори тези, които предлагат нашите закони трябва да се подчиняват: ‘Каквото Бог е съединил заедно, никой човек да не го разделя на две.’” (Коментар върху Лука 8:5 [389 сл. Хр.]).
Св. Жером [396 сл. Хр.]
“Не ми говорете за насилието на насилника, за убедителността на майката, за авторитета на бащата, за влиянието на роднините, за интригите и наглостта на слугите или за финансовите загуби на семейството. Защото докато е жив мъжа, дори да е прелюбодеец, дори да е содомит, дори да е пристрастен към всякакъв вид порок, ако тя го напусне поради престъпленията му, той все още е неин съпруг и тя все още не може да се омъжи за друг.” (Писма 55:3 [396 сл. Хр.]).
“Където има блудство или подозрение за блудство, жената свободно се изоставя. Поради причина, че винаги е възможно някой да клевети невинен; и с цел да направи втори брак да действа престъпно срещу първия, затова е заповядано, че когато първата съпруга бъде изоставена, не може да бъде взета втора, докато е жива първата.” (Коментари върху Матей 3:19:9 [398 г. сл. Хр.]).
Папа Инокентий I [408 сл. Хр.]
“От всички се наблюдава практиката жена прелюбодейка да се омъжва втори път докато съпругът ѝ е все още жив, и разрешение за покаяние не ѝ се дава докато единият от двамата не умре.” (Писма 2:13:15 [408 сл. Хр.]).
Августин Блажени [419 сл. Хр.]
“Нито може да се приема за правилно, че съпруг, който напусне жена си по причина на блудство и се ожени за друга не извършва прелюбодейство. Защото е също прелюбодейство от страна на тези, които след като са се отказали от техните бивши жени заради блудство, се женят за други. Това прелюбодейство обаче е със сигурност по-малко сериозно от това на мъже, които са оставили жените си по причини различни от блудство и са взели други жени. Затова, когато казваме: ‘Който се ожени за жена, изоставена от нейния съпруг, по причина различна от блудство извършва прелюбодейство,’ без съмнение ние говорим истината. Но ние така не оправдаваме това престъпление на мъж, който се жени за жена, която е била изоставена поради блудство. Не се съмняваме ни най-малко, че и двамата са прелюбодейци. Ние наистина обявяваме за прелюбодеец този, който е изоставил жена си по причина различна от блудство и се е оженил за друга, но така не защитаваме покварата на мъж от този грях, който е оставил жена си поради блудство и се е оженил за друга. Ние разпознаваме, че и двамата са прелюбодейци, въпреки че грехът на единият е по-тежък от този на другия. Никой не е толкова несмислен, за да каже, че мъжът, който се жени за жена, чиито мъж я е изоставил заради блудство, не е прелюбодеец, докато поддържаме [тезата], че мъж, който се ожени за изоставена жена не по причина на блудство е прелюбодеец. И двамата мъже са виновни за прелюбодейство.” (Прелюбодейни бракове 1:9:9 [419 сл. Хр.]).
“Жена не започва да бъде съпруга на мъж, освен ако тя не е престанала да бъде съпруга на предишния. Тя ще престане да бъде съпруга на предишния обаче, когато този съпруг умре, а не ако извърши блудство. Затова брачният партньор законно може да бъде изоставен по причина на блудство, но връзката на непорочност остава. Затова мъж е виновен за прелюбодейство, ако се ожени за друга жена, която е била оставена от съпруга си, дори поради самата причина на блудство.” (Прелюбодейни бракове, 2:4:4).
“Без съмнение същността на тайнството е тази връзка, така че когато мъж и жена са били съединени в брак те трябва да продължат неразделно докато са живи, нито е разрешено на единият съпруг да се разделя от другия освен по причина на блудство. Защото това е запазено в случая на Христос и Църквата, така че като жив с жив, няма развод или разделяне завинаги.” (Брак и Похотливост 1:10:11 [419 сл. Хр.]).
“В брака обаче нека благословията на брака да бъдат обичани: поколение, вярност и връзка на тайнство. Поколението, не толкова защото може да бъде родено, а защото може да бъде новородено; защото се ражда за наказание, освен ако не се роди за новораждане към живот. Вярност, но не такава каквато невярващите имат помежду си, страстна като следват плътта… . Връзката на тайнството, която те не губят нито чрез разделяне, нито чрез прелюбодейство; това съпрузите трябва да пазят в чистота и в единство.” (Брак и Похотливост, 1:17:19).